Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Беше уникално.. по цял ден навън играехме всякакви игри от сорта на стражари и апаши, криеница, паркур, футбол по цял ден, тенис на маса всичко което ни позволяваха условията предоставени от съответния квартал в който се намирахме, ядяхме джанки разказвахме си смешки, гледахме единствено телевизия, всички песни които знаехме бяха от радиото или от музикалните телевизии, викахме се като си звъняхме на звънците, бяхме задружни биехме се от време на време също, по късно вече като навлезе фейсбук чатовете ставаха само от вкъщи вечер и така нататък

7.   Приятелю мн. широка тема. Слушахме музиката, на касетки. В училище имаше лексикони, и миришещи картиники. Бяхме голяма тайфа, с познати от вс. у-ща. Събирахме се, на партита по 50/60 човека :)) Понякога, в къщи в планината. Водиха ни, на лагери, на морето, но май тогава имаше и-нет. За пръв път отидох на и-нет клуб, свързвайки се др младежи, чата мирка :))) :Д Асл. плс.. Слушах ме Метализми, както и сега, слушахме Брейкденс. Веднъж, заради едно момиче за малко два квартала, вече все познати и приятели големи хора, да се сбият. Ама мацката си заслужаваше :))) Един път Брат ми и приятели, влезли, в училището, където учим с взлом (посреднощ:), обърнали две /три саксий, извикали полицията, ама те избягали или се скрили нейде из стайте :Д Като ходихме на лагер, в Равда, вечер ходихме, на дискотека до Равда ( пеш или с Автобус ) Натискахме се където и когато не трябва, кой къде щипнал и така :))

8.   И да кажеш къде и кога, можем, да гледаме филма :)))

9.   Аз за жалост ще ставам едва 7 клас, но горя от желание да живея за 1 - 2 години тогава... Както и да е. От антикварен магазин с брат ми купихме броеве от 90 те години на Мики Маус. Има страница, където разни деца на 8 - 14 години разказват за себе си и си казват адреса, за да им изпратиш писмо. Пишели са си писма. Супер! Много са обичали да четат, спортуват и да си намират нови приятели. Играели са си с тамагочи, слушали са Майкъл Джексън - Бог да го прости, чудесен музикант, събирали са календарчета, салфетки, етикети от вафли куку и мура - и шоколади лиска, много са ценели на щурата и необикновена мода. Успех! Ще може ли после да го изгледаме всички, които са коментирали горе и след мен?
Момиче, което е родено след 2000, но обича 90те
One girl

10.   Детството беше много хубаво, с игри на криеница и разни други, имаше много деца покрай нас. Детството е най - хубавата част от живота.

11.   Родена съм 89та. В детската градина съм поискала подарък уокмен и касета на Дони и Момчил. С майка ми имахме ден, в който ходихме до видеотека и си наемахме филми на касети, запазвахме си предварително с капаро ред за наем на филм, ако е някой хитов. Аз съм чакала пред видеотеката да върнат касетата на следващата част на Фантагиро. Имахме домашни телефони и дуплекс със съседите и баща ми понякога ме пращаше до леля Дида да и кажа, да затвори, че трябва да звъннем на някой. Пишехме си писма с децата, с които сме се запознали на морето и си изпращахме снимки и миришещи листчета. Играехме си с уокитокита и се базикахме с таксиметровите шофьори. Много играехме на народна топка и на ластик. Комшиите ни ходеха на почивка за 5 дни и ни изпращаха картичка от там, по пощата.

12.   Висяхме с часове на телефона с шайба, играхме до късно пред блока, играхме на дама, на гоненица, на кришка мишка, на стражари и апаши, събирахме покемони, карти Ю Ги О, слушахме музика от касетофони, записвахме си касети, използвахме дискети, играхме Super Mario и най-примитивната версия на Sims на онези стари компютри с огромни монитори, четяхме книги на хартиен носител... Сигурно има още куп неща.

