 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Ужасна карма, тежка съдба, родово проклятие или и трите?
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 4488 пъти
Привет накратко ще разкажа моят случай. Имам нужда от помощ и насока и не знам към кой друг да се обърна.
Историята ми не е чак толкова тежка, всеки ще каже ''Радвай се, най-важното е, че си жива и здрава''. Това е така, но все пак бих искала да обясня защо имам опасения, че притежавам някоя е ''диагнозите'' в заглавието на темата. Трудно ми е сама да определя, за това се обръщам към хората с повече духовен и житейски опит от моя.
Живота ми е нещастен може би от три годишна възраст. Едни от първите ми осъзнати спомени са скандалите на родителите ми, които са се разделили, когато съм била на две години и половина. Не мога да си спомня с точност всичко, но образите, които и до ден днешен изплуват са крайно неприятни.
Когато станах на четири, пет вече ясно осъзнавах раздялата на родителите си, а майка ми непрекъснато говореше по адрес на баща ми лоши неща и то в мое присъствие, прехвърляше цялата си злоба и огорчение на мен и дори не й беше приятно да ходя на село при баба ми и дядо ми... (неговите родители), защото си въобразяваше, че и тримата се мъчат да ме настроят против нея. Не мразя майка си, но не мога да кажа, че и я обичам. В детскте ми години не е показвала истинска майчина обич и загриженост, сякаш съжаляваше, че ме е родила. Почти веднага след като родителите ми са се разделили, майка ми се е събрала с друг човек, така нареченият моят втори баща с който бях принудена да живея. Така и не успях да го обикна а и дълбоко в себе си той също не ме обичаше. С майка ми се отнасяха зле с мен, обиждаха ме и имах тежко детство, трудни периоди и не можех да се адаптирам никъде. Бях много буйна и агресивна и майка ми нон стоп повтаряше, че откакто съм се родила само ядове създавам. Усещах, че мястото ми не в този свят и още от съвсем малка се чувствах тъжна и самотна, визуално не изглеждах добре и имах проблем със заекването, което още повече усложняваше всичко. Все едно бях урод, или грешка на природата. Майка ми ме заведе един-два пъти на логопед след време, но до там. Смяташе, че нарочно заеквам или плача за да я манипулирам или, че баба ми и дядо ми са ме научили.... никога не бих й простила това и до ден днешен. Имаше някаква случка, която ме беше накарала за заеквам от уплах, но така и не разбрах какво. Всеки имаше различна версия. Още в ранните си години бях напълно сама, нямах семейство, нито приятели, нито дом. Местехме се от квартира на квартира и всичко беше несигурно дори в по-късен етап. Понякога сякаш аз им бях в тежест и се грижеха за мен по задължение, с някакъв негативизъм. Обвиняваха ме за всичко, а с баща ми се виждах рядко и после ми липсваше повече.
Годините в началното училище станаха още по-кошмарни. Бях магнит за беди и дори да не правих нищо пак привличах лош късмет и всеки ме гледаше с лошо око. Никой не ме харесваше, все едно бях белязана да съм мразена от хората. Когато се опитвах да намеря приятели, те не се зъдържаха дълго... все едно бях прокажена или имах друг проблем. А майка ми никога не ме подкрепяше и не се опитваше да ми помогне...
И двамата с вторият ми баща работеха много и натякваха, че ме издържат, все едно всеки залък ми беше броен...
В училище имах лош успех и не ми вървяха много предмети, а след всяка лоша оценка ядях бой от вторият ми баща и се страхувах да се прибера вкъщи ако на някое контролно съм се изложила. Едва оцелявах в дома си... ако можех да го нарека така. Във втори клас се родиха полу-сестрите ми. Едната-дъщеря на майка ми и вторият баща, другата на биологичният и жена му. Имах две семейства, но реално нямах нито едно. Сестрите ми получиха с годините всичко, което аз никога не успях. Бяха силни, уверени, насърчавани в талантите си и с нормално семейство. Записвани бяха на уроци по какво ли не, и имаха предпоставки за бъдеше... а аз бях в сянка и понякога все едно не съществувах. Имах намерения да се развивам в рисуването, но никой не вярваше, че имам талант а и дори да се стараех и аз знаех, че не съм толкова добра. Все пак учителката по рисуване ме насърчаваше да правя това, но може би ме е съжалявала. Реших, че искам да съм художничка и кандидатствах с изпит по рисуване в една гимназия за който ходех да уроци половин година. Но още тогава разбрах, че мечтите ми са нереални и преподавателката никога не одобряваше рисунките ми достатъчно и директно намекваше, че са грозни и едва ли не не съм за тази гимназия. На всичкото отгоре чак после установих, че предмета рисуване почти не се учи в моята специалност. И така цели три години нямахме такъв предмет, отказах се от единствената си мечта а и никой нямаше да инвестира в извънкласни уроци за мен, а аз все още нямаше от къде да изкарвам пари и да си спестя.
В семейството ми често имахме финансови проблеми заради наема и сметките и често ми се натякваше и това, че имам храна и подслон. За майка ми това беше постижение и аз не трябваше да се оплаквам. Държаха се с мен като с чуждо дете понякога. И въпреки, че няколко пъти са ми подарявали скъпи неща свързани с творчество и са ме съветвали да творя, не взимаха заниманията ми на сериозно а и всичко купено винаги се натякваше. Отношението на вторият ми баща и в гимназията беше ужасно, продължаваха проблемите с ученето и боят, дори когато станах на петнайсет, шестнайсет се стигна до там, че в пристъп на ярост ми насини окото и ми отряза част от косата. Често и двамата повтаряха, че не ставам за нищо, ще мета един ден улиците и ме заплашвахме, че ''или ще ставам човек, или ще умирам''...
След скандалите плачех с часове в леглото и бях в депресия постоянно, дори аз започнах да мисля за самоубийство и смятах, че те са мои кармични врагове и няма да издържа да живея с тях дълго. В този гимназиален период разбрах колко е трудно да оцелееш изобщо, преживях две несподелени влюбвания, имах периоди на непрестанен плач и самонаранявания с игла (за което родителите ми не знаеха) и нямах близки хора към които да се обърна за помощ. Баща ми не можеше да направи нищо и през годините дори не плащаше издръжка за което майка ми обвиняваше мен и го обиждаше постоянно като намекваше, че съм като него. Вторият ми баща също говореше зле по негов адрес и ми натякваше, че само на него му пука за мен и се интересува от уроците ми а биологичните ми роднини пет пари не дават какво се случва...
Постоянно след скандалите ми изнасяше лекции по няколко часа след които се чувствах като изцедена и твърдеше, че прави всичко за да ми помогне и да ''ме измъкне от калта''...
Той беше единственият, който ми отделяше най-много време, но го правеше по ужасен начин... :( Въпреки, че понякога двете ми семейства се събираха по купони и поддържаха добри отношения, майка ми и баща ми винаги таяха някаква омраза един към друг и аз го отнасях. В отсъствие на майка ми, баща ми на мен също говореше негативни неща за нея и твърдеше, че съм нейно копие. Все едно и двамата ме мразеха. Баща ми често ме разстройваше с негативните си предсказания за бъдещето ми и ме разплакваше както останалите....
