Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   "слава Богу, че не съм живял по онова време". Като не си живял що въздишаш?
Всяка система си има и плюсове и минуси.
През соца имаш качествено образование, здравеопазване, храна, подсигурена работа, спокойствие и възможности за далавера с държавно колко щеш. После с долари на черно от кореком може да си купиш почти квото си помислиш.
И трябва да можеш да се оправяш с хора и да си налагаш автоцензора за някой неща, защото ем не е умно, ем не ти влизат в работата, като политика примерно.

У демокрасито може да правиш бизнез до едно ниво, после трябва да се отчиташ. Мутри от прехода, шибано образование, здравеопазване, менте храна и все по деградиращи поколения.
Въобще обикновения човек е прецакан отвсякъде.
Щото важно е за големите риби да има пространство.

Прехода, ако не го бяха правили българи (вацев) можеше да е доста по успешен, като запази хубавото от стария и новия строй, без да взаимства лошото и от двата. Но другарю вацев, понеже още от Борис едно и по рано се явявате тарикати, взех те всичко лошо от комунизма и всичко лошо от дивият капитализъм за да живеете ОЩЕ по добре.
Така, че ако утре България я занема за хиляда години ми е точно през... Защото вече не ми пука.
Не беше ли именно алчността, а не любовта която докара работата до тук? Не беше ли именно змийното коварство което прие християнството в България?
Стефчо, "да бииш жена си... " и кво се оказа? Кво се оказа? Св гоше се натрескал с първак и упущил змея.

7.   И ако някой ще го боли, ще боли мен

8.   Kaто млад човек трябва да осъзнаеш едно от основните положения в живота- да зачиташ И останалите, а не само мъха в собствения ти пъп.

9.   За някои добро, за други не. Като оставим чисто личните преживявания, това беше "златният век" на Третата българска държава. И след 100 години ще има носталгия по него.

10.   Мдааа бях почти на 10г. и когато обявиха свалянето на Живков по тв и баба ми, която пържеше нещо в кухнята, влезе в хола, където си играех и беше ухилена до уши. Аз я попитах дали това е хубаво нещо и тя каза "ами как бабо, това е най-хубавото нещо! ". Моите спомени от социализма са негативни. Свързвам го само с бедност, недоимък, и тъга. Говорят за някакви почивки. Ние сме ходили само два пъти на море през соца. Ние сме интелектуално семейство и никога не сме имали дънки, банани, тублерони и изобщо каквито и да било шарени и цветни вещи. Такива неща имаха децата на тираджии, продавачки и подобни. Даже не искам да си спомням. Само се моля децата ми да не преживеят подобно нещо.
Сега България ни се струва като рай! И въпреки, че има много проблеми за оправяне, никога не е бил по-хубав животът както последните години. И става все по-хубаво с всеки изминал ден.
Само едно хубаво нещо си спомням от соца-къщите не се заключваха или ако ги заключим, ключа стоеше под изтривалката. Представете си колко бедни сме били, че никой не е имал мотивация да влезе в чуждо жилище. Знам една смешка, за комшия, който се прибира в къщи но ппогрешка влиза в апартамента на долния етаж. Мебелите в антрето, хола и спалнята со еднакви и той си ляга до комшийката, чийто мъж бил в командировка. По-младите даже не можете да схванете, защо е смешно.

11.   Авторе, тази дата е преходния ден за България от измисления строй социализъм към вълчия строй капитализъм!

Пътувах с такси тогава и човекът ми каза: знаеш ли, че Тодор Живков са го махнали?

Иначе накратко за двата строя - всеки си има и плюсове и минуси!
Зависи от гледната точка на човека и от това какво е било неговото състояние и положение - при единия и при другия строй!

Впрочем имаше тук в раздела "Други" подобна тема. Аз писах там, чакай ще се опитам да я намеря!

Намерих я, темата е:
Спомени и впечатления за социализма в България
http://spodeli. net/3/story-173912. html

Ето част от моя коментар в нея, защото сега не ми се пише повече, прочети го!

-----------------

Ще се опитам да напиша някои по-различни неща:

Плюсове:
Хората бяха по-ведри и спокойни, по усмихнати и весели, живееха по-безгрижно.
Имаше някаква сигурност, примерно нямаше как да останеш без работа и да не можеш да си намериш друга.