13.   По мои спомени, играеше се на вън с други деца. Риташе се топка, играеше се волейбол, шмайзер, криеница, белюри, покемони, стражар и апаши, дама и тем подобни игри. Строяха се 'бази' или децки военни укрепления според въображението. Нападахме въображаеми противници в очите на високи храсти със играчки пистолети, мечове направени от клон на дърво или пръчка, стреляхме със самоделни лъкове направени то парче дърво и ластик и тем подобни. Събирахме стикери от снаксове и ги лепяхме по шкафовете в къщи, колекционирахме картинки на коли от дъвки турбо, а момичетата си правеха и албуми със разновидни красиви сълфетки и си ги разменяха. Следобеда беше за почивка или за временна почивка. През свободното време се гледаше Cartoon Network на английски език. Имаше анимации като Ed, Edd, and Eddy ; Kids next Door, Courage, Tom & Jerry; По Първи канал мисля имаше 'Улица Сезам', гледано от две поколения. Също имаше и предаване 'Eдин милион желания' със кака 'Лора' мисля че се казваше, където даваха най-различни интересни филмчета за децата - беше нещо като маратонен ден. Баба ми гледаше 'Дързост и красота', който го има и до ден днешен.

Хората бяха по-социални и наистина контактуваха помежду си. Имаше повече чувство за 'общество' и сплотеност. Това важи и за хора от други страни.

14.   Харесвахме групи като spice girls, искахме да имаме тетрадки с лика на певците изпели любимата ни песен i am barbi girl... Мечтаехме да ни купят кънки, играехме навън до 10-11 часа... Храната беше обща. С нетърпение чакахме милион и едно желания, гледахме Фантагиро :) може би ни липсва детството, а не 90-те... :)

15.   Много готина идея. Браво
Аз съм 87 набор и живяхме много бедно, но не ни липсваше нищо, защото почти нищо нямаше.
Чак до 2002 някъде когато по-заможните семейства започнаха да пътуват и да си купуват интересни неща, които в малки градчета като моето не бяхме виждали.
За първи път пробвах McDonalds като станах студентка в София като станах на 20 г. Не знам дали е повод за подигравка или гордост.
До към 1999 играехме на площадката от сутрин до вечер. Всички, момчета, момичета на различни игри. Нямаше никаква суета кой как е облечен и дали е мръсен. Правиха ни снимки само за 1 учебен ден, празниците и рожденните дни. Клип като малка нямам.
Купуваха ми дрехи само като започвах училище. Това беше най-любимият ми момент.
За мобифон и пейджър чух някъде през 2000 и ги свързвах със заможните бизнесмени и не очаквах някога да се сдобия или пристрастя към него.
Най-ми беше любимо лятото да съм си на село. Първо че с баби и дядовци всичко е позволено и второ там научих първите си уроци-отношения с околните, толерантност, да се пазя от клюки и интриги, колко боли от ревност или измяна.
Мисля че днешните деца гледат на селото с досада и неприкрита ненавист.
За музиката за мое щастие кабелната хващаше МТV от както ни е прекараха. Бях на около 10 мисля. Но после се появи чалгата и за съжаление така ме омота че и до днес помня глупавите текстове. Много съжелявам че се поддадох.
Нашето сем. не пътуваше никъде извън БГ поради липса на средства, а и не беше така масово да се пътува. И само до моренцето. За мен Китен и Лозенец бяха един нереален идеален райски кът където мечтаех да прекарвам летата цял живот.
За децата в момента Бали и Дубай са новите Китен и Лозенец, но аз си харесвам в живота да има градация. За какво ще мечтаеш ако на 5 са те завели е Тайланд, а на 10 в Маями, на 15 на Бора Бора...
За храната само ще кажа, че благодарение на баби и дядовци и села ядяхме такива вкусотии които сега ми липсват до болка.
Да си намеря нещо на пътя беше ценност. Намерена обица нямаше грам съмнение че не е сребърна, не като милиардите джунджурии днес.
Имахме видео, 4 детски филмчета купени от една видеотека която ги разпродаваше и 2 филма. И разбира се накъде без магнитофон и касети които превъртахме с молив.
Надявам се така набързо нахвърляни някои от спомените ми да ти помогнат да сглобиш филма си и дано го видим скоро. Лично аз много бих се зарадвала на подобен проект

18.   Родена съм през 80-те и точно 90-те бях дете. Ами какво правехме ли? Гледахме телевизия, точно бяха почнали да се появяват кабеларките, и видео гледахме доста, играехме на компютърни игри, ама най-често си ги разменяхме и правехме копия, защото игрите бяха на дискети, а навън висяхме по пейките в паркове и градинки, говорехме си, правехме простотии, вдигахме шум... освен това понякога ходехме на кино. Не бяхме много по-различни от днешните деца, само дето имахме по-малко техника, а иначе и тогава не можеха да ни отлепят от екраните, ама сега поне има лаптопи, таблети и смартфони, а тогава масово висяхме пред домашните компютри.

