Разликата между званията "Академик" и "Професор".
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 5806 пъти
Здравейте!
Студентка съм.
През първия семестър лекциите по учебна дисциплина от учебния план ни четеше професор, тъй като тя продължава и във втория семестър, но тъй като на професора се наложи да отсъства, дойде да го замества един академик от БАН, доста по-възрастен от професора.
Още с първия час при академика установих, че знанията и вижданията му са много по-широки, ерудирани и всеобхватни по предмета, отколкото на професора. Той направи ни шашна целия курс и си мислехме, че нищо не ни е преподавано по предмета през първия семестър и нищо не разбираме.
Даваше задълбочени примери и ги коментираше от практиката по света, от международно значение, приложението в пределите на Европейския съюз, докато професорът се ограничаваш от учебника, който е написал, фактически нещата от национален етап. Докато академикът ни запознаваше доста по-задълбочено с материята, отделно ни прикачваше и да прочетем негови научни статии, публикации и книги по различни теми от конспекта върху които е писал, естествено тези колеги, които имат повече интерес.
Предложи ни и да прочетем неговия учебник по учебната дисциплина, който е в цели два тома, точно 2038 страници, докато на професора учебника е около 400 страници.
Направо се стреснах, че нищо не сме учили през първия семестър, но се успокоих, че поне професорът ще си проведе изпита, а не академикът иначе няма взимане, с толкова много информация!
Та, изводът до който стигнах, е че определено има разлика в знанията и уменията между един професор и академик.
Според вас има ли съществена разлика или както казват - всички са "на хартийка".

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 10 месеца hash: 0f80737440

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   В университета си има различни звания и титли и според тях, академик е над професор и ако някой е станал академик заради знанията и опита си в дадена сфера, а не заради връзки, защото има и такива за съжаление, е напълно в реда на нещата един академик да е много по-ерудиран от един професор. Малко на шега, все едно сравняваш ученик в 5 клас, с ученик в гимназията. Е, последният ще знае много повече. Друг е въпросът, че академиците не преподават, а се занимават само с научна дейност, но вие сте получили рядък шанс да се докоснете, до някой, който наистина е един от най-добрите в тази сфера. И това е чудесно! А за изпита не се тревожи, първо ще ви изпитва професорът и второ никой не очаквам чудеса от вас. Човекът просто ви е показал нагледно колко необятна е всъщност науката, която изучавате.

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: fb4ae7ecb0

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

2.   Не знам кой колко знае , но професорът има учебна програма към която трябва да се придържа . И знае , че вашите възможности не са като на академици . Ако той ви беше предложил 2000 страници ,вместо 400 , щяхте да се разпищите от ужас . Знанията се надграждат през целия живот .В университета се учат базови неща , след това се специализира нещо конкретно ,след това идва практиката и личния интерес да се развиваш . Академикът ви е открехнал една врата . Разбира се , освен знания ,учителят трябва и да бъде вдъхновител , да има харизма и широка култура .

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: 7c8d3f0d94

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

3.   Хахахаха ха, момиченце, прочети дефиницията на двете и после прави такива грандиозни заключения! Особено публично- излагаш се!

 

...

горе^

преди: 2 години, 10 месеца hash: 722d93eecd

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Двете звания са еквивалентни. Званията в университетите (и другите образователни институции за придобиване на висше образование са, като висши институти (напр. ВИНС) и академии по изкуства) са: асистент, главен-асистент, доцент и професор. Докато званията в БАН са: асистент, главен-асистент, член-кореспондент и академик. Т.е. доцентите и професорите трябва, освен с научна дейност, да се занимават и с преподаване, докато член-кореспондентите и академиците не са задължени. Друга разлика е, че за да станеш професор трябва да изпълниш определни изисквания (години, като доцент, брой лекции, публикации и пр.), докато акедмика се става със заповед на президента, по предложение на БАН - един вид това е дадено, а не заслужено звание. На практика първо ставаш професор, а след няколко години те предлагат и за акдемик, ако имаш нещо общо с БАН. Естествено за да те приложат има формални изисквания, но по-важно е да си с необходимите връзки. Иначе номер 2 е обяснил добре защо професорът ви е дал определен учебник и по-малко материал. Академиците много се гордеят с титлата си, защото до към 2005 година България е имала повече министър-председатели, отколкото академици. Естествено всичко е само надуване между тях си, защото в България реално не се прави някаква модерна или първокласна наука и това да си учен не е особено престижно, както на Запад. В Германия си на върха на социалната йерархия, ако си професор. Висш политик, богат бизнесмен, адвокат, дори и лекар е под учен, което си е нормално.

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: 45c33935b7

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

5.   Първо: Званието "Професор" може да се придобие както във ВУЗ, така и в БАН, обаче при БАН се изискват минимални часови натоварености - лекции, докато във ВУЗ професорът е с пълна лекционна заетост. Номер 4 не е прав и явно не познава законовите изисквания! За да станеш професор, трябва първо да вземеш докторска степен, после асистент, главен асистент, доцент и чак тогава. За Академик трябва да си минал през - доктор, асистент, главен асистент, доцент, доктор на науките, професор, член-кореспондент и чааак тогава, ако те изберат за АКАДЕМИК на БАН. Без тези изисквания да си покрил всичките тия 7 титли няма как да те изберат за академик. Професорът има много по-малко научна продукция, отколкото един академик, но по-голяма лекционна натовареност. Смята, се академикът е светило в своята област, обогатил значително науката, с богат теоретически и практически опит в своята област, автор на значителни изследвания в областта, които се ползват не само в БГ, но и в Света. Наистина днес в БАН, ако не познаваш лично там общото събрание на академиците, забрави да те изберат за академик (не визирам теб). Има там някакви формални критерии, които са доста тежки, при избора на член- к ореспонденти и академици, ама не се спазват особено.

 

...