Споделена история от Проза, литература |
Искам отмъщение!
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 2002 пъти
Сега й казвам за последно:
Със смирение ще потъпча долното и пререкание,
с превъзходство ще откъсна корена на нейното влияние,
не поиска да узнае, какво е да си верен и отдаден,
вместо това пожела да ме види смачкан и прададен,
и докато самичък си говоря в тоя тежък късен час,
тя се отдава на животниската си сласт,
в тъпата си неосъзнатост дълго ще се губи,
ще се мъчи в чужди ласки груби,
нивга не ще усети топлина и обич,
докато търси натруфен и продажен кич.
Глупачко! Всички сме греховни и аз не ставам за съдник,
но те мислех за мой другар, ако в тоз живот съм пътник.
И все още в пукнатините на миналото ми съзнание,
се крие и витае това прелестно създание,
така лоша в безмерната си доброта,
така грешна в продажната си красота!
|
