Важни ли са оценките в училище?
преди: 5 месеца, 2 дни, прочетена 593 пъти
Здравейте, приятели!
Тази година завършвам 12 клас в елитно училище. При нас особено голямо внимание се обръща на оценките и повечето от съучениците ми имат успех над 5, 50. Хората при нас не биха си представили живота, ако нямат високи оценки. Дори петицата за тях е ниска и тези, които не са успяли да стигнат върха, ги считат за мързеливи, безотговорни и неуспешни.
Във връзка с това искам да споделя, че има предмети, по-точно - модули от профилираната подготовка, по които вероятно ще завърша с 5 като годишна оценка, което ще ми намали общата оценка в дипломата, въпреки че тя не ми е балообразуващ фактор за прием в университета, в който ще уча. Но въпреки това тези оценки са резултат от доста усилен труд, стрес и лишаване от много други неща, които правят моите връстници, като гледането на TV, играенето на видео игри, използването на Facebook/Instagram и дори срещи с приятели и излизане на чист въздух, което вече виждам, че има негативни последици върху моето психическо и физическо здраве. Изгубих самочувствие, давам си ниска самооценка, затворих се в себе си и дори изпитвам вече трудности в комуникацията. Знам, че е важно личното удовлетворение от резултатите, но при мен сякаш липсва, не че завиждам на съучениците с пълно 6, но всички ме упрекват за това как може все на мен нещо да не ми достига. А предметите, по които няма да имам 6, ще бъдат максимум 3 на брой.
Въпросът е там, че тези, които завършат с 6, 00, на церемонията по връчването на дипломите получават статуетка за отличния успех. А при нас "отличен успех" се използва единствено за "6, 00". Докато тези, които например имат 5, 99, нищо не получават. Аз лично не умирам за наградата, защото имам доста повече и с по-висока стойност от тази. Но всички ме разпитват и обсъждат оценките ми и според тях "да имаш 5 по някой предмет, означава, че не ти се удава". Най-лошото е, че оценки се съобщават на вселослушание, което кара всички да се сравняват.
Оценките ми по тези 2 или 3 предмета (все още не сме оформени) се дължат и на факта, че дори нямах възможност да си ги поправя, тъй като учителката отсъстваше повече от месец и часове не се караха - дори не намериха и заместник. И когато стана време за контролни, се дадоха много неща, които не само че не сме ги учили или писали, а дори не сме ги и обсъждали или споменавали, т. е. те бяха от уроците, които предстоят, а не от тези, които сме взели до момента. Аз, понеже нямах много знания върху тях, понаучквах и писах, колкото да има нещо, но резултатът не беше висок, а оценката се вписа в два модула, т. е. прави се една контролна и се нанася в две различни графи, което ми поразвали успеха.
Също, тъй като миналата година имах 5 само по един модул, мислих да се откажа от тази оценка и да се явя на изпит за нейната поправка, който ще е едва 2 дена преди матурите, но изпуснах срока и вече няма как.
Но подготовката ми за още други контролни, които са заложени по програма, възпрепятства подготовката ми за ДЗИ по БЕЛ и някак не мога да ги съчетавам особено. По принцип мога да се справя, когато заложа на по-малко неща, но не и с всичко. Понякога, когато наблягам повече на един предмет и залагам повече на него, това е за сметка на друг предмет. А най-лошото от всичко е, че в стремежа ми да имам тези високи оценки, се изгуби качеството на ученето и всичко това доведе до едно пренавиване, "треперене" за оценки и кошмари, свързани с тях.
Не знам защо, но възприемам отличните оценки като задължение, въпреки че нито родителите ми ги изискват, нито ще ми послужат за унивеситета, но, незнайно как, хората, с които уча, не спират да повтарят, че искат всичко да е перфектно, и се хвалят на всички, когато това е така. Естествено, за мен е без значение какво впечатление ще създам, но дори не чувствам радост и удовлетворение от оценките си, въпреки че успехът със сигурност ще е над 5, 90.
Знам, че "отличникът в училище, невинаги е отличник в живота", но след всичкия труд се надявам поне на висока диплома и да се разделя с училището поне с хубави емоции и да залича лошите спомени.
Благодаря Ви, че изчетохте всичко това! Желая Ви всичко добро и много успехи на учениците, студентите и на работещите!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 месеца, 1 ден hash: 282a1ff715

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Важни са тези, които искат за прием в университета.