19.   Еййй, колко топло ми стана от всички коментари. И аз съм дете на 90-те. Големи компании, игри по цял ден и късно вечер. Народна топка, криеница, подаръци и много други. Събирахме стотинки, кой колкото може и си взимахме храна и напитки за всички. Ледени близалки, сокчета, диня, хуба буба, пукащи балони, лексикони. Пишехме си с други деца от страната. Няма да забравя, че дълго време си пишех с момиче от Монтана. Исках позволението на родителите си да дам домашния ни телефонен номер, след като те ми позволиха последва обаждане от нейния баща, който се представи на моя и поиска неговото разрешение ние двете да се чуем.
Предаването „Милион и едно желание” беше като подарък. Цял ден маратон на детски, иначе си зяпахме немска и американска анимация. Като най-малка аз бях дистанционното вкъщи. Помня „Далас”, „ Дързост и красота”, „Сладката Канди” и много други. Хубави времена бяха, надявам се един ден моите деца да имат частица от него.

20.   От 16 пак, пропуснах да отбележа едно от най-интересните неща, които правихме, купувахме един шперплат, слагахме го на пътя, взимахме един касетофон с батерии и касетки, пускахме си Music Instructor и танцувахме брейк. Сабирахме се по 30-40 брейкъра само в нашия квартал и още 50-60 човека публика. Това беше едно от най-яките неща, които си спомням.

21.   Родена съм 80-те и бях дете точно през 90-те. Това са най-хубавите ми години от живота. И не го казвам, защото съм била дете, а защото имахме детство, за разлика от сегашните облъчени от телефони и техники деца.
Не можеха да ни приберат от улицата до полунощ. Играехме на ластик, дама, народна топка, шмайзер, футбол, баскетбол и още доста други игри. Карахме колелета, кънки, скейтборд, тичахме на воля... затова и бяхме здрави. Сегашните деца не знаят какво е движение. Забучили носове в смартфона и компютъра и така им минава детството. Нямат никакви социални контакти, не знаят да кажат две думи на кръст. Повечето от 7-8 годишни вече слагат очила. Защо ли? Затлъстели и обездвижени, защото не стават от диваните. Ние не знаехме какво е настинка, яко тичане навън и бяхме калени. Имахме и телевизионни електронни игри, менкахме си касетки за тях. Супер Марио беше хит. Събирахме си снимки на известни певци, защото МТВ беше лукс при повечето и много се кефехме на всяка нова снимка. Слушаше се различна музика, най-вече денс. Не случайно и до днес казват, че златните денс хитове са от 90-те. Аз лично /и до ден днешен/ съм фен на Краля на Попа - Майкъл.
Пишехме си писма по пощата, пращахме си картички, когато сме на почивка, както и мартенички по пощата за баба Марта. Звъняхме си на телефоните с шайби и чакахме да затвори "дуплекса" за да дойде нашия сигнал.
Много задружни деца бяхме, събирахме се по 20-30 и мислихме какви ли не щуротии. На обяд хапвахме на крак по филия с домашна лютеница и сиренце и пак навън. Ех.... детство мое реално и вълшебно...

22.   Присъединявам се и аз като дете на 80-те.
И аз като вас помня летата на село, игрите до късна вечер, вкусната храна и приятните емоции.
Имах и атари, не помня колко пъти съм превъртала супер Марио, докато открия всичките гъби (животи). :))))
Обичах много да чета и книжките, които ни бяха определени за лятото.
Липсва ми това време, детството на децата ми минава по различен начин. Най-малкото не мога да си позволя да ги оставя навън сами, както бяхме ние, а така те не могат да правят щуротии, както аз.

