Как да живея в реалността
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 1287 пъти
Пропускам обичайните формалности и минавам направо на проблема. Ще ви разкажа на кратко що за човек съм. Общо взето - затворено 17 годишно момиче. В гимназията съм типичният аутсайдер - винаги и навсякъде сама. Нямам приятели. Някои биха ме нарекли самодостатъчна, други - темерут. Както решите, гледам да не ми пука за чуждото мнение, колкото и да е трудно. Дори не ми се иска да споменавам факта, че нямам грам самочвствие и увереност в жалкото си същество. Родителите ми се разделиха преди около 2 години и подсъзнанието ми все още се опитва да ме убеди, че не съм съвсем окей с това. Не обичам да споделям най-съкровените си чувства и емоции, ако някога съм го правила, съзнателно или не, то после съм се чувствала по-жалка и от обикновено, ако това изобщо е възможно. Живея в свой измислен свят. Той не е идеален, но е изграден според моите виждания. И там има болка и сълзи, те присъстват дори и в съвършенството. Страданието не е най-големият ми кошмар. Живея само веднъж и искам да опитам от всички възможни и невъзможни чувства. Истината е, че сега не изпитвам дори и страдание, сега не изпитвам нищо, само една сива празнина. А така силно искам да съм момичето от моя свят. И тя не е идеална, защото моят идеал никога не е бил идеален. Но тя е силна, уверена, смела... тя притежава всички качества, за които аз мога само да мечтая. Понякога, когато изпадна в дадена ситуация се замислям какво би направила тя, решението и не винаги ще е правилно, но винаги ще е решението което е взела благодарение на своята сила и самоувереносн. Тя има истински приятели, има истински живот... или не, понякога забравям, че това е измисленият ми свят. Но колкото и жалко да се чувства знам, че някъде дълбоко се крие това момиче и аз всячески се опитвам да я изкарам на повърхността, защото това искам да бъда. Не искам да изоставя този свой свят, той ми отне много, но ми и даде много и вярвам, че ако се науча да живея в реалността той би ми върнал и отнетото. Но как?
Дано вече не сте ме помислили за луда! Вече ви казах, че съм на 17 и нямам, кой знае какво минало зад гърба си. Имала съм различни периоди, искала съм да бъда хипи, метъл, кучка, набожна дори и престъпник, но всички тях съм изживвала само в себе си. Как да живея в проклетата реалност като толкава я мразя!
Вече знаете, че не обичам обичайните любезности, но все пак благодаря на всички отделили от времето си за да прочетат за проблема ми и се извинявам на тези, на които съм досадила!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 10 месеца hash: 7b24fe5e75

