Из софийските улици
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1512 пъти
"Мариане, закъсня... "


Събираше дрехите в куфара бързо, почти машинално, докато мислеше- правилно ли беше да избяга или трябваше да остане и да й помогне..
Потта се стичаше по челото му, докато премисляше вариянтите, които му остават и реши. Затвори с голямо усилие куфара, докато псуваше тихо и тръгна. Заключи входната врата, а звукът от завъртането на ключа го преследваше чак до колата. Запали двигателя и тръгна, нямаше време.
Знаеше, че го търсят усилено из цяла София. Той си падаше карък и още първия светофар се оказа на червено с повече от минута до зелено. Почукваше нервно с пръсти по кормилото и гледаше в огледалото за задно виждане. Колата зад него беше скъпа, лъскава, а в нея мъж на средна възраст седеше спокойно, с леден поглед, каращ те да изтръпнеш.
Мислеше си как му се иска да върне времето назад. Ако не беше вземал глупавата последна пратка, сега щеше да прегръща любимото момиче излегнат на удобния диван. Потънал в мисли Мариан чу чак четвъртия силен писък на клаксон. Беше светнало зелено и потегли. Стигна до летището, слезе от колата и тръгна към входа. Остави колата си отключена, сякаш знаеше, че повече няма да се качи на нея. Стигна до входа, пусна куфара на земята и погледна марковия си часовник имаше време за една цигара. Извади кутията си Малборо и запали последната си цигара. Пушеше нервно и гледаше небето. То бе посивяло и сякаш всеки момент щеше да завали.
Тогава телефона му звънна.
- Защо по дяволите не следваш интуицията си? Ако се бе отказал на време, нямаше да стигнеш дотук.
Мариан преглътна тихо и с пресипнал глас отговори:
- До час ще съм напуснал България и никога повече няма да ме видиш остави ме намира.
- Късно е. Имаше шанс, пропиля го, сега ще си платиш. Линията прекъсна, а Мариан стоеше неподвижно и чакаше. Усети, болкаата в гърдите, която му подсказа, че нещо много лошо се е случило. Един глас в флавата му шепнеше : "Моника... , обади се на Моника... ".



Обичам да пиша, но интересно ли е за четене? Продължение? :) Не се страхувам от критиката, бъдете честни. Пожелавам ви страхотен и усмихнат ден :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 11 месеца hash: 50c7446272

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не е лошо, но един съвет от мен - стреми се да спазваш пунктуация и правопис, че така мъчно се чете! Успех :)

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: d215c30456

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Страхотно е! Само ми се струва, че е прекалено отсечено. Ще ми се да се усеща по плавна връзка между думите Например аз бих написал първите три реда така: ТОЙ събираше дрехите в куфара бързо, почти машинално, докато СИ мислеше- правилно ли беше да избяга или трябваше да остане и да й помогне.. "ТОЙ" го приемам за допълване, а "СИ" като уточняване на моментна мисъл, а не философска, така да се каже.

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: c02c1257f6

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Интересно е!!! Давай продължението...

 

...

горе^

преди: 11 години, 11 месеца hash: dfa8969f1b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   ххахаа, ти луд ли си? поствай продължението!!!

 

...