Уморих се да се боря
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 2033 пъти
Здравейте, искам да споделя живота си. Уморих се да се боря за всичко и накрая да няма резултат. Защо живота постоянно ми зашлевява шамари и ми отнема всичко. Нищо не получих даром, дори неща които хората постигат просто ей така. Детството ми премина като на почти всяко дете, в любящо семейство, обградена от любящи родители. Ученическите години също преминаха спокойно. До тук добре. Влюбих се, и той ме обичаше, но някак си годините просто отминаваха а нищо не се случваше, а аз исках семейство. В един прекрасен момент когато станах на 30 години претърпях операция, която почти не ме остави бездетна, слава богу мина успешно. Малко след това обаче, останах сама след осем годишна връзка. Преживях го, не можех да се впусна отново толкова бързо в друга връзка, а годините си минават.
Вече 34 годишна, с едничка мечта за семейство. Срещнах любовта на живота си, толкова силно не бях обичала. Щастието ми беше пълно защото беше взаимно. Планове за бъдеще, но и тук господ ли съдбата ли отново се намеси. Бившата му приятелка му сервира че е бременна и ако не е с нея, ще остави детето но няма да му позволи да бъде негов баща. И двамата решихме да прекъснем нашата връзка макар и да боли. Но не можахме, нито той искаше да ме губи нито аз него. И така, решението беше да чакам да се роди детето и след време да се разделят и да сме заедно. А детето разбира се нямаше да бъде пренебрегнато нито от него нито от мен. А въпросната жена знаеше че той обича друга, и макар да са имали връзка никога не и е казвал обичам те. Но тя реши че заради детето ще я обикне. Роди се прекрасно момиченце, и аз зачаках вече да се разделят. Но тя се разболя от рак. Молих се за нея въпреки всичко. Въпреки това той все още не искаше да се изгубим и продължавахме да се обичаме. Беше до нея в това и сега тя е добре. Дори тя се свърза с мен и станахме приятелки, осъзнала е че насила нищо не става и иска да го освободи и да бъдем заедно. Но отново проблем. След злополучна вечер в заведение и последвал скандал, той сега се намира в затвор за година и нещо. Аз съм зад него и не мисля и за миг да го изоставя. След като вече и с майката на детето му всичко е наред и здравословно и тя е с нас във любовта ни. Но ето отново проблем. Скоро разбрах че с мен се случва нещо със здравето и ме е страх дори за живота ми, защото може да се окаже най страшното. Но най ме заболя от това което каза той. Не искам да минавам отново през това, разбери ме. А казваше че единственото което може да ни раздели е смъртта. И макар че се извини за думите си, и каза че въпреки всичко е до мен и ще преминем заедно през всичко което ни чака, аз съм съсипана. Зная че ще си тръгне от мен. И аз отново губя поредната битка, а искам единствено семейство, деца. Нещо което хората постигат с лекота. И дори не оценяват това което имат. А аз имам ли семейство някога, ще бъда благодарна за това всеки ден. И ще го изградя с много любов. Но живота отново иска да ми отнеме всичко. Толкова много ли искам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 2 месеца hash: eeffc6df21