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей! Твоят проблем изглежда доста сериозен. На първо място разбирам, че е проблем със самочувствието. В момента пиша една книга със съвети към деца и юноши и ще ти копирам частта, в която се говори за самочувствието. Преди това обаче мога да ти дам едно предложение- когато си готова да се отвориш и заживееш в реалния свят, може да смениш училището и средата си. Така никой няма да има спомен за това, което си била и да започнеш отначало. Така може би по-лесно ще станеш онова момиче, което знаеш, че живее вътре в теб. А това копирам от въпросната книга, но имай предвид, че е само работен вариант. Успех! Бъди силна и вярвай в себе си! Ниско самочувствие Ако страдаш от ниско самочувствие, то знай, че не си сам/а. Повечето млади, а и възрастни хора страдат от това. А замислял/а ли си се защо е така? Защо младите хора не харесват своето тяло, своята кожа, коса и т. н.? Защото живеем в общество, в което различните медии, музикална и филмова индустрия се опитват да ни убедят, че да си слаб, красив и талантлив е най-важното нещо в този свят. Истината е, че медиите ни налагат един стандарт, който е непостижим за почти всички хора, а в дългосрочен план, не е постижим за никого. Важно е да разбереш, че медиите не отразяват реалния живот и колкото по-малко внимание им обръщаш, толкова по-добре. Те просто лансират определени личности за да печелят пари. След което ги заменят с нови, по-млади, по-модерни и често по-шокиращи. Истината е, че всички хора са създадени различни и всеки човек е ценен, сам по себе си. Не заради начинът, по който изглежда, но заради това, което е. Ако си обект на подигравки от страна на връстниците си, не забравяй, че това се дължи на тяхната незрялост, а не на теб. Огледай се около себе си, наблюдавай възрастните – сред тях има и дебели и слаби, ниски, високи и т. н. А видял ли си те да се подиграват едни с други и да се обиждат на тема външен вид? А знаеш ли, че ниското самочувствие може да изглежда по съвсем друг начин? Често човекът, който демонстрира висока самооценка, подиграва се и нагрубява другите, всъщност страда от комплекс за малоценност. Той се опитва да се справи с този проблем, като принизява другите и се опитва да убеди сам себе си, че е по-добър от тях. Проявите на ниското самочувствие могат да бъдат коренно различни, и все пак да произлизат от едно и също нещо. За да се справим с ниското самочувствие първо трябва да разберем, че то не трябва да се влияе от мнението на другите. Ако другите се държат лошо с теб, ако ти се подиграват и пренебрегват, това не значи, че ти си по-недостоен и по-лош от тях. Означава само, че те се опитват да повишат своето самочувствие, като те принизят и поставят под тях. Но това се случва само ако ти им позволиш. А ако имаш ниско самочувствие, ти автоматично им позволяваш да те тъпчат. Ето защо трябва да се справиш с този проблем. Първо трябва да разбереш откъде идва твоята стойност. Както вече казахме, ти не си дошъл/а случайно на света и не си някакъв субпродукт на еволюцията. Ти си създаден по Божия образ. Човекът е венецът на творението. Ти си скъпоценен, не си роден и възникнал случайно, но имаш специално място и специална мисия на този свят. И не си мисли, че „специална мисия“ означава да полетиш в космоса или да изобретиш лекарство за рака. Всеки един човек е част от необятния Божий план и никой човек не може да проумее до край как става това. Всяко твое действие има последствия за теб и за хората около теб. (Ако тази тема ти е интересна можеш да гледаш филма „It`s a wonderful life“ от 1946-а година. В него се разказва за един обикновен човек, който вижда как ще изглежда света без него) Твоят живот е като камък, хвърлен в езеро – произвежда десетки вълнички. Е, може ти самият да не измислиш лекарство за рака, но твоето дете да го измисли и да спаси хиляди животи. А твоето дете ще се роди ли, ако теб те няма? Второ, ти си важен/а за твоето семейство и хората, които те обичат. Твоето семейство и твоите добри приятели те познават най-добре и (въпреки) това те обичат и не могат без теб. Трето, ако искаш да повишиш самочувствието си и да използваш времето си по-пълноценно, помисли над следните идеи и предложения:  Ако не се справяш добре в училище може проблемът да не в теб, а в училището и начинът, по който се преподава материалът. Често обичаме даден предмет защото учителят го представя вълнуващо и интересно и мразим даден предмет защото не го разбираме. А често не го разбираме защото учителят не може да ни го представи по интересен и вълнуващ начин. Затова търси алтернативни методи. За твое щастие, живееш в ерата на информацията, а достъпът до нея никога не е бил по-лесен. Използвай книгите, информацията в интернет и видеата в Уча. се. Днес просто НЯМА нещо, което да не можеш да научиш, стига да искаш.  Научаването на нови умения, укрепва самочувствието ти. Намери школи по различни теми, които представляват интерес за теб като фотография, програмиране, рисуване, шах, танци, музика, бойни изкуства и др.  Развивай ума си! Не си губи времето с телевизия и глупави игри на телефона. Времето е най-ценният ти капитал и само в тази възраст имаш най-много от него. Не го пропилявай! Чети възможно най-много книги, като залагаш на класическите автори, тъй като те са преминали през изпитанието на времето. В днешно време се издават стотици книги без никаква литературна стойност. Избягвай вулгарните, пошлите и булевардните романчета, които не оставят отпечатък в ума и сърцето ти и не издигат моралните ти ценности.  Ако имаш проблеми с теглото изхвърли боклуците от менюто си. Спри да си купуваш сладки газирани напитки, вафли, чипсове и бисквити, и започни да се храниш здравословно т. е. с истинска храна, възможно най-близо до естественото й състояние. Наблегни на зеленчуците, месото, яйцата, мазнините (да, правилно прочете), плодовете, суровите ядки и не забравяй водата. Чети опаковките на храните и избягвай доколкото е възможно химикалите, оцветителите и консервантите. Не забравяй, че организмът ти съдържа 70% вода и менюто ти трябва да съдържа храни, богати на вода, витамини и минерали. Това са плодовете и зеленчуците. Знаеш ли, че колкото повече въглехидрати (захарни изделия, хляб, сладкиши, картофи и ориз) ядеш, толкова повече ти се яде. Това е така, защото въглехидратите се превръщат в глюкоза, а тя повишава кръвната ни захар и нивата на инсулина. След около два часа кръвната захар спада рязко, под нормалното ниво, и отново сме гладни. Не само, че сме гладни, но нивото на инсулина си остава високо, което блокира разграждането на мазнините. Ако човек се храни предимно с протеини, зеленчуци и здравословни мазнини (краве масло, зехтин, кокосово масло), той поддържа стабилна кръвна захар и ниски нива на инсулин в кръвта, което ни помага да нормализираме теглото си. Ако консумираме достатъчно мазнини, ние приучаваме организма ни да ги гори за да произвежда енергия, като така изгаря и натрупаните. А ако ядем предимно въглехидрати, приучаваме организма да използва тях за гориво и да ги складира под формата на мазнини. Ако спазваш тези правила и се движиш достатъчно, няма да имаш проблеми с теглото. Ще се учудиш колко бързо се случва промяната!  Постъпвай добре с другите и се стреми да вършиш добро. Запиши се като доброволец в някоя утвърдена неправителствена организация и бъди полезен/а. Когато бях на 16-17г. бях доброволка в една НПО, която посещаваше дом за деца, лишени от родителска грижа. Доброволците помагахме в обучението и заниманията на децата, както и в поддръжката на съоръженията за игра. Организацията помагаше на безработните родители да си намерят работа и да се грижат за децата си, тъй като основната им цел беше да изведат децата от институциите и да ги настанят в семейства. Това беше изключително полезен опит за мен и никога няма да забравя времето, прекарано с децата и екипа на тази организация.  Общувай с по-възрастни хора и се опитвай да опознаеш по-отблизо работата им. Ако някоя професия те интересува, започни стаж. Няма по-добър начин да научиш една професия от това да я практикуваш. А колкото повече опит натрупваш, толкова по-уверен в себе си се чувстваш.  Не си губи времето с компании, които не се занимават с нищо съществено. Намери хора, които наистина вършат нещо полезно. Има младежи, които работят по различни проекти (напр. роботика) или други, които помагат на бедните, трети се занимават по-активно със спорт. Избирай хора, които са с една крачка по-напред от теб, хора, от които да се учиш и чийто пример да следваш.  Стреми се да опитваш нови неща просто за да натрупваш опит и обща култура.

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: a245f8cb76

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Явно раздялата на родителите ти те е наранила.. А и възрастта, в която си не е лесна... Много хора имат своя паралелна реалност. Свой свят, в който се приютяват, когато не се чувстват добре. Някой стават писатели или музиканти. Други се занимават с езотерика, трети... с математика. Да, познавам такъв човек. Така че не си само ти. Виж, седни и помисли какво искаш да правиш в реалния свят. Все има нещо, някаква професия или хоби, които те увличат. Направи си план как да го постигнеш. Какво да учиш след училище. Каква професия. Започни още днес да спортуваш -бягане, фитнес, танци, каквото ти харесва. Ако искаш отиди на психолог. Или започни да си водиш дневник...

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: df9dbc4413

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Историята е написана доста добре, продължавай да пишеш. Писането ще те накара да се почувстваш по - добре, по този начин изливаш емоциите си. За съжаление, раздялата на родителите ти в голяма степен е допринесла за емоционалното ти състояние в момента. Не се отчайвай, имаш мноого време да изживееш прекрасни и не чак толкова прекрасни емоции, просто си в лош период. Вдъхновявай се, пиши, споделяй, отдай се на незабравими изживявания, пътувай, мечтай! Постави си високи цели за бъдещето ти, направи нещо различно. Всяка малка промяна в ежедневието ти ще ти се отрази добре. Успех!

 

...

горе^

преди: 6 години, 10 месеца hash: 1de66591a8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Аз бях горе - долу като теб, с изключението, че не съм имала измислен свят, а и съм била под 16 - годишна. Виж, просто трябва да го преживееш... и да знаеш, че и това ще мине. Представяй си хубави картини за бъдещето ти, търси хора, с които да споделяте общо хоби или поне да имате взаимна симпатия. На мен едно нещо ми действа успокояващо и ми носи мир и то е... да чета Дънов! Ж21

 

...

преди: 6 години, 9 месеца hash: 645b0886ce

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Приятелката ми е същата като теб. Само дето нейните родители, не само, че не са разделени, ами и даже се разбират много добре. Така че аз не смятам че раздялата тук има нещо общо. Не прочетох целия пост на Но1. (наистина е твърде дълъг), но тя е права за всичко от това което четох. Моята приятелка като е била в средното училище постоянно са я унизявали и са я били дори. Постоянно си чопли лицето, което навремето е било с акне, но то отдавна е прераснало в нещо друго. Останало й е тик да го прави. Иначе е невероятно красива и много момичета й завиждат дори. Даже и момчета. Те заради това и го правят. Когато някой се чувства слаб "да те сваля" той те напада, за да ти принизи самочувствието. Малко като в приказката за лисицата и киселото грозде. Но. 1 хубаво ги нарича тези хора незрели. Но ти не се безпокой, като си влезеш в университета и особено после като си намериш работа социалното обкръжение и ценности ще са други. Няма да е толкова трудно да си намериш приятели. Нито пък да се оттърсиш от тези комплекси. Моята приятелка вече има две приятелки с които излиза и се забавлява. Може би и аз й помагам много (надявам се), но съм сигурен, че и без мен ще се справя. Просто е неминуемо. Всеки има една порция от солидно количество шит, който трябва да се изяде и докато това не стане, няма да отмине. Горе главата!

 

...