Отчаяние
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 1429 пъти
Здравейте, драги читатели. Реших и аз да споделя много накратко историята си с единствената цел, да разбира дали има и други като мен и евентуално да ми вдъхнете частица надежда. Жена съм на 25 г. Животът ми не се стече така, както ми се искаше, за съжаление. Преди около година завърших образованието си и все още съм без работа. Оказа се, че наистина в България висшето образование е равно на нищо. Това обаче е най-малкият ми проблем. Освен всичко на тази възраст се оказах и без приятели. Всеки, на който съм разчитала ме изостави. Ще си кажете, че проблемът е в мен и вероятно е така, но иската е, че аз съм лоялен приятел и винаги съм помагала, изслушвала и т. н. Седя си у нас по цял ден защото няма с кого да изляза, а да излизам сама ми се струва още по-тъжно. И ето проблем №3, който разбира се няма как да не сте се досетили. Разбира се, че си нямам гадже. Не съм имала от много години, но кажи речи никога не съм имала сериозна връзка. Много ми липсва любовта в живота ми. Мога да преглътна, че нямам нито един приятел, но самотата му убива. Ако имах поне любов в живота си, щях да бъда поне малко щастлива. Това унищожително чувство на самота нямаше да го имам. Знам, че нещата никога не са идеални, но толкова много ли искам? Всеотдайна съм, готова съм да се раздам напълно, но това не е достатъчно. Няма как да срещна някой, след като не излизам. Но къде и да го срещна? Не ходя по дискотеки, барове, не ходя никъде, а дори и да отида някъде - сякаш съм невидима. Може да не съм перфектна, всъщност със сигурност не съм, но какво ми има? Уж всеки човек си имал половинка, но явно това не важи за мен. Всеки ден плача, чувствам се толкова отчаяна... Без работа, без приятели, без любов - нищичко си нямам от нещата, които искам. Скоро имам рожден ден и няма да празнувам не защото не искам, а защото няма кой да поканя. Ясно ми е, че изглеждам жалка и съм точно такава. Загубих и самочувствието и вярата си. Много ми се иска да не съм сама в болката си. Ако някой/някоя от вас е в сходно положение, моля ви, напишете един ред. Никога не съм се чувствала толкова безсилна пред съдбата си. Искам да живея, не просто да съществувам, но знам, че не съм от хората, които просто ей така от нищото ще се хвърлят в милион приключения. И все пак, ще съм благодарна ако ми дадете съвет или споделите историята си с мен. Благодаря ви....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 11 месеца hash: a555c0c43b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Колко добре те разбирам и аз съм в същото положение, без работа, без приятели, без любов. Много е трудно да живееш в самота и аз искам поне за миг да се почувствам обичана но уви не съм и може би никога няма да се появи човек, който да ме обича, но нали знаеш надеждата умира последна, не се отказвай да вярваш и знай, че не си сама, тези като нас са много.

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: 8723e90155

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, Съчувствам ти, понеже съм бил в твоето положение, но щом си здрава, млада и образована, изход има и то далеч не толкова труден. Според мен трябва да започнеш от работата - човек като си стои вкъщи се десоциализира, губи адекватност при общуването, пада му самочувствието и това вреди и на приятелствата, и на любовния живот. Относно реализацията, права си, че висшето само по себе си нищо не значи - трябва знания и квалификация. Ако не можеш да си намериш работа сега, започни да работиш над себе си - запиши курс по чужд език, усвои ново умение (програмирането например много се търси и е добре платено). Помисли за местене в София, там има работа. Вече излезеш ли от това положение, ще можеш да започнеш да градиш и останалата част от живота си. Ще срещнеш нови хора. За запознанствата с противоположния пол интернет изобщо не е толкова лош вариант. Аз така се запознах със сегашната си приятелка. Но за да се чувстваш добре според мен наистина трябва да се фокусираш първо върху работата. Дори и продавачка да е, по-добре от стоене вкъщи.