Най-лошото беше, че майка ми изпадаше в нестабилни състояния и истерии и постоянно крещеше, а когато вторият ми баща ме биеше, го насърчаваше и просто гледаше отстрани все едно не й пука. Не знам как останах жива в тази обстановка, но всеки ден се питах с какво съм го заслужила и това ли е кармата и съдбата, която трябва да понеса и какво съм сторила за да ми се случва всичко това? Когато завърших имах големи планове за бъдещето и исках да ме приемат в университет, бях решила какво искам да уча и бях изкарала сравнително добра оценка на едната матура, която щеше да ми е балообразуваща. За съжаление надеждата за добро бъдеще се стопи, когато разбрах, че не съм приета в нито една записана специалност. Бях избрала държавен, сравнително евтин университет за стандартите на нашите. Нямаха възможност да ми помагат за семестриални такси за специалности в НАТФИЗ или НБУ дори да исках да уча нещо в сферата на изкуствата. По онова време започнах да се занимавам с фотография, но все още нямах финанси дори за един курс. Бях разочарована от себе си и цялата рода се обърна срещу мен, едва ли не ги бях изложила, че не съм студентка. Исках наистина да им докажа, че ще успея, но нещата и този път не бяха на моя страна и цялото учене и старание отиде на вятъра. Тази една година се оказа фатална за целият ми живот занапред. Дни след бала си намерих една не до там престижна работа в един ресторант и реших да остана да работя и занапред като се изнесох сама на квартира. Наще ми намекваха, че няма да ме издържат особено след като дори не уча някъде а и аз исках самостоятелност. И така се започна робският ми труд в ресторанта, но не се оплаквах, смятах, че това е вид борба и израстване, че е изпитание и ще стана много силна. Но вместо това живеех по-зле и от преди. Заплатата ми не стигаше да си спестя някой лев за курсове или нещо друго и едва смогвах да изкарвам месеца, но не исках пари от родителите си, беше недостойно за мен в онзи момент. Имах един почивен ден в който само се наспивах и отново работех. Нямах време за творчество, не можех и да се развия в работата, никой не искаше да инвестира в обикновен работник на усвои безплатно занаят (става дума за готварство) Баща ми беше в този бранш и се срамуваше от мен, че работя в ресторант най-долната длъжност, смяташе, че съм пропаднала и ми обърна гръб. Сякаш щом не учех в университет от първата година не бях негова дъщеря. Останах съвсем сама, не комуникирах с почти никой....
А и голямата любов ме връхлетя именно на работа, в най-неподходящото време. Бяхме полудели един по друг, но не смеехме да си признаем, това пречеше на колегиалната обстановка и аз ставах все по-слаба психически, разиграваха се драми с недомлъвки, аз плаках постоянно и знаех, че няма как да сме двойка с този човек, понеже сме колеги а и нито един от нас не заяви открито чувствата си. Тази ситуацията ме накара да напусна след едногодишен престой там. Родителите ми искаха да емигрират след време в Германия, но тогава само майка ми отиде да работи за малко. Върнах се вкъщи за да помагам какво мога на вторият ми баща и сестра ми, имаха нужда от мен и въпреки кошмара там приех да се върна. Нямах работа около месец след което започнах да работя почасово и лятото отново кандидатствах в университета. Приеха ме редовно една специалност, която не исках и харесвах, но нямах голям избор, нито пари за нещо по-добро. Така станах студентка и поне роднините ми се успокоиха, че може и да стане нещо от мен...
След време се опитах да потърся голямата ми любов и да се изясним все пак, но съдбата явно не беше на наша страна, въпреки, че откакто го заобичах изминаха около 5 години и още не съм го забравила изцяло.
Той се събра с братовчедка ми, която имаше богато семейство, добро обществено положение и жилище от родителите си... и избра материалните облаги. И двамата ми забиха нож в гърба като по онова време отново мислех за самоубийство а малко след това започнах да се опитвах да ''оправя'' нещата с окултизъм и така започнаха заниманията ми в тази област. Не помогнаха както очаквах, но някои ритуали в други насоки действаха макар и временно. Започнах да общувам с такива хора, да приемам насоки и да чета подобни книги като търсех отговори за тежката си съдба... знаех, че и аз може би имам вина но се питах защо още на три години ме сполетяха толкова лоши неща, които не спряха до ден днешен? Не бях сторила зло на никой и смятах, че може и да плащам чужди грешки. Не знаех как да си помогна, не знам и сега...
Наясно съм, че лошата карма се лекува трудно и най-вече с прошка, но дори и това не успява да ми помогне достатъчно.
Когато дойде време родителите ми да занимават, аз отново се изнесох на квартира и смених специалността си с такава задочно обучение за да мога да работя по-добре платена и постоянна работа. Специалността, която този път ме приеха отново не беше моето нещо, но смятах, че поне там мога да намеря някои отговори и да повярвам наистина в Бога. Приеха ме теология... крайно безперспективна сфера, особено за момиче, но беше по-добре от колкото да не уча изобщо. До онзи момент не бях кой знае колко религиозна, и сега не съм, но се опитвам да не падам толкова духом и да имам поне малко вяра. Отново сбърках и не останах доволна от избора си, но бях решена да завърша бакалавър и да не прекъсвам повече. Именно там обаче се запознах с човек, който ме обикна и прие каквато съм сега сме заедно. Не знам дали е за добро или не, но съм по-щастлива от преди, макар, че често имам носталгични мисли и малко съжалявам. С приятелят ми чакаме дете и това донякъде също е надежда за по-добро бъдеще, въпреки, че се боя да не попречи на кариерата ми. Уви кармата и съдбата отново се намесват и откакто съм с това момче макар и хубави моменти и някои малки успехи в сферата на киното и актъорското майсторство, (започнах да се снимам във филмови продукции и няколко пъти ми дадоха малки роли), нещата не вървят сякаш и при него. Постоянно ни се случват житейски беди, несполуки, имаме съвсем нов и тепърва пробиващ бизнес, но за сега успехи почти нямаме дори да се трудим и работим много и да съчетаваме това и с обучението и подготовката за бъдещи родители... сякаш все не е достатъчно. Понякога дори нямаме време един уикенд да си починем от край до край, ставаме рано и макар и в период на бременност аз се старая да му помагам и да допринасям с всичко колкото него. Но неуспеха все едно ни преследва или имаме зложелатели. Той има проблем с един имот, който трябва да се продаде но е в кавга с братовчед си и се опасявам, че и неговият роднина ни мисли лошото и не иска да сме щастливи и да си купим и ние собствено жилище. А аз от все сърце искам да избегне съдбата на родителите си, които цял живот живеят под наем и не знаят утре какво ще стане, а в момента са слуги в чужбина...
Тяхното отношение към мен вече е добро и много се радват за бебето, харесват приятеля ми и ни помагат от Германия понякога, но всичките лоши спомени свързани с тях не могат да бъдат изтрити и ситуацията е малко тип ''след дъжд качулка''
Дори да ни отрупат с подаръци и какво ли не, това не може да върне годините кошмарен тормоз, нито да го компенсира...
Баща ми също се радва за нас и ни кани на гости, но преди време малко пийнал ми разказа неговата версия за раздялата му с майка ми и бях потресена от това, което чух, дори вече да съм на 23 и да трябва да се справям с всичко като възрастен човек...
Версията му беше, че тя е била с вторият ми баща още преди да се разделят, едва ли не го е мамила и изоставила и той е изгубил семейството си, докато нейната версия е коренно различна и аз не мога да вярвам изцяло на никой... и тази ситуация ме торзмози много, защото само истината може да ми помогне. Мислела съм да ходя на хипноза за да се върна в най-ранните си детски спомени и да разбера за някои мои травми и какво съм видяла в дадени моменти, но не съм наясно къде в България има такива хора и дали финансово ще мога да си го позволя...
От своя страна приятелят ми е много добър и чист човек и най-малко заслужава нещастия и несполуки и поняка се боя, че аз му прехвърлям някакъв лош късмет :( Няколко пъти ни четоха Киприянови молитви, но без успех. В момента заради детето избягвам да правя ритуали и съм спряла с окултните занимания, но може би трябва да потърся такъв човек за помощ. Моля ви кажете според вас какъв е моят случай... -ужасна карма, тежка съдба, родово проклятие или и трите? Понякога мисля, че може да е и родово проклятие, понеже рода на баба ми по майчина линия е претърпял трагични загуби със смърт на няколко новородени като децата само баба е оцеляла... но къщата в която са се случвали тези неща и е била продадена също е прокълната и след време и новите наематели за загубили бебе... страхувам се, че някой далеч в рода ни е отправял много клетви или се е занимавал с черни магии.. мислел съм да ходя и при окултист с техни снимки и данни и да разбера. Сякаш всеки премълчава нещо а аз изкупвам постоянно някакви неясни грехове... от двайсет години насам. Как да постъпя за да се спася от живот пълен с постоянно нещастие и мъки? Психически ми е все по-трудно да издържа а и не искам детето ми да преживява същото. Има ли начин да се спре този омагъосан кръг...? На фона на всичко това, все едно постоянно съм урочасана да не мога да открия точните хора за приятели или изобщо нямам късмет в създаването на приятелства... а пред непознати хора се старая да изглеждам щастлива и да се държа ведро и приветливо.... енергията ми наистина ли може да е толкова отблъскваща.... или всичко е някаква непроменима съдба от която няма да се измъкна? Моля ви за спешна помощ....
Не виждам никаква светлина за бъдещето си в нито една сфера а и понякога мисля, че живота ми се стече така, че да имам сега дете за да може то да попречи на минималния ми шанс поне в кино средите. През следващите две години няма как да се снимам във филми и да се занимавам с актъорско майсторство сериозно, защото ще се грижа за детето... а после и годините ми ще напреднат и няма да мога да си ги позволя а все пак имам някакви малки надежди, че това може да е моето нещо или поне, че там може да имам някакви дадености...
Когато разбрах, че чакам дете много се уплаших и разстроих, понеже не го очаквах реално и веднага поисках да направя аборт, но приятелят ми не ми разреши а и много искаше да имаме бебе, дори бяхме говорели за имена, но по-скоро като планове за далечното бъдеще...
Може би щях да се радвам и аз ако бях успяла поне в едно нещо, но не беше така и за мен това се оказа тежка новина, все едно с моят живот е свършено. Понеже той също учи теология като мен и е наистина добър богослов и се занимава с църковно пеене, донякъде религията му влияеше за някои решения и не искаше да убивам детето ни. Не успях да го разубедя месеци наред и така задържах бебето, като отново исках да умра и не бях щастлива. Много хора ще ме сметнат за луда но, това за мен беше грешка а и исках да стана поне на 30 и да имаме дългогодишна връзка и чак тогава деца. Чувствах, че съдбата ми се подиграва и започнах да живея все едно ми остава половин година живот, освен това имам панически страх от предстоящото раждане и се опасявам, че няма да оцелея и да издържа на такава болка... започнах да мисля за завещаване на лични вещи и да искам да потърся голямата си любов за да се сбогувам с него, понеже може да не се видим вече...
По отношение на бизнеса с който се занимаваме аз и приятелят ми, ще се постараем да го развием, но аз не искам да работя в тази област (става дума за рекламна агенция като аз отговарям за графичния дизайн. )
Фирмата беше създадена от моят приятел и макар, че имам достъп до цялото управление, не ме влече но всякак се старая да имаме равенство в работата с него, както и в университета, защото не искам да бъда навсякъде втора цигулка цял живот... :( Страхувам се, че след двете години майчинство няма да мога да се измъкна от общият ни бизнес а и за съжаление всички сфери в които имам интерес и искам развитие в България не са добре платени и отново ще съм положението на наудачницата...
Моля ви за помощ и съвет....
Всичко, което ми се е случвало и се случва ме съсипва а вече дори не мога да започна на чисто и просто да си тръгна от всичко и всички. Все едно съм вечен роб на живота.
Понякога си представям, че след много години голямата ми любов ме търси и двамата заминаваме заедно далеч и само така мога да бъда щастлива, но знам, че е невъзможно и ще ми тежи на съвестта...
И така се получава, че сякаш нямам право да бъда щастлива нито ден от живота си...
От както съм се родила съм нещастна а съм още на 23... не зная колко ми е отредено да съществувам, но няма да мога да понеса дълго всичко това...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 64449f9359 |
|
1. Много дълго, но прочетох до момента, в който ти си вече забременяла - без пари, без сериозна работа, без завършено образование и отхвърлих всякаква твоя теория за „карма, тежка съдба и глупости“.
Първо, много си противоречиш - вашите са ти плащали 1, 5 г. уроци по рисуване само, за да влезнеш в една пиклива гимназия знам, че консумативите са много скъпи... и дори не си влезнала май? Това не го разбрах. После вашите са ти платили и висшето образование, но ти прекъсваш и запишваш нещо някъде. Сега пък си бременна - ами извинявай, това да не са ти го сторили вашите, кармата или съдбата?
Определено си имала тежко детство, но такова сме имали повечето хора навън и все пак сме имали цели и сме ги посгитали -ти се носиш по течението, оставяш се другите или случайността да решат вместо теб, имаш някакви капризи и илюзии, но дори там нямаш постоянство - като видия, че не можеш да ресуваш например не си се нахъсала да се стараеш повече, а си се отказала направо. Имаш добри идеи като фотографията, но пишеш, че нямало пари за курс - ей, пари за курс нямало, но пари за 3 висши има и то от хора, които не са се били интересували от теб? До ден днешен кой те издържа?
До сега май 2-3 пъти кандидатстване, приемане, такси, пътища? А фотография не можело? Ами то щеше да е достатачно да почнеш като помощница при някой фотограф....
И нещо не ми се връзва - баща ти е готвач или нещо такова, но не ти помага поне да работиш в кухня и да учиш занаят?
Има много несъответствия в историята ти. Вярвам ти само в това, че хората са се отнасяли към теб като към тежест и действително си била такава - не е твоя вината БИЛА, но ти си от 5 г. възрастен човек, пълнолетен човек, а на практика си тръгнала по пътя на вашите - без професия, без перспектива, но вече бременна с дете, на което най-вероятно ще му предложиш същото като твоето детство. Освен това нямаш стоицизъм и дисциплина - не вярвам и 6 месеца до 1 година да си изкарала работейки и самоиздържайки се - видяла си колко струва хляба и си се върнала в семейството, издържано от майка ти с робски труд някъде - а нямала семейство.
Учила теология, а вярва в карама и съдба - извинявай, но ти учиш ли действително Теология или си се записала само, за да се водиш студентка и вашите да плащат?
