Провалих живота си. Разберете как и не повтаряйте грешките ми. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (72562)
 Избор на редактора (62)
 Любов и изневяра (16026)
 Секс и интимност (9054)
 Тинейджърски (17132)
 Семейство (3299)
 Здраве (5954)
 Спорт и красота (3188)
 На работното място (1248)
 Образование (3728)
 В чужбина (792)
 Наркотици и алкохол (759)
 Измислени истории (668)
 Проза, литература (1165)
 Други (9481)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Образование

Провалих живота си. Разберете как и не повтаряйте грешките ми.
преди: 4 години, 2 дни, прочетена 8473 пъти
Здравейте,
никой никога не ме разбира в реалния живот. Обикновенно не ме разбират и в Мрежата... , но наистина няма към кога да се обърна. Няма никой, който да иска или да може да ми помогне.

Уча право в СУ "Св. Климент Охридски". Вече съм четвърти курс. Все още съм млад (нямам прекъснати години, специалности и т. н. )... едва на 22 съм и вече чувствам, че животът ми е пропилян.

Правото не ми харесва особено, въпреки че успехът ми е отличен и поради това всеки, който ме познава не ми вярва и смята, че се правя на интересен. Така, де... знаете как е... щом имате добър успех, значи учите много, щом учите много значи ви харесва. Аз обаче уча много, защото чувствам нещата като задължение. Просто трябва, защото... трябва. За съжаление никога не посмях да зарежа специалността си, несигурността от това винаги ме е плашила. Иначе имах други мечти по-рано. Да ги последвам сега обаче е твърде късно, защото да пиша втора специалност означава да завърша на... не сигурен, но може би около 27-28 години. Не мога до 10 години да съм студент. Това просто не е в реда на нещата.

В същото време нямам никаква амбиция в правото. Да чета, пиша, уча. Това е всичко. Нямам никакво желание за работа в правната сфера. Нямам никакъв хъс да стана адвокат, съдия, юрисконслут и пр. Чувствам, че това ще ме направи чиновник за цял живот. А аз не искам това, но винаги съм си поставял граници да се откъсна от "предначертаното".

Никога не съм имал и достатъчно интерес към правото, което прави следването ми много трудно. Тежко ми е, само защото нямам интерес. Да, получавам максимални оценки, колегите ми завиждат за тях и често искат съвет от мен, когато не разбират нещо, но аз не изпитвам никакво удовлетворение от тези постижения. Чувствам само апатия към бъдещата си професия.

По тази причина постоянно си измислям какви ли не странични занимания (до колкото ми позволява много ограниченото ми свободно време). Понякога започвам да се занимавам с тия мои стари страсти, които загърбих, за да уча право. Такива неща като литература, история, театър и кино, които всички смятат за пълна глупост. Понякога и аз се влияя и ги смятам за безсмислици. И вероятно е така, след като почти всички, които познавам смятат така. Не съм сигурен дали ме бива и в тях. Сигурно не, ако ме биваше щях да ги последвам. Но там поне имам някакво желание и амбиция, а правото никога не е създавало някакво влечение у мен.

Сами схващате, че никой не може да ме разбере. Уча право, за което си мечтаят хиляди кандидат-студенти. Пък и всички са подвласни на стереотипа, че правото носи камари с пари. На всичкото отгоре изкарвам добри оценки... и... не го искам... Кой би ме разбрал?

И тъй. Уча, чета, пиша. По цял ден. Невите и психиката ми са тотално изпити. Изпадам в нервни кризи и депресии, но продължавам. За сега винаги успявам да продължа. Но винаги тайно мисля как да се отметна. И винаги не смея. Затова вече е твърде късно за реализация в друга сфера и аз загубих живота си на тази крехка възраст.

Ще кажете, че има време за всичко. Че мога да запиша нещо ново след това. Но правото ми взе всичко. Вече нямам сили и психика да уча задълбочено нещо друго или поне така се чувствам за момента. Нямам психиката да издържа на подигравките и недоумението на останалите при подобни евентуални действия от моя страна. Нямам и възможност да се отдам напълно на ново следване. Все пак родителите ми не са длъжни да ме издържат до пенсия като студент, само защото съм някакъв разглезен "аристократ"... и вероятно съм такъв. Аз искам да отдам живота си на нещо. Това нещо не е правото.

И така. Наблюдавам как аз се разрушавам сам, учейки нещо, което мразя, а моите състуденти успяват и извън университета, само защото имат амбиция и желание. Те бутат напред, а аз само ги гледам и нямам никакво желание да правя като тях - да си търся стаж, да ходя по състезания и външни лекции и да се развивам допълнително в правото. Така те ще получат реализация, а аз не.



Това е да си глупав и да пропилееш живота си от рано. Затова тези, които четете тези редове и се чудите какво да учите... изберете това, което ви е по сърце. А ако сте родител, оставете децата си да учат това, което искат, стига да имат ярко изявен интерес към него. Един готвач, учител, актьор, преподавател във ВУ, или какво там си искате, който има абмиция, хъс и желание, успява и се развива много повече от един посредствен юрист, зъболекар или икономист, който няма никакъв интерес в своята сфера.

