България или чужбина
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 2093 пъти
Дълго време мисля и не мога да намеря решение в кой път да вляза...
Уча в чужбина, но се чудя има ли бъдеще, има ли промяна във българския народ и изобщо струва ли си?
Гледам вестници, прочетох много неща относно някакви проекти и честно казано ме убиват фактите, че отново някаква мижава партия ни проваля всичко.
Какъв е смисъла от някакви молове и инвеститори, след като всеки е недоволен?
Цитирам известен човек "Точно простащината ме прогони от България", та това още повече ме притеснява, объркан съм до небето...
Вие познавате ли по-нормални хора, които не са толкова злобни и подигравателни във България?
Има ли шанс човек да намери работа, след като е завършил във БГ?
/от 1200-3000 лв /
Много ме плашат действията, думите, мислите на тези дето ни управляват...
Съжалявам, ако съм допуснал правописни грешки, но пиша на тъмно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 5 месеца hash: 813268f0da

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Виж, ти като учиш в чужибна, В МОМЕНТА си направил своя си избор и докато не завършиш, мястото ти е там. По принцип обаче живеем в 21 век, в ЕС и във времена на Глобализация. Не бива да си поставяме по принцип каквито и да е граници, но и не бива да си навиваме на акъла глупави предубеждения като какви били българите, защото винаги ще сбъркаме. Няма пълна истина и универсален отговор на въпроса ти. За едни българите са такива и онакива, за други са съвсем други - всичко зависи и от средата ни, от семейството и приятелите. Аз самата съм завършила в чужбина, живях в много различни страни и от 2008 г. съм се върнала в България, но заради служебни задължения пътувам много из ЕС, а съпругът ми и в Азия, бившите СССР-страни, Италия и Северна Африка. Пътуваме много и на почивки в различни страни, имаме познати из целя свят, включително в Пакистан, Южна Америка, Израел, Китай и САЩ, обиколили сме Австрания, Нова Зенландия, много страни в Азия и ЕС така или иначе. Изводът ми е, че човек трябва да бъде космопилитен в днешни дни, да се научи да вижда шансовете навсякъде, защото всяко място има своите позитивни неща и своите проблеми. Няма страна без проблеми, включително развитите на Запад. Аз бях интегрирана в страната, в която учих, живях 6 г. там, но ме блазнеше непознатото - с удоволствие я напуснах, така както навремето бях напуснала отвратена България. Живях в още 2 страни и по някое време се прибрахме в България, защото тук намерихме по-добри шансове и възможности, а и защото осъзнах, че колкото ми даваха страните на Запад, двойно повече ми взимаха. България има едно основно предимство като държава - не ти взима толкова и не натоварва с огромни данъци хората, които постигат нещичко. С това в България в момента съществуват по-добри шансове за трупане на собствен капитал, купуване на свой дом и тем подобни. В последната страна, в която живеехме например, данъкът ни беше стигнал 75% от брутния доход, защото в развитите социални страни на Западна Европа има стъпаловидна данъчна система и се натоварват тези, които са успели, за да се финансират социалните случаи. Там това е общественият договор. Е, ние не бяхме щастливи с това решение, защото искахме да работим повече за себе си. В Европа Швейцария има само по-добри данъци от в България, но не ни харесва като манталитет, начин на живот, климат. У нас имаш и предимството, че животът е евтин, природата и климатът са чудесни и начинът на живот е подобен на този в Италия, Испания, но в пъти по-евтин, а хората не са чисто южняци, а са и работливи има доста, на които