Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

66.   Маняци стегнете се малко... Вашоят живот не е работата и ученето. Учиш и работиш цял живот, но не превръщайте това в живот.

67.   Историята ти успя да ме разплаче, най-вече думите "тези, които четете тези редове и се чудите какво да учите... изберете това, което ви е по сърце. " В училище 5 години си мечтаех да уча едно точно определено нещо в СУ, но не ме приеха. Нашите не искат да пропускам година за да се явявам пак, а аз искам, защото нищо друго не ми се учи. В момента чувствам празнота.

68.   Хах... пустото право в СУ. С години отричах, че не искам да уча право. По-голямата част от семейството ми са юристи. Кандидатствах друга специалност в СУ и на есен ще съм студентка. Сега съжалявам, че не се напънах малко повече и не записах да уча право. Въпреки, че съм на 19, вярвам, че родителите ми няма да ми позволят да се пренасочвам към нова специалност.

70.   Ама то е престижно, бе!

71.   Всъщност защо родителите ви не ви позволяват да се пренасочвате към други специалности, да пропуснете година, та дори и две, за да си починете, да си подредите мислите, дори да попътувате и видите свят? Цял живот ще работите и ученето няма да избяга. На Запад това е нормално - gap year с различни цели, сменяне на специалности, докато човек открие своята, по-широк кръгозор. Не мога да разбера само в Бг какво е това пришпорване? И между другото, авторе, на Запад студенти на по 27-28 години ни най-малко не са изключение, напротив, българчетата винаги са най-младите и зелените във випуските, защото само за тях светът ще свърши, ако не започнат да следват на 19.

72.   Дали авторът на първият коментар следи все още темата? Любопитно ми е да разбера какво се е случило с него за последните 6 години. Дали се е реализирал? Аз учих политология веднага след средното образование , завърших успешно и съм на мнение, че на 18 г. е доста трудно човек да избере образование, което ще му служи цял живот. После, след година прекъсване, записах право ( сега работя и уча ). Намирам правото за полезна наука с широка реализация, въпреки че е обременена от много непрактична теория и преподаватели , които често се мислят за богове и си позволят да нагрубяват студентите. В курсът ми има завършили медици , инженери и образовани хора с всякакви сложни за учене професии, които не се спират пред напредващите години и това че вече са учили много. Но признавам, че непрестанното учене, съчетано с другите ежедневни задължения е натоварващо.

73.   Момче, макар че е стара темата не се сдържам да не пусна коментар и се надявам да го видиш, защото аз се ровех из темите тук относно образование с отчаяната надежда да попадна на тема, пусната от човек, преживяващ това, което аз преживявам. И не след дълго търсене - хоп - твоята тема! Абсолютно същата грешка направих и аз. Уча горско стопанство, но то въобще не ми е на сърце, въпреки че се справям отлично, изкарвам винаги високи оценки, никога не ходя на поправки, даже учителите ме хвалят, всички си мислят, че се отдавам изцяло на специалността, но не е така, отличничка съм просто защото уча и си изпълнявам всички задачи от университета по задължение, просто защото някак като знам че имам изпит примерно, мен ще ме е срам да се явявам неподготвена... а също и стипендии получавам и парите са доста най вече заради тях винаги се стремя към високи оценки, просто някак се чувствам длъжна.... всичко е точно както ти го написа!!! Не можи да се каже, че обичам специалността си макар и на всички мои приятели, на майка ми, на баща ми, на преподавателите и на колегите ми така да им се струва... но не може да се каже че я обичам защото постоянно имаме да правим протоколи с тъпи изчисления дето не разбирам, разни курсови работи, които са толкова сложни и заданията им с 300 зора схващам... чувствах се тъпа преди, но сега осъзнавам, не ги схващам не защото съм тъпа, не защото не мога, а защото просто не искам... безинтересни са ми тези неща и толкова тъпи. Преди няколко дни мислех много по въпроса как от всички дисциплини които изучавахме досега само една - единствена има която учех с огромен интерес. Това беше зоологията. И установих, че специалността, която е за мен е може би именно зоология. Разучих къде може да се завърши и видях, че в Софийския университет може само магистратура една година да запишеш зоология като преди това трябва да имаш завършен бакалавър по определени дисциплини и за жалост горското стопанство не е включено в тях. Принципно след целия стрес който ми докара университета намразих висшето отвсякъде но ако имах възможността да върна времето назад то може би щях да запиша биология и география ( за тази специалност може)и след като го завърша - магистър зоология. Въпреки че и за това вече не съм сигурна дали ще ми харесва, защото си взех поуката вече че начина на обучение в университетите не е такъв за какъвто го смятаме, но просто проявявам силен интерес към видовете животни, да ги разпознавам, таксономията, анатомията им, кой вид, разред, семейство са, латинските им и т. н. е само това учех с кефче. Затова мисля че тази специалност е за мен. Но не мога да казвам със сигурност, тъй като за втори път вече правя грешката да запиша специалност, която да си мисля че ще уча с желание, защото преди горското учех медицина и там и един семестър даже не успях да издържа.... и за медицината преди изобщо за първи път да стъпя в университет и да разбера какво е, също бях много заблудена... като ученичка мислех че това и мечтата ми.

