Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравей човече... аз съм на 20 и да ти споделя на мен също ми е кофти... но ти поне живеещ в София и учиш това, дето искаш.

И аз имам мечти и исках, когато завърших да уча в НБУ, но родителите ми нямат такава възможност да ме изпратят там... и сега си работя в един магазин в провинцията и това е...

Иначе исках режисура да уча, мечтая от малък да снимам, да правя филми и преди да завърша ставах и си лягах с тази мисъл... а сега имам чувството, че всичко ми се изплъзва и се чудя какво да правя... но ще се боря нямам никакъв избор. Не мога и да си намеря работа за 1000 лв дето се вика, та да си плащам скъпото образование, и така... сега си живея и това е :)...

7.   Стискай зъби и като завършиш, кръгом и към родното място! И честно да ти кажа, не мисля, че заплатата са ти я определили, когато са чули къде учиш. По скоро, като са разбрали, че не си от София, така са преценили, защото знаем как хорицата от малките градчета, които нямат друг избор, работят за 300- 400 лв., като роби, само и само да не се върнат там откъдето са дошли!
Не се коси толкова. Имаш приятелка, значи имаш любов, другото ще се нареди!

8.   Лелееее, какво мрънкало и мамино синче, дошло от село в големия град с амбиции да превземе всичко отведнъж и да натрупа много кинти, еми не става така бате! Като момиче ми чвучиш как се оплакваш, ти да не си онзи с изповедите колко е нежничък?

9.   На мен такива хора сте ми странни(казвам 'странни', защото не искам да те обижам) - ти САМ си избираш университета, САМ си избираш специалността и после се оплакваш, че работата била нископлатена, трудно се трупало опит и тнт. Кой е виновен в този случай?

5 години живях в Студентски град, в 41-ви блок (на СУ е). Най-добрите години от живота ми бяха това. И учене имаше, и забавления имаше. Извадих късмет, че съквартирантите ми бяха същата специалност и курс и винаги имахме хармония кога в стаята да се учи и кога да се прави нещо друго.

А това, че се возиш в автобус, а другите карали последни модели автомобили е супер комплексарско мислене. Кои другите? Щото аз вече завърших, но още нямам кола. Не, че нямам пари. Просто не виждам смисъл от кола на този етап.

Иначе, УНСС ти си си го избрал, ти си си харесал специалността. При нас във ФМИ идваха работодатели да ни се молят да започнем работа при тях.

10.   Welcome to Bulgaria :D

Просто опитай да се адаптираш в чужбина ;)

11.   Знаеш ли аз аз съм от София и завърших частен университет и през 4-те години все съм съжалявал, че не живея на общежитие и, че едвали не изпускам студентския живот.. За мене винаги студентски град е било нещо много яко, дори им завиждам на хората като минавам от там, все си мисля, че е яко да живееш на общежитие с други хора, все има с кой да излезеш, да стане парти.... но явно не е толкова розово, колкото си мисля... Сподели още случки от там, ако може интересно ми е?

12.   Нали имаш приятелка? Какво се оплакваш? Аз дори това нямам.

13.   На първо време - няма как без образование да взимаш много пари, освен ако не си сервитьор или барман, но там парите се правят от бакшиши. Така че, според мен търси нещо такова. По специалността платена работа няма да намериш, докато още учиш, защото фактически си нещо като стажант, следователно те възприемат като евтина работна ръка.
Колкото до общежитията - аз също живея в общежитие, но някак си свикнах, вече дори не ми прави впечатление. В крайна сметка хиляди студенти са в твоето положение, ако не и по-лошо. Просто не гледай толкова негативно на нещата, всичко с времето си. Един ден ще излезеш на квартира и ще видиш, че и там не е цвете, защото плащаш тройно, ако не и четворно повече за почти същите условия (само дето ще сте си само ти и приятелката). Давай по-ведро и ще се наредят нещата... постепенно. :-)

