 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Мечтата да следвам дентална медицина се провали
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 2420 пъти
На 19 години съм и вече мога да кажа какво ще правя през целия си живот - ще работя - ако намеря някой ще се омъжа - ще умра. Поне това очаквам след като знам, че семейството ми е на прага на мизерията, а аз глупачката исках да следвам дентална медицина, на тая отгоре дори ме приеха с висок бал тази година в най-престижният университет.
Та, искам да разкажа историята си....
Момиче на 19 години съм. От малка искам да стана зъболекар, но от малка знам, че сме бедни и не можем да изкараме месеца с 300 лева. От много беден град съм, няма работа за хората, който има близки в общината - намазва, знаете как става... другите чакат на помощти за ориз, боб, а ако може и някой лев.
От малка обожавам да чета енциклопедии, книги, да научавам нови неща. В 5-6 клас реших, че искам да стана зъболекар. Бях гледала филмче и много се запалих. В 10 клас започнах да се готвя, знаех че сме бедни, но имах надежда, че животът е справедлив.... Учех и работех в един магазин в делничните дни, за да мога да изкарвам пари за закуска. Не ходих на уроци, сама си научих 70 урока по биология и сама се научих да описвам задачи по химия, гледайки от схематично решени задачи. В края на март и в началото на април тази година отидох на изпит по биология и химия и изкарах 5, 80 по биология и 5, 50 по химия. Бях много щастлива, нашите също. Веднага започнахме да мислим как да съберем пари поне за първия семестър. Баща ми е неработоспособен, взима пенсия по болест 150 лв, майка ми работи в един цех за дървен материал и тя взима до 250-300. Имаме да плащаме ток, вода, кабелна. За храна остават около 250, от които взимаме лекарства на баща ми за 50 лева, та 200 лв. Знаете, че един студент не може да живее с 200 лв на месец и то по медицина в големия град, на мен само транспорта ми до там е 25 лв.
Майка ми се опита да отиде в Англия на работа, но отиде и от фирмата я излъгаха дойде си без никакви пари.
Дойде юли месец и трябваше да платя 450 лв за семестър. Взехме парите назаем от един богат човек от града, като ще му ги връщаме по малко всеки месец или през месец. Нали знаете никой не подарява пари, а аз не искам и това. Записах се, но уви дойде септември и нямаше как да отида, можехме да платим само транспорт, но там нямаше какво да ям, с какво да си купя учебниците. Това беше най-тежкият ми момент, всички плачехме, нашите се обвиняваха, че са некадърни да гледат едното си детенце. Аз плачех с тях. Бях убедена, че не са виновни, все още го знам.
Дори бях готова да стана танцьорка през нощта, но да следвам... Вътрешно чувство ме спря. Дори на моменти сега съжалявам. Може би ако танцувах през вечер в някоя дискотека щях да мога да уча и да живея окей само за да следвам мечтата си.
Отказах се. Реших да се оставя в ръцете на Бог и каквото е писано да стане.
В края на септември загубих баща си. Сега сме само аз и майка ми. Аз продължавам да работя в малкото градче, майка ми също. Имаме доход 350 лв на месец. Живеем мизерно, но пък сме сплотени.
Може би се питате - защо споделям? Защото исках да споделя историята си и да ви кажа борете се за мечтите си, аз не се борих. Имах желанието, амбицията, волята, но материалното ме спря. Но дори и бедна мечтая за семейство и за деца, които да изуча. Мен моите родители не успяха, но аз ще го направя!
Благодаря, ако публикувате историята ми, просто искам да излея насъбраното в душата си....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: f59442e3dc |
|
2. Мила, прекрасно знам как се чувстваш, защото и аз съм била там. Светлина в тунела винаги има! От мизерията винаги може да се избяга! Казвам ти го най-отговорно.
Та ти си само на 19 години, животът е пред теб. Недей да правиш грешката да се омъжваш млада и да страдаш по проваленото ти бъдеще! Дори да изпуснеш 1-2 години от университета, светът няма да се свърши. Можеш да работиш и да спестиш пари, с които да учиш.
Моите родители също не успяха да ми осигурят нищо, дори по време на следването (цялото, 5 г. - завърших специалност, от която излизаш направо магистър) аз работех и им изпращах пари. Работех сама, за себе си, просто защото ми хрумна как мога да изкарвам пари, продавайки ума си (а не тялото, както много момичета в затруднено положение правят - и браво на теб, че не си от тях). Дори в момента продължавам да им изпращам пари от време на време, защото и двамата са безработни от 2004 г. (когато завърших гимназия).
Жалко, че сайтът е анонимен, иначе щях да ти дам идеи как да успееш да излезеш от мизерията. Не бих желала да правя тази информация широко достъпна, защото тогава много хора биха решили да се занимават с това и да подбият парите, които се вадят. Вижда се, че си умно момиче, не на всеки бих предложила помощта си. Ако модераторът позволи, остави ми имейл адрес, бих желала да се свържа с теб.
Повярвай ми, нищо не е свършено, на 19 г. всичко е пред теб.
