Учителка любима (Стих)
преди: 1 месец, 6 дни, прочетена 136 пъти
На моята
любима учителка…


Учение пак-
на прага се задава.
Чувам отдалече училищния звън.
Но тъга в мен като гостенка се настанява,
тъй както осъзнавам,
че ученичка твоя повече не съм.


, , Учителко любима,
учителко любима! ”-
идва ми с глас да изкрещя.
И да те прегърна за едно последно
, , чао! ”
Но ще има ли, , здравей! ” след него…
на утрешния ден,
щом вече по пътя си съм поела аз?


За мен,
не ще те лъжа,
училището бе и мъка, и сълзи.
И бързах да порасна,
че като свободна птица от клетка да излетя,
но, ах, съдбата само как реши да ми го връща-
като повече не живея в свят,
изпълнен с приказка.


Учителко любима,
ти беше…моята приказка!
И не ще останеш като мътен спомен
в главата ми,
насъбрал по себе си като старина прах.
Ще останеш като блян,
по който само мога тъжно да въздишам, -
че, може би,
дълго време няма да мога да хвана
твоята ръка!


Аз вече съм студентка.
Не съм повече ученичка.
Но видя ли те, ще се престраша, -
да те прегърна с обич на сто деца,
ще се усмихна като хиляда слънца,
ще целуна твоята ръка
и ще кажа едно искрено:
, , Благодаря! ”

Р.
18г.