Споделена история от Други |
Лоша приятелка
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1072 пъти
Здравейте,
Не знам от къде да започна... Имам "приятелка", с която се познаваме от много години години. Сближихме се и започнахме да комуникираме по-често. 2 пъти се скарахме жестоко и вина имахме и двете. Отдалечихме една от друга, но наскоро отново започнахме да поддържаме комуникация. За себе си мога да кажа, че коренно се промених, защото осъзнах, че не съм толкова добър човек. Разбрах много неща и се радвам на сегашната ми същност. Станах по-добър човек. Като цяло тя е мила и добра, но само с хората, които са й по-близки. С другите съм забелязала, че се държи ужасно. Майка й по нейни думи е била отвратителна, а баща й не тук. Хората от по-близкото ни обкръжение и като цяло тези, с които се познаваме не я харесват и всеки ден се чуват обиди по нейн адрес. Аз съм в добри отношения с тях и лоши думи за мен ЗА СЕГА никой не е казал. Това явно я комплексира... поне така си мислех. Имам чувството, че ми завижда. Понякога се държи студено, но аз гледам винаги да съм добра и мила с нея и съответно тя няма причина да се държи по този начин с мен. Но всеки ден тя е намръщена, ядосана, негативна, груба... Това просто не ми е приятно и нямам намерение сутрин, когато отивам за университета с нея да гледам намусени физьономии. Искам, когато сутрин тръгна да гледам положителни емоции и усмивки и изобщо целия ми ден да мине с усмивки. Разбирам, че поради някои обстоятелства не всички можем да се усмихнем, но тя е супер неблагодарна. Има покрив над главата си, храна на масата, семейство и приятели. Какво още иска? Когато ходим някъде се започва със "Виж го тоя п*****с, виж я тая к***а". Вечно е недоволна. Как да се справя с този негативизъм в нея? Питаш я въпрос и очакваш от устата й да се излеят куп хубави думи, а то обратното. И тук идва едно голямо НО! Има едно момиче, с което е била близка ( сега са в чисти приятелски отношения ). Когато я види и започва да й се подмазва, става весела, лигава... Мисля, че иска да си я върне като приятелка. Аз нямам никакъв проблем с това, но защо след всичките тези години, когато е с мен е такава, а с това момиче пълна противоположност? Нека излизат, да се забавляват, да бъдат заедно... но аз не мога да търпя това. Какво съм й виновна аз? Не искам да се караме пак, но не мога да бъда с такъв човек. Всичкия този негативизъм и злоба ми влияят лошо. Днес разбрах, че ме е излъгала за елементарно нещо и на всичкото отгоре е казала да не ми казват къде са я виждали. Е, хубаво де... отивай, където искаш защо да не ми казват? Да не съм я била виждала... Вижда се, че ме избягва, но в същото време идва да ми играе по свирката. Не се ядосвам, че ме избягва, а че ме лъже, прави интриги зад гърба ми и ме одумва пред мои познати. Вече идват хора и ме питат нормална ли съм да й съм още приятелка... Чувствам се ужасно. Дори и да прекъсна контактите си с нея всеки ден ще я виждам...
|