Извод - съдба, карма и глупости няма, а човек сам е ковач на живота си. И да обвиняваме цял живот родители и съдби и карми, това няма да промени живота ни и напротив- затъваме все повече. Родителите 18 г. определят живота ни, но от тогава ние сами си определяме живота. Родителите не са виновни за нашите излагации, провали и липса на дисциплина и цели.
Хора като Авторката са абдикирали от отговорностите в живота си и не са осъзнали изобщо, че са възрастни, пълнолетни хора, а цял живот са си деца... глезени деца дори - искам и чакам да получа - ей това е нагласата на Авторката, а твърди, че никой не бил ѝ обръщал внимание в семейството - но как така звучи като глезено дете, свикнало да става на неговото? Като ѝ хрумне някаква капризна идея и ИСКА да ѝ се случи. Бас държа, че и идеята за детето е пак породена от такъв каприз и идея - като се е провалила професионално, в университета, като възрастен - хайде да станем майка и тогава да сме някой.
Съжалявах Авторката в началото на текста, а в края съжалявах детето, защото историята ще се повтори - незрели жени раждат нещатастни деца.
Нищо ново под слънцето - бедността се възпроизвежда, асоциалните семейства се възпроизвеждат и след 50 г. ще е същото - детото на детето има дете.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 1a112ab264 |
|
2. Напълно споделям мнението на номер 1.
И моят живот не е бил песен, ни никога не съм отправяла обвинения към никого за собствените си неуспехи.
Има два типа хора - едните се огъват пред трудностите и си намират оправдания (карма и др. подобни), другите решават какво искат и правят всичко възможно, за да го постигнат. Ха познай ти от кои си. Горкото ти бъдещо дете, та ти си искала да го абортираш! Като не си искала да забременяваш, не е трябвало да правиш необезопасен секс.
В интерес на истината, аз мисля, че си извадила късмет с приятеля ти. Малко са мъжете, които могат да търпят подобно женско поведение. Повечето мъже буквално бягат, ако им се появи жена с проблеми.
Моят съвет е да си гледаш детето, после бизнеса, да помагаш на приятеля ти, за да бъдете наистина равностойни партньори. Успехът не идва за един ден и няма как в прохождащ бизнес всичко да е супер. Недей да обвиняваш кармата, тя няма нищо общо. Всеки, който се е занимавал с някакъв бизнес, ще ти каже, че трябва да мине поне една година, за да се появят задоволителни и трайни положителни резултати от него.
Имай предвид, че единствената причина изказването ми към теб да е толкова меко, е, че бременните жени са по-чувствителни, а не искам да те разстройвам.
Дано след време да си дадеш сметка за всичко, което правиш, и че сама си си виновна за голяма част от него.
И още един малък съвет -зарежи всички тези окултни глупости, само пилееш време и пари на вятъра.
А, и още нещо - проблемите между родителите ти са си техни лични проблеми, не прави грешката да се бъркаш в техните отношения. Това защо са се разделили теб не те касае, ти си дъщеря и на двамата и за теб не трябва да има прав и крив в ситуацията.
Ще имаш дете, време ти е да разсъждаваш като възрастен човек!
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 7d424d0953 |
|
4. Разбира се, че има и карма, и съдба, и родови проклятия и т. н. Но ако ти наистина се беше занимавала с окултно или поне малко се беше позаинтересувала щеше да знаеш, че тези неща най-вероятно нямат нищо общо с твоя случай (пример - за къщата на баба ти и тем подобните, местата НЯМАТ нищо общо с ДУШАТА, тя е важната).
Лично на мен ми изглежда като наказание от минал твой живот. Бих те посъветвала, а и мисля, че все пак ще ти е по-евтино, да пишеш едно писмо на Алена, тя може да ти помогне, но не забравяй, че всичко се връща и най-вероятно има причина да си на този хал, дори и тя да е изплащане на грехове от минал живот.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: dfeb138a51 |
|
5. Ще бъда максимално откровена, с цел да ти помогна, доколкото мога.
Цял живот си била отритвана от родителите ти, а сега се готвиш да направиш същото със собственото си дете. Това е проблемът, според мен.
Имаш грешно подредени приоритети. За теб успехът е по-важен от живота на собственото ти дете!
Вероятно същото се е случило с родителите ти... Изчисти се от всякакви предрасъдаци към детето ти. Осигури му детсвото, което ти си искала да имаш: любов, подкрепа, мило отношение. Дай му тези неща, прекъсни тежката карма (според мен точно това е причината за нея) и като това се случи, животът ти сам ще се подреди... Но на първо място е любовта! Не успехът, късметът и желанията ти.
Ще имаш време за професионални изяви. Смятам, че точно сега, с това дете ти се дава огромния шанс да изчистиш кармата си. Радвай се! Скоро ще има един мъничък човек, който ще ти обича безрезервно.
Дава ти се шанс за щастие. Възползвай се.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: ac9cdbba98 |
|
7. До номер 1:ОТ Авторката- Вижте оценявам това, че сте изказали мнение, но наистина не сте прави за нещата, които пишете. Не исках укор тук а само съвет и нужда да споделя. Това да имам дете не е мой каприз а и не сте прочели внимателно, че исках да направя аборт, но приятелят ми не ми позволи и искаше много да имаме бебе. Относно трите висши първата година не ме приеха никъде и не съм учил, -втората година в която ме приеха таксата беше 120 лева, които сама си спестих и платих и родителите ми не ме издържат отдавна, жвеех при тях за кратко след като напуснах първата си работа и то защото ТЕ ме помолиха да им помагам, докато емигрират успешно в Германия. Когато ме приеха следващата година Теология, отново сама платих таксата си от 92 лева (възможно най-ниската такса в университета а и беше по силите ми. ) Това, че уча Теология не означава, че трябва да съм православна християнка и да нямам право да вярвам в каквото преценя. Обиждате ме с изказванията си, че аз съм глезеното дете в случая, защото още щом завърших гимназия както споменах се изнесох и родителите ми не са ми помагали дори да са искали... издържах се сама и се справях някак...
Да, баща ми е готвач, но не искаше да се захващам с този занаят и да тръгвам по неговият път, понеже не вярваше, че изобщо ще успея в каквото и да е...
Подобни критики и коментари само ме разплакват а и явно не сте чели внимателно целият пост. Не мързелувам, нито бездействам, а се се трудя наравно с приятелят ми...
Относно курсът по рисуване за гимназията-да, родителите ми го плащаха, но бях приета и то с отличен успех. За курсовете по фотография нямах възможност да отделя средства, понеже живеех сама на квартира и понякога консумативите излизаха доста... а съгласете се, че на 20, 21, 22 е трудно да печеля огромни суми при положение, че съчетавам всичко и с университета, както правят много други студенти. Къде тук видяхме нашите да ме издържат и дондуркат? ! Моля ви, преди да ме съдите и нагрубявате, прочетете всичко... омразата мога да я получа и навън...
|
...
| преди: 8 години, 1 месец hash: e0e099ceb2 |
|
9. Объркана си, преживях подобни неща и знам какво е, много боли, сама ти си объркан по кой път да поемеш, не е имало кой да то подкрепя и напътства, обидите, всичко това тотално те е смазало, добре е да поговориш с психолог, който да ти помогне да преживееш тези неща. Според мен е добре да станеш по подредена в мислите и целите си, да си поставяш дългосрочни и краткосрочни такива. За бизнеса, добре е да работиш за себе си, графичният дизайн е творческа работа, нещо което ти се отдава и може би влечението ти към рисуването, може да го насочиш в тази посока. След това, което си преживяла, е по-важно да имаш спокойствие в бъдеще, да имаш достатъчно време за детето ти, за съпругът ти, за нещата които обичаш да правиш. Можеш да ходиш и в момента на някакви занимания с рисуването, да се опиташ да рисуваш и продаваш картините си, недей да мислиш, че е много лесно с дете да ходиш от 9 до 6 на работа и да се чудиш, кое по напред да направиш.