Не правете като мен. Не научавайте този урок на живота, както аз го научих. Не проваляйте живота си така. Не се обричайте на безсмислие.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:
1-50 от 53

преди: 4 години, 2 дни
hash: fff9559be8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Късно е вече! И аз съм в същото положение, само че с икономика, последен курс, само няколко месеца до завършване и никога повече няма да повторя грешките си. Не си единствен, хиляди хора са в твоето положение и разликата межди трябва и искам е доста голяма....

 
  ...
преди: 4 години, 2 дни
hash: 45d57e4f3b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Като ти чета историята, имам чувството, че ме очаква същото. Все още съм в гимназия(на 17), със специалност икономика и вероятно, за жалост, ще продължа да уча това. Оценките ми не са идеални, но не са зле.. и просто не ми е интересно, не ме мотивира нищо да се интересувам от това, а да отворя учебника и да чета за това ми е мъчение. От другите в класа ми има хора, които ходят да участват по някакви проекти, интересно им е, а аз знам, че това не е за мен. Интересуват ме изкуства, рисуване, мода, искам да се занимавам с това.. , дизайнер може би, но ме е страх, че няма да излезе нищо от това. Не искам да някой ден да се окажа скучен икономист зад бюро, който си мрази работата.

 
  ...
преди: 4 години, 2 дни
hash: 567662caf2
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   Може би, ако имаш любов в живота си, няма да мислиш така, авторе. Горе-долу в твоето положение съм, но на мен ми предстои кандидатстване и мисля точно да е право и все по-често си мисля, че е крайно време да намеря любовта, защото искам да се избавя от състоянията, в които понякога изпадам, състояния на апатия, рядко се случва, но все пак се случва. Всички казват, че е по-лесно, ако си намериш половинка и мисля, че са прави, защото, ако е свестен човек, можеш да разчиташ на него и няма да те остави да изпаднеш в някакви депресивни състояния, както се получава при теб и мен.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 2 дни
hash: d9629d916b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Cheer up, dude! Ако си отличник, няма да остане незабелязано, напротив :) А и правото е трудно, малко или много го обичаш. А на 22 да кажеш, че живота ти е провален е само поради някакви стереотипи, които на всеки са му набити в главата по някакъв глупав начин не звучи добре.
Аз съм на 27, мога да ти кажа, че живота ти има още. (как само звучи).
Просто си постави някаква цел и си я следвай, каквато и да е. Знам ли и аз. Води си дневник и описвай какво си направил всеки ден за нея (примерно).

 
  ...
преди: 4 години, 2 дни
hash: f5f6461445
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

6.   Ей, айде горе главата :) И аз като теб завърших насила, само че счетоводство. Сега на 40 год. завършвам теология, само защото ми е кеф. Харесва ми историята на религиите, археологията и самото знание за миналото Лекциите за разлика от счетоводството не са ми скучни, а даже ги чакам с нетърпение. Живота изобщо не ти е пропилян. Завърши си правото, започни работа и тогава вече ще можеш да учиш за удоволствие. Толкова си млад, че всичко е пред теб, направо ти завиждам.

 
  ...


...
преди: 4 години, 2 дни
hash: 41d2c55513
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Оххх в днешно време май всеки е така... т. е май не сме достатъчно зрели за да знаем какво искаме и какво не :(. Честно казано и аз след време се виждам дълбоко разочарована от професията, която съм си избрала ;D, но.. Ако човек има желание може да продължи да учи и да изкара второ или трето висше, стига да иска.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 2 дни
hash: 4489db4df5
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

8.   Приятелю, не е късно! Никога не е късно. Аз също съм на 22 години, първи курс. Първи курс съм, защото реших да се откажа от предишната ми специалност и да запиша това, което искам и харесвам. Имам колеги, които са на по 28 години и също са първи курс. Много интелигентни хора са, просто късно осъзнали се. Не се отказвай от това, което искаш, защото 5-6 години да отделиш са нищо в сравнение с цял живот после да се самосъжаляваш. И какво като завършиш на 27, 28? ! Тогава ще си в разцвета на силите си. Не гледай мрачно и тесногръдо на нещата. Млад си, здрав си, имаш хъс, ДЕРЗАЙ! :))

 
  ...
преди: 4 години, 2 дни
hash: 214c98e6a0
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

9.   Добре де, приятелят ми е на 26 и другата година ще си завърши СРЕДНОТО образование. Ти какво на 27-28 ще умреш ли? Та животът е пред теб, гледай малко по-оптимистично! Повярвай си, дори да е много трудно! Ако ти не вярваш в себе си, че можеш да постигнеш това, което искаш, няма как да се случат нещата. Като за начало защо не си намериш някаква работа, дори само за лятото да е, ако знаеш чужд език е дори лесно! Спести си пари, запиши се това, което искаш! От голям град си, нещо почасово може да работиш докато си студент за допълнителни доходи. Според мен няма лошо вашите да ти помагат, просто и ти си помагай сам. Аз бях в чужбина, учих биология една година и се отказах, върнах се в България и ще уча (надявам се) това, което ми харесва. На мен лично също литературата ми е страст, пиша поезия, чета, интересувам се, но това ще си остане като допълнително занимание за мен. Разгледай всички възможни специалности, информирай се, помисли за реализацията, може да е нещо, което да не е точно, каквото искаш, но много да е много близо до него. Избери си някаква специалност с хуманитарна, творческа насоченост и давай! Постави си цели, лични твои и ги следвай! Желая ти успех от цялото си сърце!

