Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   ще се оптам да отговоря на всеки дал мение за написаното от мене. На всички благодаря разбира се. ще ги номерирам за да се знае за кого се отнася отговора ми.
За номер 4 само ще кажа че съм писъл на този етап на разказа си достатъчно за семейството си... все пак има и продължение. :)Но ако е интересно - и двамата ми родители не са между живите, нямам брат или сестра, разведен съм и имам син на 22 който е в Англия и учи. За четенето на книги-напротив чета и то много... но това не е гаранция че четящият човек може да пъде пишещ... все едно да слушаш рок музика и да станеш като Дейвид Ковърдейл или Ричи Самбора само от слушане. А историята която разказвам е на 100% истина и мога да го докажа винаги... :)
за номер 5... ами не мисля че съм безделник но това не е тема на този разказ а и има продължение все пак
И отново благодаря на всички дали мнение по написаното.

8.   Уникална история, авторе! Жалко, че си останал на улицата... С нетърпение очаквам продължението.

Жив и здрав да си :)

9.   Виж сега. Нека да те подкрепя. Разбирам, че си на 47. Аз преживях това, когато бях на 30. Имах образование, бях добър и харесван в професията си. Заплатата ми беше 1700 лв. чисто, което преди 17 години бяха мноооого пари брат, а аз бях ергенче. Купих си кола и то скъпа. Поддръжката й ме съсипа, а, за да я купя теглих кредит. И така изведнъж се оказах с кредити, голяма заплата, но и наем. Получих предложение от чужбина за 2500 евро и заминах. 5000 лв. Но пак заживях нашироко. След 3 месеца ми предложиха в друга компания, пак навън. Уникални пари - 7500 евра - 15 бона! Веднага напуснах. Върнах се в БГ да чакам да ме извикат както бяха обещали. Профуках парите за нула време... а те не се обаждаха, викат чакай, чакай... И почнах да режа разходи. Първо стигнах до 20 лв. на ден. После до 10 лв. Накрая карах с по 5 лева на ден братле!!! Излизах сутрин от квартирата на приятел с 350 лв. заплата, купувах си закуски за 5 лв. колкото мога и се прибирах. Лежах, за да не огладнявам много и на вода от чешмата и банички! Вярваш или не, 5 месеца избутах така с едната ми останала 1000-ка!!! Седях си аз и си викам - ти си идиот!!! Хвърлях по 40-50 лв. за ядене на ден. Карах кола за 20 000 лв. купена с кредит, която продадах за 7 после., а дори играех и комар. ЛОШ МЪНИ МЕНИДЖМЪНТ!!! И в един хубав ден след 5 месечен ад, срам, глад ми се обадиха да почвам. Взех на заем пари да стигна до Германия. Резил. Още с първата заплата се оправих. Но вече се бях научил да харча пари. Там са проблемите братле, има хора с лоша култура в това - харчене според заплатата - като взимат много - живеят като баровци, като стане малко - просяци. Такъв бях, но онези 5 месеца ме научиха да не бъда и сега съм си супер, както аз, така и семейството. Опитай се и ти, но без работа - няма да стане.

10.   Също да добавя братле, че като ме бяха назначили вече в Германия на 7500 евра подписах с 2 евро в джоба :). Спах 10 вечери на стола си във фирмата, ядях шоколадовите бонбони за почерпките и се къпех в тоалетната. Лъжех, че не намирам квартира. Добре, че менаджерката, старо куче ме извика на 10тия ден и без каквито и да е въпроси ми предложи половината заплата в аванс. Аз съм финансист, съветвам хората как да харчат и инвестират парите си, но аз самия го разбрах чак след като ударих просешката тояга и след уникални, наистина уникални позори и излагации. Идело ми е да се самоубия от срам. На всичкото отгоре на 25 г. като бях дядо ми умря богат и ми остави лично на мен 200 000 лв!!! За 1 година ги профуках до последния лев и имах даже заема след това... хаха. Ако кориш себе си, защото знам как пада самочувствието - виж аз какво направих и как живях.... Добре, че после хубаво и добро момиче ме хареса, че се взехме и така. Успех ти желая, не падай духом. Не е срамно да поискаш помощ или заем от приятели - ако не ми бяха дали 100 евро да стигна до Германия не знам как щеше да ми е живота сега. Нищо, че си се скарал с фамилията, обади им се, моя опит е показал, че хората са добри и си помагат противно на мнението, че не е така

