Страх ме е от моя град
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1229 пъти
Произхождам от един малък град в провинцията, както биха се изразили някои хора. Населението му е около десет хиляди души. Бих могъл да го спомена, но не искам да провокирам конкретни сравнения или спорове.

Роден съм в друг град, а в "моя" град родителите ми имат жилище и там съм израснал. В гимназията учих в трети град, после висше в София и до момента все още работя и живея в столицата. В София не притежавам жилище и в този смисъл съм малко "на гости". Не съм гражданин и мисля, че много хора, когато разберат, че живея под наем или видят личната ми карта, или пък разберат откъде съм, формират по-скоро негативно мнение и пренебрежително отношение към мен. Можете да се досетите, че това е преграда, от която могат да зависят много неща и в личен, и в професионален план.

Всеки път когато се върна в малкия град, в мен нахлуват смесени чувства. От една страна, там е спокойно, тихо, чисто и не на последно място имам комфорта на родния дом. От друга страна, не съществува почти никаква възможност за квалифицирана работа т. е. за мен, няма възможности за развлечения. Ромското население се увеличава, повечето млади хора си тръгват, а тези, които остават, са с осезаемо ниска интелигентност и неприятни за отношения.

По-възрастните поколения са продукт на социализма, тесногръдието и монотонния, банален живот в малкото градче. Животът ми е столицата ме е отдалечил от провинциалния тип и малкото хора, с които имам някакво вземане-даване, ме възприемат като чужд човек. Забелязва се една резервираност към "гражданите", понякога дори враждебност. Искам да отбележа, че това в никакъв случай не ми създава самочувствие, че съм "нещо повече", напротив. Тъкмо за това пиша и тази тема.

За мен е очевидно, че няма какво да градя в родното си място, а в същото време бъдещето ми в София е неясно. Ще ми отнеме цял живот да си купя жилище, а без него не мога да създам семейство и среда. Моето положение е, че не съм нито селянин на село, нито гражданин в града. Не знам дали други хора са в състояние на такъв конфликт, но ще се радвам да чуя мнения. Не съвсем красноречив, но мисля, че изясних накратко. Благодаря ви!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 10 месеца hash: 9d58a1346f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   А мислил ли си за областния град, или някой по-голям град, близо до това градче. А и може и да не е близо. Просто друг голям град, но не София. Понеже единствено в София имат такова "пренебрежително" отношение и делят хората на "софиянци" и "селяни".

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: fba2ca59bc

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   без него не мога да създам семейство и среда... не мога да се съгласява, че това е предпоставка да слагаш бариери и да не живееш. Какво ти пречи да имаш среда? Семейство. Не сме 17 век, а време в което и жената работи и двамата градят. За мен няма значение кой, къде е роден, но като видя селският манталитет и простотията, бягам, защото това, че някой е роден в Бусманци не го прави повече софиянец, гражданин и страшен интелектуалец.

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: 1a09ae381a

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   А защо точно в София си се прицелил? Не можеш ли да се насочиш към някой по-малък (от София) град, където като продадеш бащината къща и да си вземеш сносно жилище? Ето например преди месец или два четох, че Бургас е обявен за най-добрият град за живеене в България. И там има крайни квартали, по-малки и евтини жилища, удобен транспорт... Иначе дядо ми е бил в твоето положение (преди 70 години), когато се е преместил от правешкото си село в София, но тогава за да спестиш за жилище са били необходими "само" 10-15 години работа. Това с циганизацията е много тревожен проблем, но няма връщане назад - българките не искат да раждат... Кариерката, молчетата, кафенцата... Дори жена ми, която е сериозен човек и е много далече от тези лиготии, не мога да я придумам за трето.

 

...

горе^

преди: 5 години, 10 месеца hash: 17f9741726

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Привет! Темата е интересна и за това реших да понапиша няколко реда. И аз съм родом от малък град, мъж съм. Прекарах средното си образование във друг, пак малък град, висшето в София (завърших преди няколко години) и от тогава работя там. И аз като теб съм под наем. Когато се "завърнеш" за малко от големия град действително ще има хора които ще се държат по друг начин с теб, това е защото имат чувството, че ги превъзхождаш, тях ги е било страх да направят промяна, ще срещнеш злоба понякога, така си е. Но ги подминавай, те ти завиждат. Спомена за "комфорт" на родния дом. Но ако всеки втори те презира (основно заради завист) то колко комфортен е града на твоят дом... При мен истината е, че по-голямата част от обкръжението ми са от София, имам и няколко кореняци приятели. Не са ми правили проблем, че идвам от малък град, даже с част от тях ходим там през лятото за отпуските. Но явно не навсякъде е така... Всичко е до интелигентност, да знаеш, че ако един човек ти се подиграва, че учиш в голям град или, че пък си от друг, това говори лошо за него, а не за теб. А ако работиш на едно място, хората ще те ценят заради акъла ти, и няма и през ум да им минава да ти кажат нищо лошо защото си вършиш добре работата (говоря от личен опит). А това за бизнеса е най-важното. Няма значение от къде си, важното е да се държиш добре, да помагаш и да се развиваш. За някой неща си прав, особено за имотите, жилищата са безбожно скъпи, даже и свръх специалист да си, пак ще изплащаш кредити 20-30 години, а иронията е, че като си ги изплатил, вече сградата ще е в лошо състояние. Тежко и горко ще е след 20-30 г. за хората в панелките от 60-та година без други жилища... Но липсата на имот никога не трябва да скапва самочувствието ти, ако половинката се интересува само от благосъстоянието ти, то тя/той не е качествен човек. За благосъстояние се работи заедно, познавам много мъже които не са от София а жените им са от там, живеят си заедно или под наем или изплащат, но са щастливи. При другия пол е същото. А за това, че се чудиш какъв си - ти си някой който е излязъл извън зоната си на комфорт, заради желанието да се развива, образова и работи професията която иска. А това е достойно за уважение!

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: 1201e5bd16

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

5.   Аз мислех, че вече покрай тая Англия, софиянците са се понаучили на обноски. В Англия се отнасят с тях около два пъти по-лошо отколкото софиянците се отнасят с хората идващи от други населени места в София. Доста време направихме в европейският съюз, и поотихна наглото и арогантно и надменно отношение на софиянци към хора дошли в София от други места. Мислех, че са влезли в час, но от темата ти разбирам, че май не е съвсем така. Дано да оставят вратичка за Англия и след Брексит, че брититата да дозавършат лечението на Софийският синдром, който е една измамна представа за превъзходство пред хората от други места в България. Това чичкото от ролс ройса безпричинно да те нарича помияр щом те разбере, че си от София, да те изобразяват като хлебарка в топ медии, и да ти налитат на бой по улиците в Лондон само като те чуят, че им замърсяваш атмосферата с чуждият си език, води до необратими изменения в самомнеието и отношението към другите. Интересното е, че аз не съм от София и нямам нищо общо със софийският манталитет и с мен брититата не се държат така. Бих казал, че ме уважават. Единственният път когато са ме обиждали на това откъде съм беше от ревност, защото британката ми обръщаше повече внимание от на англичанина. Но не им се сърдя. Това е заради асоциацията със София.

 

...