Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Съглaсявaм се с 1! Моятa рaботa ( бизнес)е тaкaвa, че ми трябвaт " вълци единaци ". Предпочитaм дa дa им нaбивaм спирaчките, aко се нaложи, вместо дa ги бутaм нaпред. Не ме интерисувaт буквaлисти, a нaпористи, креaтивни, дa умеят дa вземaт бързи решения и дa ги реaлизирaт веднaгa.
Един от нaй- добрите ми служители нямa и средно зaвършено. Дойде един ден при мен и ми кaзa " сaмо ми дaй шaнс, пробвaй ме един месец ". Сегa около 4 год. по- късно е упрaвител и изобщо не ме вълнувa кaкво мислят по въпросa хорa с висше- тa... Зa мен е ценен кaдър, a вече и приятел.
Тa и aз кaто н1 кaзвaм- който може, го може!

7.   Номер 1. Да, все повече ме разочароваш. Клета мъжка България. Защо младите я били напускали? Защо не намирали развитие и реализация? Ами ето заради такива работодатели, които търсят масово хора без амбиции, за да им вършат простата и черна работа. Въобще не ми е притрябвало след като завърша да подреждам книгите на който и да е умник, мислещ се за велик меринждей. Търсили няколко години задължителен опит. Не им се занимавало да обучават никой. Божке, божеЙ.
Авторе. Няма какво да се чудиш. Истина е, че българите сме си такъв злобничък и алчен народ. Шуробаджанащината винаги ще остане тук. Който хване баницата я стиска до последно, мислейки се за най-голЕмия. Никакво уважение и съпричастност към по-бедните. Никакво зачитане на правата на труда. Никакво нормално съжителство. Простотията е деградирала целия народ. До вчерашни пикли и търтеи от село - днес се вживяват като елита и буржоазията. Запомни ми последното изречение, то е най-обобщаващо..

8.   Дипломата е фалшива. Нито е задочно, нито редовно. Плати на един и я изкара. Опит нямаше, но с времето се научи. Дразня се, защото тя е на по висок пост, не защото е много добра, а защото подмазването и е на ниво. Като кандидатствах за тази работа преди няколко години все още учех и не ме взеха на този пост на който сега е тя, защото нямах образованието. Да, беше ми приятелка до момента в който не видях, че съществувам само когато и трябва нещо. Даже на РД не звънна да поздрави. Казва, че аз съм и била най- добрата приятелка:))Аман от такива хора. На всичкото отгоре и намерих и мъж. Сега има бебе от него. Не съм виждала бебето, а е на 8 месеца. Не ме кани. Аз постоянно се самопоканвам, а тя в последния момент ми съобщава, че има работа. Да признавам си, че съм озлобена към нея, а тя дори не подозира. А какъв е смисъла да учим като може да сме лицемерни и да правим като нея??? А и днес разбрах как разправя на мои познати как имала връзки в "еди къде си" и чрез пари ще ги уреди. А предишния ден ми звъня и ми казва" Мила имам един приятел, може ли да го вмъкнем там>>>>>>>Нагло до няма и къде

9.   Моята "приятелка" си върши работата. Въпреки, че е на по -висок пост, работата и не се различава от моята. Просто тя има повече стаж от мен. По голяма е от мен, но работата и преди е била от най- нископлатените. На мен целия яд ми идва от там, че е супер нагло парче. Някак си ми идва в повече от такива хора като нея. Даже майка ми я бяха отрязали от една работа заради липса на образование, а със сигурност щеше да я върши по- добре и от висшистите. Яд ме е.

10.   До номер 4
Ами този проблем и аз го имах в първите 3 години, но трябва човек сам да има подчинени, да се сблъска с часови дискусии за глупости, за да види нещата от страната на работодателя. Мен лично дискусиите не ме дразнят толкова, защото съм като жена по-търпелива и социална, но собственикът на компанията ни издивява и с цел да запазя главата на един или друг глупак съм често доста рязка с не един (а защо е глупаво да се дискутира със собственика ще разбереш като ти един ден станеш такъв). Общо взето като си инвестирал в един бизнес модел и си поел риска, ти разбираш от това повече от подчинените си. ТОЧКА. Самият факт, че рискуваш 100% от капитала, който си вложил, че плащаш заплати и осигуровки и така нататък ти дава правото и да РЕШАВАШ.
Преди не го разбирах, но откакто ми остави почти еднолично да водя бизнеса на негово място, защото го затрупаха други дела го разбирам по-добре.
И все пак не спирай да имаш идеи и да ги споделяш, но НЕ ДА ГИ НАЛАГАШ на шефовете ти. Понякога се случва да не сме просто толкова навътре в някоя тема като някой служител или да имаме в този момент друг приоритет, за който да нямаш и представа и да са в друга сфера изобщо (например проблеми с финансирането, разни нови Законови разпоредби, с доставчици, клиенти). Не се сърди и не приемай лично нещата, а продължи да даваш всичко от себе си, ще бъде оценено! Самият факт, че изобщо се чувстваш достатачно добре, за да споделиш някаква идея означава, че все пак работодателите ти не са толкова лоши, но ако не са в момента в темата или имат друг спешен проблем, те никога няма да си признаят пред теб - как мислиш се гради уважение и власт сред служителите - определено не като си признаваш, че в този точно момент не си в час в определена тема или имаш проблеми с финансирането си.
Успех ти желая и продължавай с работата, трупането на опит и дано и ти скоро станеш сам работодател, за да разберш какво имам предвид при първата дискусия от страна на някой вчерашен :)

11.   Абе, Авторке, щом жената е извършила документна измама, какво толкова ? цепиш басма - все някога ще изгори.
И все пак не мисля, че толкова се възмущаваш от престъплението ти, колкото от неблагодарността ?, че си ? била намерила мъж и тем подобни. Мисля, че в случая ти просто завиждаш на женицата, въпреки че не разбирам защо. Съветвам те все пак да не я издаваш ако е минало доста време (прикривала си я и си част от схемата), защото ще се сети, че си ти, а че ще си изгори - ще стане някога и ще видиш, че ще ? се стъжни животчето, защото хората, които са ? се доверили ще се почувстват и... ни, а вярвай ми - хората, които имат бизнес и са заложили всичко за него не обичат да ги ебават.
От личен опит ти казвам - не е нужно да отмъщаваш на враговете ти - а просто бъди търпелива и ще видиш как труповете им преминават покрай теб... животът е голяма работа, не си цапай ръцете с интриги и глупости, а си гледай своята работа, кариера, семейство, мъж и деца, не си губи енергията и времето да се пържиш в жлъч по подобни хора и от завист - защо същност? Нямаш ли свой живот, че толкова си се спекла по живота на тази женица? Защо изобщо се занимаваш с нечестни, дори криминални люде?

В случая вместо да се занимаваш с хората и да си умираш от яд, защо не се замислиш за собственото си обкръжение. Аз например нямам приятели, които имат криминална енергия и ако разбера, че моя близка си е фалшифицирала дипломата, най-малкото нямаше да контактувам с нея, а ако познавам шефа ? веднага бих я издала и то неанонимно, защото имам елементарни някакви принципи, а и позиция, при която не ме е страх от разни хора. На теб обаче ти препоръчвам да не я издаваш (горе писах защо), но да спреш всякакъв контакт с нея и като цяло да изчистиш целия си приятелски кръг от такива хора, защото и десет магистратури да има човек, ако няма елементарни социални качества и не подбира компанията си, той няма начин да успее в живота. Не случайно има приказка - кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа кой си ти. Прави си сметка коя си в момента, щом дружиш с такива хора, а и мъже им търсиш и така нататък. (изобщо идеята да намираш мъже на приятелки е близка до сводничеството - ти друга работа нямаш ли?)
н1

12.   Разбирам, че дипломата не прави човека, но все пак трябва да има някакъв контрол. Трябва да правят проверки.

13.   Мисля, че основният проблем тук е, че авторката е обидена и се чувства в някаква степен предадена. Не мисля, че и завижда или е злоба това, а просто се чувства изоставена от приятелката си и също толкова недооценена от шефовете си.
Номер 1, много глупави неща пишеш. В кой сектор се развиваш? Нормално е, че не всяка работа изисква висококвалифицирана намеса. В момента уча магистър и повярвайте в никакъв случай не бих работила при работодател с образование по-ниско от моето, най-вече от себеуважение!

14.   4 до 1/10

Точно това, което говориш, е разликата между успешната и нетолкова успешната компания. Само че повечето родни псевдопредприемачи имат големичко его и не могат да го разберат. Явно и ти се брейнуошнала от учителите си.

Ама естествено, че шефовете са всезнаещи и някакви си мижитурки на никой етап не могат да имат неблагоразумието да им хрумне нещо малко по-добро, как изобщо си го помислих. Извинете ме, отсъпвам назад на пръсти и покланяйки се пред вашето величие.

Ето малко повече инфо, та белким прогледнеш и снижиш тона си. Ама надали, нали онзи с егото ти дава джоните, едва ли ще подложиш "авторитета" му на съмнение.

http://www.novavizia.com/otsenyavane-na-sluzhitelite-po-vreme-na-i/

ПС: А, да и ако си мислиш, че Бил Гейт, Лари Пейдж и Дтив Джобс са успели с его и незачитане идеите на хората жестоко се лъжеш. Успели точно заради обратното. Ама в твоите очи явно шефът е по-шеф и от тези тримата взети заедно.

15.   Докато бг бизнеса се гради на подмазване и връзки, а не на идеи и инициатива, така ще е положението тука. НО няма как да е иначе, защото всичките ни "бизнесмени" са от котилото на комунистите. Нямат мисленето на модерни бизнес лидери. То и си ни личи по бизнеса, де. Каквито шефовете, такива ни и бизнеса, и икономиката, и конкурентноспособността, и корупцията и всичко.