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: a0380fa10e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Все едно чета моя живот, само дето съм момче на 22г. При мен така станаха нещата, че най-добрите ми приятели заминаха кой за чужбина кой в други градове и с години се позагубихме, аз останах сам в градчето и по едно време се оказах в ситуация че нямам дори на кой да звънна да излезем на по бира както сме го правили винаги. А сам и аз не искам да излизам, после се чувствам още по-зле. Останах в това положение може би преди около три години. Приятелка също нямам, а и за какво ми е, като съм си вълче. Смея да кажа, че съм симпатяга и не съм страдал от женско внимание, но като нямам близки хора нямам желание и за приятелка, представям си какво ще си помисли момичето като види, че нямам един куц авер, а и не на последно място днешните "кифли" не са ми никаква тръпка. Работата ми също не ми доставя голямо удоволствие, а и е такова естесво, че трудно мога чрез нея да намеря някакви приятелски взаимоотношения с някой. Незнам дали и ти си от тези хора като мен, които не искат да имат "познати", а хора на които да разчитат и да знаят, че утре дори да ни нападнат 10 човека всеки ще пази гърба на другия, а няма да се разбягат, докато другия го ритат паднал. Ако е така по-добре сами. Не мога да ти дам съвет, защото както виждаш и аз не съм намерил решение на тази ситуация. Просто си изразходвам адреналина по високите скорости, бягането и колоезденето. Напоследък вярвам в господ, не ходя на църква, но чета понякога. Убеден съм, че Библията предсказва доста неща, които са се случили и ще се случат и това ме кара да вярвам, че има причина и аз да съм в това положение (Явно съвсем съм изкукал хаха). Не мога да ти кажа да не се отчайваш, защото и аз съм отчаян, но мога да ти кажа да не се предаваш, защото и аз не се предавам. Ръгам напред на пук на всичко, смея се когато има за какво и се радвам на малките неща, въпреки че от вътре ми е кофти. Малко или много хора като нас сме идеалисти, ако не беше този наш идеал сега щяхме да имаме хиляди познати и гаджета, но хора като нас не се задоволяват с отайката ако ме разбираш. Успех!

 

...

горе^

преди: 7 години, 11 месеца hash: ae401738cb

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Търси си работа, дори и и по-ниско квалифицирана просто почни, за да не си вкъщи. Излизането, както ти пречи да излизаш сама, разходи се, запиши се на танци... или каквото ти харесва, запиши си на екскурзия сама, ще видиш колко хора ходят сами, затова и в офертите ще видиш възможност за единична стая, просто направи нещо, не стой и не бездействай. Когато си сред хора, може да срещнеш подходящия, има и една програма Старт в кариерата виж какви са условията, това също е алтернатива за работа, до 29 г. възраст е. Има варианти.

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: ccda7921df

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Момче на 18 съм.. разбирам те как се чувстваш.. при мен работата е че аз сам си избрах да бъда интроверт и да се заровя в "вътрешния ми свят".. останалите хора погнусяват.. всички масово деградират.. няма с кого да завържиш свестен разговор.. всички пушачи и най-малкото боклуци без бъдеще.. разбира се не се слагам в графа "човек над останалите" но се въздържам от неморални постъпки.. макар с много труд и да се пречупвам.. обичам да си чета и се интересувам от различни неща от другите.. Предпочитам да не излизам с хора които няма какво да ми дадат и с какво да ме впечатлят.. такива които само ми губят времето въобще не се занимавам с тях.. защо са ми само да се залъгвам че излизам с някой.. приятели истински точно такива скрити личности като нас трудно ще намерим.. такива хора обикновено биват развратени от останалата част от пропадналото дивашко общество.. Не се натъжавай.. имай търпение.. "всичко тече всичко се променя".. и аз съм тъжен понеже съм анти-социален и не мога да си намеря приятелка.. а такава каквато търся е много над моето ниво.. като просяк да иска да си купи бентли.. аз не искам коя да е а качествено умно момиче и точка.. разбира се шанса да намеря е почти нулев при условие че аз съм дънна риба и не излизам на повърхността.. тогава как ще съзра светлината.. но не се отчайвам.. ако има някаква висша сила или съдба (нещо в което се съмнявам много) може би има някакви планове за мен не знам.. Та ако искаш можем да обменим Skype- Email за да комуникираме и да се подкрепяме.. както си решиш.. :) Не се давай на депресията и успех!

 

...