Грешките ми ме побъркват
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1498 пъти
На 23 години съм и всеки ден мисля за грешките, които съм допускала през годините. Знам че всеки прави грешки, но се чувствам виновна повече от нормалното. Срам ме е от себе си, страх ме е да се запознавам с нови хора заради тази вина, която изпитвам, даже ме е страх да говоря с приятелите си. Моля ви ако случайно сте били в такава ситуация как сте се измъкнали? И също много ще се радвам ако ми кажете ваша грешка, заради която сте се чувствали така (нищо лично, просто искам да знам, че не съм сама).

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: 6f8ab2c626

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Можеш да преобразуваш емоционалната енергия от чувството за вина в усилия по поправянето им (ако е възможно) и най-вече в поправяне на този вид поведение, заради който си ги допускала. Ако не направиш това, не само, че ще продължиш да се терзаеш, но и ще ги повтаряш. Осъзнаването на грешки и чувството на вина не поправя първопричините в теб за въпросните грешки; но пък от друга страна е необходимата начална стъпка това да се случи.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 2e5c3382f7

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Хората правят най-много грешки от невежество-незнание. Човек трябва да се ограмоти, да разбере какво е правилно, какво е неправилно, да не лъже, да бъде откровен в отношенията си с хората, никога да не обещава нещо, което не може да изпълни. Да е създал свои добродетели и да се ръководи от тях в живота си. Да, всички правим грешки, но нека грешките ни бъдат невинни и неосъзнати в момента когато сме ги направили. Човек трябва да израства нравствено.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 0f51b6342e

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Ох, милата. Между другото, аз съм също на 23 и страдам от този проблем. Не са за подценяване мащабите, които може да достигне той, защото както сама каза, това вреди на социалния ти живот. Не е късно да се промени обаче. Имаш нужда да проумееш нещо (аз се уча на същото): дори най-страшната грешка, която демонизираш, всъщност е урок. Направи си спикък на онеза неща, които те глождятя, прекарай по една хоризонтална линия и отсреща напиши на какво те научиха тези неща. Вземи си урока за последно, зареди се с непукизъм и гледай напред. Разбери себе си отвътре. След това бъди смела и поеми риск - говори, запознавай се, надъхай се, може би ще е трудно, но го направи! За твое успокоение, моите грешки, в зависимост от гледната точка, не са били съвсем безобидни. Наранявала съм ближни хора, ядосвала съм се излишно, проявявала съм физическа агресия, излагала съм се и даже на шофьорски изпит ме скъсаха. :D

 

...

горе^

преди: 5 години, 11 месеца hash: 57e5e9fce0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аааа допускал съм изобилие от грешки, дори всъщност може да са много повече отколкото съзнавам понеже не съм разбирал за момента, че правя грешки. Просто трябва да спреш да мислиш, че трябва да си перфектна в един не-перфектен свят, да приемеш, че света в който сме не е една добре смазана машина работеща оптимално а един хаос от грешки, заблуди, разочарования, лутания и т. н. За какви грешки говорим?

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 5a09e2b509

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   И аз много се обвинявам за грешките, които направих. Дори написах моята история тук в сайта. Това, което разбрах, обаче, е, че докато сама не успееш да си простиш и да се приемеш изцяло - и лошо, и добро, няма да можеш да продължиш нататък.

 

...