 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Отчаяна, тъжна и разбита
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1224 пъти
Здравейте на всички! Не знам какво да правя вече. Имам лош късмет от когато се помня. Като малка бях винаги обект на подигравки, да, беше ми гадно но като се замисля бях по-щастлива от сега макар и наистина бруталното държание и обиди, да не говорим, че и приятели нямах. Сега като станах по-голяма почна и по-лошия етап от живота ми, а съм още толкова млада! Все едно някъкъв облак се е надвесил отгоре ми и ме преследва! Не ми е вървяло във връзките, когато си помисля, че съм открила добър и свестен мъж се е оказало лъжа, не че са лоши а просто не ми обръщат внимание повече.. не разбирам защо сатава все така. Хората си мислят, че съм силна и не съм чувстителна но аз съм точно обратното, даже май и съм много наивна а не го осъзнавам. Миналата година загубих баба си и дядо си, депресирах се. Баба ми почина точно на рожденият ми ден, а щях да и нося торта.. Не мога да повярвам, как дсичко се случи толкова бързо и неусетно. Но по-добре, че така стана, сега и двамата са заедно отново. Отчаяна съм от всичко, всичко като се сумира и като се сетя за за спомените и как съжалявам сега.. поплаквам си, всеки ден плача за всичко. Не идъжам на това напрежение и на тези всички фалшиви хора и уж приятели, Писна ми! Защо изобщо съм се родила? ! да се мъча? Та аз по добре да се самоубия, да ме няма! и без това на никого няма да му пукне. Всичко това ми убива мотивацията за всичко, не съм глупава, имам качества и талант, но като гледам другите и разбирам що за отпадък съм. За нищо не ставам. Не ми трябва помощ, просто исках да споделя с някого. Ама че скапан свят и живот. Както казва Ален Делон - ще напусна този свят без никакво съжаление!
Благодаря Ви за вниманието!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 4bf8380049 |
|
2. Здравей, не знам на колко си години, но аз съм в почти същото положение /с изключение на загубата на близки, да чукна на дърво/. Аз съм на 20, момиче. От малка изобщо не ми върви. Да, имам добри родители, но оттам насетне в нищо не ми върви. От 5-7 клас много ме тормозеха останалите деца - биеха ме, обиждаха ме, потъпкваха личните ми вещи. В 8-ми клас срещнах добри приятели в гимназия и поне те бяха с мен, а всички останали ме мразеха. Но пък заради готините хора тези години ми бяха най-хубавите в живота, не ми пукаше, че всеки е срещу мен.
В любовта е излишно да казвам, че ИЗОБЩО не ми върви и не ми е вървяло. 3 пъти съм имала силни чувства, първия път беше детска любов, ок, макар и доста години. Но момчето така и не ми отвърна на чувствата, много плачех. След това от 9 до 10 клас харесвах едно момче, което също не ми отвръщаше, бяхме коренно различни като хора, той беше по-отракан, но нямах никаква идея колко е пропаднал и лош като човек, докато не му разказах за чувствата си. Отначало ме отряза добронамерено, но след 2 седмици започна да се напива и ми пишеше глупости от рода на това как искал да прави секс с мен и такива. Но по много вулгарен начин, тук ме е срам да се изразя така. Много се обиждах, но бях малка и наивна и не го блокирах директно. Само му казвах, че не искам пиян да ми пише, а ако има нещо да говори лично с мен очи в очи. Още няколко пъти така ми писа, всеки път по-вулгарно, аз все същото му казвах, накрая той се ядоса, извъртя нещата така сякаш аз съм най-голямата курва, при положение че аз дори не бях излизала с него, а и по принцип бях девствена тогава. Разказа го на всички, а аз съм от малък град и веднага ми излезе слава.. Много тежко го преживях. Третия път, когато се влюбих пак бях в гимназия, момчето с години ми пращаше смесени сигнали, но много слушаше хората, тъй като нали вече ми беше излязла славата. Още не съм го преодоляла напълно. Имало е момчета, които са имали истински чувства към мен, но аз просто не можах да развия нещо към тях.
