Липсва ми действието
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 1338 пъти
Здравейте. :) За начало на 22 съм. Не уча, работя. Знам какво искам от живота или по-точно знам посоката в която искам да се развият нещата. Имам цели, планове как да ги постигна. И всичко спира тук. Дори не започвам с реализирането им. Не мога да разбера защо. Вече съм изчел незнайно колко книги и статии за психология, самопомощ, личностно развитие, преследване на целите и т. н. Иронично единственото което постигнах е да помагам все повече на хората около мен. Приемам всякакви идеи и критика.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 4 месеца hash: 3007013a75

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Започнал си значи. Щом помагаш на хората около себе си, има начало при теб. Продължавай да четеш и да помагаш, явно това е твоят път.

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: ca4140e96e

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Бъди смел! Очевидно се страхуваш от провала! Но трябва да знаеш че, ако не рискуваш, рискуваш още повече! ''Във всяка програма за действие, има рискове и цена, но те са много по-малко от рисковете и цената на удобното бездействие и комфорт!''

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: 373d835fbe

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Чел ли си за емоционална интелигентност? Успешните хора са успешни не толкова, защото са се усъвършенствали (и без това е утопия), а защото знаят силните и слабите си страни. Знаят как да се възползват от силните си страни и как да намалят влиянието на слабите. Аз например знам, че не съм перфектен, знам, че имам много недостатъци, но какъвто и да съм, това съм си аз и друг няма да стана. Аз си такъв, какъвто съм и като такъв ще се приемам и обичам. Това се нарича безусловна любов към себе си. Т. е. не се променяш, не изискваш от себе си, просто се радваш на това, което си - с всичките си недостатъци. Противно на логиката практиката показва, че такива хора са много по-успешни в живота. Когато се приемеш, промяната започва от вътре навън, от самосебе си и естествено, с натурална мотивация. Без да се периш изкуствено, за да си докажеш колко си велик, става просто спонтанно и без усилия. Ти си свободен, не си нещо, което не си, просто си искрен със себе си и си естествен. Ако се променяш на сила, ти си в непрекъснато напрежение - "ами ако не се променя", "защо сега съм толкова неуверен, ще се изпъча още повече", "как така онзи ще е по-умен от мен". Дори ако постигнеш нещо си казваш "ами ако загубя постигнатото, как ще го преживея, ка ще погледна хората в очите? ". Това е огромно напрежение и те лишава от контакта със самия себе си, с душата ти. Ако просто се отпуснеш и бъдеш себе си и се радваш на себе си такъв какъвто си, цялото напрежение изчезва, ставаш свободен, това се предава и на околните, ставаш по-проятен, по-естествен. Отделно започваш да чуваш и интуицията си, защото изчезва цялото непрекъснато буботене на ума. А интуицията е голяма работа - защото тя е основния двигател на успеха. С ум не се постига нищо, защото той е ограничен и анализира само на база причинно-следствени връзки и опит. Но интуицията има знание отвъд логиката, времето, пространството. Постига всичко без анализи, без усилия, без напрежение. И изобщо човек се чувства себе си, свободен, щастлив, в мир и хармония. Това мога да ти кажа аз от моя опит. Просто гледай да бъдеш себе си и да припознаваш чувствата си и емоциите си, да ги назоваваш с истинските им имена и да ги изживяваш пълноценно, да ги освобождаваш. Например ако си ядосан, бъди ядосан, не потискай емоцията. Иначе емоцията ще се загнезди по-навътре в подсъзнанието ти и ще те контролира, без дори да знаеш. Така с времето ще натрупаш умствен боклук. Ако се радваш, радвай се до край. Това е. Аз рисувам, слушам музика, пея, само и само да освобождавам емоциите си. И откакто се научиш да изразявам себе си и да водя разговор с емоциите си, без да ги съдя, животът ми стана коренно различен и в емоционален, и в практически аспект.

 

...

горе^

преди: 8 години, 4 месеца hash: 39c369d9d7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш!

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: 21d0a890be

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Върни се във времето когато си бил малък. Как ли си учел тогава? Какво е привличало вниманието ти? Как си се справял с най-прости задачи... Заради любопитството е. Не си пресмятал колко часове ще ти трябват за да се научиш да караш колело, просто си го правел докато не успееш. Било ти е интересно. Отговора на въпросите ти най-вероятно е там. Дълго мислех. Може би е грешна мисълта ми, но ще споделя. "Всичко е във възможностите. "За каквото и да говорим... Може би не си от хората на които им трябва просто цел и да са там независимо от всичко. Може би за теб е по-важен пътя към целта, отколкото самата тя. Защото вървиш ли по правилния път винаги ще постигнеш собствените си желани от теб възможности. А там близо до възможностите е и целта. Надявам се да ме разбираш. Да възможностите също може да са цел, но цел за здраво стъпили на земята хора. Какво искаш ти? Да можеш да постигнеш целта или просто да си там? Бъди упорит, спокоен, внимателен(вниманието с което вършиш дадена работа, прави работата качествена) и не се страхувай от провала. Времето не е фактор. Забрави го и всичко ще се случи по-бързо от колкото би очаквал.

 

...