За вашите колкото и да те боли се опитай за затвориш тази страница и им дай възможност да се реваншират по някакъв начин, колкото и да те боли, сигурно са преосмисли доста неща.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: c189aa67ee |
|
10. Авторе, в нумерологията можеш да намериш отговора дали имаш кармични уроци от тежкия сорт за този живот или не.
Търси в Гугъл калкулатори за изчисление на нумерологичното число (според датата на раждане) и второ, числото на кармата.
Това по никакъв начин не трябва да те отчайва, независимо от резултата - просто е едно нещо, което би могло да светне малко информация относно уроците ти за този живот. Датата на раждане (и часът) са определящи за дадения живот, независимо дали го вярваш това или не.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: ac9cdbba98 |
|
11. Още нещо до Номер 1-този коментар относно бедността,също е доста обиден и унизителен. Аз нямам вина,че не произхождам от богато и престижно семейство и за това в момента се опитваме с приятеля ми дори да не харесвам тази работа да развием бизнеса си,за да можем да осигурим на детето ни повече,отколкото съм получила аз и да успеем да му спестим средства за качествено образование. И по никакъв начин не звуча като глезено дете свикнало да става на неговото,при положение,че за 18 години почти всичко,което съм получила е било десета употреба (в материален аспект) и никаква обич и съпричастност в морален аспект. А ще се съгласите,че е трудно да си гарга сред лебеди и да се срамуваш да кажеш,че имаш разведени родители без завършено висше образование,които на 40-годишна възраст и двайсет години живот в центъра на София,живеят под наем и през няколко години сменят квартири. И пак ще подчертая,че от 19-годишна не съм издрържана от тях,дори да съм имала тежки финансови проблеми в началото. Но може да се радвате предвид негативното си мнение спрямо мен-възможно е да умра след раждането и така ще избавя света от беднячки като мен. Тогава сигурно злобарите и хейтърите ще могат да спят спокойно :)
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 892e7c1fdd |
|
12. Изглеждаш ми объркана и изключително песимистично настроена. Съветвам те да се откажеш от целия този негативизъм - всички негативни мисли и чувства, да не се съсредоточаваш върху тях и да започнеш да мислиш позитивно. Хубаво е да вярваш в себе си и в собствените си сили, с такава нагласа човек може да постигне много. Не захвърляй с лека ръка нещата, които харесваш. За рисуването и фотографията има множество уроци в мрежата и са все от хора, които са на високо ниво в бранша. Всъщност за тези неща не нуждаеш от лъскави университети, просто имаш нужда от мотивация, желание и практика (което може би се отнася за почти всичко). Разбира се в началото, няма да си толкова добра, колкото онези хора по клипчетата, които правят уникални неща, но не трябва да се отказваш. Всеки започва от някъде, а тези хора се занимават с това години наред. Също така, би било добре да спреш с тези съдби, проклятия и т. н. Както и да спреш да търсиш врагове на където и да се обърнеш. Човек сам кове съдбата си, сам избира как и по кой път да поеме, сам избира и до къде иска да стигне. Най - големите ни врагове, обикновено сме си самите ние, а най - големите битки са с мрака в сърцата ни. Може би е добре да поемеш отговорност за действията си и пътя, когото следваш. Когато имаш лош ден, можеш да опиташ да търсиш положителното в него и да се опиташ да разбереш какъв е урока, който получаваш, но никога не трябва да губиш надежда. Случва се нещата да не стават така, както на нас ни се иска, но понякога така е по - добре и е за наше добро. Не мисли за нещата които си изгубила, а за тези които си спечелила. Ако нещо от миналото те тревожи, остави го в миналото, няма смисъл да водиш отдавна отминали битки. Колкото до страховете, ами те са безсмислени, не решават проблемите, но пречат на решенията. Пък и често страхувайки се от нещастие, сами си просим въпросното нещастие. Щастието ти пък зависи изцяло от теб. Ако правиш това, което харесваш и се научиш да бъдеш щастлива със себе си, ще можеш да си щастлива навсякъде. Всъщност, може би тези два цитата ще ти помогнат:
"Като човешки същества ние всички искаме да бъдем щастливи. Ключът към щастието е във вътрешния мир. Големите пречки пред него са емоции, като гняв, привързаност, страх и подозрение, докато любовта, състраданието и чувството на отговорност са източници на мир и щастие. "
"Никога не можем да получим мир във външния свят, докато не бъдем в мир със себе си. "
Извинявай, мислите ми са малко разхвърляни, защото вече е 04:30 часа и съм леко заспал. Както и да е... Между другото, не е хубаво да мислиш за себе си, като за гарга сред лебеди. Помниш ли приказката за грозното патенце? :) Надявам се нещата, които написах да са ти от полза, но аз мога да си дърдоря и цяла нощ, накрая обаче, всичко зависи от теб. Успех! :)
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: be3c2c0659 |
|
13. Бедни пък живеят в центъра сигурно на тясно, като може за същите пари да се ширят на 100 вадрата в Люлин или Младост например. Приоритети. :D
|
...
| преди: 8 години, 1 месец hash: 64449f9359 |
|
14. От 1 до Авторката - Авторке, мерси за разясненията, но много-много не успя да ми промениш мнението, защото изброи само оправдания и аргументи, защо НЕ СЕ ПОЛУЧАВАТ НЕЩАТА, но не каза и 1 решение на проблемите.
И заблуждавай някой друг, най-вече себе си, че не си могла да не забременяваш или в краен случай да абортираш - продавачките на кондоми не питат за разрешение от мъжа, гинеколозите изписват противозачатачни пак на жената и при аборт се пита само жената дали иска или не. Разполагала си с поне 3 надеждни контрацептиви - противозачатачни, спирала за нераждали жени кондоми и си разполагала с възможност за аборт - детето си го искала толкова, колкото и мъжът за разлика от него си имала реалната власт да имаш или не дете.
И като се издържаш сама кажи колко печелиш, колко наем плащаш и колко години стаж имаш? Колко пари спести като работиш като пчеличка?
Нека предположа - стаж по трудов договор имаш 6 месеца до 1 година, а ако си имала някакви пари то е от семейството ти за празници или някаква спорадична работа за по няколко дни или седмици, сега работиш в „бизнеса“ и нямаш също никакъв доход, живееш при приятеля си без наем и той ви издържа. Познах ли?
И не учиш теология заради ниската такса, а просто, за да се намираш на висше - едва ли ще го завършиш, ще се прехвърлиш за пореден път или ако го завършиш ще е проформа - да имаш висше. Ще родиш като студентка и заради премията от 2000 или нещо такова и другите привилегии за майките студентки, ще завършиш криво ляво, ще фалира „бизнесът“ и след години ще пишеш тук пак за кармата и съдбата
Стегни се, за Бога!
