Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Грозно е според мен да се употреби точно думата "алкохоличка", не говори така за себе си и не се самосъжалявай!! Това, че си осъзнала, че имаш проблем, е голяма крачка! Остава само да повярваш, че има смисъл да спреш да пиеш или поне да намалиш, постепенно. Определено има смисъл! Всичко, което е за наше добро има смисъл, този живот е само един! Ти си млада имаш пълното право да живееш хармонично и пълноценно. Нямаш ли приятели? Поне една приятелка, с която да споделяш, излизаш...? Има някаква причина за да се стигне до тук. Самотна си най- вероятно. Защо определяш живота си като "празен и безсмислен" ? Сподели повече и дано ти олекне и ти помогнем по някакъв начин. :) Поздрави и горе главата!

7.   Грозно е според мен да се употреби точно думата "алкохоличка", не говори така за себе си и не се самосъжалявай!! Това, че си осъзнала, че имаш проблем, е голяма крачка! Остава само да повярваш, че има смисъл да спреш да пиеш или поне да намалиш, постепенно. Определено има смисъл! Всичко, което е за наше добро има смисъл, този живот е само един! Ти си млада имаш пълното право да живееш хармонично и пълноценно. Нямаш ли приятели? Поне една приятелка, с която да споделяш, излизаш...? Има някаква причина за да се стигне до тук. Самотна си най- вероятно. Защо определяш живота си като "празен и безсмислен" ? Сподели повече и дано ти олекне и ти помогнем по някакъв начин. :) Поздрави и горе главата!

8.   Е че то 75% от българите пият яката всяка вечер.Да не ти пука, просто си намери приятел, който да не пие, а ти ще си пиеш като за двамата.:d

9.   Не можеш да се сметнеш към алкохолиците все още, но ако продължаваш така, ще станеш! Намери си цел в живота, има толкова много, за което да живееш. В един филм се казваше, че мисията в живота е да си намериш мисия в живота, така че направи нещо по въпроса. Работи нещо хубаво, научи нещо ново и го използвай! Живееш един път и по-добре не хаби време, защото е оскъдно!

10.   Аз съм на 19 и също понякога имам нужда да пия,но не се мисля за алкохоличка .Пия бира от две години някъде,като попринцип пия веднъж седмично-1 литър,понякога и през седмица.Моята причина е че съм в депресия вече около четри години,имам и тревожно разтройство и като цяло просто гледам да го карам ден за ден.Този ден е моят начин да разпусна,носи ми спокойствие и филмите ми се струват по-хубави.Попринцип се крия ,защото майка ми е против това,но аз не виждам какво толкова лошо правя,с един литър бира и без това човек не може да се напие,моята цел е просто да се отпусна малко,защото мозъка ми ми измъчва и живота е агония!Според мен ако пиеш само вечер няма проблем,щом ти носи някакво удоволсвие :)

11.   Имаш голям проблем и ако точно в този момент не предприемеш някакви действия ще си провалиш живота.Мисля,че трябва да отидеш в АА.Личи си ,че си интелигентно момиче за това се стягай!Ако искаш сподели какво те накара да пиеш,нищо не си разказала за себе си.

12.   Мерси за коментарите. Щеше ми се и други хора дето имат тоя проблем да споделят нещо повече. Значи до тези дето ми казват да си намеря работа - работя работа изискваща много голямо умствено съсредоточаване, и като цяло е доста стресираща - знам ли може би трябва да я сменя. Колкото до хобита и спортове - през ден съм на йога, занимавам се с много неща, но може би проблема е че се изтощавам от тях и имам нужда да разпусна, като го правя с пиене. Проблема е че вечер искам да си почина и тоя стрес става само с пиене да ме отпусне по начина по който искам. И колкото и да е невероятно функционирам като нормален човек, но пия!!! И не спирам, а искам. Мисълта ми беше дали да не отида на психолог да разбера какви душевни празнини се запълват с това пиене, тоест мисля, че не съм преработила емоционално доста напрегнати събития в последните години и оттам да имам нужда да пия. Благодаря ви, все пак някакси ми се иска сама да се справя с проблема и да не ходя по терапии всеки да ме знае, че се наливам всяка вечер.

