 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Странна съм
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1203 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 21. Проблемът е, че винаги съм била асоциална, не съм създавала лесно приятелства и към днешна дата имам само една приятелка, с която общувам, но тя замина в чужбина и останах съвсем сама. Не знам какво ми има... В университета всички са си толкова близки, а аз винаги стоя настрана. Ако някой ме заговори, винаги отговарям, обичам да общувам с другите, но защо не мога да създам трайни приятелства? Сякаш не намирам никакви допирни точки с повечето хора. Странна съм, но искам да се променя. И не искам да имам приятели, с които просто да излизам и да си губя времето, а такива, на които мога да разчитам, както и те на мен. Вие какво мислите по въпроса? Как мога да се променя? Благодаря ви!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: a8695c5c6a |
|
1. Здравей.
Имам абсолютно същият проблем. Всъщност много трудно завързвам приятелства. Начина ми на мислене е че искам приятели на които да разчитам безусловно както се казва, а не искам просто такива с които както ти казваш 'да си губя времето', или с други думи 'приятели за по чаша'. Де факто, ти искаш приятелство с някой на емоционална основа. Това ще рече че искаш да си помагате, вярвате, разбирате, споделяте. Best Friends. Искаш да си заобиколена от такива хора и ако може да не са на пръсти.
По някаква причина обаче под-съзнателно се отдръпваш от останалите хора, защото си и интровертна. Абсолютно те разбирам, защото прочетох все едно себе си.
По същество пак. Моите приятели и те са пръснати. Тези които ми бяха / са близки, са я във други градове, я поели по друг път и не се чуваме. Говоря за шепа приятели. Работата е там че тази шепа приятели са именно хора с които сме били на една вълна в дадени моменти. Това сега ще обясня по същество отново.
Обикновено, приятелствата се изграждат във среда където двама души, да речем Ти и още някой, или група хора, имат общи интереси. Това ще рече, да речем че си започнала университет. Всички имате обща цел, общи трудности, общи теми за разговори, общи вълнения, общо-общо-общо. Има такива които не завързват и във университет. Но, дори да не е там. Обикновено, когато хората имат някаква обща цел, трудност, препядствие или каквото й да е, да не е едностранно, тогава обикновено успяват да намерят някаква връзка. От тази и връзка започва и потенциално сближаване, потенциално изграждане на доверие, потенциално сприятеляване и развитие на връзката.
Другото нещо е този феномен, че обикновено (според проучвания). Повечето приятелства траят до 7 години. Идва момент във който всеки си поема по пътя. В даден момент хората започват и да се променят. Това което е не е това което е вече. За това когато хора не са се виждали от дълго време, за да се сближат се връщат във миналото и спомените си, изграждайки емоционална осново отново. На пример 'а помниш ли когато преди 4 години ходихме на бла-бла-бла' и започват да си говорят за миналото и общо случки които да са силно емоционални.
Според мен отнема време. Според мен започни да правиш нещо със себе си. Започни ново начало някакво. Не очаквай и не искай.
Обикновено правилото 'давай за да ти дадат' важи. Давай и не очаквай нищо. Също не се вкопчвай във това че си сама.
Аз съм сам. От дълго време съм сам. Без пукнати приятели около мен, също във чужбина. Единствените ми близки са мъжете с които съм спал, а те не са ми и приятели. Бъди силна и си поставяй цели. Прави каквото те прави щастлива. Всичко в даден момент се нарежда. Не мисли за това че си сама и да се самосъжаляваш. Проблема ти е че мислиш че всички други са идеални, защото така виждаш нещата. Виждаш че хората са щастливи, че всичко е 6 и прочие, като се чудиш 'защо на всички други им се получава, а на мен не'. Просто това е маска. Хората няма да си споделят най-съкровенното със всеки. Според мен трябва да се научиш на 'приятели за маса и приятели-приятели'. Пробвай според мен със това 'приятели за маса'. Никога не се знае къде ще те отведе това, със кого би се запознала също и какво би станало. Също, не е нужно да чакаш да те поканят. Може и ти да вземеш инициатива. И да те отрежат, има други хора. Може да си говориш и със непознати. Аз го правя постоянно. Трябва и аз да съм странен. (Разбира се, внимавай с непознатите).
Всичко ще се нареди. Карай само напред защото можеш!!
Плюс, не е нужно някой да ти дава кураж постоянно. Намери го във себе си и ще разбереш че ти си тази която се прави щастлива, а не хората те правят щастлива. Пък и другото. Обикновено когато хората правят добро, то е за да го върнат. Така изграждат и връзка. Давай за да получиш. Не се знае никога. Не съжалявай и за даденото без полученото. Само напред!!
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: a0b20e381a |
|
2. Не е нужно да се променяш, а просто да намериш подходящ човек и да се поотпуснеш. Когато поемеш риска да разкриеш повече от себе си, по естествен начин се сближаваш с другия човек. Обратното също е вярно - можеш да намериш допирни точки с друг, когато той/тя разкрива повече от себе си.
Приятелството се гради на споделяне и откриване на общи изживявания. Много силно приятелство се гради в условията на обща трудност (изживявате едно и също).
Въпросът е да намериш качествени хора, а които да си допаднете.