Действително са те отровили родителите ти, но и ти си на път да станеш отровна родителка. Детето ще ви направи още по-бедни и проблемите ви ще се задълбочат. Не ви знам с какъв „бизнес“ се занимавате, но на вашите годинки и с тази нагласа (вечно оправдавайки се) няма бизнес, който да ви потръгне - ще фалирате най-късно като родиш и не можеш да работиш или като ви свършат парите, а после там и после мама и тати... неговите или твоите.
Но както и да е - няма какво да говоря повече, тези неща сама си ги знаеш - търси и продължавай да търсиш оправдания за калта, в която си затънала вместо да търсиш решения и ще затъваш все повече.
За да уважаваш себе си значи да имаш контрол над живота си - теб все ти се намира някой, който да ти казвал какво да правиш и върху когото да прехвърлиш вината за глупостите си. Реално ТИ и само ТИ си взимала някакви решения, но не си остискала нищо, с което си се захванала
Искала да рисува.... но след 2 прехвърляния в специалност „Теология“, искала да се отдели и издържа сама, но завършила пак при маминка уж, защото я били помолили, искала да постигне нещо в живота, а бременна на 23 от някакъв мъж в същата ситуация и забележете - заради него и само заради него ще родила без професия без стабилна и нормална работа и доход
Единственото хубаво нещо в ситуацията е, че си студентка и ще имаш поне някакви привилегии, майчинство и премиики, каквито без статуса на студентка нямаше да имаш. След 2 г. и това свършва и какво ще правиш сама трябва да измислиш, но съм съвсем сигурна, че ще намериш супер извинения за поредния провал в живота си
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 509e5bedae |
|
15. Здравей, авторке. Нямах намерение да вземам участие в темата, но ще го направя. Първо, аз никога не бих пуснала тема тук, защото просто от доста време чета сайта, и тук преобладават отрицателните мнения. Какво искам да кажа, просто всеки изхожда от неговия опит и живот, и всичко различно от него, бива осъждано и порогавано. Ето, такова впечатление оставя и Н1. Нито е прочела темата до края, но раздава присъди и обвинения. Браво на нея, че се е борила, постигнала е много, предполагам, има качества и умения, но нека не забравяме, че това е сайт за споделяне на мъката, и като такъв, тук не се желаят обвинения и неразбиране към авторите. Тоест, първо си направи труда да изчетеш цялата тема, поне от уважение към отсрещния, а след това коментирай нещо, което ще бъде от полза на автора. Това не се отнася само до Н1, а и за всички друго, но в правилата на сайта пише:
1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!
Моля, това да не се приема като нападка към Н.1 и всички други, които се припознават.
Другото, което искам да ти кажа е, ти си бременна в момента, вероятно и хормоните ти много играят, настанали са, и все още настават, промени в тялото ти, във физиката и психиката, но това е един нормален и естествен процес в живота на почти всяка жена. Аз ще ти кажа това, което имаш нужда да чуеш. Не мисли негативно, не мисли, че ще умреш, че нещо лошо ще се случи и т.н. Това, както невярно, случвайки се много рядко, така е и лошо за теб. От теб се иска да останеш спокойна, позитивна и уверена през бременността ти, доколкото се може, защото това оказва влияние. С тези негативни мисли, просто дърпаш дявола за опашката. Ако нещо наистина се случи, помни че ти си тази, която с мислите си, е привлякла несполуките. Почти всяка жена минава през този процес-забременяване, бременност, родилни мъки, след това следродилния период. На времето са умирали повече, но сега медицината е доста напреднала. Всеизвестно е, че раждането е съпровождано от много болка, изтезания и т.н., но всички майки споделят, че след като се роди малкото човече, забравят и за болка, и за всичко друго и се посещават на бебето. Въпреки раждането и болката, това си остава най-щастливият период за една жена. Просто се настрой да мислиш по този начин, защото това ще е добре и за теб, и за детето. Мисли позитивни неща, брой дните, оставащи до термина, мислете имена с бащата, мислете и говорете за това как ще се промени живота ви, какво щастие ще ви донесе това дете. Правете планове за бъдещето, включвайки малкия-малката, и така. Неусетно ще видиш разликата в мисленето си, и в състоянието си, защото щом вярваш в карма и т.н., то тогава знаеш, че мислите ни, стават материални. Тоест, това което мислиш, вселената го материализира. С твоите мисли, привличаш нещата, които ти се случват. И така. Дано ме послушаш. Не си първата, на която и предстои раждане, не си и последната, а може и в живота още поне веднъж да ти се случи същото. Просто бъди спокойна, и знай, че това е нещо напълно естествено от живота на жената. Ние не сме устроени като мъжете, ние сме устроени да издържаме на голяма болка, устроени сме да мислим най-вече за детето, след това за себе си, и партньора. Така сме направени, с майчин инстинкт (не всички), да даваме, да възпитаваме, да обгрижваме и т.н. Също е важно да знаеш, че една майка, дори ако не се е справила особено добре с родителството, то тя е дала всичко от себе си. Това трябва да го знаеш, заради това което те очаква, а и във връзка с твоите родители. Не са се справили, но толкова им е било по силите. Ти, тях няма как да промениш. Такива са си били, много преди ти да се появиш на този свят, няма как да очакваш,че с проявата ти, изведнъж ще се превърнат в съвсем различни хора.
Родителите ти, не искам да ги коментирам. Съжалявам за страданието ти, но се иска огромна воля и сила, да загърбиш миналото и да простиш. Дори, да не простиш, просто продължи напред, считайки този ужасен период за изминал. Разбирам те отлично, моето детство също беше меко казано отвратително. Но е минало, сега сме в нова глава от живота ни, и не трябва да мислим за стари рани. Спомням си как си мислех, как всичко ще се промени стана ли възрастна, навърша ли пълнолетие, ще избягам от тях, ще започна нов живот, ще бъда щастлива и т.н. Правех планове и мечтаех за дена, в който ще завърша училище, ще започна да се развивам с моите интереси, ще работя, и ще получавам възнаграждение за труда, който съм полагала (тук е малко спорно дали парите отговарят на труда в България, но каквото-такова). Все такива неща, които съм сигурна, че и ти си мислела. Но, замисли се, и се съгласи, че този нов живот, за който ние така силно мечтаехме, няма как да се случи, ако не се простим с миналото.
И за финал, ти желая лека бременност, едно безпроблемно раждане, и успех в живота, успех и във връзката ти. Желая ти едно хубаво и добро семейство, здраво и щастливо дете. Както някой беше казал по-горе, с това дете ти се дава шанс, да оправиш кармата си. Казваме, че няма да допускаме грешките на родителите си, но много често това става, защото просто моделът им на поведение и възпитание се е вкоренил в нас, без да го осъзнаваме, дори да го отричаме. Дай на детето си много любов, и безгрижно детство, давай му подкрепа, насърчавай го да следва мечтите и целите си, записвай го на курсове и уроци, за да ги развива. Не го пази толкова много от грешките, които със сигурност ще допуска, давай си мнението, но без да се налагаш, нека то се опарва само от живота, и да си взема съответните поуки. Дай му свободата, да избира то с какво ще се занимава, с кои компании ще движи, за момичетата/момчетата, с които ще излиза. Давай си безпристрастното мнение, винаги когато бъде поискано, дори и да не е поискано, ако мислиш, че е наложително, но до там. Децата не са наша собственост, и ние само им даваме живот, и с наша помощ се явяват на бял свят. Наша мисия е да ги възпитаме добре, да дадем всичко от нас, но те живеят свой си живот, може да са коренно различни от нас, и ние трябва да сме ок с това.