 
  ...
преди: 4 години, 1 ден
hash: ce35b3425e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Аз не мисля, че си провалил живота си.
Правото е хубава специалност и сега може да не ти харесва, но в крайна сметка не това е важното. Поне според мен е важно развитието след това, може да не ти харесва, но ако вадиш достатъчно пари от това, което правиш ще се чувстваш добре. Защото колкото и меркантилно да звучи-всеки се стреми към това.
Пък и на 22 години винаги имаш време да запишеш нещо, което харесваш и да продължиш да се занимаваш с него.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 1 ден
hash: 9e53ba9c93
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   За да станеш от автобусен шофьор до бизнесмен не е нужно да следваш второ висше образование.

 
  ...

...
преди: 4 години, 1 ден
hash: c19ea01148
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

12.   Първо, никой не те задължава да работиш по специалността си.
Наученото ще ти е винаги от полза, така че не съжалявай.
Самото висше образование е вид школа, която ти помага един ден да си по-организиран и компетентен.

Аз самата съм завършила ландшафтна архитектура, но станах графичен дизайнер, а сега съм мениджър на фирма с разнообразна дейност в областта на рекламата.
Сестра ми пък е машинен инженер и работи в областта на външната реклама.
И на двете образованието ни винаги е било от голяма полза, нещата които сме учили намират приложение под друга форма.
А ако бяхме завършили право можехме да сме по-вещи при работата с клиенти, да си отстояваме интересите, което е доста важно ;)

Успех в живота, прави каквото ти е сладко. Нищо не си пропуснал, направил си голяма крачка напред.

 
  ...
преди: 4 години, 1 ден
hash: 819ce646d4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Разбирам те, но нищо не ти пречи после да запишеш една магистратура и да се преквалифицираш. Аз съм на 35 почти, самотна майка с едно дете, което гледам сама и въпреки всичко съм безкрайно щастлива, че уча това, което искам от самото начало :) А вече започнах и реализация о специалността :)

 
  ... горе^
преди: 4 години, 1 ден
hash: 9813246eac
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Ми не, не те разбирам! Аз съм с 10 години по-голям от теб се провалих, защото не учех когато беше времето, имам гадна диплома, не ме приеха във ВУЗ и толкова не вярвам в себе си, че не посмях да кандидатствам втори път. А ти си 4 курс в СУ! Я, моля те! Другото, което е: Ако толкова са ти изсмукани силите, почини си 5 години и тогава запиши нещо друго. Една позната, която е на моите години записа второ преди две години (да речем тогава да е била на 30) и вече завърши.
А има професии, за които се изисква висше образование, няма значение какво! Стани полицай, военен, дори в Общината можеш да почнеш. А, когато си починеш от ученето в бленувания за много българи университет, запиши каквото ти харесва.

 
  ...
преди: 4 години, 1 ден
hash: 0d341162eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

15.   :) Здравей, аз съм студентка 5-ти курс право. Донякъде те разбирам, защото аз самата не исках да уча право, когато го записах. Имах други интереси, същите като твоите - театър, изкуство, литература. Ах, колко книги четях нон-стоп, рисувах, играех в драм състави.. Записах право.. И то взе, че ми хареса, че и отличничка станах, започнах стажове в съда. Влюбих се, макар и в последствие в правото. Да.. другите неща останаха назад.. и дните преминаха в писане, четене, учене.. кафета.. цигари... Опитай се да намериш това, което си загърбил в правото. Преоткрий го! Правото много взема, но и много дава. Не мога да отрека, че животът ми се стече в доста положителна насока, за сметка на другите неща. Да, по-малко време имам да чета странична литература, по-малко време имам да рисувам, да отделям време и средства за театър, но в обучението си срещнах истински приятели, развих капацитета си, разбрах в кое съм най-добра, развих много други качества - психически и физически, започнах активно да спортувам, с което разтоварвах от дългия ден четене, разхубавих се дори доста, направо си разцъфнах, започнах да изглеждам като дама, а не като момиченце :), срещнах голямата си любов ииии така :). Опитай се да го заобичаш, защото в 5-ти курс те чака граждански процес, което значи плътно 24/7 писане, учене, абе отврат е.. и тогава започваш да си задаваш въпроса защо записах право въобще и си рискуваш доста сериозна депресия и невроза. Пък вече точно там да се отказваш, ще е абсурдно. Успех :)

 
  ...
преди: 4 години, 1 ден
hash: 8c017a3eb6
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   На 22 да кажеш, че "живота ти е провален", не мога да се убедя в това. Може би ти е тежко, това е съвсем друго нещо. Щом получаваш отлични оценки все пак имаш воля и вероятно някакъв интерес. С отлична диплома ще ти е по-лесно да си намериш работа и като изкарваш малко пари ще ти хареса повече. А и има много хора, които завършват едно, но после се занимават с друго без въобще това да ги притеснява. Китариста на Queen е завършил физика, а е станал световен артист. Може наистина да се провалиш, ако зарежеш преди да си завършил и се отдадеш на пълен работен ден на самосъжаление. Не го прави.