16.   Номер 13 - аз не казвам, че самата не съм учила - завършила съм в много добър университет в чужбина и точно затова имам право да говоря и да сравнявам - имам и 5 г. стаж в световна компания с 300 хил. служители, преди да се върна в България и да заема среден мениджърски пост и ми трябваха още 3 г., за да стана управител.
Точно в чужбина и в чуждата компания както и в университета разбрах и осъзнах, че най-ценно за един човек е средното образование. Аз в университата се занимавах изцяло с изследователска и научна дейност в истинския смисъл на думата (у нас само малко в БАН има такава) и много добре знам какво се учи и НЕ се учи в университета - не само у нас, но и навсякъде по света. У нас отгоре идва, че и научна дейност не се прави и ми е направо странно като почнат да казват хората какви магистри имали, а алементарни неща не знаят за начина дори на писане на един научен труд, какво остава за доказването на нови теории и развиването на нови модели и методи. Само ТУ София и отчасти СУ София имат някаква елементарна научна дейност и кооперации с реална чужди университети, но дори от там да хванеш някого на 30 г. с 2-3 магистри, пак не ти вършат никаква работа, докато не отделиш 1 г. да ги обучаваш. Трагичното е, че на 30 г. тези хора нямат трудови навици. Едно е да хванеш някой 25 годишен, друго е вече на 30 г. да не си свикнал изобщо да ходиш на работа в определено време и да свършваш определени задачи в срок - случвало ми се е такива хора да се оспиват (??? ) МНОГОКРАТНО, да ти казват - да бе, ще стане утре например и да свършат с 4 седмици закъснение. Бяхме например зависими от един инжинер за един проект и той си позволяваше дори тайно да пие на работното място! Изхвърлихме го разбира се, но бяха ужасни мъки и зорове и от тогава само инж. на свободна практика и на хонорар!

Аз бих работила за човек с по-ниско от моето образование, защото щом ми плаща заплата и съм се хванала на хорото, аз съм длъжна да си върша работата. Стив Джобс не е имал висше образование както и повечето известни истински предприемачи и какво сега - да няма нито Apple, нито Майкрософт или Фейсбук, защото нямали хората по два магистЪра? Разликата между мениджър/юрист/служител и т.н. и ПРЕДПРИЕМАЧ не е образованието (вторият изобщо може и основно да няма), а нюхът, способността да поема рискове, идеите, изобщо - вид дарба, която не се учи в университета. На практика наблюдавам ежедневно такива хора, които нямат моето образование да кажем, но са спецове в сферите си, имат идеи за подобряване на процесите и без да четат дебелите книги. То в България изобщо всичко е на толкова ниско ниво, че елементарна промяна води до обромни икономии и подобрения да кажем, а за тези елементарни промени и бизнеси не ти трябват дебелите книги. По-трудно е във вече развитите фирми и икономики, там е много трудно и елементарно подобрение да се направи, защото са на много високо ниво вече - там не магистри, а доктори ти трябват, но пак с опит поне в косултантска компания.

Като човек на науката имам право да кажа, че НЕ ми трябват за 99% от длъжностите хора на науката (магистри, доктори и тем подобни) във фирмата. Който прави по 2 магистъра и на 30 г. няма стаж например, извън университет, той да си продължава научната кариера, защо иска да работи в моя офис и по моите проекти? Ако ти е било важно да имаш две-три дипломи по една или различни специалности, да пишеш научни трудове и да инвестираш 7-10 години в университетско образование, ами остани си в университета - стани доцент, преподавател и професор. Лошо няма, но не се сърди, когато няма начин да станеш служител на добра позиция в някоя добра компания - винаги ще се предпочете човек с ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ ПРЕПОРЪКИ, защото не може да плащаш 2-3 бона заплата и да не ти бъде свършена работата, дори не искаш да рискираш и 1 месец с такъв човек, защото ти проваля проектите, работата, сроковете и не губиш само 2 бона за неговата надута заплата, но и губиш клиенти, плащаш неустойки заради неговите претенции, че бил някой.

Затова и се взимат хора с препоръки (връзки) - ако препоръчаш някого ти залагаш името и репотацията си - ГАРАНТИРАШ за този човек - е, това е в много по-важно за начало от всички дипломи. Аз лично съм гарантирала само за един човек, а моят шеф гарантира само за хора, с които е работил пряко и с години. Случва се да ни се обаждат хора и да питат за бивши наши служители и си казваме честно и положителното, и отрицателното, защото това в момента е начина при положение, че на дипломи и дипломки не може да се разчита (то даже се фалшифицирали както пише авторката). Диплома можеш да фалшифицираш, но препоръки от известен човек с добро име не можеш и не можеш да фалшифицираш качества (лични, професионални и като специалист), затова в моята фирма едва ли има човек с фалшива диплома - два пъти е проверен (препоръки в съответната камара на съответните специалисти НЯМАМ толкова много висшисти така или иначе на първо време, което минимализира и риска от подобни изпълнения).