Съжалявам, че стана прекалено дълго, надявам се да съм помогнала. Ако имаш нужда от още нещо, насреща съм, пиши.
Depravity
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: a099ea208d |
|
16. №14, прекрасен коментар, поздравления!
До авторката - коментарът под №14 ти е посочил пътеката, но ти трябва да я извървиш сама. Няма кой да го направи вместо теб.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: ac9cdbba98 |
|
18. До Номер 1 от Авторката-защо ме нападате така? Прочетохте ли целият ми пост изобщо? Първо, приятелят ми учи в моята специалност, колкото мен е и не е ''някакъв мъж в подобна ситуация'' и НЕ, НЕ МЕ ИЗДЪРЖА нито живея на негови разноски. Живеем под наем (все още) в София и двамата плащаме наравно всичко. Благодаря, че ни пожелавате фалит... това показва наистина една добронамереност!!! Никога не съм вярвала, че в подобен сайт ще има толкова злобни хора. И не съм тръгнала от никакви привилегии като майка студентка да се възползвам(не съм споделяла на почти никой от университета за бебето), уча задочно и без това!
Ако ви е толкова неприятен поста ми и ви дразня, игнорирайте го и готово. Това е сайт за споделяне, не за леене на злоба. Да не би да ме познавате случайно, че се държите все едно съм ви трън в очите??? ! И хиляди пъти обясних, че се изнесох и започнах да живея самостоятелно на 19 (веднага след гимназия) Не след което и да е прехвърляне в университета. И кое ви кара да мислите, че някои и друг лев даван ми по празници от време на време ми е бил един от доходите?? !! Нали не очаквате на двайсет да печеля крупни суми, при положение, че съчетавам всичко и с ученето и с участието ми във филмови продукции (занимавам се и с това, като понякога ми дават малки роли и те са ми допълнителен доход). След по-малко от два месеца ще раждам, но продължавам да работя колко мога и никога не съм бягала от работа! И дори след раждането първите няколко месеца ще работя от къщи, а после отново се връщам на работа в офиса и на снимки. Не може да проумеете, че никой не ме издържа, това ли е проблемът? ! И през времето, което се прехвърлях и не бях с приятелят ми отново работех и то на няколко места, но никога не съм се оплаквала от това а дори съм се опитвала да работя колкото се може повече, за да не разчитам на никой. НЕ вярвате в това така ли??? Ами не всеки студент учи редовно и родителите му го издържат до пенсионна възраст. Обиждате ме лично, като намеквате, че едва ли не съм от този тип хора. А аз бих умряла от глад но не бих разчитала на ничия милостиня, дори да съм в най-дълбоката депресия.
За ваше сведение, бизнесът ни е в сферата на рекламата и не знам защо трябва да давате такива прогнози, че сме щели да станем още по-зле и прочие. А относно аборта-аз обичам приятелят си и не бих направила това зад гърба му, а и факта, че учим Теология и той и аз (донякъде) вярваме в Бог също повлия на решението ни. И защо да не завърша??? За да може такива като вас да се радват? Ако искате да знаете живот и здраве имам планове за магистратура за която ще се постарая да спестя средства! А и не може всички да ме преуспели личности на двайсет и няколко като вас, сигурно. Предполагам, че на седем или осем вече сте били готови за университет или пък са ви сравнявали с Моцарт! Е, не всички сме гениални, уви.
Престанете да ме нагрубявате с коментарите си....
И не, след десет години няма да пиша тук, не се притеснявайте. Ей заради такива личности като вас поне човек се нахъсва понякога да им докаже обратното! Ядосахте ме наистина много! И е възможно на моменти да имам депресивни периоди, признавам и заради бременността. Написах поста, когато бях отново в това състояние и имах нужда да споделя някъде какво ми е и то анонимно. А пак съм съдена и оплювана.
П. С. -Благодаря за позитивните коментари на останалите и за съветите. Ако е писано-ще оживея и ще се боря за успехите и бъдещето.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 8029455228 |
|
21. Не знам по каква причина, но преди няколко дни взех отношение по темата, което беше анулирано. Здравей, мило момиче, почувствах те много близка, а още не бях изчела цялата изповед! Ти търсиш помощ и съвет от някой по- възрастен, с повече опит и житейска мъдрост. Мога да кажа само, че съм доста по-възрастна от теб. Преди няколко години внезапно осъзнах, че сигурно имам родово проклятие, за което до тогава не се бях замисляла. Бях смазана и съкрушена. Винаги съм проявявала интерес към езотеричните знания, а след това и към окултизма. Привличаше ме уика, в която се почита природата, силите и духовете на природата, женския и мъжкия аспект на божественото. Никога не съм се интересувала от демони или черни магии, нито да навредя на когото и да било. Исках да се пречистя, да се защитя, да прочистя жилището си от негативни енергии, да прекъсна връзката с хора, които ежедневно ме тормозят и разболяват. Не съм се занимавала сериозно, нито съм общувала с такива хора и заниманията ми не дадоха резултат. Просто за известен период имах много интересни занимания. Всеки ще каже защо не съм се обърнала към християнския бог? Защото преди много години, когато от дъното на душата си се молех да спаси един човек, макар никога да не бъда с него, гласът ми остана в пустиня. Вярвам, че има Бог, но не знам кой е той, нито мога да си го представя. Далеч съм от мисълта да го упреквам за каквото и да било, въпреки, че света в който живеем е ужасно жесток и несправедлив! Вярвам, че силата, наречена Бог се занимава с глобални космически задачи, не с отделните човешки съдби. Създадени са универсални закони и никой не може да ги отмени. Когато бъдат нарушени, всеки изкупува и изплаща своята карма и никой не може да те спаси от това. Разбирам колко си била несигурна и изплашена при вестта за детето, но да убиеш живо същество, да го лишиш от живот е жестоко и голям грях! Представи си хилядите двойки по света, които харчат огромни суми, подлагат се на ужасни мъчения и с години се надяват да имат дете, но не могат. Накрая им дават някое на случаен принцип, без да имат право на избор! Вложи сили и старание във вашия бизнес, защото трябва да се изкарват пари. Ако някой ден имаш достатъчно средства и време, ще се занимаваш с нещата, които са ти интересни. Хубаво е, че имате собствен бизнес, иначе щяхте да сте чужди роби. Наемния труд в България е хем робски, хем много ниско платен, добре е да работиш за себе си. Цени и уважавай човека до себе си и не мисли за, , голямата" любов. Ако беше такава, нима той щеше да мълчи през цялото време, а накрая да се ожени за друга? Твоето дете си има баща, който да го обича, а неговото своя майка, това не може да се промени! Желая ти леко раждане и здраво, прекрасно дете, което да изпълни дните ви с мотивация и радост! Не обръщай внимание на злобните коментари, такива хора възпитават изроди, които тормозят и малтретират другарчетата си в неравностойно положение! Толкова много такива изповеди има тук на тази тема! Желая ти здраве, щастие и късмет!
|
...