 
  ... горе^

...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 202aa03747
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   Авторе, не се излагай, сериозно! Аз съм на 21 и също уча право в СУ, втори курс съм. Да, не е тоооолкова невероятно яко, трябва да се чете за изпитите, някои преподаватели са гадни, отказваш се от част от социалния си живот и от част от предишните си забавления. Да ти кажа, аз също съм загубила вяра в съдебната ни система и хич, ама хич не искам да работя в нея. Но не си мисли, че си сбъркал много, като не си учил литература или театър. Щеше да се разочароваш и то много.
Така или иначе проблемът ти не е правото, а това, че постоянно се самосъжаляваш. Почти на края си - остава ти още една година, не се отказвай, избутай я. Не е нужно да учиш до припадане, просто си чети нещата. Пък след държавните и стажа можеш да правиш каквото си поискаш. Все пак завършваш на 24, не на 104, нали? Има много интересни магистратури в различни сфери - може да запишеш нещо, свързано с международни отношения, политика, международно право или право на ЕС. Кой знае, може би някое от тези неща ще ти се види интересно?

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: e216a41776
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Авторе: Ако беше записал нещо друго и там сигурно щеше да си недоволен... Замисли се! Промени си начина на мислене, защото ще затъваш все по надолу. Предполагам, че нямаш приятелка и това допълнително те дърпа надолу и започваш да отиваш към депресията. Правото е хубава специалност, тъй като има много области, в които можеш да работиш. Аз ако учех право бих работил като следовател. Изборът е твой. Всяко начало е трудно. Не свързвай ученето с работата, защото едно е теория, друго е на практика как протича всичко.
Успех

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: 203f218686
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

19.   Авторе, какво стана, по-добре ли се чувстваш? Не написа друго след историята си, а така ми се ще да се убедя, че нещата вече не ти се струват така мрачни. Досега просто четях останалите коментари, опитни хора са писали и са ти дали добри съвети. А аз... аз съм едва на старта. Мина еуфорията от приемането, мина лятото и след седмица започвам с правото. Чудех се като кой от всички писали тук ще бъда, какво ме чака. Дано късметът бъде винаги с нас! Защото каквото и да прави човек, когато има късмет, върви към добро. Поздрав от Пловдив

 
  ... горе^
преди: 3 години, 7 месеца
hash: 35a090aef3
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

20.   Майко мила! Не било в реда на нещата да започнеш второ висше, щото си щял да бъдеш стар и т. н. Абе човек, аз подготвям хора за кандидатстуденски изпити, знаеш ли колко хора на по 35-40 години идват при мен? И хич не ги притеснява фактът, че са на такава възраст! Напротив, гордеят се, че след години наред работа в сфера, която не им допада имат шанс да започнат нещо ново. Така, че дете, вместо да хленчиш по форумите, замисли се искаш ли 40 години да работиш нещо, което не ти харесва? Предполагам не. Така, че действай!

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: c0cec8e2ed
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   Авторе, нима си мислиш, че само на теб ти минават такива мисли в главата? Всеки 22-годишен е минал през тези терзания, това е просто период на размисли и страсти, така да го кажа, който отминава. Съветвам те да си намериш стаж, защото практиката ще е по-различна от еднообразието да седиш над учебниците.
И не се заблуждавай, че ако беше нещо друго, щеше да си доволен. Всяка работа е... работа! И аз минах през такъв период като твоя, докато стигнах до убеждението, че е важна нагласата на човека към живота и ако тя е положителна, всичко е много по-лесно. И аз съжалявах, че цял живот ще вися над чертежи, но стигнах до извода, че специалността ми е хубава и ако не е това, то щях да върша нещо по-неприятно. Просто на 20 човек още не е свикнал на работа и няма опит с живота.
Защото каквото и да си говорим, накрая винаги стигаме до едно- на 30 ще си със семейство и всеки месец ще трябва да плащаш сметки, храна и други разходи и да носиш отговорност не само за себе си. Без работа няма да имаш какво да ядеш и не оцеляваш. Само си представи един дъждовен студен ден, и си представи, че нямаш къща над главата си и си бездомник. Усети какво е чувството да си гладен, бос и да трепериш от студ. Няма по-страшна от физическата болка. Това, което е сега не са никакви проблеми. Не са проблемите на 30-40-годишните, които имат да изплащат кредити, да гледат деца, да гледат болни родители, да имат какво ли не на главата.
Трябва да промениш нагласата си и да бъдеш по-борбен, защото ще става все по-трудно, но ако си с правилната нагласа, за теб всъщност ще е по-лесно!

 
  ...

...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: 1b640671bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

22.   Разбирам те напълно, и аз съм в подобно положение, само че аз последвах мечтата си, прекъснах още първи курс и се опитах да вляза в специалността, която желаех, не че някой на сила ме е карал да запиша именно това, но просто така се развиха събитията, а може би и аз се поведох по общото мнение. Учих Психология първия семестър и изобщо не ми харесваше, даже още преди да бях започнала знаех, че няма да продължа с това дълго. Но и аз като теб постоянно имах чувството, че пропилявам живота си, че постоянно съм на неправилното място и, че постоянно вземам неправилните решения. За това реших да не губя време и да поправя грешката си, докато все още не е късно. Но нещата се объркаха още повече.... Именно защото поех риска и последвах мечтата си и не успях. Бях страшно разочарована и реших да запиша нещо близо до това, което желаех, въпреки, че вътрешно знаех, че отново ще сгреша... и го направих и сега отново съжалявам.
Просто искам да ти кажа, че не винаги това, да се откажеш и да започнеш отначало значи, че това е правилният избор. За това не се отчайвай. Ако искаш съвет, бих ти казала да направиш това, което смяташ за правилно, щом имаш съмнения и вътрешният глас ти шепне, че това не е за теб, трябва да намериш начин да откриеш твоето нещо, нещото, което ще те направи щастлив и няма да си задаваш въпроси " Дали постъпих правилно? ", или да се самоунищожаваш от угризения. И е вярно, че не ти е късно, аз също смятам да опитвам докато не почувствам вътрешно удовлетворение, защото иначе няма как да живея пълноценен живот. Въпреки, че съм крайно отчаяна, все още имам надежда, че ще успея. Поколението ни е много объркано... не си само ти, запомни го и никога не е късно!

 
  ... горе^
преди: 3 години, 7 месеца
hash: e216a41776
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

23.   Никога не е късно друг път, ако е на 60 надали ще му кажеш същото :D

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 7c9de338ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

24.   послушай номер 6, изкарай си висшето, после прави каквото ти е кеф. аз така направих и после след 3 години пауза си записах второ висше вече каквото си ми харесваше и го завърших над 30 г. Не мога да разбера кой може да те упрекне, че учиш второ висше? Някакви селски роднини са ми се подигравали, че съм вечния студент, само че те и до ден днешен се гърчат в тъпите си офиси, а аз се кефя на работата си и квалификацията си.

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 2aa66ab8ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

25.   Първо, Добре Дошъл в Клуба :D!
Не си чак толкова зле... дори да се беше отказва в 1-2ри курс пак не ти е гаранция, че щеше да учиш това, което искаш или да си щастлив т. н.
Нещата, които си написал са изпитани от първа ръка и моя скромен съвет е, така и така си 4ти курс, завърши го ама не работи като адвокат(и без това не искаш)... бачкай каквото ти се работи апък това образование ти е щото хората като чуят правист и си викат "е тоя е много умен" това му е са. Разчупи стереотипа - направи си образованието факт, апък после може да станеш боклукчия... доста интересно е като професия, в сферата на туризма или каквото си искаш...
Знам какво е да учиш това, което не ти се учи, но за съжаление наистина си закъснял с прекъсването. Никъде не пише, че трябва да ставаш адвокат, може и жиголо да станеш пак е добра професия! :) :D

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: b5841e8476
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

26.   Не се коси. Аз лично имам 2 висши. Първото записах най-вече, за да се отделя от нашите и да почерпя с шепи от студентския живот, както и направих, въпреки, че ми беше повече от ясно, че по специалността си никога няма да работя, защото просто не ме влече. Второто записах, защото точно тази сфера ми харесваше като реализация, възможности и т. н. Е, и него завърших. Владея перфектно 3 езика. Работя си по професията и то доста добра, сигурна и високоплатена работа. Но започна да ми писва лека-полека. А съм само на 36 години. Просто еднообразието в работата ми, колкото и да е динамична е някак си смазващо. Всеки ден - едни и същи хора, макар, че са много над 200 души, едни и същи простотии, едни и същи надути пуяци, които, слава Богу не се задържат повече от 4 години, просто това малко или много ме потиска. А аз искам да се развивам. Точно в тази връзка от известно време съм решил да се изправя срещу ново предизвикателство - да стана поп. Колкото и смешно да звучи на някой, това е реалността поне за мен на този етап. Мисля, че там ще е точното място за мен. Е, както много от колегите по-горе са написали, че никога не е късно, смея да твърдя, че се придържам към тяхното мнение и точно поради тази причина ще предприема тази крачка. Време има, но животът е един....

 
  ...

...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: f5c0467b74
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

27.   Приятелю ти си един голям СТРАХЛИВЕЦ ;) !
Стига си се съжалявал , а вземи направи нещо по въпроса .. за всеки проблем си има решение !!
Ако трябва ще се хванеш и сам ще се издържаш !
Знаеш ли колко такива студенти има ??
Спри да се жалваш и самосъжаляваш и почни да действаш!!
Успех

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 9976d9b707
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

28.   Пич, успокой се на 22 си. Повечето хора обикновено издържат до 80 години, живота е пред теб. Ще ти разкажа за мен:
Аз съм на 28 години и съм 3курс в технически университет.
Разсъждавам обаче малко по-различно от теб, защото знам какво уча и за какво го уча; уча го не защото нашите са ме накарали, а защото аз искам да го завърша и знам какво ще правя когато завърша висшето си. Само за справка корабни машини и механизми уча.
Не съжелявам за времето, което съм изгубил, недей да съжеляваш и ти, просто няма смисъл!
Намери това, с което искаш да зе занимаваш, което искаш да учиш, и го направи!

 
  ... горе^
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 76a4df79b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

29.   Има и един момент, че второто висше не се учи като първото. Тогава вече имаш професия, работиш нещо, по-голям си и си се накупонясавал и най-важното: учиш го за себе си.

Не си вече бедния студент Петров един вид, имаш самостоятелност и цел.

Животът ти си продължава и се обогатява, а не започваш от нулата.

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: e99bc2e26b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

30.   Аз мислех, че въпреки незаинтересоваността ми към правото там има повече пари от туризма и мислех право да следвам, НО таксите са по-скъпи а и, все към колежа по туризъм нещо ме влече. Зная, че в хотелиерството и рецепционизма добри работни места трудно се намират. Авторе! НИКОЙ НЕ Е КАЗАЛ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ЛЕСНО!
момиче на 18

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 7895a0b0c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

31.   И аз сигурно ще уча право това на мен ще ми е интересно.

 
  ... горе^

...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: f4009c5075
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

32.   От Автора: Е, да. Има някаква промяня. Не съм харесал правото особено много. Пак си уча. Сега съм 5 курс. Опитах да запиша второ, но не ми позволиха (трябвало да го направя по-рано). Все тая. Примирил съм се. Ще ми е гадно, ще ме дразни и т. н. Най-хубавите ми години се стопяват по малко в учене на безсмислици, които не харесвам особено. Е, поне от известно време оптвам да правя и друго и това ми харесва.

До 18, имам приятелка от ок. 4 години. Това няма нищо общо дали се чувстваш добре или не. Нищо.

 
  ...
преди: 2 години, 10 месеца
hash: 725d723283
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

33.   Стегни се...
Хората живеят с какви ли не по-големи дертове от теб.
Има хора, които са инвалиди, не могат да си дигнат гъза и да отидат до магазина.
Има всякакви хора.
Ти си къде къде по-добре от тях (на всичкото отгоре... човек винаги може да запише висше и да учи нещо ново, това че ти си постъпваш там някакви граници е твой проблем)

 
  ...
преди: 2 години, 10 месеца
hash: 60ee44be3d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

34.   Здравей, умнико!
Обърнах се към теб с този израз, защото ЕВАЛА... млад си, но правото те е направило един грамотен човек. Аз съм по-малка от теб и не мога да те получавам - едва на 18 съм. Не знам до колко съм права, но много учат дадена специалност не защото са искали, а защото най-често родителите им са пожелали детето да стане адвокат, лекар, съдия... все престижни професии. Колкото и да ти е трудно, ще се опитам да ти покажа положителното на тази нежелана от теб специалност.
Изградила те е като един здравомислещ млад човек, защото доста голям процент, който е около моята и твоята възраст, не могат да си напишат дори името правилно. Знам, че се повтарям, но си адски умен и това личи. Сега се чувстваш унищожен и смачкан от правото, но това е така, защото си се заел с много сериозна учебна материя, но вярвам, че не е напразно. Имаш и ще имаш възможност за доста доходна работна позиция, защото си се скъсал от четене и учене, а това ще си проличи някога, някъде.
Сега си на мнение, че не искаш да учиш, но... реално погледно след може би година почивка и ако си на 10000 %, че правото не е твоята тръпка, ще си събрал нови сили, за да запишеш това, което те влече.
Не си си съсипал живота, вярвай ми ИМА къде, къде по-съсипващи дейности.
Поздравявам те за отличния успех и моля те, опитай се да погледнеш, колкото и да ти е трудно, от положителните страни на тези "пропиляни" за теб години... Дано съм ти помогнала :) Хубав ден и успех в живота

 
  ... горе^
преди: 2 години, 4 месеца
hash: f52fa7e599
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

35.   Завърши си правото - не зарязвай започнатото, а после запиши в НАТФИЗ - така пък ще послушаш сърцето си. Или просто - театрален курс, трупа. И знай, че всичко това е Съдбата ти, която с воля и късмет управляваш... Дерзай!

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: e618d0c40a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

36.   Извинения и мрънкане...
Ако се стегнеш, можеш да постигнеш всичко, стига да имаш нужния капацитет. Та братовчед ми захвана смотаното право на 29!!! След 4 години успя да започне буквално шеметна кариера. Каза, че ако беше започнал по-млад и зелен, едва ли щеше да има топките да направи нещата, които е направил.
Опитът идва с времето и усилията, не с хленченето. Затова се вземи в ръце и действай.
ПП. Аз започнах да уча на 24... Повторно. Истината бе, че ако бях следвал първия си план, щях да съм хленчещ идиот, блъскащ като помощник на някой наперен задник, който знае какво иска от живота. Сега поне аз станах този наперен задник.

 
  ...

