Отхвърлена и мразена
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1491 пъти
Здравейте! Момиче съм на 17 години. Без много приятели(да не кажа никакви) и много врагове. Историятя почва още като бях трети клас. Тормозена от хора, които дори не знаят защо ме мразят. Наслушах се на обиди, замеряне с камъни, блъскане и какво ли още не. След 2 години всичко приключи( няма да изпадам в подробности как), но простих на тези хора и станахме приятели, но отношението с моите родители се промени, за тях бях един голям провал, когато имах проблем с нещо те винаги ми отговаряха "сама си си виновна", биеха ме, караха ми се и за най-дребното. Дори когато правихме едни и същи грешки аз бях най-виновна от всички. Когато станах 8 клас същите тези хора, които ме тормозеха, на които им простих започнаха отново да ми съсипват живота. Тогава бях и в нов клас, в ново училище и те бяха в това училище(по точно някои от тях). Те идваха в междучасието, взимаха ми нещата, криеха ги по разлицни места. Дори ми хвърляха раницата, тетрадките и несесера през прозореца. Някои гледаха и се смееха, а други се правеха, че нищо не става и мълчаха. Идваха при мен и ми викаха ти си грешка на природата, к**ва, изчадие и още много наименования. Проведе се сериозен разговор с родителите на тези деца и училището. Те спряха с тормоза над мен, но съучениците ми се държага гадно.
В края на 10 клас се запознах с едно момче, беше много приятен на характер разбирахме се с него страхотно. Бяхме станали приятели с привилегии (иключетелно голямя грешка). Всичко беше наред, докато един ден хората сами идваха при мен и ме питаха "ама ти защо си го зарязяля заради друг", "разбрах, че много пъти сте го правили" и все някякви подобни въпроси, които нямаха нищо общо с реалноста. С този човек никога не съм имала сексуален контакт, нито съм го зарязвала заради друг. Просто бяхме приятели с привилегии нищо повече. Чувствах се унижена, депресирах се. Минавах покрай хората и си казвах "сега всички вярват на неща, които са истина. Само двама човеса са ни виждали, да се целуваме, но ми е притеснено те да не кажат нещо на някой. Бяхме се разбрали с момчето на никого да не казваме за това, да си остане наша тайна. Оказа се, че той е приятел с хората, които ме тормозеха. Беше ме срам да изляза от нас, все си казвах, че това, което направихме двамата и нещо много лошо. Вече съм 11 клас, но още си го мисля това. Защо всички ме мразят. Всеки е правил грешки, но аз винаги се чувствам виновна, когато направя грешка и винаги съм се извинявала в сравнение с тях. И въпреки всичсо техния живот е невероятен, а не гаден като моя. Игубила съм надежда за живота, не намирам смисъл в него. Не знам как да продължа напред чувствам се виновна и до ден днешен за всякъкви грешки, които съм допускала преди. Наскоро се скарах със съученичка, защото нещо дребно го направи в проблем(защо съм седнала на нейното място по време на междучасие, когато нея я няма). Викаше ми и ме обиждаше пред целия клас. Отново, както винаги се чувствах унизена. Плаках цял ден и си мислех вече, че има черна магия, някакво проклятие над мен. Няколко дни по-късно отново се скарахме, както тя ме обиждаше така и аз, за което много дъжалявам, чувствам се отвратително. Не трябваше да я обиждам, не трябваше да падам на нейното ниво.
Моля ви за съвет. Какво да правя, не намирам смисъл в живота си, ни мога да продължа напред. Постоянно мисля за миналото, за грешките, които съм допускала, за хората, които да ми провалили живота.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: 5fdc8987fc

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей! Преди години и аз бях поставена под постоянен тормоз в училище. Това, което мога да ти дам като съвет е да игнорираш хората около себе си, бъди себе си, винаги. Никога не се променяй, независимо заради родители, приятели или съученици. Намери си твоя среда, все някъде ще има хора със сходен характер като твоя, било то комшии или твои връстници от други училища. Хубаво е да спреш да се фокусираш само върху негативните неща. Във всяко нещо, колкото и ужасно да е, винаги има нещо, което да извлечеш от него, било то урок или подарък. За тази цел можеш да си направиш дневник и всеки ден в него да записваш нещата, за които си благодарна, също и преживяванията ти от деня, твоите добри и лоши качества. Няма такова нещо като прокълнат живот, просто в живота има всичко - и добро, и лошо, но най-важно е как ние виждаме ситуациите и обстоятелствата, защото една ситуация не е непременно лоша, просто ние ѝ поставяме етикет на такава. Другият ми съвет е да намериш начин да се развличаш, създай си хоби, запиши се на танци или танцувай у вас, ходи на пиано, китара, цигулка, чети, пей, пиши поезия или проза, вземи си домашен любимец, разхождай се в природата, търси нещата, които те правят щастлива.... И най-важното, от училище ти остава още една година и после всеки поема по пътя си и рано или късно сегашните ти преживявания няма да имат толкова голяма тежест върху живота ти, нищо не е вечно, всичко рано или късно преминава, превъзмогва се или се забравя! Пак казвам бъди себе си, обичай се, уважавай се, дерзай! Късмет!

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 1c859ea5fe

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, съжалявам за ужасните неща които си преживяла, трябва да прекъснеш контакт с хората които те притесняват, да простиш и да продължиш напред. Между другото е добре да си изясниш какво означава приятели с привилегии :-)

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 4e355555c8

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   На теб нещо ти има. Как така целият цвят е против теб? И как, след като всички те мразят, ти успя да си уредиш връзка с привилегии. И как ти мина през главата, че той няма да каже на никой? ! Та, това е по-сладко от секса-да се изхвалиш на всички, че си я минал тая. Да, на момчетата, че и на мъжете, толко им е акъла.

 

...

горе^

преди: 5 години, 11 месеца hash: 22ebdd3f4c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Чета и не мога да повярвам как разсъждаваш, на 17 години!!! Гледай напред, не може да се харесаш на всички и да се чустваш виновна за такива дреболии. Най нормалната реакция е да се защитиш, след като те нападат постоянно. Дръж се малко на положение, няма да им се даваш на съучениците ти. Бъди по уверена в себе си

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 71bc5de853

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Животът е пред теб! Не се отчайвай и продължавай напред. Звучи банално, знам. Не се отказвай, такива хора винаги ще има. Мило дете, желая ти много КУРАЖ!

 

...