11.   Отново благодаря за мненията...
Ама все пак не забравяйте че историята която разказвам започва преди 6 месеца а я пиша сега... така че може много неща да са се променили.
А ето и още малко от нея:

2 част

Пак се отплеснах... та като утолих донякъде сутрешния глад с това тестено изделие минах през една бутка за цигари и по пътя към един парк в центъра на града си взех първата за деня доза кафе.
Слънцето вече пробиваше облаците и избрах една пейка на която можех да да поема сутрешните му лъчи заедно с глътките кафе.
Хората се раздвижиха по задачи на горе надолу, а моята задача поне за днес беше да измисля от къде да намеря извстно количество финикийски знаци...
И провидението ми изпрати решение поне за сега на този въпрос във вид на... болки в корема. Може да е смешно ама си е така. От баницата ли, от кафето ли не знам, ама ме сви стомах и за да облекча малко болката отпуснах колана.. и ТРЯЯЯЯЯС решението за някакви пари светна в мозъка ми. Колана! За него бях дал цели 70 лева... естествена кожа, метална тока с емблемата на "Harley Davidson"... убийствен колан! Все нещо можеше да се изкара от него!
Изкарах естественно... 25 левчета влязоха в джоба ми след като по обяд минах през един магазин за рокаджийски дрънкулки и се спазарих с пича дето продаваше в него. Веднага инвестирах няколко монетки за един що годе поносим колан.... все пак няма да държа с ръце гащите си...
Та така спечелих още 2 дни по скоро нощи които да прекарам в онзи интернет клуб! Даже направих анкета с този онзи на един пазар и разбрах къде някакъв продавал правени от него цигари само за лев и 20 и то не с тютюн дето мирише по скоро на сено... намерих го този бизнесмен и след като направи реклама на стоката си, черпейки ме се една цигара напълних 2 оригинални кутия от ЛМ с неговата стока!
Разделих останалите мизерни банкноти и монети, така че да си подсигуря храна и кафе поне за 2 дни.
Думата МИЗЕРНИ никак не ми допада по принцип. Макар да имам широки пръсти умея да ценя парите и когато се наложи мога да бъда много разумно харчещ човек. Така че няма "мизерни" пари-понякога и една стотинка може да се окаже много важна. Майка ми казваше: "Дупе знае две и двеста". Така е. Моето "дупе" го знае. Понякога се замислям за мои познати, които не биха издържали и 10 дни ако живота им поднесе такова изпитание. Но това не е мой проблем. Моите си проблеми ги решавам без да завися от други хора. Начини има много. Важното е, това е моята философия, да правиш нещата по начин който е добър за тебе но по никакви поводи да не пречиш на околните, да не ги ощетяваш с нищо. Дори и с най-дребното.
Да си се върна към моята си история все пак. Естествено, тези два дни минаха бързо и джоба ми пак олекна. И се стигна до първата нощ която прекарах под небето. Изкарах я под един навес на заведение в центъра на града където прибираха вечерно време масите и столовете. Та след като пообиколих тук там се паркирах към 12 часа на един стол в дъното до стената и успях да подремна няколко часа. Събудих се от нощния студ. Не съм никак зиморничав по принцип, а и якето с което бях на гърба си беше добро, а на краката си носех все още зимните си топли обувки. Ама си стана студенко в тези ранни часове на деня. Така че скочих от стола и тръгнах да си раздвижа кръвта разхождайки се из заспалите улици с ръца в джобовете. Постепенно се позатоплих. И тогава ги видях. Е разбира се и друг път съм ги виждал, но както повечето хора предполагам, не съм им обръщал много внимание. Говоря за "клошарите".
С колелета и колички разни хора се появяваха из тъмните улици, спираха се пред контейнерите и бързо преравяха отпадъците на спящите все още в леглата си "нормални" хора.
Ако искате излезте някога в тези часове на деня и сами ще ги видите. Като малка армия са. И българи... тази първа сутрин това ми направи най-силно впечатление. Повечето бяха българи. Казвам българи, сещате се нали? Защото има и цигани в бранша, ама те са "тесни специалисти" както разбрах по-късно. Те са "МЕТЪЛИ", така си им викам аз - специализирали са се в търсене на мед, бакър и други такива железарии. Те ровят в контейнерите наистина здраво! Стигат до дъното на нещата-то не са тояги, метални пръчки с куки...
За съжаление точно тези -метълите разхвърлят боклука около контейнерите. И затова може би хората не харесват клошарите. Ама това е - вари го, печи го, циганина си остава циганин!! По натам в моята история ще ви разкажа и за други цигани.... а и за българи с "цигански" номера за съжаление.