Минуси:
Липсата на свобода, не само на словото, а и цялата система беще против църквата и против вярата в Бога! И се стремеше да смачка вярата в Бога у народа.
Имаше много избити и репресирани свещеници и духовници.
Задължителни мероприятия в училище: чавдарчета, пионерчета, комсомолци, манифестации...
Имаше много фалш и лицемерие!

12.   От този период по-добро време не е имало и няма да има за загубена, увредена и шибана рая като българската. Много по-добра алтернатива е за българите да бъдат под авторитарен режим, но да има ред, макар и с цената на отнета свобода и вкарване по лагери за щяло и нещяло, отколкото да са под режимът на собствената си свобода и собствената си природа. Режимът генериран от дадената на българите свобода е виден сега какъв е и съпоставен с авторитарният режим от преди 89-та е много по-неприятен от него. Просто не се диша сега от простотия, олигофрения, неадекватност, нефункционалност, корупция, деградация. За нормалния човек авторитарен режим е нещо жестоко и зло отнемащо свободата му, за шибаняка е задължително условие за да не е още по-зле без него. Хората и народите не са еднакви и равни. Германци, бегийци, финландци, японци са народи които могат да съществуват в демокрация защото всеки отделен индивид от обществото има самосъзнание и чувство за чест и отговорност пред останалите и не му се налага да живее под строги правила и контрол за да не създава проблеми. Шибаняка какъвто е българина единствения начин да не създава проблеми е да живее под строг закон и контрол и полицейщина и страх, че ще плаща за безобразията си. Гадно с тях, но без тях още по-гадно за шибаняка, както е видно в момента в България. Една глътка въздух за пръв път от 1989-та насам имаше през 2020-2021 когато беше вкаран отново за кратко макар и частичен авторитарен режим върху говедата тук и нахлузиха маските и навсякъде шетаха ченгета да проверяват дали спазват извънредните мерки. Живееше се в пъти по-добре тогава когато всеки ганьовски шибаняк беше държан изкъсо.

13.   От автора към 6 коментар: Къде прочетохте, че "въздишам" Няма такова нещо! Гледам че други "въздишат" та се питах защо? Както се казва : Всеки човек е продукт на средата и времето си! .. кариеризмът има тенденция да подкопава демокрацията, като отделя знанията от практическия опит; обезценяване на вида знание, придобито от опита, и генериране на социални условия, при които от обикновените хора не се очаква да знаят нищо. Царуването на специализирана експертиза - логичният резултат от политики, които приравняват възможностите с отворен достъп до места с по-голямо внимание - е антипод на демокрацията, както беше разбрано от онези, които виждаха тази страна като последната най-добра надежда на земята.

14.   По-лошо от атеизма няма, така си е. Още по озверен е народа, не го ли виждате?

15.   Едно хубаво нещо виждам аз и то е, че вече 34 г. свободно можем да си купуваме банани. Аз така я разбирам демокрацията-по наличието или не на банани.