14.   Момче, забрави за големите си илюзии, че си изключителен и заслужаваш нещо изключително в живота, тъй като тези неща трябва да се докажат... С други думи след като имаш оферта за работа в офис, макар и за минимални пари, то съгласи се, повечето хора започват така, ще поредиш папки известно време, ще понатрупаш и някакъв опит от някоя и друга по-важна задача, ще те забележат и вероятно ще започнат да те използват по-рационално, съответно и да ти плащат повече. Не може да имаш големи претенции, а на практика да не предлагаш нищо насреща или поне да не е ясно какво можеш да предложиш.
И така, започни от някъде, това е съветът ми, иначе няма как да излезеш от ситуацията, в която си.
М, 35

15.   Ей тва е! За това не искам да уча в България. Мизерия и пак мизерия!

16.   Ама, защо всички си мислите, че като влезете в университет ще карате кола за 100 бона, ще взимате 5000 лева заплата и при това без да работите? !
Нека ти обясня нещо - никой не ти е длъжен. Ти си незавършил икономист (такива ги има хиляди в БГ). Аз започнах работа след като завърших първи курс (компютърни системи, но не работя по специалността си). Започнах точно като канцеларски плъх - всеки изсипваше на бюрото ми хартии и аз ги подреждах, описвах и т. н. И представи си работех по 8 часа на ден за 300 лева. От тогава минаха 7 години през които постепенно се изкачвах нагоре ДОКАЗВАЙКИ СЕ (минах през всички стъпки и заплати 300, 350, 500, 600, 700, 1000). Преди 2 години беше последното ми повишение (после започна кризата и фирмата не е в най-доброто си положение) и от тогава ме осигуряват на 1300 лева, което значи, че взимам чисто около 1100. Уважават ме, ценят ме и докато уволняваха хора, защото не можеха да се справят с разходите, моята заплата не мръдна. Както и на още няколко човека. Но на това можеш да разчиташ след като придобиеш квалификация, опит и стаж, след като докажеш, че можеш да се справяш с всякакви задачи във всякакви ситуации и че може да се разчита на теб. Всеки има някакви претенции, но работодателите не ги интересува ти какво мнение имаш за себе си. Те трябва да си изградят мнение за теб, а това не става просто, защото ти го искаш.

17.   А ти защо си мислиш, че ние не сме били студенти? И не сме живели при подобни условия? Само че гледахме на тях от към веселата му страна - не са ни мъчили мечти за големи пари и за скъпи коли - живеехме ден за ден, без изобщо да имаме представа какво ще правим по-нататък, когато завършим. Беше денонощен купон, но никой не се е вторачвал в това, че някой вдига шум. Изпърдял се някой - голяма работа - биеш му "традиция" зад врата, а после и двамата се хилите. Е гледай филма за Бил Гейтс, дето съкафезниците са му слагали миризливите чорапи под носа докато спи, когато е бил студент...
Верно си нек'ъв мамин-сладък, дето много шамари ще яде от живота, докато му поуври главата. Но бива ли с такъв негативизъм да отравяш младостта си?!

А пък тези отгоре, дето като на всяка манджа мерудия те съветват да бягаш от България, са е@ати лигльовците! Все едно да им кажеш: "ПА!" и те да напълнят гащичките и да хукнат да бягат! Ами направете бе, постигнете нещо ТУК, пък след това отидете ТАМ с достойнство, а не да бягате като МИШОЦИ...

18.   17,

много си прав. Това са просто два различни модела на мислене. Единият е консуматорският - всичко да ти е постелено, всичко да е готово, твоята работа да е само да отидеш и да се възползваш. Другият е на съзидателния човек, човекът, който има желание да действа и желание да живее.

Тоя още малко ще поиска индивидуална стая с вана. И пак ще е нещастен.

