В мен ли е проблема или вървя по грешен път?
преди: 8 години, 27 дни, прочетена 2033 пъти
Здравейте, искам да споделя историята си и да помоля за адекватен съвет без обиди, моля. От близо две години, когато имам възможност ходя по снимки на български и чужди продукции, най-вече в киноцентъра в Бояна, където се снимат голяма част от нещата. В началото започнах като на шега, да си припечелвам някой лев, както повечето студенти. Още първия път когато отидох декора, обстановката, снимачния процес и всичко останало ме грабнаха наистина много и дългите часове снимки не ме измориха никак. Запознах се с доста хора, забавлявах се и се потопих в магията на киното, макар и като обикновена статистка. Тогава се снимаше един филм тип римска епоха и одеждите бяха страхотни и автентични. Сякаш целият свят беше там... и се чувствах част от него.
Така започнах да си правя картотека в много агенции и да участвам често къде ли не. Преди това никога не съм имала особен интерес към киното или актъорското майсторство, но често са ми казвали, че имам артистични заложби и като малка си измислях и разигравах пиеси и се включвах в такива е училище, но заради сценичната си треска и не особено красивата си визия не се справях много добре.
Не знам как и кога започнах повече да се интересувам от кастинги и курсове по актъорско майсторство, да гледам и анализирам филми и сценарии.. , света на киното по един или друг начин вече много ме привличаше а и исках да се отърва от стеснителността и притеснението. Когато съм на терен сякаш ставам друг човек и забравям за емоционалните си бариери и житейски проблеми. Случваше се обаче често да ме обличат по-зле от другите, да ме местят на по-заден план и да се държат пренебрежително с мен, но същевременно ми правеха комплименти, че уж съм имала излъчването...
Знаех, че ако продължавам да съм просто статист няма как да ме забележат и то без никакви умения и опит пред камера, но нямах финансова възможност тепърва да уча в НАТФИЗ а и аз исках да играя единствено в киното и телевизията, като знаех, че е трудно без връзки, но не се отчайвах, опитвах се да създавам много контакти по време на снимки, но се забелязваше една злоба и конкуренция дори между статистите, което не ми допадаше. Масово хората ходеха там заради парите или интригите а аз обичах цялостната обстановка и преживяване. Никога не съм разчитала на това като на основен доход но и не ми харесваха понякога условията на труд. Единствено в името на изкуството правех компромиси. Когато ходех на поредната картотека винаги ми с радваха и ми казваха, че съм с интересна визия, смятах, че това е добре, но никога не ме викаха за нещо повече а с течение на времето ме търсеха за проекти все по-рядко. Тръгнах на курсове по актъорско майсторство, но там се преподаваше само театрално изкуство, което се различава от това в киното и реших, че не е за мен.
Започнах да изпадам в депресия относно вида си, и смятах, че и той е причина за застоя ми и за редките участия, понеже дори за най-обикновените реклами търсят по-семпло изглеждащи хора.
Започнах да чета литература за кино и актъорско майсторство, да посещавам уъркшопове на такава тематика и преди време се явих на видео кастинг за актъори по един самодеен проект. За съжаление се притесних много и се представих ужасно, което ме срина много и плаках няколко дни... но все още не исках да се отказвам. Имах някаква надежда, , че мястото ми може да е в киното, чувствах в себе си нужда да бъда именно на снимачната площадка, сякаш живота ми започна там...
Наясно бях, че да пробия е наистина сложно и ще ми трябват години, но имах търпение за това. После отидох на втори видео кастинг за непрофесионални актъори за някакви реалити бози. По принцип не харесвам такъв тип предавания, но трябваше да започна от някъде. Според така наречените критерии се представих добре, дори се бях подготвила колкото мога сама предварително, но така и не ме потърсиха, което ме отчая още повече. Казах си, че явно за пореден път и вида ми изигра лоша шега. Боядисвам косата си в червено-рижо, на моменти с цикламени оттенъци и съм с тъмно-зелени очи и много бледа кожа. Някои от дрехите си ги декорирам и се обличам предимно цветно и по-ексцентрично..
Никога не са ми намеквали, че изглеждам зле но понякога мисля, че по тези кастинги не гледат с добро око на такава визия...
Другият проблем е, че нямам хубав тембър на гласа и формата на лицето ми е малко странна, поне според мен. Тоест не съм типичната красавица с правилни черти и тн....
Ясно ми е, че за да си добър актъор не трябва да си манекен, но сякаш в България все повече те оценяват само визуално или с някоя и друга връзка или преспиване с продуцент или режисъор.
А аз не бих стигнала до там, защото имам достойнство.
Преди няколко месеца най-сетне от една агенция ми се обадиха с предложение за малка роля с няколко реплики и аз приех веднага като се подготвих добре и цяла вечер репетирах пред огледалото (имах само един ден време до снимките)
Когато снимачния ден дойде, първоначално се вълнувах и притеснявах, беше ми първо участие, но скоро се отпуснах и с помощта на актъорите и целият екип нещата минаха добре и бях щастлива.
Когато обаче се видях по телевизията, резултата не ми хареса, макар, че за доста хора се бях справила супер и ми звъняха да ме поздравят. Тогава осъзнах, че може би мястото ми не е в тези среди, бяха ме заснели по-най грозния и нелеп начин или просто аз имах такъв вид. А най-лошото беше, че една от сцените и репликите просто беше отрязана... което означаваше, че режисъора изобщо не е харесал как се справям или има друга причина. Приех го като лош знак... въпреки, че спестявам пари за курсове по КИНО актъорско майсторство, което ще включва поне два месеца практика и упражнения пред камера. Но се чудя дали има смисъл изобщо...
Нямам представа към кой да се обърна за съвет и не мога да преценя дали аз съм толкова грозна и бездарна или просто нямам шанс в тези среди. За близо две години получих една единствена малка роля с отрязана част.... :(
Не съм от най-отворените и социални хора, но тези среди някак ме разчупиха и ми дадоха стимул да се социализирам и да контактувам повече, да повярвам в себе си.... но сега някак всичко все едно е било заблуда. А дълбоко в себе си искам да дам нещо значимо на света и да се разгърна чрез актъорската игра. Не го правя заради жажда за моментна слава.... а защото искам да намеря себе. Актъорството е занимание, което може да ме развие много като личност... но шансовете постоянно се отдалечават. Разнолик човек съм, с доста хобита и творчески интереси, но единствено актъорската игра и кино средите ме правят цялостна, защото мога да бъда всеки и същевременно най-много себе си. В мен ли е проблема, че не се получават нещата или вървя по грешен път? Близките ми донякъде ме подкрепят да продължа да ходя по видео кастинги и да се боря за други роли, но ми намекват, че донякъде съм била грандоманка и им е странно как така внезапно съм се запалила по тези занимания. А аз мисля, че просто не вярват в мен....
До една степен имам и лична причина да искам да се реализирам като актриса и да получа след време значима роля в поне един филм или сериал, но тази лична причина не ми е фикс идея. Често обаче обмислям как ако имам възможност бих жертвала друго свое занимание в което имам повече талант в името на успеха в киното... но се страхувам накрая да не изгубя всичко.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 27 дни hash: 3dcce8c42e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Първо, пробвай се ако искаш чрез интернет кастинг в "София - ден и нощ". Не съм фен на сериала, но е доста гледан и ще ти даде доста добър старт. На официалната фейсбук страница ще намериш повече информация. Иначе, не смятам, че скоро киноиндустрията в България ще се развие, защото всичко тук е връзкарство. То навсякъде си е до късмет, но оценяват и таланта поне малко, а тук всичко е фалш. По-добре се ориентирай към чужбина, ще ти се отдадат повече възможности.

 

...

преди: 8 години, 27 дни hash: 3dcce8c42e

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Първо, пробвай се ако искаш чрез интернет кастинг в "София - ден и нощ". Не съм фен на сериала, но е доста гледан и ще ти даде доста добър старт. На официалната фейсбук страница ще намериш повече информация. Иначе, не смятам, че скоро киноиндустрията в България ще се развие, защото всичко тук е връзкарство. То навсякъде си е до късмет, но оценяват и таланта поне малко, а тук всичко е фалш. По-добре се ориентирай към чужбина, ще ти се отдадат повече възможности.

 

...

преди: 8 години, 27 дни hash: 32c76d5ec1

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Проблемът ти е, че сама не се харесваш такава, каквато си. Няма нищо случайно и може би точно киното ти е нужно, за да се погледнеш отстрани и да се обикнеш всеобхватно. Късмет! :) Ж 28

 

...

горе^

преди: 8 години, 27 дни hash: 6993ce627c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   здравей, не е вярно, че трябва да си манекен за да успееш. Все пк не всички актьори в един филм са манекени, нали? Друг е въпросът, че има изключително много актьори, както и други които се изявяват като такива - журналисти, певци и т. н. Или иначе казано - конкуренцията е изключително голяма и не съм сигурен дали си заслужава да си губиш времето с това. Добри пари може да изкараш само ако имаш изключителен талант и контакти които да те предложат за филми с голям бюджет (в България няма такива).

 

...

преди: 8 години, 27 дни hash: c8740596cb

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

5.   Това е мечтата ти, но ми направи впечатление, че сама си поставяш някакви бариери, лицето ти е такова, тембърът ти е такъв, според мен точно това се търси понякога, виж рекламите, от къде ги изнамират участниците понякога се чудя, защото не срещам всеки ден такива екземпляри. Не знаеш кой какво търси и дали не си ти точният типаж. Мисля, че трябва да учиш колкото можеш повече и да следваш мечтите си, разбира се в разумният диапазон да се издържаш. Успех!

 

...