 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Избягвам контакти с хора
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1683 пъти
Здравейте, искам да си споделя тук историята, защото мисля, че приятелите ми не ме разбират.
На 21 години съм.
Винаги съм била супер комуникативно и социална. Още от 14 годишна излизам навън, имала съм и връзки и доста познати, приятели, хора, които ме уважават. Но през последната година все повече близки мои хора ме разочароват, може би разочароват не е правилната дума, просто си усещам, че те нямат място в моя живот и не са градивни контакти(от психологическа гледна точка), просто ми писна от хора, които си проектират комплексите върху другите, или си гледат интереса или излизат само колкото да говорят празни приказки... Освен това скоро почина мой близък човек и след това желанието ми да контактувам още повече намаля. Не съм депресирана, нито нещастна, просто искам да посвещавам времето си в момента на себе си и себеусъвършенстването си и да преосмислям някакви неща. Започнах да се научавам да казвам "Не" и така моите "приятели" започнаха да ме нападат, че им отказвам да излизам, започнаха да си мислят, че е нещо лично против тях, че съм се депресирала, а на мен просто не ми е приятно да си губя времето, слушайки глупостите на хората, дори не искам да имам Фейсбук и да им гледам глупостите и драмите и да ми досаждат постоянно. Мисля, че е дошло времето да преосмислям живота си и не съм длъжна на никого с нищо, но непрекъснато ми се сърдят, съдят ме и т. н.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 52c36a3840 |
|
1. Общо взето не разбрах какъв е проблема реално. Освен да не си наясно с последствията от избора който си направила. На 21 да мислиш за самоусъвършенстване и над нещата от живота му се вика преждевременно израстване. Хората на тази възраст както си забелязала и сама, предпочитат да си губят времето с глупости и да се филмират. Смисъла на живота на доста народ по тия години е да се напият и/или да направят някоя глупост. Някои не го израстват и до пределна възраст. А иначе напоследък всеки си гледа интереса.
Та заради нещата които предпочиташ към момента ще си депресирана или нещо от сорта в техните очи, ти пък ще ги мислиш за прекалено повърхностни и така. Единственото сигурно е че няма как да се харесвате, и все ще има за какво да ти се сърдят или съдят. Така че или сменяш компанията, или ставаш малко повече непукист
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 534594f155 |
|
2. Заключение: Приятелите ти са зле и ще си по-добре без тях.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 40644f6f70 |
|
3. Правилно решение. Развивай се, учи, че годините си минават бързо и трябва да помислиш за по-добро бъдеще. Още не е късно да създадеш основа за такова, а удоволствието в живота не се измерва само с простотиите на млади години.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 8767685c00 |
|
4. Къси посещения дълги приятелства. Гледай си себе си и запази умерен контакт с хората.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 4fe00b4c61 |
|
5. Мен ми се струва, че дотук коментиращите някак си не схващат идеята на авторката. Тя не казва, че има проблем, просто споделя (само)наблюдение, предполагам от чисто любопитство. Никъде в нейният текст няма въпрос, нито молба за съвет.
Аз лично имам същите наблюдения и дори бих използвал същите думи, на моменти. Понякога се виждам отстрани как стоя и кимам разбиращо когато хората ми обесняват неща от дребното си ежедневие, какво яли, какво наебали, къде ходили, кого видели, кой кво направил във великия фейсбук. После ми се повдига от баналност и просто ги заразвям, къде учтиво и с такт, къде не до там. С годините прагът на търпение към такива посредствени и лекомислени разговори ( а и хора) все повече намалява.
Разликата между мен и теб, авторке, е, че аз съм доста над 21 и този процес си го наблюдавам от години. И аз като теб съм имал много бурен социален живот може би докъм 25... После се случиха редица важни събития в живота, започнах да се сблъсквам все по често със смъртта. И тогава вече се научаваш да виждаш нещата малко по ясно, по трезво. Вярно е, че изведнъж се оказа, че далеч не са толкова розови, но от друга страна поне си свалил розовите очила. Но пък открих красотата във други неща и хора(признавам, малцина).
Ти си все още млада, навярно тепърва ще се оформяш и като характер. Сама ще избереш пътя по който да вървиш и човека в който ще се превърнеш. Повечето дори и не осъзнават, че са част от стадото, пластелин в ръцете на доста по умни и властни хора които определят живота и битието им, докато през цялото време им обесняват, че това е всъщност тяхното желание и са свободни като никога досега. "Няма по безнадеждно поробени хора от тези които вярват в лъжливата си свобода".
Но виждам, че имаш ясна преценка за останалите и за себе си. Такъв вид обективност е рядко срещана днешно време, особено във младите.
Не мисля, че имам какво да те посъветвам. Не, че и искаш. Само бих ти напомнил да се радваш на малките неща в живота, на детайлите. Останалото е въпрос на избор и интерпретация.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
