Една малко по-различна история
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1156 пъти
Привет на всички! Винаги когато имам възможност чета с огромен интерес всяка публикувана история тук. Сега дойде и моят ред да споделя както се казва своята, , мъка ‘’. Ще започна направо жена съм и живея в голям град принципно съм общителна личност, която винаги помага на всеки и винаги съм усмихната. Обаче от 2011г. сякаш тази моя истинска същност си остана просто там в 2011г. Започнах да уча висше в моят роден град бях с позитивната нагласа, че ще се запозная с много приятни хора, че ще науча много полезни неща, но явно имах твърде нереалистични очаквания и както може би сте предположили останах разочарована няма да навлизам в излишни полемики, защото всеки знае какво става, когато пораснали вече се сблъскаме с реалността и от този момент сякаш се затворих в себе си. Имах проблясъци и успявах да овладея положението и покрай университета осъзнах много неща и се научих на много неща и не съжалявам за това, дори напротив няма нищо по-хубаво от това хората да се развиват и да владеят своят собствен свят. И макар и привидно аз да владеех своя и да изкарвах високи оценки дойде момент, в който аз осъзнах че това не е моето призвание и че тази специалност не е моята. След 1и половина прекъснах преподавателите естествено се опитаха да ме разубедят, но сякаш нещо в мен ми подсказваше, че там не е моето място. Починах си няколко месеца и избрах онова което ми беше на сърце там всичко вървеше по мед и масло докато с времето не ставах все по-близка и по-близка с моите колеги и както може да се предположи в курс състоящ се само от жени интригите са просто начин да поздравиш някого за добре дошъл, но въпреки това аз устоях и завърших специалността си остават ми още два изпита и сега след като всичко е свършило разбрах, че моята приказка беше свършила точно толкова бързо колкото и започна, а сега накъде се питам аз? Оказа се, че хората които са общували с мен са го правили от лична изгода, с други развалих взаимоотношенията си още през2 курс, защото както казах интригите бяха част от ежедневието, а на мен просто не ми се занимаваше и спрях да разговаряме много хора, като си мислех, че стойностните хора ще прогледнат, но уви това не се случи и сега се оказа, че останах сама.
И да отново се затворих в себе си. А не съм такъв тип човек аз съм точно обратното аз се храня от емоции аз обичам около мен да се случва нещо да се зареждам положително и винаги съм се стремила да гледам от веселата страна на живота, но имам един недостатък много съм емоционална и адски тежко изживявам всичко което се случва около мен или със мен или било то с близките или приятелите ми. Изпитвам нужда да си намеря нови приятели и да бъда даже още по-добра версия на себе си. Имам дългогодишна връзка, но приятелят ми не е от излизащите аз също, но е добре от време на време да се разпуска и аз го правя, тренирам, чета, когато мога участвам в различни инициативи. Вече нямам почти никой с който мога да излизам например приятелите от детинство вече не са същите кои са се пропили, кои позатворите, кои имат деца кои са в чужбина колко странно нещо е живота събудиш се и хоп вече не си на 15г.! Оказа се, че с тях вече нямаме допирни точки във всеки един аспект. Както казах ‘’ приятелките ‘’ от университета се оказаха приятелки от интерес и вече почти не общуваме по между си. И въпреки всички гадости, които с ами са се случвали аз не тая нито злоба, нито лоши чувства спрямо никого просто това затваряне в самата мен продължи отново и отново. С приятелят ми се карахме до преди няколко дни за пълни глупости а се обичаме безумно много и в един момент аз осъзнах, че живота ми се е преобърнал с главата надолу. Хората с които ми беше прияно да общувам се оказа интриганти, лицемери, клюкари само аз ли мисля, че хората са се променили прекалено много и то не към добро, всеки общува с този от който може да извлече някакава полза и най-лошото е че винаги аз съм използваната, а уж се пазя, но явно не достатъчно. Сега вече след толкова удари ми е трудно да се доверя на някого с когото съм се запознала сякаш съм изградила някаква стена между тях и мен. Това положение искам да се промени и много бих се радвала на вашите съвети как бих могла да обновя и до разширя кръга си от познати и приятели и има ли някакъв начин да разпозная използвачите още от самото начало. Обичам се и се ценя, като човек обичам и социалния живот. Имам нужда да започна живота си наново и да започна да живея истински и да се радвам пълноценно на живота, защото много малко сме тези които имаме привилегията да се наречем човеци и да живеем в свят, в който всеки има пълната свобода да бъде себе си! Вече съм на 26години искам да имам и детенце искам да водя нормален живот и да съмз обиколени от позитивни хора или поне повечето да са такива, ала не знам къде да ги търся тези позитивни човеци, като на всяка крачка се намират темерути, които дори и да поздравиш от учтивост в градския транспорт или в маркета те гледат сякаш си им сторил нещо неприятно рядко в днешни времена можем да срещнем възпитан и позитивен човек, човек който да се радва на успехите и щастието на своя близък или приятел, питам се къде иззнаха истинските хора? Чувствам се сякаш те първа трябва да развивам отново комуникативните си умения и да започна всичко отначало може би бъркам някъде и аз вероятно в прекалената ми позитивна нагласа и очаквания нямам идея, всеки съвет, препоръка та дори и критика са добре дошли! :) Весел и усмихнат следобед пожелавам на всички! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 1 месец hash: 6314e199b1

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Намери си някакво хоби покрай което ще се срещаш с хора с интереси сходни с твоите, запиши се на някакъв курс или спорт или пък просто си вземи куче. Това са все места на които можеш да срещнеш нови хора и тъй като става дума за хоби, а не за професия, няма да ги има интригите и желанието да забиеш нож в гърба на другия. Тъй де, като просто ходиш с някого в една група по йога няма какво толкова да делите, но пък може с времето да си станете симпатични. Същото е, ако просто си разхождаш кучето с някого. Съвсем различни сте, с различни професии и единственото, което ви свързва е че обичате животните и разходките в парка. Та това е лесен начин да се запознаеш с нови хора. Плюс това хората там са отишли, също като теб, да разпуснат след работа и е доста по-вероятно да са в добро настроение. И имаш повече шанс да срещнеш симпатични хора.

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: 30be8407b6

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   От авторката: Да преди, когато живеех в града разхождах кучето и бях завързала контакти, но сега когато се преместих на село няма с кого да го разкарвам, Определено ще запиша курс ☺️ Много съм Ви благодарна за отговора!

 

...