 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Ново начало на живота на 27 години?
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 2260 пъти
Здравейте. Жена на почти 27 години съм. Имам нужда да споделя това, което ме измъчва всеки ден. И то е, че пропилях живота си досега, че направих ужасно много грешки. Всъщност друго не съм правила, освен грешки. Ден след ден, година след година, целият ми живот досега.
Ще започна с това, че пропилях първо годините, когато бях ученичка. Всичките. Родителите ми бяха на мнението, че трябва да съм отличничка по всичко, за да имам "добър живот". Просто за тях това беше закон. Ако започнех да изкарвам по някой предмет по-ниски оценки от 6, започваха с това, че съм се "отпуснала", опасения, че пропилявам бъдещето си, че пропадам. Имаше и заплахи и бой. Но те бяха убедени, че всичко е за мое добро. Не знам те ли са били строги, аз ли съм била страхлива, но мислех, че нямам избор. И понеже не бях толкова умна, зубрех в пълния смисъл на думата. Насила, без интерес, много информация, която не помнех трайно. В резултат всъщност имам бедна обща култура. Не съм имала време да имам хоби, да чета "странични" неща, да гледам (документални) филми, да общувам. За това допринесе и това, че когато влязох в пубертета (и продължи до към 24 годишна възраст), нещо стана с организма ми, физическата и умствената ми енергия намаляха, не знам депресия ли беше, но това допълнително "изяде" тези години.
След училище отидох да уча уж това, което сама избрах. Но тогава не се замислих какво ще работя с това, водех се по това, кое смятах за най-лесно и кой ми беше любим предмет. Оказа се, че с това мога да бъда само научен работник (което не е за мен) или да заемам почти фиктивна длъжност в определено производство. Второто стана, в сравнително малък град, където нямам конкуренция. Освен това, през студентските години нямах никакви сили и желание за нищо. Буквално го "избутах", както се казва. Сгреших и с избора на професионално направление, пропилях и тези години.
Да се преквалифицирам, но не е ли вече твърде късно за това? Да започна нещо, с което никога, ама никога не съм се занимавала. Защото, както казах, никога не съм имала време за хоби или странична дейност. По принцип ме влече изкуството, по-точно изобразителното. Може би ако бях избрала графичен дизайн или нещо подобно, това щеше да е правилният избор за мен. Знам, че и сега мога да започна с това, но нямам такъв талант. Знам, че това може да се компенсира с труд, но на такава късна възраст може би само при наличие на талант може да бъде оправдано. Споделих с майка си за това, но според нея съм пропуснала шанса си още на шест години, когато ме бяха записали на курс по рисуване. Ходих много кратко време, отписаха ме, защото все се оплаквали от мен, че не искам да се уча. А нещата стояха по следния начин. Вкъщи рисувах на много некачествени листи, които въобще не бяха за рисуване, а взети от службата на майка ми - документи на старата, некачествена хартия. А само за уроците ми бяха купили "ксероксни" бели листи, както и по-качествени бои. И аз направо полудявах, исках да си рисувам сама, без някой да ми се меси (учителката, която искаше да ми показва върху моята рисунка). Да, сега звучи тъпо, но тогава съм била дете и за децата е нормално да искат, да се прехласват и да имат слаба воля. След това започнах училище и никога не съм ходила на каквито и да е уроци, а от 14-15 годишна въобще не съм рисувала. Затова нямам и никаква мотивация да се захвана с нещо, което свързвам с някакво фиаско в ранното детство и дотам.
Това е в общи линии животът ми и причините да го смятам за провален досега, грешка след грешка, година след година... до 27. Знам, че е безсмислено да съжалявам за миналото, но миналото определя настоящето и това, което е днес.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: a919028d77 |
|
3. Никога не е късно! Важното е да имаш позитивно мислене и можеш да го постигнеш!
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 5998d9e8b5 |
|
4. Айде стига с тези вашите. На 27 споделяш с майка ти и тя те командва. Не го ли разбираш? Вашите са спънка за теб. Какъв е проблемът да тръгнеш на 27 г. на курс по рисуване или уроци? Не е кожно да станеш топ чудожник, но ще ги носи удоволствие и наслада. Хората танцуват, пеят, спортуват ти рисувай? Има ли проблем?
НЕ ГЛЕДАЙ ЖИВОТА СИ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ВАШИТЕ!!!!
Ти си на 27 махни се от тях. Предполагам, че и живееш още с тях и тормозът продължава, С ТВОЕ ПОЗВОЛЕНИЕ.