Отгоре има и много добри консултантски фирми - когато ми трябва нов модел някакъв, плащам 2 седмици на консултант, прави ми 2 презентации и готово - за какво ми е да назначавам някой многознайко, който да не идва на време на работа, да е вечно болен и има претенции, подкрепени с разни парцалчета от Пернишкия и тем подобни университети (и институти)?

Най-доволни сме от ДОБРИТЕ среднисти - не говоря за хора с титли и оценки, а за хора с опит. Смесваме тимовете и ръководителят на моя тим в момента е със средно специално образование, които за съжаление има комплекси, че не бил станал инж., но с каквото се захване - става и дори намира грешки при инж. Защо да не му плащаме повече от на някой лош инж., а ако ми трябват подписи и документи за институции - има инж. на свободна практика - даваш 300 лв. и готово - не ми трябва да назначавам такъв (и никога вече няма да направя тази грешка!). Работата ми я вършат изключително среднистите с 10 г. стаж. Назначихме едно момче на 22 г. СРЕДНИСТ без много стаж беше, но с препоръки и за 1 година се разви така, че ни е страх, че ще ни го вземат наши бизнес партньори и увеличаваме заплати и екстри (командировчици, кола, мобилен телефон iPhone, отделно почивка, купони за храна, практика за сестра му и така нататък).
Връзките не са лошо, защото за да ги има човек поне елементарни социални качества трябва да има, което е много важно ако работиш в екип. Моите родители например цял живот само плюеха по хората с „връзки“, за да не поемат отговорност за собствения си неуспех в живота и аз също бях възпитана да мисля като вас, докато не отидох в чужбина и не видях, че там без препоръки (връзки) дори място в научен екип в университета не получаваш, какво остава за работа - там препоръките се взимат дори посмено и при търсене на нова работа задължително пишиш актуалните телефони на преките си шефове в миналите фирми, а новите работодатели се обаждат и питат за теб. Има си и специални „ловци на глави“, които имат база данни с мениджъри и специалисти, цяла мрежа от връзки и дори плащат, ако им препоръчаш някой човек. У нас сме свикнали да говорим с лошо за тези неща, но факт - продължава и ще продължава да функционира така системата, защото си има причини за това (виж горе).

За мен големите титли и науки човек си ги прави за себе си , за своето развитие като личност и интерес към определена област и наука, но който иска да работи в свободната икономика, той най-късно на 23-25 г. ТРЯБВА да почне просто с работа по специалността си - на ниска длъжност и заплата, но ТРЯБВА да е почнал да работи просто по своята специалност. Така се правят и прочутите връзки - ами работиш, имаш контакт с колеги, с партньори и клиенти, правиш си име.

Вие също в живота си ходите само на препоръчани лекари, предпочитате да купувате препоръчани марки от препоръчани магазини - защо мислите, че на пазара на труда е различно - плащаш за определена свършена работа и искаш да си сигурен, че ще ти се свърши. Вие защо не ходите на ХУ фризьор, а предпочитате да отидете на някой препоръчан от приятелките ви? А после бихте ли хулили човекът, че бил с връзки (виж- цялата махала ходи на този лекар или фризьор, защото имал връзки т.е. бил препоръчан). Приемате за нормално да има препоръки значи като вие сте клиент, но се сърдите, когато работодателите търсим препоръки, преди да ви назначим (ние сме клиентите!)

Аз много уважавам българското задочно образование и имаме няколко задочници при нас. Предимството е, че нямаш особени очаквания към в началото - хората са дори под 20 г., млади и надъхани - на него можеш да простиш някои изцепки, но има потенциал и да го оформиш и възпиташ едва ли не. Какво да правиш с един 30-40 г. човек с образование, но без опит и без трудови навици - първо има съвсем други очаквания към заплащането, после има съвсем други претенции към длъжност и така нататък, а когато не се справи, почва дори да става агресивен и да обвинява работодателя си - с такъв човек не можеш да се справиш и единствено уволнението те спасява от допълнителни щети.

Уважавам работниците и служителите ни, затова точно и давам шанс и на хора без гръмки дипломи. Човек се доказва в живота, в работата си, не само в училище и университет, а и просто съществото на нашата работа не изисква да назначаваме хора с висше на всяка цена. От опит казвам, че по-добре високо мотивираният, опитен среднист, отколкото висшист без опит. Като висшист го казвам това и то с гръмка диплома
Всеки има някакви приоритети в живота и не бива да се сърди, ако след научната си дейност му е трудно на една определена възраст да намери изобщо работа на свободния пазар на труда. Съветвам подобни хора да смъкнат малко изискванията си и претенциите си, докато не натрупат 3 г. стаж поне, после можете да се конкурирате, но само дипломите не стигат - съжалявам.
Успех на всички и лека работна седмица!

