Споделена история от Проза, литература |
Сънят на Лали
преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 736 пъти
Лали търсеше любимият си из житните слънчеви поля- също както Джони... търсеше нея. Докосваше житните главици нежно с длан и ту се усмихваше, ту плачеше. Търсеше Джони. Но знаеше много добре, че няма много останало дълго време, за да го намери. Ако не се слееше с дървото, щеше да умре-тук, сред житните слънчеви поля.
За миг на Лали... обаче ѝ причерня. Видя черно пред очите си. Нещо трепна в нея... сякаш като слаба искра живот. Лали припадна... и в смъртният си сън видя и си спомни него- не, не бе любимият си - Джони. Бе самият дявол, който я бе урочасал, прокълнал. В сънят ѝ той бе голям, червен, приличащ на добре-изваян, оформен мъж, с червени рога и червена опашка, с червени и грамадни крила. - Лали, Лали... -продума ѝ дяволът ласкаво. -К-къ-къде съм? -попита го Лали. -При мен си, Лали, при мен... -отвърна ѝ дяволът със задоволна усмивка на лицето. -Ти... ти си... -Да! Дяволът, който беше видяла, когато бе малка, само на десет годинки, Лали.
-Защо ме посети тогава? Защо съм тук? Защо ме
урочаса, дяволе? ! Защо? ! -Посетих те, защото... тогава на твоята възраст... разбрах, че ти ще си ми моята булка, че ти ще си ми моята жена, Лали. Исках да те видя-да видя как изглеждаш, а сетне да видя какво се крие отвътре в теб. И това отвътре-Лали, говоря за душата ти. Защо си тук? Защото, Лали, времето ти изтече. Ти вече си мъртва. Мъртва си. Моя си!
Очите на дявола присветнаха в червено. Ярко червено, а в тях ясно можеше да се види тлеещият се, разпалил се огън от буйна страст, а също и от желание по девойката. -Не! Не! -хвана се за главата Лали. -Не съм ти жена и никога няма да ти бъда такава! Аз не те обичам! Аз... аз обичам друг! Сърцето ми-то... принадлежи на друг! -Ще ти дам всичко, което някога си желаела да имаш и да притежаваш, Лали, всичко:пари, власт, надмощие над другите, помисли си добре, Лали... -Не, дяволе! Не искам нито пари, нито власт, нито надмощие! Искам... искам си любовта на живота! -Твоят Джони, така ли? -запита дяволът Лали. -Да, моят Джони, искам си го, не теб! -отвърна му тя. -Не разбирам? Какво... какво има повече той от мен в сравнение с мен, Лали? Какво? Дяволът стана от трона си, приближи се достатъчно близо до Лали и се загледа в нейните красиви очи... и в същото време се заслуша в омайващият ѝ женствен глас. -Той ме обича, той иска да ме направи щастлива, той иска да бъде с мен! И най-вече... той никога не би си позволил да ми посегне, дяволе! Пусни ме, моля те! Дяволът не каза нищо на Лали. Приближи се още и я попита с всичката си сериозност: -Сигурна ли си, че наистина искаш да бъдеш с него? -Да! -каза Лали. -Защо ме прокълна, защо ме урочаса, дяволе? -Защото исках да си моя и точно когато те видях с друг... -твоя Джони, аз... побеснях...
Сълза се отрони от окото на дявола. Лали се опита да протегне ръката си, за да я изтрие, но дяволът незабавно я спря. Отрони още една сълза и ѝ рече: -Отивай си и намирай своя Джони преди да съм си променил решението! Но знай! Ако не се слееш с дървото на време, умираш, Лали, у-м-и-р-а-ш. Това ще бъде наказанието ти за това, че не искаш да бъдеш с мен, а искаш да бъдеш с друг.
Лали мълчеше. Чувстваше се супер виновна затова, че е разбила чувствата на дявола, но от друга страна знаеше добре, че той не е добър, че той нямаше да я обича истински както Джони-нейният любим, и знаеше, че не може да го обича. Момичето се събуди. Отвори очи и веднага си пое въздух. Вдиша го с наслада и след това издиша. Усещаше се слаба, прекалено слаба физически, уморена и отпаднала. Лали започна да търси живота. Щеше да призове любимият си от дървото.
|