 

...

преди: 5 месеца, 1 ден hash: baea68b5b4

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Разбира се, че успехът е важен за кандидатстване, но моето лично разбиране е, че човек трябва да набляга на това, което си е поставил за цел повече, отколкото на всичко, което му се нахвърля. Защо? Ами никой не добър във всичко. И защо да отделяш толкова време и енергия за неща, които не ти се отдават или нямаш желание? Вместо да инвестираш в тази област, в която си се насочил допълнително надграждане. Отлична оценка далеч не означава, че си усвоил материала или че си добър. Дори според мен ти набива изкуствено удовлетворение, че си много добър или отличен, че няма нужда да учиш повече, защото видиш ли си покрил някакво ниво. Ниво на курса. Ниво на класа. А в живота не е така. Това всъщност е ограничаващо в това да станеш служител номер едно в дадена фирма, в дадена система. Да си най-добрия, но в поставените рамки. Напротив. Който завършва университета дори с магистратура разбира едва тогава, че реално едва сега трябва да започва да учи! И то много повече отколкото са му изисквали минималните стандарти. Но вече няма никакви оценки. Вече няма добри учители, които да ти помагат. Вече имаш работодатели, които искат от теб. Вече включваш търговска сделка с твоите работели. И това в най-добрия случай. В днешно време пазара се мени - сума ти добри специалисти нямат добре платена работа. Да, те са били отличници, но истината е и, че не могат да предприемат самостоятелно действия. Защото в кризисни моменти човек е сам. Ръководителя трябва сам да взима решения, не да чака одобрение някой да му пише оценка.

 

...

преди: 5 месеца, 1 ден hash: db48e045fb

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Аз също съм 12-ти клас. Гимназията ми не е най-елитната, но определено е високо в класацията. При нас най-умните се имат за нещо велико, самочувствие до небето, а тези, които едвам избутаха за три се присмиват, че другите нямали личен живот. Нито едните разбирам, нито другите. Хората с 6. 00 наистина са го заслужили, при нас никой няма да тръгне да ти подарява оценка, но все парадирането им е прекалено. Двойкаджиите завършват благодарение на отличниците, супер неуместно е да молиш човек за помощ и накрая да му се присмиваш. Според мен тук избива на завист. Аз завърших с 5. 71. Има хора, които са по-способни от мен, за което им свалям шапка. Толкова са ми стигнали силите, толкова. Не се притеснявай, нито обвинявай и ти. Което е зависело от теб, направено е. Поеми си дъх и се подготвяй за матурите. Съвсем скоро тези хора няма да са ти фактор. Успех!

 

...

горе^

преди: 5 месеца, 1 ден hash: 6fe4bb265e

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

4.   "Важни ли са оценките в училище? " Не, не са особено важни! Важни са, доколкото все пак трябва да имаш диплома с успех над 4, за да кандидатстваш за висше образование, ако имаш такова желание. Дори и оценките от дипломата във ВУЗ-а също не са особено важни! Най-важното е да станеш добър, благочестив, сериозен, отговорен и стойностен човек! Да цениш много повече духовните неща в живота, отколкото материалните, да познаеш Бога и да повярваш в Него...

 

...

преди: 5 месеца, 1 ден hash: 89296c37d5

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   И като се сринеш психически, оценките са ги дръж в шкафа. Хиляди възможности има за кандидатстване, една, дне 5 петици няма да те обърнат. Все ще си намериш университет и без това местата са в р ти повече от желаещите в България, в чужбина пак ще те приемат. Излишна драма и тревоги.

 

...