23.   От номер 5. Ще допълня някои неща за които се сещам в момента.
Дискове нямаше. Имаше само касетки, а такива купувахме от битака. По сергиите беше пълно с какви ли не касетки. По едно време слушахме много Гумени глави, Мишо Шамара и Ванко 1. Нашите забраняваха да ги слушаме, но тук- таме се намираше по някой батко от който правихме копия. Един приятел имаше касетка с Мишо Шамара ама цензурирана, цялата песен беше пълна с пегели. По цял ден си нананикахме "фенки фенки" и ръсихме простотии. Един батко имаше сумати касетки на Тупак, тогава никой грам не знаеше английски, но тази музика много ни харесваше. Имаше много хубава поп- денс БГ музика, която внезапно изчезна, и беше заменена от чалгата.
Сещам се когато малцина имаха кабелна, а за интенет да не говорим, тогава порнографията беше разпространена само по вестникарските бутки. Един ден един приятел намери едно захвърлено и смачкано порно списание. Събрахме се една камара лапетии между едни блокове и разглеждахме в захлас голите каки. По едно време някое лапе издаде тайната на един батко, а той си взе списанието за него си. А сега всяко лапе с телефон и нет може да си разглежда голи какички когато си поиска, хаха.
Имахме един приятел, чиито родители живееха в САЩ. Та тоя приятел имаше много яки играчки и настолни игри. Тогава за първи път се запознахме с "Покемон" картите. Всичко беше на английски и не вдявахме нищо, но разглеждахме яките картинки. Можеби година- две след това се появиха и покемоните в България. Първо излязоха някакви фалшиви и евтини карти, а след това най- яката за нас мания- кръглите покемони, които ги удряхме едно в друго. По едно време влизам в даскало, и всяко второ лапе клекнало и играе с друго. Само това ни интересуваше, по едно време даже учителите ни забраниха да играем, защото това ни увличало към хазарта. След покемоните имаше и други зарибявки, но те някак не бяха толкова трайни. Спомням си че тея тазота ги продаваха с някакви ужасни ментиливи вафли. Хич не ми харесваха тея вафли, но на ден си купувах по 2-3 само заради покемоните.
Много обичахме да се целим и с пистолети с онези оранжеви топчета. Бая болеше от тях, но повече болеше когато се целихме с камъни. Сега сякаш малките деца се пазят повече. Като се замисля постоянно си пукахме главите, или все някой си чупеше или навехваше нещо.
Преди време колежката ми разправяше как подарила на 12-13 годишната си щерка часовник с GPS за да знае къде е... направо нямам думи. Едно време имахме само домашни телефони, а когато закъснявахме, някой от родителите ни не търсеше и отнасяхме шамари от време на време.
Спомням си когато отидох на Зелено училище, нали нямаше телефони, та нашите ни купуваха Фоно-карти с импулси. Слизаш до някой уличен телефон, пъхаш картата и говориш.
Простички и лесни времена бяха.

25.   Ако искаш да убиеш една тема, сложи я в избор на редактора. Хубаво е, че редактора има авторитет, ама това е най-малко посещаваният раздел. Даже се чудих къде се е дянала тази тема и от гугъл я намерих.. Един съвет- ако искате избор на редактора да бъде често посещаван, променете дизайна на сайта и го сложете така, както нови истории и нови коментари се виждат, да се виждат постоянно. Просто съвет.

27.   Родените през 90те са израснали по абсолютно същия начин като тези от 2000s. Говоря за тези от 95та до 2000та. Като са родени през 90те мн са имали акъл да правят нещо по - различно... израснали са през 2000те

28.   Аз също съм родена 92 и се гордея с това. като бях на 1 г. любимото ми филмче беше за Алф. Обичахме ледени сокчета и дъвки с картинки.. тип Турбо, лепящи се Или тип татуировка като бяхме начална степен помня че прословутите картинки учителката ни ги даваше при добър успех. Обожавах да съм на село при баба и дядо и да ходя да си играя с животните.. безспирно тичахме и играехме по уличките до късна вечер.. на дама, криеница, на Садже. после гонехме светулките.. играехме на народна топка, попълваме лексикони и имах множество касетки за касетофон. Гледахме спасители на плажа, Спукано гърне с Ненчо Илчев по първа и Приказки за Физиката... любимото ми.. музика всякаква.. компютри не съм имала до 14 и не съжалявам. ходехме за безалкохолно в стъклени бутилки и хляба винаги беше вкусен.. Абе беше вълшебно време

29.   Набор 94, тъй като бях от село и всеки с всеки се знаеше постоянно се събирахме и играехме на Ритни топка, Стражари и апаши, Миженица, футбол, земя.... Постоянно се биехме. като се сетя колко пъти са ме били и съм се сбивал направо ми е бедна фантазията.
Помня времето когато CS излезе 2000/01г. тогава пълни лапета нз къде ходим, тичахме в залата да играем, . а след това играехме на пушки с фунийки.
Нямах търпение да дойде лятото, селото се пръскаше от деца пръскаше, колекционирахме и разменяхме карти Югио.. имах сигурно 25Екзодии, гледахме ФОКС КИДС от 15:30 след това Трима Братя три сестри :Д, играехме на карти от обед до вечер. Колената ми бяха вечно в кръв, здраво долнище нямах :D