И ще ви помоля - ако някой от онзи Хелзинския комитет вземе да прочете това и скокне да ме търси за обидни думи и дискриминация, да ми ми дадете координати на добър адвокат. Не смятам да спестя нищо и ще разказвам за всичко, наричйки го с точните думи!
Та тази малка нощна армия вадеше кашони, найлони, разни пластмасови кутии и бутилки от минерална вода, смачкваха ги с крака и ръце и ги пъхаха в количките си.
Видях човек нарамил може би 4 или 5 чувала с сплескани пластмасови бутилки, друг буташе колело на което едва крепеше висока камара от сгънати кашони...
Бавно ходех по улиците и гледах тази картина от живота, за който съм знаел толкова малко до сега.
- Младеж, имаш ли огънче?
Този глас от тъмното ме стрестна, признавам си. Обърнах се в посокота от която дойде и видях този с чувалите. Спрях се и му подадох запалката си. Човекът извади от джоба си тенекиена кутия, порови малко в нея и измъкна един фас. Вярно, "генералски", ама все пак фас.
- Чакай - бръкнах в джоба си и му подадох от моите цигари - запали от тези.
Той посегна и взе предложената му цигара.
- Вземи си още 2-3 - казах му аз - Знам какво е да си пушач.
- Мерси братле - мъжът взе подадените цигари и ги сложи в кутията си. Щракна със запалката и запали. Дръпна дълбоко и с наслада изпусна струйка дим нагоре. - Кеф мама му стара!
Засмях се и също последвах примера му запалвайки и аз.
- Къде така рано? - Попита ме новият ми познат.
А сега де... Дръпнах от цигарата:
- Гарата - Това бе първото което ми дойде на ум. А и посоката в която вървях преди да го срещна беше точно към гарата.
- Аха, ранко пътуваш. Не си ли от тук?
Казах му че не съм и да, ще пътувам за София. /Да бе София... то аз нямах в себе си пари за градския транспорт, камо ли за София. И кой пък ще търся там? /
- Добре приятел, лек път и мерси за цигарите.
Човекът хвърли фаса на земята, награби пак чувалите и потегли в своята си посока. Гледах го как върви по тъмната улица - бавна и тежка походка на човек, натиснат от живота, помъкнал явно за някой пункт за отпадъци събраното в чувалите. Човек със своята си история, която носеше на гърба си заедно с чувалите.
Тогава не знаех колко често щях да го виждам - него, а и други подобни борещи се с живота изкарвайки жълти стотинки събирайки в ранните часове на деня отпадъци по улиците. Отхвърлени от живота, но запазили достойнството си да се препитават с труд. Защото, уверявам ви уважаеми хора, четшщи тези редове - това си е труд. И следващият път когато видите такива хора, не забравяйте че живота е толкова странен и обича да си прави какви ли не шеги. Та може всичко така да се омотае че в един момент да си смените мястото с този, когото сте наричали презрително "клошар". Не ви го пожелавам разбира се...
въпросът е - не е ли по добре клошар да прибира изхвърленото от вас като непотребен боклук и да изкара някакви си жълти стотинки или обирджия да влезе в дома ви и да ви отнесе парите, златото и т. н. Повярвайте ми, от опит го казвам - клошарите не са крадци. И просяци. Дори има такива от тях които ще кажат да си гледате работата ако им подадете 2, 5 или 10 лева. Може да не ви се вярва, но си е така. И тъкмо съм започнал с "психологията" на този тип хора - запоменете следното : те не ровят в боклука да търсят храна!! Те... т. е НИЕ си е я купуваме!! Но ако, както се прави в по белите държави, решите например, че останалата от вечеря мусака и половинка хляб няма да ги ядете, не ги хвърляйте в боклука! Просто ги сложете в торбичка, пуснете ако искате вътре една бележка "ГОДНО ЗА ЯДЕНЕ" и я закачете някъде отстрани. Бъдете сигурни, че някой непознат човек ще ви благодари от сърце за това!!
Не правете и грешка като оставите мухлясъл хляб или развалено ядене. Може да не ви пука, защото явно сте лош и гаден тип, но ще получите само псувни! И с право!!
Не казвам че няма такива дето ядат подобни гадости от казаните.. има за съжаление, виждал съм го... Но те са друг тип.. те за мене са ходещи МЪРТАВЦИ! Повечето от тях дават жалките си пари за дрога, дишат лепило... Разказа ми не е за тях. Разказа ми е за тези хора които въпреки окаяното си положение са останали ЧОВЕЦИ! А тези другите... жал ми е за тях но не бих помогнал на човек, който сам не си помага. Колкото и грубо да звучи.

