Смъртоносната прегръдка
преди: 1 година, 1 месец, прочетена 522 пъти
Здравейте! Ще публикувам моята поема. Казва се Смъртоносната прегръдка. Усещам, че вече е краят, чувам как деца весело си играят. А аз съм седнала с него на пейката, говорим си сладко - сладко, в очите се гледаме, а толкоз много виждаме. Той си играе с моите къдрици, хвърчат помежду ни искрици. Моля го да ме прегърне, спомена за него да ми върне. Той ме прегръща с ръцете си нежни за кръста ми, аз го прегръщам, глава в негова опряла така, сякаш смъртта ми съм спряла. Той усеща как сърцето ми за него тупти, пулсира - играе, та не спира. Прегръдката ни продължава, но изведнъж той вече нито чува сърцето ми да тупти, нито да трепти. Тогава ме поглежда толкова уплашен, с такъв поглед, че би се уплашил и безстрашен. Той вижда, че очите съм си затворила, на толкова въпроси не съм му отговорила. Вижда, че съм цялата в кръв, колко съм бледа, усеща колко съм студена. В този миг той разбира, че аз съм мъртва-на прегръдката съм станала жертва. Ето туй е смъртонсната прегръдка.