Дойде ерата на GSM.. картинки, мелодийки, Блутут ехе каква екстра беше да имаш.. прехвърляхме си картинки/снимки с Инфрачервен порт, взеха ми първия комп около 2006г... въпреки че не ставах от него пак се събирахме да играем и излизаме.. Дойде време за гимназия 2009 и кой на където пое, почна ерата на ФБ, телефоните, всички вече се правеха на важни, статуси, цитати... абе луда работа..

Най ми жал, че вече няма хора, при това физически от село с 2200-2300човека сега я има я няма 600/700 човека... всички избягаха, празни къщи или само възрастни хора... и това за 10 години.. като минавам през улицата до нас където умирах от студ но седях навън до 11/12ч, вече всичко е в Треви, няма и споомен от детските викове.

За съжаление и аз съм се насочил към напускане на тази държава, въпреки че изкарвам добри пари, но не се чувствам добре тук и на място...

30.   Аз съм дете на 80-те. Мога да споделя всички хубави неща, които се казват тук за онова време. Разбира се, и сега има много хубави неща-сам по себе си смартфонът е прекрасно нещо, ако го използваш разумно. Облекчава живота ти много. Понеже работя с деца от доста време и мога да споделя наблюдения. Децата имат интерес и вярно времената са много различни, но нищо не пречи днес да върнем част от магията на 80те и 90-те години. Какво ни пречи да научим децата да играят на народна топка и ластик, да карат колело какво пречи сега да се попълват лексикони и така нататък...

31.   Нон стоп игри на вън, къщички по гората, музика на касетки с превъртането им на молив

32.   Слушахме музика от уокмен, колекционирахме и си разменяхме картончета от кроасани Чипикао, чакахме Сънчо в 19:30-20:00, не си спомням вече, имахме настолен компютър с Windows 95, по радиото бяха Бритни Спиърс, Кристина Агилера и Дженифър Лопес с първите им песни, Backstreet Boys, N’Sync, Spice Girls и всички парти парчета тип 90-те които и до ден днешен се пускат, играехме до късно навън

33.   "За какво ще мечтаеш ако на 5 са те завели е Тайланд, а на 10 в Маями, на 15 на Бора Бора... "

Извинявай, ама ми стана смешничкУ, като прочетох това твърдение. Нима искаш да кажеш, че хората, който са имали щастието, да посетят тези дестинации на тази възраст, са лишени от способността си, да мечтаят?

34.   Аз съм едно дете на 90-те. Беше хубаво за нас, но гадно от една страна за всички родители. Глад, мизерия, мутри, убийства, чалга, режим на тока, водата, купони за един хляб и едно мляко, празни магазини. Все гадни неща, но когато си дете и някак си нямаш реална представа какво се случва. Сега е много различно, но можеш да срещнеш пак същите неща от 90-те, но какво толкова - трябва да продължим да живеем.

boy of light

35.   До 90те г. живота беше много по-добър и всеки се чувсташе сигурен че няма да загуби работата си, жилището си и ако имаше здравен проблем не се притесняваше, защото лекарите и зъболекарите бяха безплатни. Тогава не съществуваше тази извратена ориенталска чалга - тя пристигна незнайно от къде с циганката демокрацияня. До 90те г. нямаше гладни и бездомни хора. Децата играеха предимно навън и бяха много по-здрави и щастливи. Държавата тогава насърчаваха хората да спортуват и като цяло всички бяха с много по-добро здраве. Ако погледнеш старите снимки от онова време, ще видиш спокойни усмихнати хора.
Сега само трябва да излезеш на улицата и ще видиш намръщени, притеснени хора с угрижени лица, бездомни клошари, просяци и нахилени цигани.

36.   Селяндури модератори.