13.   Алкохоличка си. Но си още от тези, които подлежат на спасение. Когато пиеш, не мисли, че с пиенето ще запълниш някакви празнини. Напротив - отварят се по-големи. Принципно при алкохолика фазите са следните - пие, за да живее, а след това е обратното - живее за да пие. Много опасна почва е това и се затъва много, ама много бързо. Ти си поркаш по бутилка розенце на вечер. Добре, това е начален стадии, защото пишеш, че през деня не пиеш, но ще започнеш. Нали знаеш, 1 чашка, за да ми мине тегавото от снощи, хайде втора и си готова продукция. Ще започнеш да се наливаш от начало от след обяд, след това - от обяд, а после вече от сутринта. И попадаш в един водовъртеж, от който измъкване няма. Какво ти пречи вечерно време, когато сядаш пред компютъра, вместо да е розе, да е примерно някакъв натурален сок или чай. Разлика няма, вярвай ми. Ако продължаваш в този дух деградацията не ти мърда, момиче. Не, че съм много по-стар от теб, не съм, не че не пия - пия и то по много. Не, че не знам, че съм алкохолик, знам си го. Не, че не се опитвам да го преборя, опитвам се много, ама е много-много трудно. Точно поради тази причина искам още докато имаш шанс да се спасиш, да го направиш.

14.   Аз съм алкохоличка. Не пия нито капка от 7 години. Надявам се да ме чуеш. Според мен, все още имаш шанс да овладееш пиенето. Някои споделят, че сбирките на Анонимни алкохолици са им помогнали, лично мен обаче ме спаси психотерапията. Алкохолът се намества някъде в нас, където намира празно място, където личността ни е най-уязвима, той запълва определени дефицити. Ако ти откриеш тези дефицити, запълниш ги или поне се научиш как по друг начин да ги компенсираш, няма да имаш нужда от алкохол. Сама едва ли ще успееш да се справиш, трябва ти добър психотерапевт. Каквото и да предприемеш обаче, ще се наложи да спреш да пиеш поне за един продължителен период от време. След като все още пиеш само вечер, а не започваш с водка от сутринта, може би не си развила физическа зависимост, но това трябва да се провери. Колкото и да ти е трудно, не пий една седмица и много внимателно следи какво се случва с теб, ако трябва си записвай. Прочети за симптомите на алкохолната абстиненция и следи за признаци. Няма страшно дори да си се пристрастила, химическата зависимост ще я оправи психиатър за няма и месец с медикаменти, но след това вече истинския проблем (психическата предразположеност) ще го изкореняваш с психотерапия. Ако имаш въпроси и мога да съм ти полезна, питай, аз ще следя темата.

15.   Здравей. Аз те разбирам много добре. Сега съм на 36, но когато бях на твоята възраст имах този проблем. Трябваше всяка вечер да пия нещо, защото само така можех да се отпусна. Имам проблеми с личния живот, много неудовлетворяващи обстоятелства, напрегната несигурна работа на свободна практика, със стриктни крайни срокове, от няколко възложители, притеснения около родители и т. н. Ставаше ми добре само като се опия. Срам ме е да си призная, но така беше. И аз пиех само вечер, докато работех, на компютъра. Един ден през 2011 изпих една голяма бутилка бира, и се натрових. Получих дисбактериоза, после синдром на раздразненото дебело черво, който ме мъчи около 2 години. Спрях да пия, защото гърлото, стомахът и коремът ми не можеха да го понесат. Така ми мина тежката фаза на навика да пия. После почнах да си давам сметка, че от алкохола много се пълнее, започнах да искам да съм по-слаба и това наложи усилието да не пия. Отделно животът ми се понареди с годините. Не че не случваха тежки неща. Само миналата година юли ме уволниха, септември почина баща ми, декември направих спонтанен аборт. Но още преди това бях посвикнала да не пия. Не знам какво да ти кажа, очевидно с пиенето искаме да се отпуснем и почувстваме по-малко тревожни. За себе си разбрах, че когато истински тревожните неща се случват, се вкопчваш в живота и последното, което искаш да правиш е да се досамоунищожаваш, както с пиенето. Та съветът ми е - наложи си овреме да спреш, каквито и да са проблемите, тревогите и страховете ти, за да може когато животът ти се случва наистина да имаш сили да се справиш с него, а не да се спуснеш надолу. Поздрави!

16.   Историята ми е почти идентична с тази на авторката (и като години, и като обстоятелства/време/количество на пиене), но с разликата, че съм мъж, а виното - червено. Има и една друга, важна разлика - най-близките ми и доверени приятели знаят за проблема ми. За моя приятна изненада обаче, един от тях не само проявява разбиране, но и ми даде изключително ценни съвети по темата.