19.   Приятел не си нито първия, нито последния, който живее така! Десетки хиляди са минали през същото! Че и по-лошо! Аз съм от София, обаче често съм ходила при приятели в Студентски град, да знаеш в какви стаи живееха... :-(( Пък пак завършиха и станаха хора и добри специалисти! Не казвам, че е готино вечер преди лягане да гониш хлебарките, ама и това е опит в крайна сметка! Пък и с времето лошото се забравя и остават спомените само за веселите моменти.
А това, че работодателите не те взимат насериозно, свиквай! Те хора с дипломи не взимат насериозно защото са токущо завършили и нямат стаж, ти си студент и очакваш чудеса. А това, че връсниците ти карали не знам си какви коли направо ме разби! Е, да двама или трима богаташки синове може и да карат, ама да знаеш повечето хора караме стари коли и работим за под 1 000 лева, така че слез на земята. Това е реалноста в България!

20.   Според мен за всичко си има решение, но зависи най-вече от теб. Първо, за блока, в който живееш. Решението е просто - с хубав успех можеш да се преместиш в по-добър блок. В девети блок настаняват предимно студенти с нисък успех, а самият блок е не само на кофти място, но е и много шумен. Хубавият успех зависи най-вече от теб, а не само от добро стечение на обстоятелствата. И въобще не е вярно това, че не може да се учи в Студентски град. Като толкова ти пречат съквартирантите и съседите, не виждам какво те спира да говориш с тях за проблема и те малко или много да се съобразят. А можеш и от време на време да ходиш да четеш в библиотеката на университета. Има си решение за това.
Второ - колата. Според мен това са вече претенции. Не знам колко второкурсници могат да си позволят да си купят коли, а и не виждам защо ти пречи градският транспорт - може понякога да не е много удобен, например автобусът да е претъпкан, но след като толкова хора пътуват с него, значи и ти ще можеш. А само до университета не ти трябва транспорт, защото твоят блок не е толкова отдалечен. Малко по-голяма съм от теб, но досега не съм изпитала липсата на автомобил и изобщо не ми пречи да си пътувам с автобуси, а метрото е още по-удобно. Това важи и за много мои колеги и познати.
И трето - работата. Ти все още си студент във втори курс, дори не си записал специалност - не очаквай да си намериш мечтаната работа, ако изобщо си се ориентирал с какво искаш да се занимаваш. Много наскоро завършили не могат да си намерят добре платена работа, а какво остава за студенти в по-малък курс. Първоначално е хубаво да поработиш нещо, да видиш кое ти е интересно и в каква работа те бива, да събереш впечатления и да натрупаш опит. Не мисля, че работодателите не биха те взели само защото си от УНСС, а по-скоро защото нямаш никакъв опит, а пък и ако си с големи претенции - още по-лошо. Колкото и да е абсурдно положението в нашата страна, ако имаш амбиции, сериозен си, целеустремен и искаш постоянно да се развиваш и най-важното - действаш, а не се оплакваш само, то според мен няма да имаш чак толкова трудности за в бъдеще.
С тези думи не съм искала да те нападам или да те обиждам, просто ти давам съвети. За всичко си има решение, но това зависи най-вече от теб и твоите решения. Гледай малко по-оптимистично на нещата. Пожелавам ти успех! :)

21.   Като чета някои коментари направо се удивлявам. Например коментар номер 17. Живеели ден за ден, без да им пука. Всекидневен купон. Накрая сте вързали тройката, получили сте дипломите си и сте продължили жалкото си, , всекидневие''. Това ли за вас е студентски живот? Селяния!
Ето защо хората, които искат развитие и реални знания - бягат в чужбина. Защото тук са смятани за, , мухльовци''. После защо имало толкова малко обучени специалисти в България, които разбирали от работата си. Но така ще е, без знания Ви приемат и без нищо излизате.
Цяла нощ се наливате, слушате музика, през деня ходите на някоя лекция за отбиване на номера. : ) смях

23.   Е, само как нападате понякога, не е истина! Всеки минава през депресии, но някой хора бързат да определят характера точно в такива моменти. Авторе, разбирам те добре. Ти си там, за да учиш, а няма условия за това. Изпити си минал, мечтал си за София, за хубава компания приятели. И изведнъж се оказва, че всичко е някакъв хаос. Използвай хубавите дни да четеш някъде навън, радвай се с приятелката си, постави си ясни цели и стъпка по стъпка ги достигай. Не пускай мечтите си, заради мизерията. Точно те ще те изведат от нея. Успех и поздрав от Пловдив.