17.   Завари ме на навършени 18 г. в последната година в гимназията.
Живеех на квартира и нямах телевизор в стаята, така че научих новината от съученик, който живееше със семейството си и са гледали новини предната вечер. Не помня как съм го приела. Помня, че само 4-5 месеца след това, когато тръгнахме да обикаляме с родителите ми да търсим плат за рокля за бала, нищо нямаше почти по магазините, накрая някак избрах един ужасен цвят поради липса на друг и една моя позната ми уши роклята. На следващата година станах студентка- помня, че нямаше достатъчно мляко, кренвирши и масло за всички и раздаваха купони за определени количества. Ние без друго ходехме на студентски стол (столовете все пак държавата си ги зареждаше с продукти) и хазяйката ни, която имаше малко дете, ни искаше нашите купони. Помня, че сутрин се чудех какво да закуся и като влезеш в онези полупразни магазини, на рафта намирах амо едни овесени ядки за 20 стотинки, тогава за първи път проядох такова нещо поради липса на друго. Опашките за мляко и масло помня много добре.
Мисля, че този т. нар. преход се случи заради изчерпания финансов ресурс на държавата, тоест фалит на държавата, която предава своята вече издъхваща планова икономика след 45 години наливане на ресурс с недостатъчна възвръщаемост в нея, на самата себе си отново, с тази разлика, че остатъкът от този ресурс беше в народни (държавни) банки, тоес тези пари са били на всички българи (разбирай ничии, но не точно и ничии, защото си ги разпределиха хора във властта в куфарчета и това не е МИТ! ), с които после стартираха някакви малки или средно малки бизнеси, а големите такива стартираха след 1997-1998, когато кредитните милионери си сведоха кредитите за няколко милиона (за да купят предприятие) до няколкостотин хиляди в резултат на хиперинфлацията, която разбира се, че бе режисирана, за да ''обере''спестяванията на обикновения българи (а такива спестявания имаше все пак). От периода не съм преживявала лагери и прочие, защото съм родена в средата му, а издевателствата с лагери и гонения и колективизация на земите е имало през 50-те. Но израснах в онова време и помня добре всичко- как например в гимназията нямахме право да носим друг цвят дрехи освен бял, тъмносин или черен. Ходехме на летни и есенни бригади- славно време. Изкарвахме някой дребен лев, но това беше не толкова важно, имаше незабравими емоции.
Е, имахме и т. нар. военно обучение- в учебната програма един генерал ни водеше веднъж седмично лекции и отделно ходихме на практика две седмици в някое поделение, в което разглобявахме и сглобявахме калашници и присъствахме на нощно учение със всичките му гърмежи, сирени и т. н. Това се правеше в последния или предпоследния клас на гимназията и беше задъжително.
Нямам носталгия-тогава хората бяха прикрепени като роби към властта чрез работата и партията, а сега е същото, но чрез капитала (ще с купиш апартамент, но ще те заробят за 30 г. ). Тогава никой не беше заробен с кредит за 30 г., но пък беше заробен да слуша властта. Общо взето и в този, и в онзи строй, който добре си спомням, си пионка в ръцете на властта. Все пак днес има едно голямо предимство- свободата да пътуваш и работиш навсякъде (почти). Дори само заради това си струваше!