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 1e0c919bb5 |
|
23. Здравей. Включвам се доста късно и се надявам нещата при теб да са се наредили, искам и да ти кажа нещо. Казваш, че историята ти не е толкова тежка, но истината, е че е! Мъчила си се толкова много през живота ти колкото повечето хора не са, а си толкова млада. Определено има нещо, което спира късмета и щастието ти. Има нещо, заради което дори приятели не можеш да намериш. Да, в днешно време трудно се намират истински приятели, но не е нормално през почти целият си живот да не си имала. Ако нещата при теб още са зле потърси помощ, но внимавай, защото има самозванци, които само ще ти вземат парите без да развалят това, което ти е е направено. Успех!
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: 1b56be6e35 |
|
24. Здравей. Според мен е тежка карма. Аз също имах трудно детство, с бой, отхвърляния, неуважение и израснах с негативното убеждение че не струвам за нищо. И преди да стана тинейджър отхвърлих себе си за да може нашите да ме обичат и т. н. Не последвах мечтите си а се въртях като теб, с тази гадна болка в сърцето си че уж съм била желано дете пък ме третираха като нежелано и осиновено (знам че не съм). Само глупости направих заради тях и моето желание да ме обичат. Аз също забременях но абортирах защото бащата се оказа идиот и видях това навреме, защото той започна да се показва какво лайно е след като му казах че съм бременна. Като че ли само това е искал, разплодна кобила. Слава на Бога не направих тази грешка. И да, вината си беше моя да забременея, не знам при теб как се е случило, аз не ползвах презерватив този път и хоп, качи се. Успях да изкарам едно висше по финанси защото е добре платено, исках да изляза от дом но не да мизерствам. Тогава мразех родителите си. 1 семестър преди да свърша висшето и най после да изляза от дом... и се разболях. И с всяка година се влошавах, макар че някак си успях да изкарам семестъра само с изпити но трябваше да остана при родителите ми защото с времето се влошавах и вече нямах пари. Лекарите само ме осакатиха и се влоших до депресия. Нямах кураж да се самоубия затова се отказах от живота и чаках болестта да ме убие. Да ама тогава майка ми се уплаши и ме заведе насила на психолог. И оттогава се подобрявам. Още съм болна, на самолечение но с времето простих, разбрах защо съм стигнала до тук, разбрах че освен моята лична карма имам и родова която баща ми не е успява да пребори, да израсне и се е прехвърлила на мен. Още имам проблеми със самочувствието и ми е трудно да повярвам че имам потенциал и че още мога да бъда щастлива но работя по въпроса. Как? Първо разбрах кои са ми травмите и негативните убеждения (например че не струвам за нищо, не съм достатъчна и т. н, които ми пречеха да имам успех - така както на теб защото се имаш за нищо, за тежест, че не ставаш за нищо - помисли върху това : какво мислиш за себе си? ) и работя върху тях. Опознавам се, уча се да се обичам, да се приемам за да мога да се излекувам и да поема по своят път. Аз дълго се отхвърлях защото исках да ме обичат и така не се обичах и натрупвах цял живот негативни емоции които избиха на болест. Не подценявам твоят тежък път но бъди сигурна е си по добре от мен, ако си здрава. И аз вече съм над 30. Ако си млада и здрава, действай. Прости, отнасяй се с теб с обич и грижовност, защото ако не се обичаш и грижиш за себе си ще се отнасяш с детето си така както виждаш себе си - една тежест! Няма как да си щастлива ако не работиш върху себе си и се опознай и обичай, остави родителите и всичко което е станало в миналото, прости и приеми, не можеш да го промениш. Аз бих дала всичко да съм здрава и на 23 и да имам по голям шанс, като теб. Защото аз се разболях на 24. И макар родителите ми още да се държат като идиоти понякога и да ми натякват колко ме издържат и колко съм тежест и бла бла бла, аз знам колко струвам и че съм достатъчна и че съм добър човек пък те да си мислят каквото искат, те не ме познават истински защото цял живот съм била като този или онзи, в лошия смисъл много ясно, за тях аз съм море от дефекти. И когато не съм съгласна с тях и им се противопоставям (защото може да съм болна но няма да се оставя да ме пречупят и манипулират) започват да ме обиждат и ми викат какво ли не. Понякога ме боли и плача но се уча да не взимам присърце какво говорят. Те просто си изкарват горчивината върху мен. Защото цял живот го правеха и се карат и говорят лошо един за друг но не се разделят, някаква обич-омраза връзка. Но кой израсна в такава гадна обстановка бях аз. Така че имаш и късмет че вече не живееш с тях. Започни да мислиш върху какво имаш а не само да се фокусираш върху какво нямаш и какво си преживяла, просто не води до нищо добро. Храни се здравословно и се движи. И мисли позитивно и реалистично и се отнасяй добре със себе си. Късмет и много щастие ти желая.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 76617170f3 |
|
25. Здравейте на много семейства се случва това нещо в живота трябва да знаем всичко е написано от деня на раждане до смьрта
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: de37597bc6 |
|
26. До 25 - В превод? И със запетайките, ако не е проблем :)
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: eee076c8be |
|
27. Ох, психолог си потърси или психотерапевт. Те ще ти помогнат с това да отработиш емоционалните травми, които са ти оставили родителите ти. Емоционалните травми са причината да повтаряш определени действия и да "привличаш" определени ситуации и токсични хора към себе си. Затова работата с психолог/психотерапевт е важна, за да се почувстваш по-добре и аз отработиш травмите си. Можеш да прочетеш и книгата ""Петте травми" на Лиз Бурбо. Щети даде представа за какво става въпрос и ще ти помогне да осъзнаеш нещата.
Колкото до останалите неща - окултното не ми звучи добре, може би това плаши хората да се сприятелят с теб, аз лично се стряскам от разсъждения в тази посока. Фокусирай се повече върху психология и да четеш за нея, ще ти помогне да преодолееш травмите, всякакви проклятия и т. н. са просто поредица от грешки в отношенията, които ти и родителите ти, баби и дядовци сте прилагали. Истината е, че си се възпитавала в така нареченото токсично семейство и просто пресъздаваш тези модели на поведение, които не са здравословни и те правят нещастна. Пак казвам - решението е да си намериш психолог или да четеш литература за травмите, които понякога/не при всички/ ни нанася семейството и как да ги приемем и преодолеем.
За живота ти в момента си отговорна само ти, не родови проклятия, опитай да намериш добра професия, която ще ти носи стабилни доходи и да си гледате детенцето. Фокусирай се повече върху реалния свят, не този на окултното и Бог и нещата ще потръгнат. Постарай се да правиш разумни и зрели избори.
Успех и вярвам, че ще се справиш! Аз също съм на 23, израствах в токсично семейство на разведени, нашите все си прехвърляха отговорността при кого да живея и на 18 ме изгониха от нас. Въпреки че бях отлична ученичка и това не ги зарадва, пак бях провал и ми крещяха за какво ли не. Обаче успях с много учене и работа да си намеря прилична работа и доходи, намерих и добър човек за партньор. Най-важното успях да се справя без нашите, въпреки всички комплекси и чувство, че не съм желана и обичана. Ще се справиш и ти! Но наистина на мен психологът и четенето за травмите много ме помогна да осъзная колко са ме увредили родителите ми и най-вече как да се измъкна от това и да живея пълноценно. Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