25.   №21, и как стигна до този потресаващо гениален извод? Чрез медитация ли?
Трябва да ти кажа, че тройката по наше време се равнява сега най-малкото на седмица. Сега срещу парички можеш да завършиш всичко. Тогава паричките не пееха в хора - бореха се по 10 души за място и независимо дали си от град или от село, ако нямаш нищо в главата не можеше да припариш до университет. Нито пък университети имаше както е сега - най-голям брой на глава от населението в Европа! Освен това - подготвяха се хора за технолози, инженери и разработчици на сериозни производства, които България реално имаше, а не "маркетинг, мениджмънт, морфологичен дизайн и малки розови крокодилчета..."

И кой ти каза, че не сме ходели на лекции и едвам сме връзвали тройките? Аз в моята книжка тройка нямам, за колегите - не знам. Евентуално 1-2 четворки по някакви твърде презрени и далечни от специалността ми дисциплини, сложени като "пълнеж" за да не съкратят съответния преподавател. За неявяване на лекции се изискваше основателна причина, а от упражнения, семинар или колоквиум беше абсурд да отсъстваш (после - доработваш).

Не си прав/а, че от България бягат кадърните хора. От България бягат ПОСРЕДСТВЕНИТЕ хора, които са решили, че като напрегнат мизерния си потенциал за да станат наистина добри в една област на живота, то това ще им помогне да прокопсат и във всичките му останали области... SAD BUT TRUE!

"Селяния" или "граждания" - ходи да си избиваш комплексите на друго място... Един от най-уважаваните от мен професори в университета, достигнал световна известност и признание, беше роден в най-забутаното карнобатско село на света, вероятно защото по времето, когато той се е раждал, България е била 95% село...

26.   Ем като не искаш да подреждаш папки върви бъркай бетон... сладка работа ти предлагат, не се излагай. На съквартиранта ти му бий един шут в гъза и да се изнася.

27.   Братле и аз живея в 9 блок :) Това според мен е най-уникалния блок за живеене :)

28.   До коментар номер 25.
Как съм стигнал ли? Ами погледни предишното си мнение и отново помисли. Да приемем, че съм сбъркал, макар че аз нямах в предвид конкретно за теб, ами за голяма част от днешните студенти. Сам каза, че навремето е било по-трудно и не всеки будала е можело да влезе. И ред редът е бил къде по-голям от сега.. Най-малкото хората са влизали след завършване на казармата. Дисциплината по средните училища също е била в пъти по-голяма. Ти знаеш ли колко от моите колеги са влезли с тройки от най-забутаните техникуми?
А за оценките, не бъди много сигурен как се изкарват. Ако оставим подкупването, то се иска сериозно учене за оценка различна от 3. Над 50% от студентите ги късат на изпитите.
Селянията ли? Нямам нищо против селяните. Но селата също нямат вече нищо общо с тези от преди 20 години! Сега циганията цари в по-голяма част от тях.
За българите в чужбина не ми обяснявай. Има всякакви Бай Ганьовци, но има и изключително умни и стойностни, които просто не намират НИКАКВА реализация в България по специалностите им, поради липса на средства. При нас всички се мислят за големите умници... глупита ейй
ЕВАЛА НА КОМЕНТАР 23

29.   Доста забавно беше да прочета темата ти. Най ми хареса това за асансиорите и попръцкването. Много ме дразните такива глезени синчета, дето си мислят, че трябва да живеят в лукс. И съквартирантките ми бяха такива. Всяка си е имала собствена стая вкъщи и още не знам си какво. А аз идвах от друго общежитие, за гимназисти, в което нито имаше топла вода, нито плочки в банята, а хлебарките бяха 10 пъти по големи. Никога за петте години в гимназията не съм си взимала душ в общежитието - прибирах се или в родния си град да се къпя или при приятелки или си греех малка каничка с вода, която беше незаконна, защото беше забранено да имаш ел-уреди в стаята (малки сме били и можело да стане пожар, та претърсваха редовно стаите без предупреждение и изхвърляха всичко намерено). Първата година тоалетната беше за 9 човека, всички от които първа смяна на училище. Нито веднъж не се оплаках, защото просто си мислех, че навсякъде е така. Общежитията в студентски ми се сториха цял луксозен хотел. Имаше топла вода, плочки в банята, макар и мухлясали. А до мене някакви госпожички се оплакваха от какво ли не, например мой приятел им седнал на леглото, о колко неприятно. Действителността е такава и вярвам, че да станеш качествен човек трябва да познаваш какво има от другата страна на лукса, за да може някой ден да оцениш всичко което имаш.