можеш да разчиташ. Колкото до завистта и мрънкането - това го има навсякъде. Българите обаче са на думи в пъти по-недоволни от всички народи в Европа, защото сме фаталисти - подобни сме тук на азиятците, които също вярват, че много хубаво не било на хубаво и ако кажеш, че си добре, едва ли не ще предизвикаш съдбата. Не вярвай на думите на българите-фаталисти, а като си дойдеш другия път ги наблюдавай как живеят. За мен българите сме щастлив народ - имаме богат социален живот, хубав климат, който ни позволява да пием кафе с приятели навън през 9 месеца в годината, имаме море, планини за ски, много добра авиокомпания и възможности за пътуване и вързки с целия свят, имаме бърз интернет, за какъвто на Запад могат да мечтаят... Иначе човек винаги може да вижда чашата наполовина празна, въпрос на възгледи. На Запад също имаш ред предимства, които също си видял. Общо взето обаче разликата в доходите и СТАНДАРТА на живот на образованите, квалифицираните, предприемчивите е сравнително малка тук или на Запад. Един информатик живее и у нас добре, и на Запад добре като маргинално по-ниската заплата се компенсира от много по-ниски данъци и разходи. Единствено при неквалифицираните, необразованиете и социалните случаи на Запад има съществена разлика в стандарта на живот. И все пак човек винаги трябва сам за себе си да си вземе подобно решение. Гледайте новините най-малкото - на Запад имат по-дълбоки проблеми с интеграция, сблъсък между цивилизациите и тем подобни, докато у нас никога е нямало чисто национална държава и етнически и религиозни конфликти, живее се спокойно, криминалността е ниска...Все неща, които оценяваш в последствие, а отгоре на всичко държавата няма желанието и ресурса непрекъснато да те контролира и наблюдава, както това е на Запад. Там на ден получаваш 10 писма от разни институции за разни глупости, а у нас не получаваш нито едно писмо и има две инстуции, които трябва да обиколиш на година в най-лошия случай. На 90% от хората дори не им трябва да поддават даначна декларация, живеем в спокойствие от държавата - нито ти дава, нито ти взима, но за тези, който не чакат на държавата това е страхотно, защото от нас може само да взима една държава и не е изгоден живота в западните социални европейски страни, а САЩ пък крият други проблеми... Трябва човек сам за себе си да реши - може ли да живее с това, което държавата не ти дава в България или е готов да бъде дойната кравичка на друга държава, която дава нещо, но дали на теб ще даде е друг въпрос. Извод - образовайте се спокойно в чужбина, но после решете сами къде ще живеете. Ако не ми вярвате - вижте официалните статистики и ще се убдеите, че стандарта на живот на образованите, квалифицираните специалисти у нас и на Запад е сходен. Особено за хората, завършили на Запад у нас е много лесно да си намерим добра и много високо платена работа и много бързо да получим високи управленчески постове, за което на Запад ти трябват години. Не мога да говоря като цяло за завършилите у нас, но ако са завършили в ТУ София, СУ София и още 2-3 по-нормални университети, за тях също е лесно да си намерят добра работа. Проблемът е, че има много провинциални университети, които дават „образование“ и карат хората да имат неоправдани претенции и да си въобразяват, че са квалифицирани, но това е друга тема. Защо не си завършиш в чужбина? Какъв ти е проблемът? Ако сте необразован, некавалифициран, търсете начин за емиграция, защото на Запад действително такива хора живеят по-добре материално, но имайте предвид, че конкоренцията е страшна, а често стават такива хора жертва на измамници и на трафик на хора. Успех

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: 3dac6de262

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Aко е сaмо зa пaрите, дa, имaш шaнс ( според кaчествaтa ) дa си нaмериш рaботa срещу тaковa зaплaщaне. Но не си рaзбрaл прaвилно изкaзвaнето нa " известния " мaй. Пък и не сaмо пaрите ще те нaпрaвят не/доволен. Въпрос нa личен избор е къде ще живееш ти или който и дa е. В зaвисимост от приоритетите. Aз избрaх чужбинa и съм си ок. Но е премисляно, претегляно, ЗA бяхa всички причини, срещи еднa сaмо ПРОТИВ. Сегa и еднaтa ПРОТИВ не остaнa вече.

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: a92e0aa61c

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Щом си завършил в чужбина, съвета ми е стой си в чужбина. В България няма бъдеще. Всичко става по-зле и по-зле и само заблудените хора с ограничен мироглед продължават да се надяват или да си мислят че някой ден може да се оправим. В последните години тенденцията за много българи е или да имигрират или да се изместят в друг по-голям град, като естествено това са градове като София, Варна, Бургас. До кога ще продължи това обаче?

 

...

горе^

преди: 9 години, 5 месеца hash: 05084c2d3f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Стисни ръката на твоя познат. Има две причини, поради които още щом завърша гимназия, искам да замина в чужбина и да не се връщам повече. Първата е, че мечтата ми е невъзможна за реализиране в България - сферата, в която искам да се развивам професионално е много слабо развита (да не кажа, че почти липсва) тук. И втората е именно т. нар. "балкански манталитет" - простащината, тесногръдието и нетолерантността на голяма част от хората. Това са най-отблъскващите качества за мен. Има, поне сред младите, и широкоскроени, амбициозни хора, но те искат да живеят някъде другаде (сред себеподобни). Не ми харесва начина на мислене и нагласите на обществото като цяло. Не ми харесва, че тук повечето неща на хартия са като в Западна Европа, но на практика сме пълна пародия. Не ми харесва средата. Не ми харесва образователната система - самият подход и начина на мислене, който изграждат на младите хора. Вместо да насърчават креативното, различно, по-разчупено мислене, вместо да ни насърчават да анализираме и поставяме нещата под съмнение, да открием собствен подход към нещата, да опитваме на практика, те ни заливат само с теория, опитват се да ни набутат в шаблони, да ни накарат да приемаме всичко за чиста монета, да правим нещата по един и същ начин... И как да има свободомислещи млади хора в тази държава? Повечето хора трудно приемат човек, който мисли различно от масата и възприема света по друг начин, има различна представа за пълноценен живот и т. н. Такива хорат биват осъждани и сочени с пръст. Това е ограничено мислене и тотална липса на толерантност. Аз лично искам най-доброто за себе си - веднъж живея все пак. И не мога да го имам тук. И не искам родителите ми като се пенсионират, да се чудят с какви пари да си купят лекарства и пенсиите едвам да им стигат за парно и храна. Дано с брат ми да успеем да ги измъкнем от тук - дължим им го.

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: 7ddc969758

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   В момента в София има големи чужди компании, които идват заради евтината работна ръка, езиковите познания и образованието (поне на хартия) на българите. Но позициите са предимно в сферата на ИТ, счетоводство, финанси. Има няколко с фармация. Наемат на ниските позиции и хора само с езици, без образование в сферата. Повечето компании и бизнес парк-а (а и не само там, има и на други много други места) в София не плащат по малко от 900 - 1000 чисто за най-ниските нива, дават много допълнителни неща - купони за храна, допълнителна здравна осигуровка, карта / пари за транспорт и спорт. Дават много възмовности за обучение и най-важното - бързо развитие. Познавам хора кото за 5 години са 3 нива нагоре и заплатите им надскачат 3000 лева. Но средно с хубаво образование, добър английки, ако имаш и втори език, още по-добре, е налълно реално да очакваш 1000 лв средно като за начало и до 3 години над 2000. Но е много важно да намериш добър работодател, някои дори ти дават шанс да се преместиш в някои от другите им офиси в чужбина като кандидатстваш за вътрешните работни места с предимство. Веднъж направиш ли няколко години опит, после лесно можеш да местиш за по-добри условия. За хората, разбира се, че има интелигентни и добри хора! Не са много, но като започнеш да работиш, попадаш сред много хора с твоя интелект, доходи и възраст. Ние играем тенис и катерим, пътуваме, ходим на театър... Аз попаднах в тази среда още от университета, колега ме препоръча в една фирма, след време аз се преместих в друга за по-добри условия и имам страхотни приятели - бивши колеги от университет (бакалавър и магистратура) и от двете ми работни места и дори ми се иска да имам повече време да се събирам с тях, защото познзвам страхотни хора. Може би съм имала късмет :) Образованието в чужбина ще ти помогне да започнеш в България в компании като IBM, Microsoft, HP, ING, PricewaterhouseCoopers, Deloitte Touche, Coca Cola, Ernst & Young, VM Ware, Accenture, Shell и много други, които после ще са ти много голям плюс за автобиографията, в която и държава да кандидастваш. Ти си прецени какви са ти възмовностите, където си. Разгледай обявите за работа в България, говори с агенции за подбор на кадри като Adecco, Menpower например, Гледаи в LinkedIn. В джобс. бг не публикуват всички хубави възможности. В IBM например имаще групичка итаиланци и французи, току-що завършили, дошли в България, защото в техните страни нямало ниски позиции (всичките били аутсорсинг) или трябвало да се хванат на безплатни стажове. И те дошли в София да натрупат опит и да се върнат на хубаи позиции в страинте си след това. Решението си е твое, аз само споделям опит и гледна точка.

 

...