 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Сълзите падат
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 1899 пъти
Ами прочетох доста разкази в този сайт и реших да споделя една моя измислица. Искам да кажа, че от скоро се занимавам с такива нещо, но иначе от втори клас чета много (сега съм пети клас и всъщност не може да съм прочела много, но иначе обичам много да чета, даже в училище ме базикат, но това са подробности). Съжалявам, ако има правописни или пунктуационни грешки. Искам да чуя мнението на други хора, но си падам малко срамежлива и за това реших да го направя анонимно.
Погледнах към небето. Виждаха се единствено смръщените облаци, които бяха на път да залеят със сълзите си земята. Обаче не само тези сълзи щяха да паднат. Аз бях на ръба на нервна криза. Не беше нещо много лошо, но не беше и добро. Тъкмо бях завършила шести клас и бум! Оказа се, че в гимназията ни "съкращават" допълнителните класове, т. е. 5, 6, 7 клас. Сбъдна се моят кошмар. Сега беше 15 септември. Пристъпвах бавно към старото си училище, като преглъщах тежко всеки път, когато сълзите ми бяха на път да рухнат. Срам и страх. Тези чувства ме бяха обзели. Срамувах се да се върна, защото си мислих, че там ще ме нарочат или нещо от сорта. И ме беше страх поради донякъде същите причини. Дългата ми кестенява коса беше разпиляна навсякъде, както винаги. Очите ми бяха широко отворени и аз се оглеждах като гърмян заек. Носех една лилава тениска и изтъркани дънки (моята запазена марка). Връзките на кецовете ми отново не бяха завързани, а просто пъхнати вътре.
За жалост стигнах бързо. Поех дълбоко въздух и влязох в оживения двор. Докато вървях към вратата усетих две ръце да закриват очите ми. Бяха длани на момиче, чийто глас се разнесе наоколо:
-Познай кой е!
-Някой досадник. -промърморих аз. Обърнах се и видях как Мина завърта очи. Мина беше моя приятелка от първи клас.
-Даниела, както винаги си толкова забавна. Ее, как се чувстваш отново да си в стария си клас? -усмихна ми се тя.
-Ами, уплашена. -свих рамене и забелязах как няколко момичета ме измерват с поглед.
Повярвайте ми, тук ми харесваше. Приятелите ми също ме харесваха, но не мислех, че всички изпитваха топли чувства към мен. Преглътнах отново и се огледах. Зърнах русата му коса, която беше в безпорядък. Адриан. Той се усмихваше и говореше с някакви типове. Понечих да извикам на най-добрия си приятел, но Мина поклати глава отрицателно.
-Недей. От както стана известен, той се промени. Ще говори с теб единствено, за да те унижи.
След думите на приятелката ми звънецът би. Аз се запътих към кабинета по история и за миг срещнах зелените очи на Ади, но той веднага отклони поглед.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 1c0071e2b5 |
|
1. Небето, старите приятели и реакцията на един от тях, нарочването му - какво може да говори всичко това?
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: d9a98fbdd7 |
|
2. От авторката: Ами, за теб няма смисъл, за други обаче говори много, но все пак благодаря, че си отделил/а време, за да прочетеш разказа ми. А отговора на въпроса ти е: Нали знаеш как понякога нещата се преобръщат за миг? Ами опитах се да пресъздам нещо такова, но в по-лек вариант, защото все пак става въпрос за тинейджъри.
Признавам обаче, че донякъде си прав/а, но аз съм нова в тези работи и разказът не е довършен.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 1c0071e2b5 |
|
3. Хубав е този разказ. :)
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: d9a98fbdd7 |
|
4. Благодаря, номер 3. Радвам се, че ти харесва.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: b94ca470dd |
|
5. Приятно и леко е за четене.
Един съвет от мен - може да наблегнеш повече на детайлите. Това е хубавото на книгите - всичко може да се опише по много начини, не като филмите - те просто се играят. Имаш някакъв потенциал, но трябва още дооста да се развиваш.
Успех миличка! :)
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: b01749c4b3 |
|
6. И аз се занимавам с писане от малка. Просто като хоби. Мога да ти кажа само, че много ми хареса. Имаш голям потенциал. Освен това разбирам и чувството, което описваш. Моят най-голям кошмар в гимназията беше да се върна в старото си училище, при стария клас. Хубаво е, че се занимаваш с нещо смислено - четене и писане. Ще ми е интересно да прочета продължение. :)
Ледената кралица
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