Просто се махни.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: fa0e0d8728 |
|
5. Стига глупости!
На 27 години си, не на 57, разбира се, че можеш да започнеш ново начало!
Аз съм мъж на твоите години. За втори път започвам отначало.
Този път в друг град- София. Ще видим какво ще се получи.
Вместо да мислиш за възрастта си, дерзай!
Нищо не споделяш за личния си живот. Имаш ли човек до себе си, който да те обича и подкрепя, не се оплаквай, много хора и това нямат.
Защо не пробваш да се преместиш в по-голям град, например София? Стягаш куфарите и заминаваш.
Влече те изобразително изкуство. Не е задължително да ставаш художник. Може да станеш теоретик, да запишеш живопис, или куп подобни специалности, в крайна сметка, защо не и да си рисуваш отначало за удоволствие. Възможностите са толкова много, и си още млада!
Впрочем, аз също се занимавам с изкуство. Това завърших. Трябва да ти кажа, че пари в България от това едва ли ще изкараш. Налага се да работя друго, за да се издържам и да намирам свободно време, за да се занимавам с това, което завърших и обичам...
Ако си мислиш, че ще се занимаваш само с рисуване на картини, за които ще получаваш хиляди, бъркаш се, жестоко!
Съветът ми е да дерзаеш, смело!
Успех!
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 185dc63535 |
|
6. Най-добрата ми приятелка е като теб на 28 е, работи, добър човек но с пропилян живот. Няма компании с приятели, няма мъж, дете, семейство дори приятел. Аз съм силно притеснена, за нея защото знам че ще остане сама. Времето ти е минало, както и нейното но се опитай да поправиш грешките от живота си. Аз съм на 22 и постояно излизам с нея, намирам компании, мъже с които да я запозная а като иззлезнем все харесват мен. Повечето мъже искат млади жени, да не кажа пикли на по 15, 16 години, защото вече и това срещам. Имаше 2 случая от общо 100, да я харесат но тя е прекалено притенциозна. На тези години не може да имаш големи претенции и очаквания. Не сте престарели, но не сте и първа младост, когато е бил момента, сте го изпуснали защото сте се занимавали с глупости. Но и родителите също са виновни, майката на Мони е пълна идиотка и тя на 80% е сама в момента заради нея, добре че сме аз и мама да и налеем малко мозък. Отчасти вината е и в родителите, за положението в, което си в момента. Защото не са те подкрепяли и не са ти давали правилните съвети в правилните моменти. В крайна сметка всичко зависи от теб, замисли се и не пропилявай повече време от живота си, защото е твърде кратък...
Успех!
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: c51e6d42aa |
|
7. За съжаление, така се получава, когато родителите искат нещо по-добро за децата си от това, което самите родители са постигнали. Огромна грешка, поредната в тъпото възпитание на българските деца.
От миналото няма как човек да избяга, но може да го елиминира до минимум. Ти си млада, изключително младо момиче.
Миналото, определя бъдещето. Вярно е, но се постарай да извлечеш най-страхотните дни от своето минало и да ги внедриш в твоето още по-светлво бъдеще!
|
...
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 852bfdfb5d |
|
8. Към 6
Пускай си отровата към своя живот и теб самата. Еман от злобни човечета, гледащи другите и даващи оценки. Коя си ти, бе? !
Към авторката - послушай но номера 1, 4 и 5.
Прости на родителите си, преодолей комплексите си и ще започнеш на чисто.
Работи по вътрешния си свят, за да е хубав външният.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 968ac71363 |
|
10. Късно ли? ! Де да бях сега на твоите години, досега щях да бъда на световно ниво с това, с което се занимавам. Започнах с компютърна графика и програмиране на 47. Не се туткай и "прокрастиносвай", ами се захващай сериозно и редовно! Гледай какво се търси и предлага по фийлансърските сайтове и се учи. Като си вдигнеш нивото, започни и ти да продаваш уменията си, че трябва и да се яде и да се плащат сметки. Ще трябва да угаждаш и да си на разположение на клиентите постоянно, освен когато спиш, но то и на ходещите на работа не им остава почти никакво свободно време, а ти ще си на периоди - понякога много свободно време, понякога може да се наложи и да не спиш. Повече акъл няма да ти давам, за да може да остане някаква работа и за развитие на твоя мозък. Успех!
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: b0d3fd5d3a |
|
11. Авторката съм.
Благодаря ви за коментарите и отделеното време.
Не съм писала за това дали имам партньор, защото това не е част от темата. Не съм го срещнала още, животът не ме е срещнал, никой не може да каже кога ще се случи и няма гаранция, че щеше да се е случило, ако животът ми се беше стекъл по друг начин. Тук исках да споделя за сигурните грешки, които съм правила с живота си и за глупавия начин, по който съм разсъждавала през всичките тези години. Постарах се да представя нещата максимално кратко и ясно, за да не отегчавам никого.
Родителите ми не ме командват, майка ми просто си каза мнението. Те не са лоши хора, само за този успех в училище са били строги, сега казват, че не е трябвало толкова да държат на оценките. И също че аз ако съм искала достатъчно да се занимавам с нещо, било то рисуване или нещо друго, съм щяла въпреки това. Това е тяхното мнение.
Да, при тях живея, никой не ме тормози, командва или нещо такова и не виждам никакъв смисъл да давам пари за наем, които мога да си спестя. Не са причината само те да си "пропусна" живота, причина е и тази депресия, която дойде и си отиде ей така, от нищото. Всъщност няма никакво значение кой дали и колко е виновен.
И най-важното (най-по темата): Не съм казала, че искам да ставам художник (и да искам - не мога) и с това да си изкарвам хляба. Но с графичен или уеб дизайн това може да стане, въпросът е, че освен че нямам талант, нямам и никакви познания в ИТ сферата. Ама никакви. А в този бранш приемат само хора, които разбират и могат. Тези на моята или на по-голяма възраст се занимават с това от години, а тези, които тепърва започват, са не млади, а направо малки.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 8d2315b862 |
|
12. Аз съм мъж, същия набор съм 91 и ми се въртят същите мисли постоянно. Дори това с рисуването се отнася и за мен. Също искам да се преквалифицирам и не знам в какво и този вътрешен конфликт ме убива. Това, което аз реших е да си взема 1 месец отпуск и да отида сред природата. Надявам се да ми се избистри и най-после да взема решение. Пожелавам ти същото
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: b44afbe382 |
|
13. Не знам защо нападате и не харесвате мнението на номер 6? Да, може би не е това което искате да чуете, но такава е ситуацията сега. Прекалената предпазливост, претенции и очаквания от страна на много жени водят до ситуацията описана от номер 6. Такива жени е добре да разберат, че предпазвайки се от живота няма да спечелят нищо а само ще изгубят.
|
...
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 327fa019cf |
|
14. По-добре сам, от колкото в лоша компания!
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 8ebd3a3040 |
|
15. 6 Много си млада и за това разсъждаваш така. И аз на 20 си мислех, че на 30 ще съм бабичка за боклука, ама не, дори се харесвам повече в някои отношение. Авторката не е закъсняла с нищо, достатъчно млада е. Пък и живота не свършва с младостта, не го забравяй. Ако мъжът ти предпочита млади жени, стига да има пари ще си ги намери-златотърсачки бол. Днес може да си харесвана, ама след 10 години ако се окажеш зарязана с дете... какво ще правиш?
Що се отнася до приятелката ти, по добре би било да не и търсиш ти компании и мъже. Остави я на мира, не я третирай, като някоя безнадеждна стара мома, може би за нея смисълът на живота на всяка цена да си намери някой.
|
| преди: 4 години, 4 дни hash: 28dffd35af |
|
17. Коментарът, на номер 6 е безобразен. Аз също съм на тази възраст и съм направила много грешки, но кой не е? По този начин се учим, има всякакви варианти, не всеки е ориентиран от ранна възраст какво иска да прави, даже много малко са хората, които го знаят. Животът е низ от върхове и спадове, може да си на добра позиция и в млада възраст и след време да решиш, че нищо няма смисъл, никой няма гаранция за това. Възрастта е само оправдание, само един глупав човек може да разсъждава, че има само една възможност и ако я отървеш и всичко е изгубено. Самата система тук в България е объркана и изкарва хора, които също са объркани и не знаят по кой път да поемат. На мен също ми е супер трудно, обърках си специалността, не намирам работа и ми е отчаяно, но все съм се питала, на коя възраст си млад? На 15, на 10? Всеки постоянно се оплаква, че е стар, на всякаква възраст. Младостта е състояние на духа, може да си на 20 и да нямаш воля за живот, може да си на 70 и да цъфтиш. А и всеки върви със своето темпо, не може всички на една възраст да са на едно ниво. Успех, дано да откриеш, това, което те кара да се чувстваш добре!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
