Набори в университета
преди: 3 години, 15 дни, прочетена 1291 пъти
Мисля за gap year и мисля за това като цяло да отделя време за себе си малко преди да кандидатствам и да се набутвам строго в една специалност като правото, но за мен изниква и едно притеснение. Каква роля играе това кой набор си като влизаш първи курс някъде и варират ли наборите на хората в един университет повече, отколкото да кажем в гимназията, където все пак си прави някакво впечатление, ако си една година по-малък или по-голям?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 14 дни hash: a3432ab4e5

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Няма никакво значение. Повечето са от един набор, но и не малка част са 1-2-3 години по-големи, че и повече. Като бях студент може би 30%-40% от колегите ми бяха по-големи.

 

...

преди: 3 години, 14 дни hash: 41809ad4f4

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Без никакво значение е. Аз също взимам gap year в момента и познавам хора изпуснали 2-3 години. :)

 

...

преди: 3 години, 14 дни hash: 7ab8521fce

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Варират, голям прас. Имах колега, който беше на 39 (май) като започна бакалавърската си степен. А и какво като си с една година по-голям? Страх те е дечурлигата да не те напляскат? Нищо лошо няма. Карай си образованието, няма кахъри. В САЩ има хора, които в 40-те си почват.

 

...

горе^

преди: 3 години, 14 дни hash: 89da7bd6a5

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Ох, Боже... на мен така ми се стече живота, че записах на 27 години и бях с 10 години по-голяма от колегите ми :)) само дето съм много младолика и дори не им казах на колко съм... че и дете имам, тогава на 4 години. Първата година никой дори не разбра, докато не започнах да ги добавям във фейсбука и останаха като гръмнати, като видяха снимка на дъщеря ми :D Просто не се обяснявай на колко си, толкова ли е важно? Там си все пак да учиш, но не виждам защо толкова те притеснява? В един от модулите ни имахме един човек на 68 години, човека цял живот е бил счетоводител, но е решил, че ще става инженер на тези години. Защо не? Университета не е само за 18 годишни, някои хора решават да си сменят професията, други като мен са имали определени семейни проблеми и т. н Bluebell

 

...

преди: 3 години, 14 дни hash: db9c113f4d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   По-скоро в университета на никой не му прави впечатление една година разлика. Ако не си ориентиран, наистина по-добре си дай почивка и се поинтересувай и от други специалности. Пазарът на юристи е пренаситен и без връзки те очаква трудна реализация. Ако те влече много и си упорит, не се отказвай, разбира се. В момента уча второ висше образование 12 години след първото. Първото ми образование е солидно, завършено в България, второто го уча в чужбина и съм от най-възрастните в курса ми - на почти 36 г. съм. За първото образование не си давах много време за размисъл - избрах, кандидатствах, учих директно за магистър. При второто образование нещата стоят по различен начин - решението взех много обмислено, дипломата ще е перфектно допълнение към първата (диплома). В курса ми са предимно хлапета на по 19-20 години, има няколко моя възраст, има и други на по 50-60 години. Може би защото в чужбина манталитетът е друг и хората не считат, че животът им е приключил на 40. Съветът ми е да не мислиш за възрастта, а да си зададеш въпроса какво искаш от живота и как би допринесло образованието за това.

 

...