37.   Аз съм набор 82, така че 90-те си бяха точно моето време. Хем не бях бебе, хем още бях дете и нямах отговорностите на възрастните.
Беше хубаво! Нямаше мобилни телефони, таблети, лаптопи, 200 канала по телевизията... но пък имаше видео касетки, уокмени с касетки, касетофони, в края на 90-те и домашни компютри с уиндоус 95 на които можеше да си пуснеш някоя игричка на дискета..., но най-хубавото беше, че имахме свобода. Както казах нямаше мобилни, та като се запилееш някъде след училище... е, вярно ако се запилееш много до късно, може и да ти четат лекции вашите, че се прибираш толкова късно, а навън е опасно, ама струваше си. Колко часове сме висели по пейките пред блока на някой приятел или в някоя градинка... и дъра бъра, ама на живо, а не като сега онлайн. Е, после се появи и ICQ, ама това беше по-късно. Та така, вилнеехме си навън, в началото, когато бяхме по-малки скачахме на ластици и на въжета, а после, като станахме по-големи просто висяхме на някоя пейка и си говорехме. Е и доста глупости правехме, де. Например някой да донесе кутия цигари или бира, ама все пак повечето ми спомени са забавни.

38.   Това беше мутренско време. Поведението на мутрите се вряза трайно като народен белег във всички и сега българския език е боботене, даже професори и учители говорят с полузатворена уста, смотолевят нещо.
Имаше деца на 90-те. които караха скъпи крадени коли, депресирасни момичета, неугледни и раздърпани, имаше много деца, които не знаеха накъде да хванат.
(0-те бяха годините, когато момичетата и жените се научиха да проституират и да се голещят за да имат работа, пари авторитет.
Хубавото на 90-беше, че децата вече не бяха възпитавани да служат на партията, имаха собствени мечти, можеха да бъдат кръщавани с чуждестранни имена, имаше винаги шоколад, започнаха да продават музика в училище на съучениците, да качват пиратски файлове и да правят CD ta.
Имаше обаждания за бомби до директорите на училищата, дилъри на двора, а те посещаваха първите концерти на световни рок имена на живо.

39.   Хей, това, което си решил да правиш е много готино. Как мога да го видя?

40.   Беше уникално. Имах страхотно детство. По цял ден си играехме, винаги имаше на какво да играем правехме манджи от листа, играехме на криеница, на барбита, на каквото се сетиш, карахме колела, ролери, катерехме се по дърветата, играехме на телевизионна игра супер марио, ходехме на цирк, въртелешки, имахме уокмени. От касетките издърпвахме лентите и си правехме магически пръчки, играехме на карти. Мизиката предимно беше чалга, тогава много се слушаше, сега не слушам. Гледахме латино сериали- Трима братя. три сестри, Касандра, Есмералда. Добри времена бяха. Аз съм набор 92

41.   "... или не са били чак толкова развити като днес ?"
моля???

42.   До 41

Откажи се - темата е върла трощина. Едни се хвалят, колко прекрасно им е било девството, друг се радва, че не го завели на една почивка имал градация в живота, а трети е щастлив, че имало дилъри в училище.

43.   аз съм от децета на 90-те!

44.   До номер 1-Като няма какво да кажеш по-добре не коментирвай!

45.   До номер 15-Би ли споделила баба ти какви вкусотийки е готвила?

46.   Номер 36-И какъв е този коментар от теб сега?

48.   Значи и интересува какво съм правил през детството си 90 години.
Ами нищо особено ходих на училище като се връщах в къщи пишех домашни и вечерта гледах някой филм на видео касета.Не винаги хубав
филм но в повечето случаи хубав.От понеделник до петък -каторга тоест
Не харесвах много това време то беше преди всичко монотонно еднообразно ежедневие с малко свободно време и цял куп абсурдни детски страхове-като страх от побойници например страх да не изкарам слаби оценки и да разочаровам родителите си,въобще страх от почити всичко и всеки.
Нещата се оправиха чак края на 99 и девета малко след началото на първата ми година в гимназията.
Точно тази година въпреки че започна много зле бе най-хубавата в живота ми досега.

50.   Според мен най- хубавото време е до 2010г. До тогава всичко беше топ...После нещата се прецакаха

51.   А някой помни ли старите клипове които даваха по Канал 1 някъде 1993-1995? Billie Jean на Майкъл Джексън, Money For Nothing на Дайър Стрейтс, Chain Reaction на Даяна Рос, So Serious на ELO, The Best на Тина Търнър, Bette Davis Eyes на Ким Карнс, Another brick in the wall, French Kissing In The USA на Blondie, It Must Have Been Love на Роксет, Papa Don't Preach на Мадона и Respectable на Мел и Ким помня.