Откакто завърших живота ми е кошмар поради друга причина - не откривам подходяща среда, искам да се занимавам с изкуство, но не мога и не мога, въпреки всичките си усилия. Кандидатствах в НАТФИЗ три пъти, първия ме скъсаха, втория ме приеха, само че не специалността, която исках, но там и не случих на колеги, тъй като ми скроиха номер и отпаднах. Дълго време крих от родителите ми, че съм отпаднала, защото причината не беше за вярване. Третата година бях смазана от цялото психическо напрежение и пак не ме приеха това, което искам. Оттогава съм в пълна дупка. Гледам вече как всеки си поема по пътя, само аз цикля на едно място. Пробвала съм да се занимавам и с друго, учила съм и в други университети, но не е моето нещо. Любовта съм я оставила на много заден план. Разбрала съм, че в средите, в които съм аз сега няма човек за мен. Повечето са много комплексирани или с детски акъл. Затова се бях посветила на моята цел /НАТФИЗ/, но откакто и там вече е пълна греда, мога да кажа, че живота ми е безсмислен. Нямам приятели с моите интереси, не са лоши хора, но не разбират това, през което минавам, те не са имали този проблем. Аз не съм от хората, които завършват, отиват да учат нещо ей така, техните да им плащат, а после как ще се реализират, не се знае. Тази моя цел ми беше замисъл от 10-ти клас, като с времето стана все по-сериозна.
Аз лично осъзнавам, че много голям проблем ми е средата, не самите ми приятели, а цялостната среда. Никой няма с моите интереси, нещата, които мен ме интересуват те не разбират. Може би при теб също от там е проблема. Смятам, че на почти всеки човек в такова положение му е там проблема. Средата е много важна за един човек. От нея зависи какви приятели ще си намериш, защото нали знаеш - с какъвто се събереш, такъв ставаш. Също така пак от нея зависи и какъв партньор ще откриеш. Много е важно човека, с който си да те дърпа нагоре и да си помагате взаимно, а не да те ограничава и смазва. Имах аз едно гадже, което явно изобщо не виждаше аз какъв човек съм и какви интереси имам, беше ми казал "Аз ще работя /някаква обща работа имаше предвид/, а ти ще седиш вкъщи да ми чистиш, переш и готвиш". Много се обидих, ама много. Няма да съм слугиня на никой. Не одобряваше, когато съм с някоя по-хубава рокля и обувки. Отделно не се интересуваше от нищо, нямаше обща култура. Разделих се моментално с него, въпреки че той вече 3-та година не може да ме забрави, търси ме, праща ми поздрави по приятели и познати, където ме види винаги ме заговаря. Но той не е моят човек. За по-посредствено момиче той ще бъде подходящ, но не и за мен. Имам приятелки, които с години седят с разни келеши, които ги тормозят психически и ограничават. Аз това не го разбирам.
Подходящо и от голяма помощ ще ти бъде да се посветиш на някаква дейност. Имаш ли някакви интереси? От личен опит знам, че понякога и това е трудно, да намериш поле за изява на интересите си, но пък поне живееш за нещо. Не се оставяй щастието ти да зависи от други хора. Трябва да правиш така, че ти самата да се гордееш със себе си. Аз като учех в НАТФИЗ преди да ми подлеят вода, бях на 7-то небе, вървях със страшна гордост. Не беше актьорство, което исках по принцип, но все пак да учиш в НАТФИЗ си е велико, особено като знаеш какви усилия си положил. Когато усилията на един човек са възнаградени, без значение за какво ги е полагал, това е най-големият рай. Така че, ако още не си изпробвала това с посвещаването на дейност - опитай. Човек трябва да има някаква страст в живота!
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 5113d3d366 |
|
3. "Както казва Ален Делон - ще напусна този свят без никакво съжаление! "
Аз бих послушал индуската философия която предшества тоз театрален герой с няколко хиляди години, и като цяло се синтезира с нашата житейска мъдрост:
"умиране има, отърване няма"
Иначе всеки има нужда от помощ, но малцина знаят как да я дават, а още по-малко знаят как да я приемат...