...
преди: 2 години, 3 месеца
hash: 91ab578d2a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

37.   За да се чувстваш реализиран не е задължително да учиш "висше". Прочети Гатто и "Съседът - милионер". На мен тези книги ми бяха много полезни.
Прави нещата, които ти харесват. Тогава и умора и рутина да те притисне, любовта към това което правиш ще те накара да проявиш упорство и да се справиш. Това го наблюдавам в много мои познати. И при себе си - най-вече. :-) Но да знаеш, че отстояването на твоите мечти и желания ще те направи "бяла врана" и се приготви да имаш много мигове на самота.
За сравнение: Имам познати стоматолози- вече млади пенсионери, с по няколко специалности, много търсени и кадърни. И двата работят с кеф и на 6! Единия има син, другия - дъщеря. И двамата завършиха стоматология. Започнаха работа при родителите си - в съседни кабинети. И ето какво наблюдавах. Дъщерята и нейния баща така се увличаха в работата, че забравяха да обядват. Синът на другия стоматолог обаче е вечно мрънкаш и неудовлетворен. Оказа се, че е записал стоматология под натиска на родителите си - за да поеме практиката на баща си.
Схвана идеята, нали?

Желая ти успехи във всяко твое желано начинание и... напред!

 
  ... горе^
преди: 2 години, 3 месеца
hash: 16fc29eecb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

38.   Колко познато. Родителите ми ме набутаха да уча стоматология,всеки ден проклинам деня в който го записах.

 
  ...
преди: 1 година, 13 дни
hash: e3f1ea27eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

39.   Никога никога никога не избирайте специалност, само защото някой ви казва, че с нея се печелят много пари или че не се печелят пари, а също така че ви дава сигурност или и аз не знам още какво. :)

 
  ...
преди: 1 година, 12 дни
hash: b866037c06
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

40.   38-не ти ли харесва ,аз мисля,чее е добра професията.А защо не си избра нещо сам?

 
  ... горе^
преди: 1 година, 11 дни
hash: a35945f99a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

41.   Авторе, как бих искал да бъда на твойто място. Аз обожавах правото, беше ми най-голямата мечта в живота да завърша право и то именно само в СУ, но не ме приеха, приеха ме хуманитална специалност в СУ, и то на 26 годишна възраст. Аз какво да кажа, нито ме приеха това, което исках да уча, нито бях и в студентска възраст, но колкото и да ми беше мъчно, продължих напред.

 
  ...

...
преди: 1 година, 9 дни
hash: a04cb3718c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

42.   Трябвало е още след първата година да го зарежеш след като не ти харесва и да се отдадеш на нещото, което обичаш. Аз направих така и никога не съм се чувствал по-добре. Колкото до реализацията - АБСОЛЮТНО ВСЯКА ЕДНА ПРОФЕСИЯ ИМА РЕАЛИЗАЦИЯ, стига да я вършиш с желание! Познавам фризьори и готвачи, които взимат по няколко хилки на месец и живеят повече от добре, да не кажа луксозно. Имам добра приятелка, която е козметичка - отвори си собствено студио и прави луди пари. Изненада - не е задължително да имаш 3 бакалавъра и 5 магистратури, за да живееш добре. Събудете се, живеем в 21 век, възможностите са неограничени! За Бога, има хора, които правят клипчета в Youtube и са милионери! Следвайте сърцето си, защото няма как да сте добри в професията си, ако не я обичате!

 
  ...
преди: 9 месеца, 3 дни
hash: 8a85ba1df2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

43.   Авторе, какво стана? Завършили и намери ли си работа по специалността?

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 8 дни
hash: 3a098db7e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

44.   "Провалих живота си".. Какво гръмко име, а каква тривиална история. Приятелю, повярвай ми, да учиш не това, което искаш и/или да не знаеш какво искаш да учиш, това е присъщо на 90% от т. нар. студенти. Не искам да омаловажавам историята ти, наистина не може друг човек (читател) да те разбере така, както ти разбираш себе си и живота си, но... ако ти разкажа своята история, ще разбереш какво значи наистина провален живот и че ти всъщност си голям късметлия. Няма да го направя обаче, само ще ти кажа че съм почти на 27, без висше образование, макар че 3 пъти сменях 3 различни специалности за по няколко месеца. Нямам приятели, нямам познати, никъде не излизам, не се забавлявам, не ми се живее, на никой не му пука за мен, определям себе си като най-гадното мекотело, най-гадният плужек, който може да съществува изобщо. Нямам работа, нямам и надежди за бъдещето. А преди около 2 години окончателно разбрах че загубих и единственото, което можеше да ме мотивира да живея и да взема живота си в ръце - момичето, което обичах. Може би ти или някой друг тук ще се запита каква е причината живота ми е такъв? Не, не е мързела, има едно нещо, наречено социална фобия, което просто ти пречи да бъдеш нормален човек. Който се интересува може да потърси малко повече информация, но.. е по-добре да не го прави.. наистина :)

Успех на всички тук четящи/пишещи в живота, и не си мислете че само вашият живот е скапан, има и други...

 
  ...
преди: 4 месеца, 19 дни
hash: 6c3c8704b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

45.   От Автора

@43: Твърде е странно, но намирам това след няколко години. Да, завърших. Не, не си намерих работа. Общо взето при мен не се е променило нищо. Въпреки че учех толкова неуморно, вече съм безработен повече от година след като си взех дипломата. Работя на няколко места като интелектуален общ работник, за да свързвам двата края и едва се справям. Беден съм като църковна мишка. Всъщност, съжалявам, че изобщо съм се родил и, че майка ми не ме е абортирала. Животът ми е абсолютно безсмислен. Няма защо да съществувам. Аз съм само нищожество, което се храни, макар и нищожно, от ресурсите на планетата. Живот недостоен да живее - точно това съм Животът ми е пълен провал. Токова съм изтормозен и така притиснат от ситуацията на бедността ми, толкова съм смазан от всичко, че не мога да променя нещата. Никой не може или не иска да ми помогне освен всичко. Остава ми само да бутам до гроб. Както съм ви казал някога в заглавието: Аз провалих живота си, всъщност, направих го преди наистина да съм го започнал. Не повтаряйте грешката ми. При мен всичко приключи.