17.   Номер 14, благодаря за линка, но съм специализирала в HR и дори дипломната работа ми е на тема, имаща нещо общо с това и сайтът не ми хареса особено, защото нивото им е леко ниско и публицистично въпреки инче интересните теми, събрани от кол и въже.
Ако се интересуваш от темата, има много добра англоезична НАУЧНА литература на Cambridge и Harvard (hbr.org), където е направена и връзка с Game Theory. Повечето книги ги има и безплатно в Google Books, макар и непълно, но ще видиш поне основните и последни тези и теории по темата, не какво някоя лелка прочела в някой прашен учебник от 90-те или чула на някаква задявка с подобни ная нафталинковци.

Това се учи в нашите университети - да четеш и заучаваш готово знание от някой си, който някъде си прочел от някой си, който написал някъде си и някога си някой си посредствен учебник за 50 лв., който ТРЯБВА да си купиш, да наизустиш, за да вземеш с шестичка еди кой си изпит в някой си странен университет при професор-алкохолик или направо да изкараш 200 лв. и да не се занимаваш.
Кой какво казал бил, когато 50 лв. били големите пари, но изобщо не се учи да се работи научно, от ИЗВОРА ДА СЕ ЧЕРПА - ако не правиш сам свое изследване, ами седни и прочети поне НАУЧНИТЕ издания, научните списания, НАУЧНИТЕ експерименти, Case Studies ect., виж им формули и изчисления, за да знаеш аджеба КАК се стига до този извод на първо време, а какво някаква лелка ще ми напише на някакъв смешен сайт няма никакво значение за управлението на който и да е бизнес (СЛАВА БОГУ). Всеки НЕУК предприемач поне има някакъв нюх за лидерство и поне да не му пречим, защото ако бяха нашите лелки много добри в каквато и да е област, нямаше да ни е обслужването на такова плачевно ниво (но това е друга тема) и ако ставаше с петдесетолевки, отдавна да сме цъфнали и вързали, ама НЕ СТАВА и изобщо не е дори въпрос на пари, а на елементарно обучение на персонала и елементарно налагане на ЕЛЕМЕНТАРНИ правила (включително и хигиенни), графици и тем подобни - все неща, които хората на Запад са ги правили в 18 век и са самоподразбиращи се (не е нужна наука) и вече почват да търсят отвлечени някакви НАУЧНИ методи, но ние чели-недочели почваме от края, не от началото.

Затова не чети лелките, а чети НАУЧНАТА литература, защото там ще видиш и причинно-следствените връзки, вместо да се объркваш допълнително с недочетените извадки-плагиятствания на някоя, която не е стъпвала в научна институция от 30 г. и не е в състояние да чете англоезичната литература по обективни причини (през комунизма не са учили хората западни езици).
Най-доброто обслужване иначе у нас ще намериш иначе точно при неуките местни хотелиери с малки хотелчета в някое закътано място. Случвало ми се е в петзвездни хотели у нас да намирам проблеми с хигиената дори, което е недопустимо и не 50 лв., а 5000 лв. да дадеш на някого, той няма как да се научи да бъде добър камериер, ако не седнеш да го обучиш и няма контрол. Заплатата тук изобщо не е от значение - неможещият и незнаещият и за 300 лв., и за 3000 лв. ще е в състояние да ти свърши същата работа и при същото качество - по-добре хвани и инвестирай тези пари в неговото обучение и в контрола, в разумни работни процеси и правила, защото простото размятане на банкноти няма да ти донесе абсолютно нищо, освен после да те хулят останалите служители (невзели 50-те лв.), че си дал парите с връзки (вечната тема!) или заради хубавото дупе (цици) на служителката, за да оправдаят собственото си безхаберие. Затова у нас изходът е строг, драконовски контрол на първо време, останалото е бял кахър. Питайте всеки провинциален дребен хотелиер иначе, той по-добре ще ви каже как се управлява хотел и как се подобрява качеството, защото с това си изкарва хляба и ако не е добър утре идва банката и му взима къщата - или е добър, или утре го няма. Какво пишат нафталиновите лелки е без значение.

На всички, които се интересуват от темата, но не искат да си чешат езиците напразно препоръчвам да четат поне в ОРИГИНАЛ научната литература по темата - има много интересни изследвания.
За съжаление шефът ми е специалист точно по Game Theory и голямо надлъгване пада :), много е сложен материалът и понякога не го разбирам, а после като има време и ми обясни стратегиите си направо се шашкам - като играта на шах е, предвиждаш не един, а 3-4 хода понякога предварително - това за мен не се учи, а е талант и си трябва по-висок от средния интелект.
Да стимулираш монетарно креативността на служителите си иначе обаче не е най-добрият и ефективен метод и губи всякакво действие след определено ниво на заплатата (например дай на някого 2-3 бона заплата и тогава му размятай 50 лв. банкнота колкото си искаш). Немонетарните, т.н. меки фактори имат по-голямо значение, след като вече заплатата е много добра.