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не поставяй щастието си в зависимост от други хора и изобщо от външни фактори. Всичко извън теб има непостоянен характер - здравето днес го има, утре не, семейството/връзките също. И дори и да постигнеш семейство, пак няма да си щастлива, защото ще се тревожиш да не изгубиш всичко. Поставиш ли щастието си в зависимост от външни фактори, автоматично посяваш семената на собственото си страдание. Единствената причина за щастието трябва да си самата ти и то на като физическо същество, а като най-дълбоката ти същност. Най-дъбоката ти същност е дори по-постоянна и от самия живот (физическия). Имай си мечти, това е красиво, но никога не се обсебвай от тяхното /не/реализиране. Мечтата сама по себе си не струва колкото който и да е външен фактор. Тя е безценна, тя не се продава. Уповавай се на мечтата сама по себе си, а не нейното сбъдване. Правилното мечтаене би следвало да те прави щастлива, защото мечтата е красива. Но ако то те кара да страдаш, значи нещо в мечтаенето ти е сбъркано. А то е, че си обсебена от крайния резултат. Това е, като да обичаш, но да не притежаваш. По ирония на съдбата мечтите се сбъдват, когато спреш да преследваш крайния резултат. Това е вселенски закон и съм го изпитвал на гърба си с пълна сила 5 пъти, при което всеки път съм получавал просветеление. Това, че си се изморила е хубаво. Ако в пълна степен успееш да се отчаяш и напълно да се освободиш от стремежите си, мечтите ще станат реалност за кратко и без усилия. Просто правилните обстоятелства ще се анредят от самосебе си. Хората си мислят, че с усилия се сбъдват мечти. Не, точно обратното е. Когато се откажем от обсебеността от крайния резултат и изместим фокуса си от резултата към мечтата сама по себе си, се чувстваме щастливи. И тогава става чудото. Стреми се постоянните неща, а именно към мечтите, те оцеляват и след физическата смърт. Те са единственото постоянно нещо. Всичко друго е временно и поражда страх от загуба (ако го имаш) и отчаян стремеж (ако го нямаш). И в двата случая страдание. Лао Дзъ: Да познаваш хармонията е постоянство. Да познаваш постоянството е просветление. Ти не разбираш, че самия ти стремеж към щастие те прави нещастна. Щом се стремиш към нещо, то автоамтично ти не го чувстваш в себе си. Ако го чувстваше в себе си, просто щеше да му се радваш, а не да се стремиш. Самият ти стремеж те отдалечава. Това си е вселенски закон. Ти и семейство да имаш, пак няма да си щастлива, защото по навик пак ще се стремиш към нещо повече или поне ще се страхуваш да не загубиш постигнатото. Спри да се стремиш към щастие, към Бог, спри да се надяваш, спри да търсиш щастие. Всичко това е в теб и го иамш, но ти си толкова заета с търсенето му, че не забелязваш, че то е в теб. Лао Дзъ: За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш щастие, всеки ден изхвърляй по нещо. Ошо: Щастието не е постижение, а разбиране, че няма нищо за постигане, че няма нужда да ходиш някъде. Ти вече си тук (в него) – и никога не си бил там. А между нас да си остане, когато постигнеш безусловно щастие и се замениш разбирането "ако се случи... , аз ще съм щастлива" с "аз просто съм щастлива заради мечтите сами по себе си без значение дали ще се сбъднат", то тогава щастието ти се проявява и във външния свят. Знам го, защото съм го преживял. И аз дълги години имах усещането, че всеки път, когато искам да постигна нещо се сбъсквам със стена.

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: 46ea509e33

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Много е лесно просто да се откажеш.. на почти всеки в един момент от живота му писва.. Бъди гад.. Живей на инат! На пук на живота.. :"AG"

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: 89b5aac82c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Бъди силна! Намери мъж който ще те обича истински, ясно е, че няма да можеш да бъдеш с този!! Когато, си легнете ще се замисляш "Ми дъщеря му? Как е заспала без баща и, да я прегърне? " би ли искала твоето дете да живее само с майка си? Аз самата съм отрасла без баща, беше се в чужбина и си идваше веднъж на 2год. Не беше приятно, не го причинявай на детето, то ще те намрази!!!!

 

...

горе^

преди: 8 години, 2 месеца hash: 95c5279115

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   За какво ти е 20 годишна? Те на 20 изобщо не са зрели и не са се осъзнали. Те и на 30 не ама ЗАПОЧВАТ да се... И аз съм сам и не мога да дам адекватен съвет, но само мога да ти кажа че момиче на 20 не ти трябва.

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: 2e14b89b20

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Към номер 3, да не искам детето да страда, и то няма да страда повярвай ми, то е наясно че между родителите му любов няма, а без любов не се живее и рано или късно това рефлектира и върху децата. С неговата майка сме в прекрасни отношения, и детето ще е винаги и до нея и до баща си. Щом тя самата като родител ме прие и каза ти ще си втората и майка, зная че и детето ще ме обикне, аз самата го обичам от деня в който се роди, дори да не съм се докоснала до него. Би ме намразило ако спирам баща му да е негов баща, а това не бих направила. Ако не дай боже майка му не беше успяла да се пребори с болеста, кого щеше да намрази тогава. Съжалявам ако с теб се е получило така и си останала без баща, но преди да съдим хората, трябва да им дадем шанс.

 

...