Съгласен съм с извода, че чувството на празен и безсмислен живот лесно води до пропиване. Не се чувствам удовлетворен нито от работата си, нито от факта, че имам непостигнати цели в живота си. Според мен обаче играят важна роля и други фактори:

1. Навика! Съдя по личен опит, защото преди време се опитвах да откажа цигарите. Не успях, но успях да ги намаля драстично - оказа се в крайна сметка, че бройката на изпушени цигари зависел изцяло от навиците ми. Преди пушех точно докато седях пред компютъра. Пепелникът се претъпкваше с фасове. Когато си поставих за цел да пуша на прозореца обаче, съкратих цигарите наполовина. Странно и до известна степен необяснимо, но факт.
Виното го пия по почти идентичен начин - до бюрото ми е, понеже съм простак, вместо да си наливам в чаша просто пия директно от бутилката. Пресушавам я за около час.
Странното тук, поне при мен е, че явно отдавна съм развил толеранс към алкохола. Като изпия бутилката не се чувствам по-различно - все едно не съм пил въобще (разбира се, не бих шофирал - говоря единствено за възприятията ми)! В същото време обаче не ми се пие повече, т. е. не изпитвам нужда да излизам да купувам втора, за да успея да се "натряскам като хората". Това според мен е аргумент в полза на навика - просто съм прекарал толкова дни седейки пред компютъра с вино в ръка, че не мога да си представя дейността "пред компютъра" БЕЗ "с вино в ръка".
Явно е, че трябва да се разчупи навика. Как да стане тая работа обаче е загадка за мен - иначе отдавна щях да съм отказал пиенето.

2. При прекомерна всекидневна употреба, алкохолът се превръща, от начин да се успокоиш, в част от причината да се чувстваш нещастно. Попадаш в магически кръг, много подобно на написаното от 13. Пиеш вечер алкохол за успокоение... но сутрин се събуждаш изцеден от енергия. Покрай тази липса на енергия се изтощаваш (физически и емоционално) много по-бързо и лесно, поради което вечер отново изпитваш нужда от алкохол "за разпускане".
До тази точка достигнах след дискусия с приятел, който е минал през същото. В един период от живота си се е чувствал изключително нещастен и се е напивал редовно като свиня. Чак след като взел драстични мерки за себе си и отказал алкохола изцяло, разбрал откъде се пораждали проблемите му - не толкова от гадния живот, колкото от алкохола.

17.   Аз пък пия веднъж в седмицата но така се напивам, че не помня и само резил. Не мога да се справя. Последния път(преди 2 дена) станах и видях, че клавиатурата и мишката са целите в бира и потника ми беше на петна. Нищо не помня.
Така е всеки път.

18.   Здравей. Аз съм мъж. Не всеки става алкохолик. Аз съм абсолютно същата работа от години. И със пиенето и със компа. Просто се самопредавам. На алкохола не му е нужно да станеш алкохолик или зависим за да те унищожи окончателно.
Да, непременно алкохола дава нещо което ни липсва, и често пъти ние не можем да го получим веднага, освен чрез алкохол.
Тези, които не са го изживяли, просто не го разбират. Аз също пия вино само, но доста повече.
Забелязал съм, че освен че отпуска и дава лекота, той създава патос, създава илюзия за съзидателност. Ти всъщност гониш не напиване а опиване. Тогава всичко ти е най магическо.
Във всеки от нас живеят две лица, онова което сме и онова, което искаме да бъдем. Алкохола ни прави онова което искаме да бъдем, когато сме опиянени. Но на много висока цена. Накрая, той ще се превърне в само цел, ще те ограби напълно и ще те погуби окончателно. Но преди да те ограби, ще те изсмуче до край и ще те прониже с много житейски скърби.
Ти избираш. Това е въпрос на избор. мотиви винаги ще има, зависи дали ще им дадеш приоритет или не.

19.   Дали пиеш само вино, бира или мента няма никакво значение. Това, че пиеш всяка вечер е лошо, но е хубаво, че все още е само тогава. Дали си алкохоличка, можеш да разбереш, като пробваш да не пиеш. Ако можеш и да не пиеш, ако не се сещаш за алкохол и ти е все едно, значи няма проблем все още. Но ако продължаваш скоро ще се появи. А ако е, както ти го обясни, че щом ти просветне пак ти се допива, значи проблема е на лице. Не си мислете, че алкохолиците са само тези, който пият от сутрин до вечер, до там се стига по пътя по който ти вървиш. Хубаво е, че алкохола все още ти дава нещо и те отпуска, мислиш си че запълва нещо или ти помага, но се лъжеш. Дори и да разбереш, какво ти липсва желанието да пиеш няма да изчезне, винаги ще има защо. Алкохола дава или, както ти казваш отпуска само известно време, помага ти да станеш, по смел, по не пукист или да забравиш, но само докато те вкара в психическата и физическата зависимост, а после започва да взима, взима всичко, не ти остава нищо. Сега още пиеш само вечер, защото най вероятно не си физически зависима, а само психически. Но идва един момент в който просто не можеш да спреш. Да пиеш за да живееш, този момент идва, когато стваш сутрин след запой и имаш нижда поне от 2 бири за да можеш да спреш да трепериш и да се облечеш. Но тези 2 бири вече не те отпускат, а просто те връщат в снощно положение. Е поне не умираш, докато те деистват, но ако не продължиш така целия ден, след 2ч. организма пак си иска своето, и пак ти трябва нещо да не те обливат вълни, да можеш да се изправиш или да спреш да трепереш пиеш бира пак и ето преди да се усетиш, пиеш за да живееш. А когато решиш да издържиш и да изтърпиш абстиненцията, минавайки 2-3дни в който си в ада, разбираш, че тя май ти е най малкия проблем, защото въпреки усилията и волята, който си положил още ти се пие, пие ти се ужасно много, мислиш само за това. И така стигаш дъното и разбираш, че алкохола е по силен от теб, че си останала сама и не разбрана, и че никога няма да пиеш нормално. Ако се осъзнаеш на време, какъвто е момента при теб, търсиш помощ и се опитваш да се откачиш, има много успели хора. Не слушай тези, който ти казват, че не си алкохоличка, не си търси оправдания, че не си такава, това е един от основните проблеми при алкохолиците това да признаят, че са такива. Когато го признаеш, когато осъзнаеш, че алкохола те погубва, а не ти дава, тогава нещата имат шанс да се оправят.