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 7edaef71cc |
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 2141a9fcbb |
|
5. Престани да се правиш на силна. Хората помагат, когато някой има нужда, а ти твоята я криеш. Споделяй, позволи си да си уязвима, поискай си помощ. Говоря от опит. Знам, трудно е, страшно е. Но това е начинът. Иначе винаги ще си сама и наранена.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 3b14462208 |
|
7. Не е до късмет, а просто тук сме едни тотални скапаняци. И защо ти пука за света? Живей си живота, без да ти пука. Това най-много ще ядосва копелетата, но те пък затова живеят - за да се ядосват.
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 7f82035ec3 |
|
8. Това което чета се случва на почти всички хора на тоя свят. Лутане, грешки, разочарования. Човек не се ражда да се самоубива, а да намери своето място сред другите, да се бори и да постигне нещо. Никой няма да ти даде нещо даром, дори и в личния живот. Не се отчайвай, просто бъди разумна, бъди себе си. Забрави разочарованията, грешките, поучи се от тях само. Мисля, че ще се справиш, горе главата....
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 154253d233 |
|
9. Позволи ми да ти дам друга гледна точка.
Научи се да обичаш себе си. Опитай се за секунда да си представиш, че тепърва се запознаваш със себе си. Притегли добрите и лошите си качества, помисли си за поведението си. Грижиш ли се за себе си? Случва ли ти се да си освободиш цял следобед, за да правиш всичко това, което те радва. Отказвала ли си чужди молби, защото си решила, че в същото време трябва да четеш книга, да пиеш кафе с майка ти или да се разхождаш в парка? Отношението ти към теб самата трябва да бъде такова, каквото е към всеки, който обичаш. Ако имаш проблем, сядаш си в тишината, споделяш си го сама на себе си и си казваш: Ако приятел ми сподели същото, какво щях да го съветвам? .
Много е клиширано и е много банално, но така и другите около теб ще променят отношението си към теб. Ти сама не се уважаваш, а искаш другите да ти дадат уважение.
Още една гледна точка. Имаш талант и качества, споменала си го. Ами, разгърни ги. Талантът е голяма мъка, ако не му даваш глас. Ще те човърка, ще те мъчи и все ще се чувстваш безполезна. Не ти казвам да изградиш кариера с това, в което си надарена, но не се отказвай от него. Ако пееш, направи живота си музика. Ако танцуваш, прави го сутрин и започвай деня си така. Ако рисуваш, спирай докато се разхождаш и попивай от гледките. Ако пишеш, пиши постоянно, винаги, когато ти се пише. Когато човек се отдава на любимите си неща, сякаш намира смисъл в съществуването си. Аз имах период, в който бях излязла от себе си. Стоя си една такава, самичка, свита, недоволна, тъжна и никой не ми помага. Занимавам си се все с неща, които ме изнервят. Щях да се побъркам, ако не се бях върнала към себе си и не бях започнала наново да давам смисъл на живота си, като просто следвам нещата, които ме карат да се усмихвам.
С бившият ми имах същия проблем. Той не говореше с мен много, все се занимаваше с игрите си, с тренировките си, с всичко, но не и с мен. Излизаме на кафе, питам го как е минал денят му, отговаря ми с 1 изречение и млъква. Караме се, започвам да плача, а той излиза от стаята, защото не може да остане. Отиваме в тях, за да гледаме филм, ама някой му е писал и решава, че трябва да изиграе няколко игри, докато аз стоя на дивана и гледам в нищото. Затова ми е бивш. В един момент осъзнах, че искам друго отношение. Не съм романтичка, не съм глезла, но много искам да мога да водя смислени разговори с хората, с които се виждам всеки ден. Казах му всичко, което ми тежи. Извини се, поправи се за седмица, после старата песен на нов глас. И приключих с него. Тогава хората си мислиха, че съм толкова силна, че направо съм непукист и може да правят каквото пожелаят. Е, не беше така. Приключих с всеки човек, на който не му пука особено, че мен ме е грижа за него. Махаш токсичните хора от живота си и, о, приказка, оказва се, че имало и такива, които са мили, загрижени, внимателни и те търсят, ако ти не го направиш. Може да не се чупя лесно, но това не означава, че трябва да понасям много удари. Същото важи и за теб. Много ще ти се зарадвам, ако го обясниш на "близките си".