Интересна е темата за харизматичния лидер например, за немонетарната мотивация.
Креативност иначе бол в България - климатът е такъв, а и манталитетът е такъв, че всеки всичко знае и от всичко разбира, но ни липсва дисциплина като цяло и специализация в определена дейност. Нямаме проблеми с предложения и креативност, имаме проблеми с най-елементарната работа, С РАБОТЕНЕТО и дори да дойде някой на работа на първо време - едно е теорията, друго е практиката.
Пазарът на труда у нас иначе е екстремен и интересен за научни изследвания заради честата смяна на работното място (най-честата в целия свят! ). Навремето исках да правя научно изследване по темата, но у нас няма особена научна дейност и не намерих партньори на място. Японци обаче в 1992 г. са правили подобни анализи и са стигнали до страшни резултати - в рамките на 3 г. 90% от персоналът на едно средно голямо предприятие у нас се сменя!
В нашата фирма положението е сходно - уволняваме 3-ма от 5-ма служители, но пък останалите 2-ма развиваме много добре (не само заплати, но и бонуси, екстри, повишаване на квалификацията в чужбина и така нататък).
В момента заради голямата икономическа несигурност избягваме изобщо да назначаваме нови хора, но открихме пък аутсорсинга и хората на свободна практика. В момента мислим за назначаването на един човек, но се чудим и не намираме точно този специалист, който ни трябва, затова най-вероятно ще вземем пак външен изпълнител.
Така е по-добре за всеки - договаряш една цена, договаряш срокове и действаш. Имаме вече фирми с готови договори, които преподписваме за трети път. Когато работиш така си по-малко зависим, имаш възможност да вземеш тесни специалисти на цената, която си готов да платиш. Имаме много добър и транспарентен пазар (пак с препоръки става), всичко се намира като услуга и препоръчвам на всеки да опита да се възползва от аутсорсинг-а и хората на хонорар вместо да назначава хора, от които може да остане разочарован и трудно може да уволни. Освен това ако става дума за проект и временна някаква работа и без това е добре да се работи така, вместо за 3 месеца да назначаваш хора, от които не се нуждаеш практически.
Трудно се намират обаче истински добри хора, истински специалисти, истински мотивирани и работливи, дисциплинирани служители. Сред хората на хонорар (или предприемачите с малки фирми) обаче те са в пъти в повече и най-чиста работа е да работи човек с такива хора - хем те доволни, хем ти доволен и проблемът със служителите се решава. При последния ни проект имахме само двама човека от нас, останалите 7 човека бяха външни. В момента е сходно - пак двама човека от нас и 5-10 човека външни, а офис работата ни е изцяло в ръцете на задочници или практиканти, средният мениджмънт пък ни е със средно-специално образование (трима човека в момента) и общо взето само аз и собственикът сме висшисти като изключим един юрист и счетоводителя, които вече минават на хонорар и с препоръки им набавихме достатачно клиенти, за да изкарват дори много по-добри пари от преди.

18.   17, остави 50-те лева и кой какво да чете. Вместо да пишеш фермани, ми обясни ясно и конкретно с няколко думи. С тези фермани ти губя мисълта в един момент, дори ен са по темата точно. Защо след като ВРЕМЕТО (не говорим за това, че всеки се прави на голяма работа тук; не говорим и за абстрактни разбирания за добри идеи) и СУБЕКТИВНИ фактори ДОКАЗВАТ, че даден служител понякога има по-добри идеи от ръководството, то те не само, че не се приемат, а демонстративно се отхвърлят още, преди да бъдат чути и изобщо да се замисли някой?

За мен това е огромното его. Аз как да се чувствам на място в такава среда? Да не говорим за човешки фактор, чувствам се като някое роботче, което няма право на мнение и трябва да си мълчи и да изпълнява команди, без да мисли. Как мислиш ми се отразява това на продуктивността, след като елементарно уважение няма? Ако идеите ми са глупави, никога не бих си позволил да ги споделям. Споделям само и единствено, ако знам, че наистина са добри.

Уж са бизнесмени, а поставят егото преди бизнеса и му позволяват да контролира бизнеса им, повече от самите тях и то в ущърб на бизнеса.

Очаквам отговор ясен, кратък и конкретен. Виждам, че си професор по всичкология (човешки ресурси, наука, бизнес, мениджмънт) и със самочувствието, че по всички въпроси имаш универсално верни отговори. Не знам като лидер дали го осъзнаваш, но прекаленото ти самочувствие и убедеността, че само ти си права и служителите са по-долна категория, нямаща право на мнение, дразни много и се отразява зле на продуктивността. Аз лично не бих работил за такава като теб. Точно затова се махнат от въпросния си шеф. Сега тези си идеи ги прилагам при друг и му прав сечено и конкуренция в бизнеса, макар че като го гледам горкия пак не вдява, че има и по-умни от него в дадени моменти. АМа той губи, не аз. Та ити не си по-различна, като ти гледам разсъжденията.