12.   ето и продължение номер 3:

ГРАДСКИЯ

На втората нощ прекарана на открито пак в онова кафене срещнах ГРАДСКИЯ.
Бързам да кажа, че за всички герои в моя разказ ще ползвам имената които аз си ги кръстих. Не че някога те ще прочетат написаното и ще се обидят на нещо от това което съм казал за тях. Или че някой техен роднина или приятел ще ги познае по имената. Не е поради тези причини. Така ми харесва, така разказвам. Разбира се, не съм използвал тези мои си имена в разговорите си с тях... те са си само мои измишлиотини. Имената.
Та бях задрямал въпросната вечер на стола под навеса, когато чух нечий стъпки. Отворих очи и видях един образ... наистина си е образ. Дребен с раница на гърба по голяма от него и представете си.... лула в устата. Кълна се, наистина беше с лула. Дребосък с лула.
Мястото ми в дъното където седях беше стратегическо- виждах минаващите покрай кафето хора осветени от лампата на входа. Така че успях да го огледам. Честно ви казвам-копие на онзи Билбо от Властелина на пръстените. Лудница!!
Дребосъка бавно навлезе в тъмното, където бях и аз и чак тогава ме видя. Закова се на място.
Вдигнах ръка и казах:
- Стреснах ли те?
Той извади лулата от устата си:
- Мараба мъжки!
Е не, тази дума казвам ви ме УБИ! А и гласът муме довърши -дрезгав, от изпушените явно стотици цигари и лули.
- Здрасти - отвърнах му възпитано и свалих крака от стола на който ги бях проснал. Знам ли го що за човек е, все пак да имам някаква опора...
Дребния се промъкна между струпаните столове и маси.
- Ша ти преча ли ако и аз дремна малко тук?
Казах му разбира се че няма проблеми за това.
Той свали раницата от гърба си, остави я на една от масите, нагласи си два стола и се отпусна с охкане на единия.
- Бах мааа му и крака - пуфтейки започна да ги масажира. -Одъртях приятел, одъртяяях... Ти на колко си?
Отговорих му докато вадех цигарите си.
- Е ти си млад, аз съм на 62 вече.
Моляяя...??? 62? !? Никак не приличпе на 62 годишен. Изглеждаше доста по млад.
- Жив и здрав да си още поне два пъти по толкова - пожелах му от сърце и запалих цигарата си.
Седяхме си така в тъмното и си си говорехме така все едно се знаем от години. Като му казах от къде съм, подскочи. Оказа се че сме градски.
Е това вече... как стават такива срещи не знам... странно нещо наистина. Както когато преди години бях в София по работа и се омотах търсейки една улица. Попитах случаен минувач дали знае къде е се намира тя и паднах като ми каза: "... не знам, от П... съм и не я познавам София изобщо... "
Стига бе.... и аз съм от П...
Е как така уцелих от стотиците минаващи покрай мене хора да питам точно човек от моя град. Чудеса....
Като друго едно такова чудо дето ми се случи в началните седмици на тази история. Взел съм си аз кафе една сутрин а нямам цигари. Пуши ми се та не знам... И си вървя с надежда да срещна някой колега пушач и срам не срам да поискам да си купя една цигара от него за 30 ст / стисках ги в ръката си готови/, ама в този ранен час само непушачи все едно има по улиците. Та вървя си с кафето и поглеждам към една пейка и виждам кутия на нея. ДЪНХЕЛ 100 мм. Кой ме накара да свърна към пейката? Оказа се че в тази кутия има точно 17 цигари!! Чудо си е, нали?
Пак се отплеснах леко встрани. Да си се върна на първата си среща ГРАДСКИЯ. Така си го кръстих аз този бай С.
От дума на дума разбрах че този човек броди така вече цели 20 години! /Леле... 20 години? !?? / Чат пат се прибирал до родния ни град, ама за ден два и пак поемал по пътишата.
Разказах му и аз без да влизам в подробности за случилото се с мене. Какво да крия? Пред лекар, адвокат и.... градски всичко се казва!!
Побърборихме си така известно време, попушихме - аз цигари той лулата си /направо ме убива с тази лула / и понякое време се одрямахме.
Когато се събудих вече беше започнало да се развиделява. Видях че градския бе потеглил вече по своите си работи. На масата до мене имаше торбичка с половин хляб и от онзи нарязания салам.... и 2 лева!!!
Същата вечер пак се видяхме и успях да му кажа едно "мерси", на което той отвърна : ".. абе не ме занимавай с дреболий"!! ГРАДСКИ...
Та с този човек станахме приятели, виждахме се понякога, черпехме се кафе, споделяхме кой на какви находки е попаднал. Той ме "светна" за основните неща да оцелее човек в такава ситуация.
Разказа ми какви неща могат да се намерят захвърлени от хората, неща на които другите "колеги" не обръщат внимание може би защото нямат идея кое къде може да се продава... Те си знаят пунктовете за отпадъци и това явно им стига. А се намира какво ли не - камари от дънки, блузи, якета, книги и други неща които могат да носят някакви пари.
Та градския ми каза къде и какво, в кои квартали може да се намират интересни неща. Обясни ми къде да занеса находките си, как да се пазаря за цената... изобщо ходещ наръчник на клошаря се оказа този мой Градски. И аз като примерен ученик попивах тази информация, която по късно се оказа наистина много полезна за мене. И колко много ми помогна в следващите седмици и месеци.
Сега докато разказвам за него ми хрумна идеята да му прочета поне на него написаното и току виж съчиним двамата един "Кратък курс по оцеляване като клошар". Обаче от известно време не съм го засичал Градския и малко ми е криво, защото последния път когато се видяхме ми се оплака че нещо не е добре със здравето. Дано сега да е добре човека. Все очаквам да го мярна някъде по улиците с раницата на гърба и лула в устата. А може пък да е намерил някъде чанта с 20 000 евро и да се пече на някой плаж в Турция да речем. Знае ли човек? !? Златната рибка може да не е само приказен герой! Или героиня...? !? !
х х х х х х х

След срещата си с Градския реших да приложа съветите му и на практика.
Следващата нощ подремнах до към 4 сутринта и въоръжен с няколко найлонови торби /много е важно да имаш здариви торби в себе си при тези обиколки/ потеглих из тъмните улици в търсене на "съкровища".
Градския ми бе казал че това са часовете за обиколки-между 4 и 5, 30 - 6 сутринта. После излизат "колегите" от чистотата с камионите и всичко потъва в търбусите на каросерийте им.
Тази обиколка, първата от многото които извърших през слдващите седмици завърши с 4 чифта мъжки дънки /изпрани и сгънати така че все едно не са носени/, които висяха в чантичка закачена на един контейнер. От друго място добавих и чифт супер запазени маратонки към "стоката" си. С тези находки приклучих. Хората започваха да тръгват за работните си места и улиците лека полека се оживяваха.
Дотук добре. Имах стока. Сега идваше стъпка номер 2 от инструкциите на Градския - трябваше да се пласира намереното. Той ми беше обяснил къде има два магазина за дрехи втора ръка, чиито собственици са склонни да взимат запазени дрехи. Така че поседях до към 9 часа на една пейка и тръгнах да правя "бизнес".
В първия магазин ударих на камък. Имаше табела на вратата че същият ден няма да работи. Ами, ОК... тогава ходом марш към другото място.
Намерих го и него. Магазина - голяма метална конструкция от миналия век предполагам, олющен, неугледен. Отвън провесени закачалки с какви ли не стари дрехи. Като видях какво се предлага си казах : "Леле... тези моите дънки дето ги намерих са все едно като от Корекома сравнение с тази стока... "
Помотах се малко пред магазина да се мерне някой продавач. Ама никой не ми обърна и грам внимание. Егати....
Не издържах и си наврях главата в отворената врата попитах дали има някой вътре. Чу се едно "момент" и пак зачаках.
Този момент продължи може би повече от 5 минути. Егати търговеца...
По едно време от вратата излиза един огромен българин... канара направо. Брадясъл... абе Боримечката от "Под игото".
Изгледа ме от отгоре до долу. Гледам го и аз и казвам:
- Здрасти! Бай С. ми каза за този магазин.
Здравеняка се засмя:
- Къде го този образ?
Обясних му че сме се запознали перди 2-3 дни и не го знам къде скитори.
- Добре. Като го видиш му кажи да мине да го черпя едно кафе - човека подаде ръката си и каза името си. Стиснах му лапата. И така се запознах с БОРЕЦА. Така си го кръстих....
По късно се оказа този човек има уникален живот и уникална история. И то толкова уникални че си заслужава да бъдат описани в книга. Всъщност.... дръжте се сега здраво - наистина има книга посветена на него. И хайде малко да повдигна завесата и да споделя с какво точно се занимавам сега. Ами с какво - набирам на компютър материалите му за втора книга. И почивайки си от преписването на записките му, пиша и моята си историйка.
Та този човек изигра голяма роля в периода от живота в който се намирам. Но разбира се, тогава на тази първа среща и идея си нямах за това.
Този ден успях след кратко пазарене да продам дънките по 2 лева парчето и добавих още толкова и за маратонките. И ето първите пари изкарани от "клошарстването" - 10 кинта... на цяло. Малко ли е??? Никак не е малко даже - чиста далавера си е. Продадох нещо за което не съм броил и 1 стотинка за десетачка. Сметнете ми печалбата ако искате разбира се. Ама по важното е че създадох един бизнес контакт. Добре звучи - бизнес контакт. Точно така си обаче. Колко дънки, ризи, якета му носех в следващите седмиц.... направо нов магазин можеше да отвори. И не само дрехи носех разбира се. Намирал съм цели торби с изхвърлени закачалки за дрехи. Бройката - 10 стотинки. 100 бройки са си 10 лева. А 10 лева са си пари.
Намирал съм и цели чували с канцеларски материали изхвърлени от някой офис - папки, химикалки, моливи, перфоратори.... нови, неотваряни кутии и опаковки. Майтапех се с него че може и щанд за канцеларси пособия да отвори.
Готин човек. И той преминава през криза в живота си сега и то толкова сериозна че ако ви разкажа няма да повярвате може би. От собственик на не един ресторанта, магазини и т. н да се снижиш до това да продаваш стари дрехи... а като съм гледал снимки негови какви хора са яли и пили в заведенията му. И същите тези сега се правят че не го познават. Ама с тази, втората книга ще им такова мамата....! С документи, снимки - наистина страшна история. История как един човек може да бъде смазан от държавната и политическата месомелачка. И затова сега с кеф му помагам с написването на книгата, по точно набирането на книгата. Заслужава си го човека. И дано да успее да бутне тази проклета THE WALL дето ни е обградила в милата ни татковина.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

13.   Доста интересна история и много добър разказвач! Браво! Тази история ми навява разни размисли за живота и за пътя на успеха.
Авторе, ти можеш да издадеш книга с тази своя история и ще направиш пари! Остава само да намериш някой, който да те подпомогне малко за това начинание.
Човек, дори и да падне, трябва да намери сили в себе си да стане и да се изправи отново. Аз вярвам, че ти ще успееш!!!

14.   ами отново благодаря и в момета я дописвам тази историйка... :))Има една мисъл - "Когато всичко е загубено, остава само бъдещето"!

17.   От номер 13
към автора
"Когато всичко е загубено, остава само бъдещето"!
Аз бих добавил: "... и натрупаните знания, умения и компетентности, контакти и приятелства в миналото и настоящето". Така че, ти спокойно можеш да се опреш и да стъпиш на тези неща и да тръгнеш в посока нагоре. Аз вярвам, че ти ще успееш!!!
Желая ти бодър дух и успех!!!

18.   Давай продължението, авторе!