Споделена история от Проза, литература |
Защо все още страдам ли?
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1097 пъти
Истината така и не успях да докажа.
Това, което най-много дълбоко
и плахо в себе си крих, потисках,
сякаш просто не можех да кажа.
Твърде много доверие, надежди
вложих, имах за бъдеще мечти.
А провалих си възможността,
заедно с това ти всичко това разби.
Разкрих си душата, излях си
сърцето, накрая била съм ,,играч".
Когато изгубихме нашето нещо,
в мен породи се безкраен плач.
Най-силно вярвах в нас, живях
с мисълта за нещо щастливо, велико.
А след като знам, че шанса втори
така и не получих, сърцето ми на
безкрайни парчета остана разбито.
И вината огромна, която всеки
ден ме раздира, не ми дава покой.
Сещам се за думите ти, спомените,
мисли и чувства в мен - безброй.
И пак, и пак не мога да се измъкна
от този ужасен, безмилостен капан.
Сякаш в мен се е вкоренила болката,
един любовен романс неизживян...
|