19.   От 1 за последно

Успех на всички с по две-три-четири магистратури, висшета и дипломи, но не забравяйте все пак, че не дипломите ви ще работят, а вие. Казвам ви го с най-добри чувства, за да не останете накрая разочаровани и фрустрирани, че дори последният криминален субект е на по-висока позиция от вас.

Въпросът е не защо въпросният е на тази позиция, а защо вие не сте успели въпреки ИСТИНСКИ дипломи да сте не по висока?
Нека всеки сам си направи за себе си сметката и да си намери отговорите.
Аз написах каквото имах да казвам по темата и за съжаление трябва да работя друго :))) иначе с удоволствие бих ви дала още някой и друг безплатен съвет, но пък и българинът обича винаги по трудният начин - не слуша какво му се казва, а трябва сам на собствен гръб да изпита стоте тояги, за да каже един ден „то вярно бееее...., ама“


П.П. ПОСЛЕДНО до 18
„Защо след като ВРЕМЕТО (не говорим за това, че всеки се прави на голяма работа тук; не говорим и за абстрактни разбирания за добри идеи) и СУБЕКТИВНИ фактори ДОКАЗВАТ, че даден служител понякога има по-добри идеи от ръководството, то те не само, че не се приемат, а демонстративно се отхвърлят още, преди да бъдат чути и изобщо да се замисли някой? “

Ами как измерваш на първо време кои идеи са по-добри и кои по-лоши - нали трябва да се имплементира дадена идея, да се замерят крайните резултати, а конкретно в твоя смисъл - трябва да се имплементират при равни условия и идеята на ръководството, и идеята на служителя, да се замерят резултатите, да се сравнят, някой професор в БАН да варифицира теорията „Идея 1 е по-малко добра от идея 2“ и тогава можеш да кажеш, кой е с по-добра идея и кой не.
На практика обаче това е невъзможно и затова предприемачът ще предпочете да имплементира СВОЯТА идея - затова е и предприемач - той носи риска и той взима решенията и той ще изгори, не ти, ако идеята е била грешна.
Който служител иска да имплементира своите идеи и смята (не е доказано!), че е по-добър от предприемача, ами той да си направи фирма и да действа - кой му пречи?
В световен мащаб обаче (а и у нас) всеки 2 от 3 фирми фалират в първите три години. Самият факт, че някой изобщо има фирма, плаща ти заплата и те е назначил му дава и правото да си мисли, че разбира повече от теб, защото най-вероятно е точно така.
Ако не си съгласен - ами пак казвам - отваряш си фирма, назначаваш си хора, плащаш им заплати и осигуровки и после си седите и дискутирате по цял ден кои негови идеи да имплементираш :)

Аз също съм служител например, имам идеи и предложения, но мога да живея с факта, че нашият собственик ще вземе последното решение - прави си и грешките, разбира се, в следващ период може би ще ми се довери повече или ще ми делегира подобна задача и така. Близо 2-3 г. ми трябваха, за да стана управител и да го спечеля за поне някоя моя идея, но 99% от нещата, които правим (не говоря сега за ежедневния, оперативен бизнес, а за СТРАТЕГИИТЕ) ги решава той. Оперативното е отдавна в мои ръце, но за стратегиите съм правила грешката да дискутирам, заради което съм си понасяла и наказанията (дори предупреждение за уволнение!) и чак след година горе-долу до сега винаги съм виждала, че все пак е бил прав. Имала съм право за оперативни неща да кажем, но голямото, визията - ето тук е разликата между мен (управителят) и предприемача (собственик на капитала).
Няма какво да се сърдим - той е хищник, има нюх, има повече опит, минал е през повече неща, за да стигне до тук да не говорим, че е набавил финансирането и рискува всичко, което има - какво е моето право да налагам нему идеите си?
Виждам и в теб голяма амбиция, но внимавай - това може да ти е голямо препъни-камъче за напред. Винаги има по-добър от теб и обикновенно шефът ти е точно такъв - и мисли по-бързо, и опит има, и нюх, в повечето случаи и е харизматичен лидер - такива хора обаче са и жестоки, когато им пречиш да си реализират стратегията с празни дискусии и глупости, защото за тях това е губене на време най-малкото, а в най-лошият случай е неподчинение (причина за уволнение!).
Така някой послушко с много по-малко интелект, образование и дори опит може да им се види по-полезен, защото ще прави ТОЧНО това, което казва - един мозък стига и един мозък мускули са по-продуктивни от два мозъка без орган за изпълнение на командите им!!! (във вторият случай от мислене та нищо не се прави и продуктивността е = 0!!!)
Имам в момента същия проблем и за пръв път виждам как съм мъчила преди шефа си с дискусии и глупости. В момента съм стигнала дори до там да давам подобни на армейски заповеди, за да се изпълни все пак нещичко и все ще има някоя и друга дискусийка.
Това, между другото, е типичен само за българите проблем (не изключвам себе си!) и когато работя и съм работила с чужди компании и служители нямам този проблем. След почти 10 г. работа чак сега се видях отстрани и видях колко натоварващи, глупави, безполезни са били дискусиите ми в миналото.
За мен лично това винаги е бил голям проблем и препъни-камъче - затова и си позволявам да ти давам съвети, но явно сам ще трябва да минеш през същото като мен и да си научиш по трудния начин уроците.
Най-трагичното у нас специално е, че много хора мислят като теб и действително откриват неготови още свои бизнес и се руинират до живот (губят семейното имущество например), вместо първо да придобият достатачно опит (и житейски) и действително подготвени да започнат да работят за себе си. Предимството като служител е, че не носиш риска от бизнес модела - взимаш си заплатката и ако моделът се окаже непечеливш, взимаш си куфарчето и започваш другъде на чисто. Предприемачат не може да направи това - той е загубил капитала си, името си и партньорите си и именно този риск го кара да бъде предпазлив, да не поема излишни разходи и инвестиции дори да са предложени от теб и да са по-добри (теоретично) от неговите собствени.

