Споделена история от Други |
Всеки край е едно ново начало. Било то със закъснение. М.Х
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 1200 пъти
''Всичко е само в главата ти. Понякога мислите се оказват затвор, а не свобода. ''
Това гласи една от татуировките ми ( на мен ми звучеше, а и още ми звучи логично, когато го измислих. )
Напоследък, след един мнооооооого дълъг период, в които бях изпаднала в депресия, ако мога така да го нарека-започвам все пошече и повече да мисля, че човек единствено сам на себе си може наистина да помогне. Не би трябвало да очакваме някой друг да ни оправя живота, било то приятел, майка, баща...
За своите 19 (почти 20) годишен живот, колкото и смешно да изглежда-видях доста. Не бих искала да пиша за личната си драма и това, какъв тежък живот съм водила, но има неща, които ще спомена. И ще гледам да съм кратка, не се стряскайте ХАХА.
В интерес на истината не търся нито внимание, нито подкрепа. Може би звуча малко егоистично (поне пред себе си в този момент), но нека бъдем честни.
Като начало исках да споделя една драматична история за 1вата си любов, как бях излъгана, измамена, как бях заместена, как в продължение на няколко години бях използвана заради чуствата ми. Е, това едва ли би било толкова интересно, такива неща се случват на хората постоянно. При всеки различно. След първите 4, 5 реда се замислих обаче и си зададох въпрос.. ''Защо да пиша и разказвам за нещо, за което в момента се опитвам да се самозаблудя, че съм забравила? ''
И не, не съм го забравила, въпреки, че минаха 4 години. 4 години, в които постоянно се връщах, съсипвах настоящето заради миналото, лъжех себе си, човека който е до мен.. Но да не се увличам. Както казах няма да пиша за първата си любов.
Междодругото, сега е момента да се направя на умна пред Вас непознати мои и да напиша нещо, което скоро прочетох в един сайт за жени, а то гласеше ''Първата любов не е този, в който си се влюбила за 1ви път, а този, който за първи път е разбил сърцето ти. '' Ех, любов ли бе да го опишеш с думи...
Нека разкажа малко за себе си. Момиче, от голям град, на 19г. Завърших спортна гимназия, зодия Везни, зеленооко. Мисля, че това е достатъчно ХАХА.
От дълго време мислех да започна да споделям мисленето си с околните (в интернет пространството), дори опитах с блог. Признавам, не съм от особенно постоянните, а и всичко, което ми се струва еднакво бързо ми омръзва. За това реших да пиша тук.
Темата ми е ''Любов'' - или по-скоро ''Как да я преодолеем''. Бих искала само да вметна, че аз съм страшна влюбчиика хаха, по-скоро флиртаджиика. Разбира се в границите на разумното и нормалното. Ако трябва да съм честна, влюбена съм в самата любов, като чуство, от колкото в човека. Това е отделен въпрос.
Та както написах по-горе, за 19 годишната си възраст имам малко или много някакъв опит. Под опит нямам впредвид спала съм със 100 човека или имала съм много гаджета, приятели от мъжки пол. Всичко си има граница. Обичам границите, карат ме да се чуствам защитена. Общо съм излизала със 7 момчета, сериозно е било само с 2 от тях. Под сериозно имам в предвид истинско влюбване. Единият е тази ''голямата, първа, единственазацялживотнесподеленанеповторима любов'', а другият е сегашният ми приятел (най-милото същество на земята, моята радост, моето спасение, щастието ми и всичко, което ме крепи в последните 3 години).
Не бих искала да свършвам до тук, но не би било интересно да разкажа всичко наведнъж. Не за друго а защотот аз самата не бих чела 323486 реда и накрая да не разбера нищо (освен ако не е книга). Историята ще продължи, а Вие ще ме познаете с инициалите М. Х.
Бих се радвала да споделяте своето мнение в коментарите. Споделям истинска, в интерес на истината наистина важна за мен част от живота си, която ме научи на много. Отворена съм към критика и мнения, стига те да са в рамките на нормалното :)
Благодаря за отделеното време. М. Х.
|