Знаеш ли, момче, както виждаш и по коментарите и още хора казват, че са в подобно положение, мисля, че като млади ние не сме ориентирани и не знаем какво искаме. Това е истината ; (( Млади сме, неопитни, допускаме грешки и докато се поучим от всичко и вече осъзнаем какво искаме вече сме одъртяли... хубавото и че за да си студент граници за възрастта няма, никога не е късно да запишеш нещо, ако ти дойде мерака. Но засега аз нямам желание да уча нищо повече... точно както ти казваш за твоето, така и аз казвам за моето - бих опитала биологията и зоологията, но горското стопанство ме изхаби отвсякъде и ми уби всички желания да уча задълбочено по каквото и да било... просто се чувствам свръхизхабена от учене вече, трети курс съм, и се тормозя ли, тормозя, чакам само да мине едната година и да завърша и да се оттърва от този ад веднъж завинаги. Бих се радвала да ми видиш коментара, защото като прочетох твоето положение все едно за себе си прочетох, с разликата че специалността, която следвам и специалността, която евентуално искам са ни различни и, че аз се прецаках цели два пъти и точно затова ми е неудобно да прекъсвам сета сега и горското, защото нашите вече хвърлиха пари на вятъра за един семестър по специалност, от която се отказах, неудобно ми е това да се случва за втори път и при положение че вече стигнах до трети курс и внесоха много такси... Майка ми си мечтае да завърша магистратура, но няма да стане, мисля че бакалавърът също е постижение и вече съм толкова изхабена, че едва ли в близките 10 години ще ми е до университет когато се дипломирам...

Като цяло откакто съм студентка се чувствам много нещастна. Лишавам се от свободно време, за да уча и заради това нямам време да правя най любимите си хобита и то са именно един безгрижен живот просто да си релаксирам да си играя игри да си гледам филми и разбира се и да работя нещо да изкарвам мои си пари но най важното и че през почивните ми дни от работа ще съм свободна и няма да съм ангажирана с домашни и учене... като ти прочетох историята, както и някои коментари поне се поуспокоих че не съм само аз, явно всички млади сме некадърни и правим такива глупави грешки... извинявам се ако виче е написано в коментарите, не ми се четат всичките, затова искам да те попитам - минаха 6 години от тогава, какво стана с теб сега, завърши ли? А магистър? По - щастлив ли си сега като се оттърва от кошмара? Ще се радвам да чуя.