20.   Номер 16. Ето сега вече се уточни. И все пак съм сигурен, че щом можеш да отделиш толкова време да пишеш тук, то можеш и със служителя си да контактуваш толкова.

Да не забравяме, че има някои тънки специалности, които без висше не може. Не се учи 5 години с магистратурата определено нещо просто ей така. Не може един среднист на няма 20 години да разбира повече. Колкото и да ни е забило висшето образование, не за всяка специалност можеш да се изучиш сам от вкъщи. Задочното също не е по-хубаво от редовното. Какво ще работиш по специалността си през свободното време, щом още не си навътре с материята и нямаш връзки? ! Какво ви пречат годинките? Разбира се, че след като завършиш не можеш веднага да станеш шефче, ами се започва от НУЛАТА. Разбира се, че трябва да натрупаш опит и стаж. Всеки трябва да е наясно с това...
Но.. отново да повторя. Ако висококвалифицирани специалисти се ставаше от средното, то нямаше да бъде нужно висшето.
Ти ставаш специалист, за да консултираш хората и вършиш тази работа, която другите не я могат. Нямам нищо против в бъдеще да работя за някой с по-малко образование от моето, стига да не ми пречи в моята специфична дейност или за нещата, които съм сигурен в тях, учил съм за тях, знам ги. Същото е и с докторите, които не лекуват само доктори. Отделно вече, когато още си млад и не разбираш от много ПРАКТИЧЕСКИ работи - трябва да питаш, да слушаш, да изпълняваш. Но да попадна на някой, който да не се интересува от думата ми... Та аз за какво съм му тогава?

22.   Авторката.
Аз не претендирам, че дипломата прави човека. В моя случай в институцията в която работя, ако нямаш диплома даже не те и поглеждат. Даже и да си природно интелигентен. Мен ме дразни това, че хем знае, че е с фалшива диплома, а вече се прави на голямата работа. Да не влизам в подробности но се е взела много на сериозно. Особено последното което разбрах, че ще урежда хора като и платят, а мен ме пита дали имам връзки. Наистина аз и помогнах, направо аз си я уредих, но не мислех, че ще стане такова нагло същество. За пореден път се убеждавам, че на никой добро да не правиш. На мен ми е болно, защото аз въпреки със своите качества, не ме взеха като нямах диплома. При майка ми се получи същото.
Споделих с вас, защото ме глождеше отвътре. Тя и не подозира какво ми се върти в главата. Не бих я издала, защото ми е ясно, че няма смисъл. Но определено, ще я отстраня от пътя си.

23.   1, авторката питаше за съвсем друго нещо, а ти се нахвърли за прословутата диплома. Въпросът е съвсем друг. Има адски много л*олизци и с*мояди, които се издигат в йерархията без никаква квалификация и по-лошото без никакви други умения освен гореспоменатите. Което, разбира се, е в ущърб на кадърните хора. Затова и сме на това дередже, това ни е наследство от комунизма.

И сега само да не тръгнеш да ми заобясняваш как греша, защото аз всеки ден ставам свидетел на подобни неща. Подчертавам, не е в мой ущърб, говоря за съвсем други отдели. Безпристрастен съм, но и знам тези хора кой ги е назначил, защо се повишават и колко умения имат, защото работя с тях, познаваме се и т. н.

Най-лошото е, че това е масова практика в повечето фирми. От това страда бизнеса, икономиката, образованието и държавата като цяло. Пък да не ти разправям в държавните институции за какво става въпрос.

25.   А в някои огромни компании служителите са задължени по договор да предлагат определен брой идеи на година.