20.   кой е този добър психотерапевт? аз пробвах няколко, но полза няма! аз почвам от сутринта с водка. жена съм на 45 години с добра кариера и разбит брак

21.   Благодаря ви за коментарите. И на тези хора, които споделиха за този проблем. Стигнах до извода, че може би както при мен, така и при другите имащи този проблем, изглежда ни убягва някаква стабилност, когато имаме някакъв проблем и посягаме към алкохола. Сега се сетих за няколко случая. Единия беше още в университета, трябваше да правя някаква разработка, която не се беше получила добре и много ми стана гадно не знаех как да реагирам. Беше на обяд отидох и си взех една голяма бира и я изпих. Може би се опитах да поттисна тези емоции. Друг случай - излизах с един човек дето ме разиграваше и след като разбрах някакви неща за него пак ми стана гадно и си сипах едно голяма уиски да се успокоя. Може би нещо ми убягва - просто не знам как да си решавам проблемите по адекватен начин. И този период дето не съм пила може би просто съм се чувствала по-добре и съм нямала тази нужда. А сега като се появиха проблеми пак се наливам, сега пак пия, а уж щях да спирам.
До номер 16 - Прав си, че и навика има роля, някои дни грам не ми се пие, ама съм свикнала и пак си взимам вино.
До номер 15 Изглежда и при теб пиенето се е отключвало от прекалено стресов живот и проблеми, мисля че и ти си имала проблем като моя, може би е важно човек да се справя по градивен начин с негативните обстоятелства.
До номер 14 Права си че запълвам дефицити, просто има доста неща дето не са така както ми се е искало, за да бъда щастлива. Мислила съм за психолог и това май е добър вариант, защото знам че пиенето е следствие и не само пиенето, а всякакво саморазрушително поведение е следствие на някакви вътрешни конфликти и емоционални празноти.

22.   №14 съм. Психологът няма да иска да работи с теб, докато пиеш. Той няма как да си свърши работата, ако умът и емоциите ти са повлияни от алкохол. Ще се наложи преди това да спреш. Моят терапевт още на първата ни среща ме предупреди: или ще работим тук, или ще си пиете, защото и двете няма как да станат. Беше много категоричен. Преди да го потърся, две години ту започвах, ту спирах алкохола, беше ад. Психиатърката, която ме лекуваше, се беше отчаяла, аз - още повече. След поредното напиване след цяла половин година въздържание, реших, че не мога да живея повече така. Минах си послушно етапите на физическо изчистване от алкохола и веднага щом бях готова - директно при психолога. Да чукна на дърво, мисля, че се отървах завинаги от това чудовище в бутилка! Спечелих и бонуси: станах човекът, който винаги съм искала да бъда и започнах да се справям с проблемите по начин, по който винаги съм искала да се справям.

24.   Аз съм на 32 г женена с 2 деца и имам същия проблем като твоя. След работа задължително сядам на масата и поне 0. 500 ракия изпивам. Всеки ден се заричам че ще е за последно но... явно не си го признавам но съм алкохоличка. Преди няколко дни като отидох на работа ми беше много зле явно ми беше паднало кръвното, ръцете ми трепереха отворих си едно самърсби и се оправих. ( тогава се замислих че явно имам проблем с алкохола)

25.   Виното е полезно не ги слушай. Само не минавай на твърдо гориво.

28.   Аз тъкмо си пия сам и си рекох - я да видя дали
има и други като мен.