Споделена история от Проза, литература |
Необяснимо
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1333 пъти
Любов ли си или измама от съдбата,
та толкова объркваш ми душата,
не мога да забравя нито ден,
как гледаше ме без да си смутен.
А аз съм твоя, колкото и чужда,
на този свят оставил ме е Бог,
със теб реши да създаде ми нужда
и да покаже той, че може да е строг.
Защо? С какво ли го заслужих,
Любов да ми покаже зад стъкло,
и може би, че не добре му служих
наказва ме без жал и без тегло…
…Аз тръгвам уж към теб, а всъщност бягам
и страх ме е да кажа, че греша,
защото всичко на везна аз слагам
и чудя се дали си ти мъжа……….
Дали си ти, дали си онзи принца,
дали си моят сън, дали си блян,
човек върви напред, посява зрънца,
които да сбира в своя храм.
Дали си онзи, който нощем търся,
дали си моята сбъдната мечта,
дали ще мога Вечен да те кръстя
дали ще ме събудиш сутринта.
Дали ще ме погледнеш във очите,
дали ще чуя името си като звън,
дали би търсил ме без страх в горите,
рискувайки да се окажа трън.
Незнам за теб, но знам какво аз чувствам,
объркване, несигурност и страх
и тези мисли карат ме да буйствам,
към чувството любов, да бъдеш плах.
Обичам те, не ме е страх признавам,
Обичай ме недей да се боиш,
душата си на тебе подарявам,
във ада с теб съм, с мене да гориш.
Обичам утрото в очите ти да грее,
а залеза звезди да нареди,
когато си до мене Бог се смее,
че дявола добре ни подреди….
…. Запали душата ми със пламък
а дрехите вземи ми в страшен студ,
че мисълта за тебе прави ме от камък
и чакам да ме стоплиш в твоя скут.
Да галиш ти косите ми, очите
да казваш нежни думи от сърце,
а после да потъна аз във водите,
на твоите мисли, в твоите ръце….
Какво си ти, ти нямаш още име,
че никой няма право на това,
неповторимото да кръсти с име,
когато името не стига за това.
Дали си грях или пък сън обречен,
дали си ти мечта от свята песен,
се чудя аз, сега о, мой далечен
и тъй сама съм в тая късна есен
|