74.   Здравейте всички, авторе и другите, които сте си изгубили времето в следване на неща, които не ви е харесвало много, мога да кажа, че и аз съм на път да допусна такава катастрофаа. На 18 съм, тъкмо завърших 12-ти клас, записах Национална сигурност в РУ. Мислех си, че ми се отдава и ми харесва, да съм полицай, да се занимавам с оръжия и тем подобни, освен това още от малка си играех с момчешки играчки и никога не съм обичала кукли и такива. (Момиче съм). Въпреки това като цяло постоянно менях интересите си, веднъж исках да стана лекар, втори път фармацевт, зъболекар, учител, полицай, просто не знам вече. Отдаваха ми се толкова много неща, в училище се стараех да изкарвам 6 на всички предмети, но не бях за пълно шест във всички дисциплини. Най-много харесвах на времето биологията и химията, обожавах сухата материя, но по-късно обикнах хуманитарните науки като история, езици, филосфия и др. Обичам да философствам, устата ми не млъква, обичам и да обеснявам и дори преди се мъчех да запомня колкото се може повече суха материя (ако искате разберете го като зубрене). Но като вземем в предвид интересите и уменията ми, аз имам и малки здравословни проблеми, свързани с носа, дишането и умората (физическа умора). Така че малко или много ако стана полицай, ще трябва да издъжрам на физически натоварвания и изпитания, които биха ме сломили и биха ме разделили с полицейската работа. Аз нямам вина, че имам здравословни проблеми, но преди всичко става дума, че и интересите ми са други и малко или много се страхувах от думата на майка ми. Та мисълта ми е, че човек на Вашата възраст не може да се отказва от живота сега! За бога Вие сте млад, живота е едва пред Вас. И на мен вуйчо ми ми повтаряше учи за адвокат, майка ми искаше нещо, с което да се изхранвам в умрялата България и да не работя като нея като вол, и си беше с правото, все пак тук едвам се живее и не само Вие свързвате трудно двата края. Не искам нещо, което да ми осугури пари, ако исках щях да стана престъпник, става дума за мечтите ми. И знаете ли какво, сега в момента пишейки се сещам за деня, в който подадох документи в РУ "Ангел Кънчев" за тази специалност. Тогава можеше да запиша и друга специалност ако случайно не ми стигне бала а тази, но не става дума за бал или такса... Гледайте напред, а и някои от коменаторите по-горе са прави, можете да запишете друг бакалавър, все пак замислете се колко хора пък са искали да учат аквото и да е, но просто не са имали възможност. Що се отнася до мен нищо чудно да ме изключат, все пак полицай, който не може да бяга и няма физическа издръжливост или пък има здравослонви проблеми, изобщо не става.

75.   Виждам, че историята е доста стара и е публикувана преди много години, но и аз като много хора бих искала и аз така да се каже да си излея мъката. Аз съм студентка 1 курс, уча ПНУП, преди да го запиша имах чувството, че мнооого ще ми се отдава, че ще се справя много добре занапред с всичко, което ще ми предстои, но просто някак си не чувствам, че ще се справя, имах много хъс, надежда и стимул, мислех си, ме без грешка всичко ще правя, но всъщност не се оказа така, сега, когато го уча някои неща въобще не са ми ясни, имам чувството, че някак си това не е за мен, макар и да бях решила да го запиша, но поне тогава имах някаква вяра и амбиция. При мен нещата бяха много сложни, още кагато бях в 9-10 клас започнах да мисля за своето бъдеще, исках какво ли не да уча, но накрая допрях до педагогиката, но определено най-голямата ми и за съжаление неосъществена мечта беше да уча медицина, бях много добра в училище по биология, а ако бях положила и допълнителни усилия по химия, нямаше никаква грешка да имам, имах само 5 и 6 по биология, особено в последните години на средното ми образование, втората ми матура беше биология, там изкарах много добра оценка, разбира се след много труд и усилия, но нещата не се получиха така, както на мен ми се искаше, може би защото всичко при мен беше някакъв хаос и всичко беше много объркано, не знаех по какъв път точно да поема, колебаех се, не бях много решителна и затова в крайна сметка нещата се оказаха такива, че и аз не поех по пътя, по който исках да поема, защото медицината за мен беше най-голямата мечта, която исках да сбъдна, затова разбирам всеки един от вас, знам, че ви е трудно, както и на мен, но за жалост такива неща стават в живота!

76.   Въпреки, че статията е стара, желая да оставя коментар. Разбирам автора. Никога не е късно за второ начинание, ако си направил достатъчно опити и въпреки това през повечето време не се чувстваш добре в дадената сфера. Колкото до тези хора, които говорят да се продължава само заради доходите - човек може да е щастлив и с 1000 лв и много нещастен с 6000 лв на месец. За някои хора матераилните придобивки просто не са от ключово значение. Виждат на парите като на необходимост за базови нужди и образование на децата си, другото е в сърцето и ума. Не всеки е доволен от живота като яде през ден в ресторант, носи дрешки само на Andrews fashion и скъпи часовници, ходи по криузи и живее в мезонет, който се пълни само като има гости веднъж месечно. Има хора, които преследват неща в живота, които не винаги са видими за очите и в това намират щастието.