Ж31
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 607371335a |
|
3. Провери дали са запазени студентските ти права, за да можеш да започнеш да учиш от следващата година. Вероятно има някаква възможност да дойдеш в София (ако си се класирала за МУ в София), да работиш някаква нощна работа - ако знаеш език в call центровете плащат добре, санитарска работа все ще намериш някаква за нощни дежурства, а заедно с това да учиш. Ще ти е много трудно, но не е невъзможно. МУ има общежития и ти като сирак и с лошо материално положение, ще се класираш за такова, те са много евтини. Ако си организираш времето добре, ще можеш да помагаш мъничко и у вас и да си върнеш заема. Мисля, че като учещ сирак имаш право на част от пенсията на баща ти, както вероятно и на стипендия. Провери веднага всички тези неща и не се оставяй на произвола на съдбата. Както си повярвала в себе си, че можеш да се класираш в добър университет, така трябва да повярваш и, че можеш да го направиш.
Пиши тук отново какво става с правото ти да учиш. Може пък и някой да може да ти помогне.
И изобщо недей да мислиш, че животът ти е свършил. Спасение дебне от всякъде, просто провери какви са реалностите в университета.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 06df54be9f |
|
4. Не етрябвало да се отказваш. Можело е да си намериш работа в града, в който да следваш. И то не танцьорка. Може винаги да намериш деца за гледане, та дори и да почистваш къщи. Няма срамна работа. А като сттудентка би имала право на бригади в чужбина и там можеше да спечелиш пари. Има и студентски заеми...
Но ти си млада. Сядай да учиш за изпити и се яви птново. Ако трябва научи някакъв занаят като фризьорка, за да имаш работа и действай. Има надежда, бъдещето е пред теб. Успех!
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 2e4c8eef98 |
|
5. Здравей първо искам да ти изкажа съболезнования за твоя баща и да ти кажа да бъдеш силна както и майка ти.
Вие сте много силни, но не се предавайте!
Аз съм с година по-голяма от теб и зная какво е да не си от заможно семейство и не ме е срам от това, дори се гордея с родителите си, защото правят всичко по силите си и са страхотни.
Знай, че един ден ще се справиш и ще сбъднеш мечтата си единственото, което трябва да направиш е да вярваш в мечтата си!!!!
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 8aee740215 |
|
6. Мило момиче, ако наистина си на 19 год., колко хубаво е, че има момичета на такава възраст, които са невероятни хора. Гордей се със себе си!
Съжалявам, че няма как да те срещна. Винаги съм търсел някоя, като теб. Ако имаш правилния човек до себе си всичко ще се нареди.
Защо мечтата да ти е убита? Работи година-две и спестявай. Направи си сметката, гладувай, но спестявай, ще видиш, че всичко си струва. Една или две пропуснати години не е фатално. Спести си пари за първата година, майка ти, нали работи, тя се издържа с нейните, ти през тази първа година ще се издържаш с твоите пари. През лятната ваканция отиваш да работиш на морето или на бригада - от там се връщаш с няколко хиляди, почваш втората година и така... Не спирай да се бориш!
Жалко, че не мога да те срещна....
|
...
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 82f03ba1ce |
|
7. Това момиче ми докосна сърцето. Силно се надявам да се справиш с всичко, изглеждаш силен и непреклонен човек. Късметът ти ще се обърне и ще изпълниш мечтите си, ще бъдеш и силно обичана. Сега поглеждам себе си и виждам, че заслужавам аз да съм на твоето място, защото моите родители също не са богати, но ми помагат, подкрепят ме, а аз съм пълна издънка от 2 години насам. Откакто стъпих в университета се чувствам като в затвор, като хванат в капан и съм пълен провал вече втора година. - едва изкретвам по някой друг изпит с 3-4 и по доста съм скъсан. Мотивацията ми е нула и вече си мисля как работя нискоквалифициран труд. Аз за разлика от теб съм примирен и скапан, докато ти си силна и борбена, затова ти ще успееш и ще го заслужаваш, а аз не и също ще го заслужавам.
Пожелавам ти всичко най-хубаво мило момиче!
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: d81949d50e |
|
8. Не знам дали изобщо ще прочетеш това, но пиша с надеждата да повярваш, колкото и трудно и невъзможно да ти се вижда. Не се отказвай от мечтата си. Искаш да помогнеш на бъдещите си деца? Направи го като бъдеш пример за тях. Сбъдни мечтата си въпреки всички трудности, защото само ти го можеш. Накарай всички да се гордеят с теб. Когато мислиш да се отказваш, питай се как ще се почувства майка ти, не забравяй защо я имаш тази мечта. Не си сама, това ти пише момче на твоите години, който също не е успял да учи първата си година и сега работи за обучението си. Действай, без това си в болка, поне спечели нещо от това.
|
| преди: 4 години, 1 месец hash: 80aec738f5 |
|
9. Здравей, едва ли ще видиш това, но ако все пак следиш сайта, какво стана с университета, какво се случва с теб?
|
| преди: 4 години, 12 дни hash: b02cb0db71 |
|
10. Интересно ми е и на мен какво се е случило с авторката. Ако някога го видиш, сподели :)
|
| преди: 4 години, 11 дни hash: 73028f8fd6 |
|
11. Надявам се авторката и майка й да са добре. Била е на 19 години тогава. Дано да са се подредили нещата по-добре с времето. Също дано да си следва мечтите. Хората записват да учат и на по 25-30-40 та дори 50-60 години и повече. Никой не е казал че трябва по традиция от средно директно на професионално образование да се иде. Денталната медицина дори да дава директно работа (по принцип), много хора в същото време учат друго, но и завършили по-висока степен образование от средното пак не подобряват живота си. Ще станат работите бъдете всички силни. Някои неща винаги се приотизират но не е казано че това което е оставено за после трябва до е само на думи или отменено.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
