Споделена история от Проза, литература |
Тъга
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1467 пъти
Сълзите падат със дъжда навън,
а пръстите се вледеняват,
очите гледат тъжно този сън
и всеки ден кошмарът изживявам....
Студено е при мен сега,
а теб те няма да ме стоплиш,
сърцето ми затихва във тъга,
не ти остават сили да се бориш!
Живях с любов, живях с омраза,
живях със тебе и без теб,
но ти тъй бързо се отказа
и щастието се превърна в лед....
Дъждът вали, сълзите капят,
дъхът ми секва всеки миг,
сърцето бие, а умът изгаря,
мечтае да се срещне с твоя лик!
И времето минава бавно,
часовникът секунди отброява,
а моето сърце е все по-жадно,
но болката не ще да отминава....
~sad-baby~
|