31.   О, я стига си мрънкал! Живях в къде по-лоши усповия от теб и оцелях. Завърших си и всичко ми е ок. Има и стаи с по 2-ма и 3-ма. Подай молба да се преместиш. След като нямаш избор ще изтърпиш, нищо няма да ти стане. И работа все от някъде се започва. Работя като офис асистент и заплатата ми е 850лв, каква минимална те гони? !? ! Ми започни и ти във Фантастико или претенциите ти те притесняват? !? !

32.   Големи сте разбирачи. Стига сте хулили момчето. Прав е, трябва да има условия за учене, а когато липсват такива, а хората в студентски град са със сбъркани приоритети ( такива, които живеят "ден за ден" и незнаят какво ще правят утре, а са записали нещо само и само за да отбият номера), вие го наричате мрънкало... А на хората, които се изказаха крайно негативно за тези, които са в чужбина, ще кажа само- евала, далече сте от реалността, не е зле да поработите малко върху себе си и комплексите си. Не виждам как може факта, че имах възможност да завърша и бакалавар и магистратура в чужбина да ме прави "посредствена" хаха Я ми кажете, вие ако имахте възможност да учите навънка, нямаше ли мнозинството от вас да се възползва? Разбира се, че щяхте. Останалите приказки за просто комплексарщина и оправдания пред самите си вас...
До къде стигнахме щом цялата тази картинка в Студентски ви се вижда нормална...!? И всеки който дръзне да критикува дивата селяния и жалкия живот на средностатистическия български студент, който гледа само как да мине метър без да има абсолютно никаква визия за развитието си, е обявяван за глезен и едва ли не ненормален.
А иначе на автора ще кажа, че въпреки нападките, които отнесе, не си ти ненормалният. Ясно е, искаш условия за учене. Но така е в живота -нямаш ли пари, трябва да се гърбиш здраво, за да може да излезеш от калта и да прокопсаш и да си създадеш някакви условия. Разбирам те, но искам да ти кажа, че много хора тука, въпреки хейта, са си прави за някои неща. Ако не говорим за ученето, а за кариера, първо работиш на минимална заплата и се доказваш, след това претенциите моля... Не може да си 2ри курс и да очакваш нещо различно и така е навсякъде. Тука вече много си се надценил. Никой няма да те гони, за да ти предлага работа и да ти тика парите в ръцете само и само да благоволиш да се наемеш. Ти ще ги гониш, и ти си този, който има да се доказва за всеки един лев!

33.   Аз разбирам, че човека иска едни нормални условия за живот, една човешка нормална обстановка за учене, нищо повече. Искането е напълно човешко и логично. Има обаче едно голямо НО.
Авторе, колкото по-скоро разбереш, че този живот е несправедлив и че всъщност нещата, които са необходими като условия за старт към успеха, най-елементарните човешки нужди, всъщност ги няма като даденост, толкова по-добре за теб. Истината е че хората сами сме си създали така всичко, че стигането на върха да е нечовешки трудно! Това е отсяване. Тест на нерви. Силните оцеляват и търпят докато стигнат до лукса. Другите се предават. Моето просто виждане за живота- бедни и богати. Богатите си пазят позициите, така че за да стигнеш там, трябва да си едно изключително и много упорито човече. Всеки се опитва да те тъпче. Но ако си силен, ще се справиш.

34.   Авторе, интересно е как ти се е развил живота сега 8 години по-късно.