Страх от истината - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121185)
 Любов и изневяра (29708)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21896)
 Семейство (6472)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3178)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18520)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Страх от истината
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1054 пъти
Здравейте, младо момче съм, но ми се случиха доста кофти неща последните месеци, които ме накараха от сравнително весел човек да стана доста меланхоличен. Става дума за възможен сериозен здравословен проблем, който ме е страх да изясня. Страх ме е да разбера да бъда ли с нагласата скоро да умра. Вече просто нищо не ме радва, загубих мотивация за всичко, всичко което до момента съм постигнал загуби смисъла си. Отстрани е много лесно да се каже отиди и разбери, но повярвайте ми не е, опитах но просто не посмях. Замислям се да променя самия си живот, с мисълта, че неми остава много да тръгна да направя всичко което съм искал, но ме е спирало това, че не му е сега времето и да зарежа нещата с които се занимавам и градя бъдещето си или да си продължа по старо му и да си отида неизживял неща за които съм мечтал. Вярно е че никой не знае точно колко му остава, но аз не спирам да го мисля това, а не се предполага на моята възраст да обмисля това. Всичките ми приятели се радват на живота и кроят планове за бъдещето, а аз се чудя за какво да живея. Най-близките ми приятели усетиха че нещо не е наред, но се опитвам да го прикрия и да не показвам страданията си. Започнах да си мисля трябва ли да се опитам да се сбогувам някак с хората които ценя или да им дойде от нищото, че ме няма. Буквално се изпари радостта ми за няколко месеца и не знам какво да правя....

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 5 месеца
hash: 755ff67203
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Трябва да разбереш какъв е проблема, ако има такъв въобще. От даденото до тук ми прилича на хипохондрия.

Аз на 17 си мислех, че имам тумор в главата и накарах нашите да ходя да се снимам, нищо ми нямаше. На 24 си мислех ,че ще получа удар и даже викнах линейка, а всъщност имах паник атака (не знаех какво е това до тогава). След това започнах да посещавам психолог. Дано и при теб да е такава ситуацията.

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: c31ff1c531
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не си писал защо смяташ, че си смъртно болен.
Обаче ще ти кажа нещо накратко, не ми е люнима тема и избягвам дори да мисля за това.
Преди вече над 14 г според лекари в България и после потвърдено в Германия аз "трябваше" да умра.
Реших, че не искам още да мра, реших, че няма да правя каквото ми кажат лекарите, даже си намислих, че просто влизам в проекта "намаляне на населението" и да го духат, но ще живея.
Тъй като вече цялата ми фамилия знаеха и беше ад за мен постоянно да ги гледам в сълзи и очакване кога ще се случи.... смених страната.
Смених тотално начина си на живот-здравословна храна, повече, много повече щастливи моменто за моите си хобита, и без това спортувах, тогава малко повечко.
Спрях всякакви лекарства-ВСЯКАКВИ, набавях си от био магазин витамини, някои чайчета за дезинтоксикация на организма, омега 3 и т. н. ей така, само тялото си слушах и каквото искаше то.
Е, минаваше времето ине мрях, реших след около 2 години да отида тук на изследвания, но без да казвам какво се е очаквало.
Нямам НИКАКВИ заболявания, като бик съм.
През всичките тия години май само 3-4 пъти вземах по половинка ибупрофен за главоболие след много напрегнат ден.
Не искам повече да коментирам, но аз реших, че няма да стане тяхната, ще живея! И живея!

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: ee66bc3e1c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Има една техника за преодоляване на такива страхове:
- Представяш си най-лошият вариант (ти май вече го правиш)
- Наложи си да го приемеш
- След като вече си приел възможната ситуация, вече ще си се освободил от премисляне има ли ти нещо или не. Тук е моментът да започнеш да мислиш рационално какво можеш да сториш...
Човек може да умре физически само веднъж, а от страх може да умира всеки ден по малко. Ами ако пък се окаже, че всъщност си здрав, а ти се измъчваш, че умираш?
Дължиш на себе си това да идеш и да изясниш нещата. Независимо от това, което разбереш, ще ти олекне.
Най-страшно е съмнението.. Успех!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 5 месеца
hash: bdd344dd53
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Сега поне знаеш нещо, което повечето хора не знаят и няма как да знаят. Колкото и удоволствие от жени, ядене и пиене да си черпил, щом дойде страданието, всичко загубва смисъл и освен физически, човек страда и психически, понеже вече не може да прави това, което е можел, докато е бил здрав. Разбира се това е по-характерно за възрастните хора, които страдат по младостта си, понеже страстите, яденето и пиенето още привличат към себе си, гледайки младите и здрави хора.
Харесвам как звучи на английски "shit happens" и общо взето няма гаранция, че няма да съм аз, ти или някой друг.

Ако искаш да си щастлив, намери любовта на някоя жена и не мисли, че ще я нараниш, ако си отидеш. Това ти е последният шанс и нямай очаквания, не гледай, че твоите приятели живеят добре и са здрави, те също ще стигнат до твоите изводи но на много по-късен етап. Ти не можеш да връщаш времето, не можеш да мислиш какво би било, ако бях здрав... такъв филм няма, само ще се депресираш повече. Нещата са такива, каквито са. Приемаш и си спокоен, това.

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: d8760eb365
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Виж, знам как се чувстваш, но по-добре е да си изясниш какво се случва и ако трябва веднага да започнеш лечение. Млад си, имаш шанс да се излекуваш. Ако го отлагаш, може да се се усложнят нещата и да станат нелечими. Така че по най-бързия начин изясни точно какво ти е и започни веднага лечение. Иначе се обричаш сам -да се влоши и усложни до нелечимост. А пък може и нищо да ти няма. Вендага отиди на лекар.

 
  ...


...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: cfa1f75192
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Май си се филмирал повече, отколкото е реално.
Теб като те е страх, близки нямаш ли?

 
  ... горе^
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 4da8850454
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Всичко идва от ума. От тези мисли може и наистина да се поболееш. Гледай по възможност филма на Луиз Хей. Там на няколко пъти споделя, че при хората, с които се е сблъскала, голяма част от заболяванията им са били "предизвикани" от някакъв душевен дискомфорт, страхове, мисли. Най-вероятно сваляш гарда като се филмираш и започват наистина да се задълбочава симптоматиката. Ако промениш нагласите си ще е добре и за теб и за околните, а да не говорим за близките ти, които може би започват сериозно да се притесняват за теб. Все пак, за всеки случай посети лекар или за по-сигурно се консултирай с двама трима.

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 3142746eba
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Момче, в депресия си, ползвай хапчетата на щастието, наричат се Деанксит. Ще ти се повдигне нивото на хормона на щастието -нарича се серотонин и отново ще станеш весело момче, тогава сам ще се смееш на сегашното си състояние. Друг вариант да излезеш от меланхолията, постави си срок за умирането, примерно половин година. Изтече ли това време и още си жив, значи не ти е писано да мреш, забрави за подобни мисли, а си планувай светло бъдеще! Но през тези 6 месеца си живей като съвременен жив човек. Храни се пълноценно, спортувай, стой повече сред природата(като за последно), ползвай колкото може по малко компютъра. Бъди сред хора, а не сам пред монитора. Спазвай тези правила сега, а след 100 години може да си продължиш меланхоличните мисли!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker