 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
За съжаление никой не остава винаги на 20
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1243 пъти
Жалко, че остаряваме, а!?
Ако можеше да сме вечно млади... вечно щастливи, въпреки че младостта не е еквивалент на щастието.
Слушам една песен, която ми е влязла под кожата от няколко дни, Ansel Elgort - Thief. Гледам го това младо и красиво момче, в апартамента си, пее за любов, и някак на фона на работата, плащането на сметки, готвене за да се яде и оцелява, ми се иска и аз да съм безгрижна и в прегръдките на някой красив мъж, по който съм луда. Наместо това съм изтощена /имам си причини, живот/ и т. н.
Когато бях на 20, бях много влюбена в едно момче, но нашите ме разделиха от него. Така и не го забравих. Минаха 15 години оттогава. Заспивах с негова снимка и не можех да спра да летя от любов. Той се подигра с мен. Обиждаше ме, заяждаше се, пишеше си с други момичета, накрая просто с гръм и трясък го зарязах и го излъгах, че съм срещнала друг за да спре да ме притеснява. Започна да ме заплашва и обижда и тогава разбрах какво съм била за него - нищо. Още боли. Срещнах друго момче, с което се обичаме все още, с него нямаше такава луда любов, но пък него го обикнах и започнах да си мисля, че онзи е бил само страст, а не истинска обич.
С годините, вече сме заедно 15 години и имаме детенце, нещата улягат и няма тръпка. Все по - често искам да съм отново на 20, да си направя прическа, да излезна с гаджето си под ръка, а не по цял ден да чистя, готвя, работя, да се държа като възрастна. Но няма как.
За съжаление всички растем и не стоим на 20...
Искам да знам, дали само аз се чувствам така?
Аз не ходих много по купони - в училище ходих на уроци, после в университет, после работа... нямаше "лабаво". Не съм ходила на барове много, нито съм имала много връзки и приятели.
Още на 22 години се изнесох и започнах да се справям сама - изцяло сама с половинката си. Не мога да повярвам колко отговорна станах - детето ми винаги е чисто, нахранено, у дома е чисто и подредено, в работата имам уважение от висшестоящите, имам хубава работа.
Обаче ми липсва тръпка, опасност, интересни случки. Всичко е в един коловоз и кретам по него. Радва ме детенцето много. Но остаря душата ми някак. Всички трудности по пътя ме смазаха и станах това. Минах през ада и през гадни работни места.
Как се чувствате, хора? При вас как е? Добре ли сте поне вие?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 970bbbec7c |
|
1. Всичко до един момент писва. Ще ти дам пример с мен. Аз съм на 23 години, тази година завърших бакалавър. Винаги съм била отговорна, но в същото време излизах ходех по купони, имала съм доста връзки, последната от която излезе несполучлива, а щеше да се стигне до сватба. Сега търся точно това, което ти вече имаш. Да намеря стабилен мъж и да създам семейство, защото ми омръзна да започвам отношения с мъже, които са несериозни и единствената им цел е или да спят с теб, или да си хванат приятелка защото вече “им е време’’. Относно излизането по заведения, пътуване и такива неща и това е до време, да човек се чувства приятно, но надали на всички всеки ден това им е начин на живот. Ако толкова ти липсват тези неща и сега можеш да ги направиш, това че имаш детенце не те спира. Излез с приятелки някоя вечер или само с мъжа ти, тези неща никога не се променят, нито по дискотеките, нито по заведенията.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: ce060519e5 |
|
2. А ние имаме интерактивна телевизия домашен безжичен интернет достъп 24 часа в денонощието! Какво повече му трябва на човек? Компании нямам и не ми трябват, където и да идеш, все пари трябват! Дори се шегувам, че за тези 10 лева, които ще платя на входа на дискотеката, ще мога да отида с влака до София или Пловдив, а музиката мога да си я кача на флашка и да я пусна на някое портативно радио и ще ми излезе много по-евтино! А що се отнася до телевизията-основно гледам филми, които ми се струват интересни, а ти каква телевизия ползваш? Както беше казал Кевин в "Сам вкъщи 2-изгубен в Ню Йорк" "Аз съм на 10 години, телевизията е моят живот" И аз съм като него-купони имаше първите 2 години, докато бях на общежитие, след като вече не бях, си пътувах с влака, а и открих музиката, която ми трябва-това е Трансът-пасва идеално за пътуване с влак! А ти не се отчайвай-не си загубила нищо-най-голямото богатство е при теб-твоето дете, гледай го с любов, а и не ти трябва да ходиш в онези лисичарници-имаш си дете, съпруг, интернет и телевизия!
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 8273a7ec16 |
|
3. Точно когато бях на 20-22някъде, имах голям страх и депресия относно остаряването. Почина баба ми и бях в дупка няколко години, но сякаш сега вече, на 33, не ми пука толкова, колкото преди, за възрастта. Не робувам на стереотипни схващания, как на определена възраст трябва да правиш определени неща. Ясно е, че има неща, за които е важно да си на определени години, но е голяма глупост, например, да се смята, че едва ли не, като прехвъриш да кажем, 30-те, край, вече трябва да станеш скучен възрастен и животът спира. според мен, едни от най-нещастните хора са именно тези, прекалено много съобразяващи се с възрастта си и забравящи да се наслаждават на живота.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
