Неблагодарен ли съм или просто човек
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1502 пъти
Знаете ли, като повечето и аз си имам неосъществена мечта да имам много пари. Но да си призная, нямам качествата за това. Много пъти съм се отчайвал заради това.

Днес обаче се натъкнах на едно клипче "Цени това което имаш". Няма да изпадам в подробности, но е доста въздействащо. Просто се показват хора, които искат да имат коли, а друг има скъпа такава, но мечтае просто да можеше да ходи като нормален човек, понеже е инвалид.

Жегна ме много, понеже припознах себе си в алчните хора. Викам си аз съм си жив и здрав, имам си работа, семейство дом, в страната ни няма война, какво съм се размрънкал за милиони.

Дадох си сметка, че имам зрение, благодарение на което мога да виждам детето си всеки ден как расте. Викам си, ако не можех да го виждам как щях да следя живота му. След години ще е голям човек със свое семейство, а аз бяма да мога да видя децата му, няма да съм бил свидетел как се е променяло през годините, в моето съзнанието щеше да си остане детския му образ, а може би и той щеше да е избледбял с времето.

Дадох си сметка, че в такъв случай за чий ми е кола за 300 бона, като не мога да зърна детето си или дори едно дърво. Да си призная почувствах срам от себе си, че не ценя истински стойностните неща, а съм се вкопчил в коли, почивки и вили.

Но от друга страна нали сме хора, нали затова сме уж най-висшия вид, понеже се стремим към развитие. Искаме да постигаме в различни области на живота, не само в семейство, здраве, а и в финансово отношение. Защо се чувствам виновен, че искам нещо повече от здраве и семейство?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 8 месеца hash: 4436fa3aa9

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Защото пропагандата в БГ ти внушава, че трябва да ходиш на луксозни почивки и да имаш луксозна кола, за да си щастлив. А това не е така. Просто се внушават разни идеи, които са изкуствени и нереални. Не им се подавай.

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: 0b48ba783e

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, доколкото разбирам ти си имаш всичко, освен много пари. Питал ли си се защо ги искаш? Какво ще правиш с тях? Ще имаш много материални неща, но в най-добрия случай те са просто като играчки за възрастни. Радваш им се месец-два и после ти стават безинтересни. И нима целият този интелект, който ни е даден се свежда само до печелене на пари? Това е един много страшен капан, в който много хора попадат. Все искат повече и повече, много често без да дадат нещо в замяна. Но в живота всичко се плаща по един или друг начин. Моят съвет е да се радваш на това, което имаш. И да, хубаво е да имаш стремежи, но се цели в нещо, което да те развива като личност и човек. И не за да получиш нещо, а за да дадеш ти нещо на света. :) Опитай и ще видиш, че се чувстваш много по-добре.

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: b4cee330b3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Авторе, аз имах не точно същият, но подобен на твоя проблем. Казано накратко - не ценях това, което имам. Произхождам от бедно семейство и може би това ми се отрази до някъде, но в никакъв случай не може да ме оправдае. Ще ти разкажа с няколко думи, за да ме разбереш. До към 18-19 годишна възраст си живеех идеално. Радвах се на живота и си бях щастлив. Не усещах толкова, че нямахме пари. Като казвам, че нямахме пари, искам да уточня, че никога не сме стояли гладни, не сме стояли на студено и т.н. Най-необходимите неща, като храна, дрехи, подслон, отопление, лекарства - винаги сме ги имали. Просто апартаментът ни беше доста бедно обзаведен, нямахме кола, нямах пари за дискотеки и други подобни луксове. Както казах обаче, до 18-19 години това не ми пречеше толкова. Е, искало ми се е това и онова, но никога не е имало някакви драми. Проблемите започнаха след като влязох в университета. Там вече пропастта между мен и останалите стана много голяма. Естествено, намесиха се и момичетата, а като нямаш пари, нещата стават още по-сложни. Бог ми показа, че излишно се тормозя и че всичко си ми е наред, но аз бях твърде глупав тогава, за да го осъзная. За капак на всичко последната година се влюбих силно в момиче от доста заможно семейство и с доста заможен приятел. Знаех, че нямам никакъв шанс, но чувството беше по-силно от мен. Тогава наистина ми стана много болно, че нямам пари. В продължение на около 3 години мислех денонощно за нея. Всичко ми беше едно сиво и безизразно. Междувременно завърших университета и започнах работа по специалността си. Господ отново беше милостив към мен, но аз продължавах да гледам негативно на нещата. Да, работата не беше особено добра, отношението на шефовете беше повече от отвратително, но все пак си беше по специалността ми и тепърва ми предстоеше развитие. Вместо да се зарадвам и да продължа спокойно напред, аз се връзвах на глупостите им и продължавах да трупам негативизъм. Не можех и да си намеря сериозна приятелка и това още повече ме сриваше. Животът ми се беше превърнал в едно вяло и монотонно съществуване с епизодични изключения, а аз дори и не си давах сметка за това. И въпреки, че Бог ми помогна да си намеря нова много по-добра работа, да се развия изключително стремглаво в професионален план, аз не само не го оцених, ами започнах да затъвам още по-дълбоко. В крайна сметка трябваше да ми се покаже като на малко дете колко прекрасен ми е живота и че такъв винаги си е бил, за да успея да го осъзная. Ако бях малко по-проницателен, нямаше да се лутам толкова дълго време в тъмнина и сивота, защото този период продължи около 10 години ( откакто навърших 19 до към 29-30 ). Сега се чувствам по съвсем различен начин. Душата ми е изпълнена с радост, спокоен съм и се наслаждавам на всеки един миг. Всеки ден благодаря на Господ, задето е толкова милостив и търпелив с всички нас. Така, че зарежи тези мисли и се радвай на живота си. На теб, както и на мен, всичко ти е наред. Тези мечти за скъпи къщи и коли са общо-взето нереални. Аз, например вече мога да си позволя доста скъпа кола, но си карам един напълно обикновен 16 годишен автомобил.

 

...

горе^

преди: 6 години, 8 месеца hash: 1dde03e04d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Тези клипчета са много хубави, но само на теория... Както песента "Imagine" на Ленън. Пее си човекът за това да си представим Свят без собственост, без религии, без държавни граници, тоест без егоистични желания. Той вярвал, че може, пее човекът. Но знаеш ли, в реалността, колко вили има Ленън? Колко скъпи коли? Включително Rolls Royce Phantom, същият модел е бил и собственост на английската кралица. Така че, на теория едно - на практика друго. На практика е нормално човек да иска. То затова е цялото преживяване във физическия свят - да искаш разни неща да се случат. Човек след като се наяде, иска вече нещо повече. Това не означава, че е неблагодарен за храната и не я оценява. Но след като храната не е на дневен ред, защо да не помисли какво друго иска? Нали знаеш - пирамида на Маслоу - има си базови желания, които след като се задоволят, се появяват други желания и така нататък.

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: d144a5ce8c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Номер4 е написал най - смисления и обективен коментар досега. Аз искам да добавя, че ми звучиш като човек, който мрънка. Споре мен ти много добре осъзнаваш, че не си алчен (така си си написал темата, че си личи крещящо силно), а просто искаш да живееш на по - видок стандарт от сегашния си. По - нататък няма да продължавам да пиша в тази посока, защото ще настъпя... Забелязала съм го това с мрънкането при доста семейни хора средна и под средна класа тук в България (за чужбина няма да говоря, защото нямам така сериозни наблюдения там) и особено по въпроси, свързани с пари. Но точно, защото хора като теб са не малка част от Бг масите, то определено имаш реални шансове да чуеш това, което искаш да чуеш. Само че за тази цел добре щеше да е да пуснеш темата си в категория 'семейство', а не тук.

 

...