 
  ...
преди: 4 месеца, 18 дни
hash: 0397df163a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

46.   Авторе, понякога е добре да се поемат рискове. Просто е трябвало да прекъснеш и да се опиташ да се прехвърлиш в друга специалност. Да ти кажа и аз бях като теб. Учех нещо, което не обичах. Всички се възторгваха, защото това беше 'елитна' специалност. А аз бях толкова нещастна.... Аз прекъснах за няколко години за ужас на родителите ми и приятелите ми и отидох да работя в завод... Пак за ужас на всички около мен. Но не посмях да се запиша нещо друго, за което сега много съжалявам. Можех да се прехвърля в специалност, която ми допадаше. Не посмях тогава. Сега се питам защо не посмях!?? Няколко години след прекъсването, съчетано с хроничен тормоз от страна на родителите ми, се върнах и си доучих въпросната 'елитна' специалност. Започнах табота, като все търсех да я сменя с друга... След около десетина години ми се удаде. Трябваше наново да уча, минавах курсове, изпити... И сега пак съм пред смянанна работата. Някак си чувствам професионалния ми живот за разбит... Можех много повече в друга област, която харесвах.... Но вече е късно. Така че прекрасно те разбирам...
Според мен си още млад и може да учиш това, което ти харесва! Направи го, не повтаряй моята грешка. Учи дори задочно важното е да се чувстваш щастлив. Имаш време. Можеш да го направиш!
Другото е като мен да се опиташ да смениш леко професията. Напромер може да пишеш и да станеш журналист. Може да опиташ работа вмдържавната администрация. Може да завършиш друга магистратура. Не се оставяй така... Животът ти е в твоите ръце, бори се за мечтите си! успех!

 
  ... горе^

...
преди: 4 месеца, 18 дни
hash: 4a4af668a3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

47.   Приятелю, аз съм Ж64 и не съм се отчаяла, надявам се все още на нещо по-добро. Завърших преди41 г. математика в СУ и работих по специалността. Умерено бях доволна. Пфеживях аборт, останах бездетна никой не искаше да се обвърже с мен, дори вдовци с деца и мислех за самоубийство. Преживях някак до 40 г. и един ден се запознах с един млад мъж на27 г. Беше случайно, не му обърнах внимание, пихме кафе на една масичка и си казахме чао. След 1 г. се срещнахме пак случайно в Созопол, събрахме се и до ден днешен сме заедно. Нямаме деца, обичаме се, той не ми позволява да работя, помагам му в кантората, адвокат е. Помисли какво трябва да направиш, за да промениш мисленето си. Търси помощ от всички, които могат да ти дадат родители, приятели, познати. Търси работа, която ще ти даде повече пари, дори да се поозориш. Като посъбереш пари си направи почивка, иди на непознато място, почувствай се изследовател. Излез от обичайното. Ако можеш да си позволиш психолог посъветвай се. Стоян Георгиев е много добър, приема в София, посети сайта му, има статии. Ако искаш промяна, промени първо себе си. Поздрави

 
  ...
преди: 3 месеца, 14 дни
hash: 78aa83674a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

48.   Към автора: премисли това, което си постигнал в живота си. Не си глупав, щом си завършил Право в СУ. Освен това си показал воля, щом си учил нещо трудно и не толкова харесвано от теб. А фактът, че работиш на 2 места също потвърждава предното ми твърдение. Съветвам те да спреш да се самообвиняваш. Да повдигнеш самочувстието си. От самообвиненията все повече човек затъва в негодувание срещу самия себе си, което е излишно.

 
  ...
преди: 3 месеца, 10 дни
hash: ad7596451c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

49.   Защо така се отчайваш? Ако ти се учи нещо друго, просто запиши втори бакалавър. Така или иначе ще станеш на 27, само че в единия случай ще си последвал мечтите си, а в другия не :)

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 8 дни
hash: c92c084f14
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

50.   Ако започнеш да се издържаш сам и станеш независим може да учиш каквото желаеш. Никога не е късно. В задочното обучение имаше случай на жена и дъщеря да са колеги в университета. Разбери какво те прави щастлив и ще проимаш и ти хъс

 
  ...
преди: 1 месец, 18 дни
hash: 96da79da91
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

58.   И аз съм в такава ситуация -медицински работник съм. Съжалявам, че избрах да уча това. Но лошото е, че в последствие го осъзнаваш когато навлезеш в нещата но е късно да се откажеш. Чувстваш се длъжен да го работиш, а знаеш че би бил по щастлив ако нямаш еди си каква професия. Но няма как да върнеш времето вече си.... лекар, сестра, юрист, и др

 
  ...

1-50 от 53
Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker