Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Защото това са последните години, в които повечето хора имат мечти. След това повечето хора ги захваща сивото ежедневие - семейство, деца, от работа вкъщи, от вкъщи на работа. Малко са хората които наистина водят интересен и разнообразен живот. При повечето сивото еднотипно ежедневие убива и последните мечти останали у човек. Докато като си студент, дори и да нямаш много пари и да имаш доста трудности, в крайна сметка отговорностите ти са по-малко, ежедневието не е скучно, имаш мечти за бъдещето, някои хора изживяват първите си любови тогава... Та така. Но има и изключения де. Ти вероятно си от тях.

7.   Най-добри са, защото повече от днешните "виШисти", са на безплатен курорт 4-5 години, мама и тате дават мило и драго, сина или щерката да има виШо. А изпити в днешно време, се взимат дори и да си на ниво кръгъл идиот, освен в половин дозина специалности, като медицинските, правото и още 1-2, другите и магаре да вържеш ще ги завърши.

8.   Има го този момент, че съзнанието позабравя лошите работи с цел да се предпази и пренарежда мислите за миналото в някакви розови нюанси.
И аз първосигнално си спомням за студентството като нещо розово, но като се замисля не беше съвсем така.
Първата година живях в най-мизерното общежитие и бяхме 6 човека в една стая с обща баня и тоалетна. Зимата беше студ, защото дограмата беше от старите дървени. Пълна мизерия и кочина. Точно тогава имах и несполучлива връзка и ми разбиха сърцето. Сега като 32 годишен мъж ми е смешно, но тогава възприемах нещата по съвсем друг начин.
По средата на втори курс пък баща ми почина... Бяхме зле финансово, майка ми по цял ден ревеше, а аз естествено бях в друг град.
Имах няколко връзки, леко екшън моменти, отново мизерия и яко бачкане с учене, но справих се.
Може би когато човек е млад и може да преживее по-лесно екстремни ситуации, знам ли.
Сега на тези години животът ми е доста по-стабилен от към емоционално и финансово ниво.
Но пък тогава мислих само за себе си, а сега мисля и за жена си и децата си.

9.   И аз като се замисля, май това е било при по-старите поколения.

10.   Защото тогава си млад и бъдещето е пред теб. Можеш да мечтаеш и да се стремиш към повече. Също така често е последният момент в който имаш относителна свобода, много хора след университета се женят и им се раждат деца.

11.   И аз често съм си задавала този въпрос. Вероятно идва от безразборния секс и пиене

12.   Нямам представа как е било при другите, но аз в моите студентски години най-накрая получих някаква свобода.

Тогава хем си над 18 и вече родителите не ти висят на врата нон-стоп, хем си се ориентирал горе-долу какво искаш да правиш в живота си и започваш да се развиваш в желаната насока.

Честно казано училището е пълно с ненужни предмети, ставаш рано, нон-стоп си под родителски или учителски контрол, да за мен

годините като студент са едни от най-хубавите в живота. Всеки е живял бедно като студент и е ял филии, аз се е случвало и да си лягам гладен или недостатъчно нахранен. Е, и?

Добри и лоши това са моменти от живота, за мен студентството е символ на свобода донякъде.

Т. Т.

13.   Не ги цениш докато не влезеш да работиш в офис. И докато не видиш какви са изискванията по обяви. Все едно за фирмите си просто номер. Като студент все още имаш мечти. Ако работиш тежък физически труд или дори в офис от 9 до 5 нямаш интересен живот и мечтите изчезват.

14.   Номер 5 - да, нали! Имах усещането, че излязох от казармата накрая, а не от университет.
След университета беше много по-добре живота... по-малко стрес, работиш по професията в офис, която си учил, а не някакви ниско платени студентски работи (продавач, сервитьор, чистач и тн)., пътуваш повече, стигат ти парите... сменяш си средата също. Предполагам, че ако човек е от богато семейство има по-леко студентство, защото не им се налага да работят... но повечето хора не са богати и много работят и учат сега и живеят на квартири с ужасните си съквартиранти (ала Биг Брадър)... чувала съм много хора да се жалват честно казано... Имаше и добри моменти тук там, но хората помнят само лошите неща като че ли...
Авторката

15.   14 не всеки си работи по професията.

16.   По принцип в повечето теми в Сподели се мрънка много, но толкова мрънкане като в настоящата тема отдавна не бях виждал. Ще се обоснова защо не съм съгласен с част от мненията горе.

Не съм следвал за висше образование и вместо това, навършвайки 17 години две седмици преди дипломирането ми в гимназията, започнах да работя. Бях единственият в моя клас, който не записа да следва медицина или право - двете специалности, на които всички се "точеха" поради очакваните големи заплати след това. В крайна сметка само един съученик успя да завърши право и да работи по специалността, а другите се хванаха на случайна работа от кол и въже. Докато бачках, живях при нашите до навършване на 26-годишна възраст и вкарвах всичките си пари за домашните разходи, включително и скъпите лекарства за майка ми, и почти не съм харчил пари за себе си.
Имам обаче поглед над някои мои приятели, роднини и съученици в онези години (след 1997-а). Почти всичките работеха (все пак беше в тежкото време непосредствено след Виденовата зима) и или живееха при родителите си, или в квартири. Никой от тях не беше в общежитие.

Каква е разликата? Ами, разликата е тази, че една квартира под наем струваше няколко пъти повече, отколкото се плащаше за стая в общежитие, съответно не мога да разбера недоволството на някои пишещи по-горе, че живеели в лоши условия и как, едва ли не, това били най-лошите години в живота им. Човек в такива случаи получава това, за което плаща. Съмнявам се, че оплакващите се не са имали възможността да се запознаят с условията предварително, както и че са нямали възможност да живеят под наем в собствена квартира (може и споделена). Само дето тогава нямаше да плащат нищожна сума за студентската стая, а доста повече пари. И сметките за ток също щяха да са "по-тлъсти". Мои приятели сториха точно така и решиха да си поделят една квартира, вместо да са в студентските общежития на Технически университет - София, където цареше пълен безпорядък и нощем всичко живо купонясваше с алкохол, цигари и свалени гащи поради последващите действия. Имал съм възможността да преспивам при мой приятел там, виждал съм купоните и оргиите по стаите, тичащите пияни пикли по гащи и джапанки с бутилка алкохол в ръка, така че съм пряк свидетел от колко долнопробни млади хора ще зависи бъдещето на България в близките години. Налагаше се и да отказвам предложения да си легна "с която пожелая" (по думите на познат на моя приятел там, който явно го раздаваше сводник) и с уверението, че срещу "20-50 лева на нощ правели всичко".

Та, да се върнем на това колко е тежко човек да учи и да живее в подобни условия, докато работи. Който е бил на квартира, знае, че това е много по-отговорно като разходи, отколкото е таксата в общежитието, която обикновено е 5-10 пъти по-ниска от едно жилище под наем. Моя позната преди 2 години плащаше 80 лева на месец в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", плюс 50 лева годишно за поддръжка на общите части. Ток и вода са включени в месечната такса. Ако сравним това с един наем от 600 лева плюс 100 лева за ток и още някакви пари за вода, то излиза, че в общежитието е около 9-10 пъти по-евтино (или 18-20 пъти по-евтино при споделена от двама души квартира). Да, условията са по-лоши от това човек да живее в самостоятелна или споделена квартира, но и разходите са неимоверно по-ниски!

- Кифлоприземител

17.   Защото някой имаме късмет, други не.

18.   Субективно. Не бяха толкова зле в началото за мен, към края станаха зле. Когато си студент си още де факто в даскало, няма спор. Все още имаш шанса да се напиеш със сродни души, което е рядък лукс след завършване. Това е причината да си ги спомняме с кеф: последната спирка преди да те връхлети животът и шибаните му реалности.

19.   "Не бяха толкова зле в началото за мен, към края станаха зле. " - и при мен беше така... 1ви курс беше интересно и забавно, но после свършиха парите и всички започнаха да работят и учат. Стреса беше голям също.