Имаше една приказка. Ако ти дадат подарък, но ти не го приемеш, подаръкът остава за този, който е искал да ти го даде. Същото е с лошото отношение и лошите думи. Ако не приемаш това поведение за нормално към теб самата, то няма да те достига истински, а ще кръжи някъде около теб и ще се губи в пространството.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: e224a51f5d |
|
10. Мислят те за силна, защото сигурно не показваш уязвимост. Ами започни да показваш. В същото време се научи да не ти пука толкова за мнението на хората.
Само да ти кажа, че със споменаването на Ален Делон със сигурност си спечелила симпатиите на някои от чичковците в този сайт ;-) - в тази връзка замисли се - начинът, по който се държиш, нещата, за които говориш и все такива дребни на пръв поглед неща, привличат определен тип хора, и в частност определен тип мъже.
За да намериш мъж, които да те разбира и още по-важно Приема такава, каквато си, то трябва да показваш и казваш неща, които Действително отговарят на твоята същност.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 5d48dc2a88 |
|
11. От авторката: Първо благодаря на всички Ви да думите и отделеното време да прочетете историята ми! Ще обещая на себе си, че ще се вслушав в съветите Ви. Второ до номер 2 - знам, че и на теб ти е трудно но наистина трябва да се стегнем и да продължим. Рано или късно и ние ще сполучим, имай малко вяро в себе си, колкото и тъпо да го кажа аз. До номер 10 - благодаря за съвета с мъжете, да, ще се опитам да бъда себе си! А и какво...възрастните мъже не са ли по-симпатични? :) ..
Пожелавам на всички Ви хубав ден/вечер!
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 074d0c066b |
|
12. Ти си някой чичко. Още в момента, в който видях, че е цитиран Ален Делон се усъмних в това, че си момиче. Все пак реших да допусна вероятността, че всъщност наистина си..
Но сега в коментара, който си писал, просто ти пролича, то май и си целял да ти проличи де, е поне подсъзнателно for sure.
Не, не сте по-симпатични възрастните мъже, сори.
Каква е целта на тази ти тема не разбирам, но и някак не виждам смисъл да разбера, та, ако случайно проявиш желание да споделиш - моля те, недей.
номер10
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: f14a233efe |
|
13. Здравей, прочетох написаното от теб и сякаш виждам себе си, бих се радвала много, ако се опознаем, мога да ти дам abv, стига ти да желаеш.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 6bd175674f |
|
14. От авторката: до номер 12 - какво искаш да кажеш? Аз ли лъжа нещо или не съм разбрала написаното от теб добре?!? Ако е така, както аз съм го разбрала, много ме обиди..! Аз ли пиша фалшиви теми и се правя на мъж??? Аз?? И защо да го правя? Обясни ми! Не ми стига всичко това а и ти да ми се правиш.. Мислиш, че не съм отчаяна ли? Мислиш, че темата е на шега? Това ли си мислиш? Ето заради хора като теб се колебаех да побликувам темата си. Заради такива, които не знаят нищо за хората а ги "хейтят". Тук целта е да се помага не да се критикува. Можеше просто да подминеш. Никой не се интересува от това какво мисли. Благодаря, че ми скапа насторението... А аз исках само малко съвети и подкрепа.. Благодаря! И.. Не мога ли да харесвам Ален Делон.. Не мога ли да го цитирам? Човека има акъл в главата. Цитирам умни хора. И да възрастните са по-добре във всяко отношение. Лек ден.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 7a5b6e1988 |
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