18.   Нямах навършени 15г. Реално 10 ноември си беше обикновен ден, всички българи неочаквано разбраха какво се е случило от вечерните новини по тв, тоест българите не са стачкували срещу Живков, дали от страх, или от политическа вярност, не знам, но против Живков преди 10 ноември стачки нямаше.
Имало е няколко месеца преди това стачки в град Русе, но те са били заради замърсяване на въздуха, там са имали голям проблем с замърсен въздух.
Иначе след 10 всички се радваха, надяваха се да дойде нещо по добро, но вече знаеш, че онези хора днес преценят, че това което дойде не е по добро а просто различно с различни добри и лоши неща и са по скоро недоволни от новото, може би защото са възрастни и вече само храната и здравеопазването е най-важно за тях а в днешни дни добрите храна и здравеопазване са толкова скъпи, че не могат да си го позволят.
Преди 10 ноември си спомням и хубави и лоши неща, хубавото беше, че ходихме много на почивка повече дори от днес, 3-4 пъти в годината за по 14 дни, родителите ми си вземаха неплатен отпуск и ме освобождаваха от училище за да ходим по-много пъти. Родителите ми бяха счетоводители и човешки ресурси на големи предприятия и вземаха свободни талони за почивки на работници им се полагат а те не искаха да ходят, родителите ми ползваха такива неползвани тлони. Къде ли не отидохме. Защо работниците не са искали, майка ми ми обясни преди 10 години, защото за обикновен работник това било голяма сума, около 40% от заплатата, за четиричленно семейство и те просто решавали, че им е по полезно да си купят нещо друго, сами са отказвали почивките полагащи им се от завода. Отделно децата ходехме на горско, училищни лагери на море и на планина, на походи, екскурзионно летуване, като се замисля около 20% от дните в годината бях на почивка някъде, дори два пъти в чужбина, веднъж в Румъния, веднъж в Източна Германия.
Другото хубаво беше, че дядо ми освен пенсията доработваше и даваше на нас внуците много джобни, имах по големи братовечди, които ги обменяха в долари и си купувахме от кореком дънки, шоколадови яйца, шоколад, тоблерон и т. н., шоколад 1 метър от корекома в слънчев бряг. Никой не ме е спрял да си купувам, впечатлявахме девойките, като я поканим у дома и намажем филий с нутела, а тя ти позволи дори да й бръкнеш под блузата наголо, ех.
Хубаво беше че играхме свободно, ходехме от съвсем малки из целия град и околностите, без нито нас, нито родителите ни да ги е страх за нас. Изглежда полицията и съда добре са си вършели работата, щом нямаше насилие и опасни хора.
Лошото беше че наистина тормозеха турците за имената, спомням си как познати семейства се изнесоха за Турция, сбогувахме се с приятели завинаги. Спомням си как други съученици останаха и им смениха името, какъв скандал вдигаше и посяше да ни бие учителка по български, ако ни чуе да наречем турчето с турското му име както сме си свикнали с години.
Тъй като спомените са от училище, хубавите са ясни, ще кажа само лошите, голям тормоз беше от учителите, е и ние правехме невъзможни бели, сегашните няма и да се сетят да идат в мазето да изключат бушона на училището в 17 вечерта за да ни пуснат да не караме последните два часа поради липса на осветление и десетки други бели, но за да не давам идеи на ученици ще ги спестя, затова само лошотията на учителите описвам.
Спомням си как в 2 клас учителка накара момче да се съблече чисто гол пред всички, защото в училище имаше стаи с легла, където ни слагаха да спим след обед, момчето обаче сутринта не си обуло слипове и тръгна да ляга с детския чорапогащник, тя за ухото го заведе до средата на стаята и го накара да събуе, всички момичета го видяха и години наред децата го наричаха с прякор "гъза". Спомням си също как учителка в 5 клас намаза цялата глава на един съученик с размекнат пластелин, защото в часа й си правил топчета от пластелин и стрелял с тях през тръбичка, улучил косата на съученичка, на другия ден момчето дойде с обръсната глава и съответно прякор "главата" с години. Друга учителка в по горен клас отряза косата на момиче, много късо и грозно, защото не била вързана, в час по математика не можело да ходиш с пусната коса, падала на тетрадката като пишеш. Веднъж се разхождахме по центъра със съученици, срещна ни наша учителка и реши че едно от момичетата е облечено с неприлична за нея къса тясна пола, накара я да свали полата на самата главна улица и да си иде по тънък чорапогащник, щяла да даде полата на родителите й, дадохме на съученичката горнище от анцуг да си върже на кръста за да се прикрие по път за дома. Как биеше учителя по история, минава по чиновете и пляс на някой момче зад врата един силен плесник, без нищо, то осмокласник все имало за какво да изяде плесник, все някоя беля е направил. Общо казано учителите имаха голяма власт и бяха подкрепени и от родителите, ако се оплачеш на родител ще ти се скара и ще подкрепи учителя, може и да те набие че се оплакваш.

ПП до автора в №13 Когато цитираш американския историк Робърт Кристофър Лаш е добре да пишеш че почти целият ти коментар е цитат, да не би да мислиш, че хората ще помислят че са твои думи и ще те мислят за умен!!! Това върви може би пред руси девойки момко, но пред хора които са чели не върши работа.

19.   Бях на 7 години и разбира се нямам много спомени от "онова" време и от конкретната дата. Нещата ми се изясниха после, от разказите на роднините, от това, което съм чела и учшла в университета (завършила съм История). Едно е сигурно обаче, всички бяха пълни с оптимизъм и вярнаха как за има няма няколко години ще заживеем като хората на Запад. Е, не стана. И не само, че не стана, ами се оказа, че всичко си е подготвено и планирано от Москва. Просто Горби виждал, че нещата отиват на зле и измисли хитър начин хем народът да вярва, че живее свободно, хем другарите да запазят властта, макар и по друг начин (най-вече чрез контрол на икономиката). Е, получило му се е. Само виж, от какви родове произлизат най-големите бизнесмени и бизнесдами и политици (без значение от коя партия са) и ще ти стане ясно, че ни изиграха страшно представление. Обаче народът си подскачаше по площадите с вдигнати два пръста... "Времето е наше! ", "45 години стигат! " и т. н. Наше, наше, ама парите си останаха у Другарите, а за вас... банани, американски филми и мечти, че някой ден ще живеете като европейци. Е, може би... някой ден, но не и докато децата и внуците са в Парламента и държат икономически страната.