Успех
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 386b44bab0 |
|
3. Поне аз зная, че си много странна. Ти нямаш добродушно приятелско изражение на лицето си и това другите го виждат, но не и ти. Не можеш да се промениш защото си надменна и фалшива. Имаш много погрешна преценка за себе си, мислиш се за нещо, което не си. Освен това страдаш от шизофрения и се мислиш за гениална каквато не си. Говориш за университета от преди 40 години ли, значи от толкова дълго време страдаш, нали. Ще си останеш странна и самотна. Приеми фактите.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: f1ad74b6af |
|
4. Защо не намериш приятели, бидейки такава, каквато си? Защо трябва да се променяш? Ако хората около теб не те харесват такава, каквато си, за какво са ти? Ти сама казваш, че не искаш хора, с които просто да се мотаеш.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 554af35324 |
|
5. Търси да се сближиш с хора, които споделят твоите виждания по разни теми и въпроси и/или такива, които имат като твоите интереси и харесвания.
Например, ако някой прави парти и те покани, отиди, дори и да не обичаш да пиеш и разни подобни, то все пак отиди за да имаш възможност да срещаш нови хора. Не пропускай възможност да срещаш нови хора, само така ще имаш шанс да намериш себеподобни.
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 51552f73f1 |
|
6. Не обичам подобни теми, защото всеки в твоето положение е твърде убеден, че е толкова странен, че това е причината да няма приятели. Търсите изхода в собствена си промяна, молите за съвет как да измените същността си или как да общувате с другите. Не те съдя, в подобна ситуация и аз щях да потърся грешката в себе си, но за щастие мога да ти дам една друга гледна точка, надявам се по-позитивна.
Всеки е странен, няма начин. Сигурно човек намира за лудост някой да си мисли на глас, да пее докато чисти с изменен глас, да драска глупости в тетрадката си или да играе сам на морски шах по време на лекция. Правила съм всяко едно от изброените, правила съм и по-странни неща. Понеже не се срамувам, споделяла съм го и на приятели. Всеки един човек, на когото съм го казала ми е изредил поне 3 странности в поведението, за които не бих се сетила никога. Ти обичаш да общуваш, просто си пасивна в комуникацията, а това не е толкова рядко срещано. Всъщност си толкова нормален човек, колкото е възможно да се каже, че някой е нормален. Трайните отношения идват с времето, в началото е основно безцелно излизане, пиене на кафе или алкохол и простички разговори за битовизми.
Не се срамувай от себе си, далеч не е нужно да си с високо самочувствие и да се движиш уверено, но поне не се срамувай. Възможно е и ти го казвам като човек, който е тръгнал от дъното на ниското самочувствие и липсата на умения за общуване. Още имам комплекси, още им теми, на които се изчервявам и разговори, които премислям по стотици пъти на ден. Но не се срамувам от себе си, от навиците си, от мисленето си. Примирих се, че няма всеки да ме харесва. Не е възможно. Примирих се, че позата винаги ще е по-лоша от естественото ни поведение, защото накрая ще спечелим хора, които не ни познават истински и не ни харесват истински. Същността не се изменя, качествата ти ще си останат същите, интересите ти ще си останат същите, характерът ти ще е същият в основата си. Можеш да се стремиш да водиш повече разговори, опитай се дори да започваш разговори. Ако искаш за излезеш с някого, попитай го дали и той иска. Говори за всяко нещо, което ти харесва и което е част от теб. Не е срамно да споделиш нещо, срамно е другият да не прояви разбиране. Трябват ли ти хора, които не те разбират и грам не се интересуват от теб? Не мисля. Когато аз се отпуснах и хората около мен започнаха да се отпускат. Разговорите вече ми се струват лесни- ти казваш нещо, другия казва нещо. Само това да приемеш, че си си съвсем наред и не си странна е напълно достатъчно да промени общуването ти с другите хора. Всички около мен ми споделят много, ама наистина много. Понякога чак ми е странно, защото съм чувала страшни откровения от не толкова близки познати и всичко това защото съм склонна да проявя разбиране. Не вярвам в осъждането, не вярвам в лошите хора и не вярвам в подценяването на чуждите проблеми. А твоят проблем е повече в главата ти, той е повече в границите, които сама си поставяш, докато водиш разговор. От опит знам, че такива проблеми са най-трудни за преодоляване, но и надмогването им е най-сладко. Опитай се да бъдеш по-мила с тези около теб, задавай им различни въпроси, споделяй им разни малки неща, докато не започнете да водите и по-смислени разговори. Всичко ще се подреди, хората не се отпускат за секунди, в повечето ситуации отнема месеци, докато се сближиш истински с някой и започнете да си "четете" мислите. Преди бях толкова свита, че се притеснявах да кажа на човек, че ми харесва нещо в него. Сега е различно, често се сещам да кажа на тези около мен, че ми харесва компанията им, че изглеждат добре този ден, че са мили. Постоянно казвам думи като благодаря и моля, защото всички имат нужда да ги чуват. Промених отношението си към себе си, а после промених отношението и към хората около мен, в резултат на което и другите започнаха да се държат по-топло с мен. Не бих казала, че имам голям кръг от приятели. Определено общувам по-лесно с повече хора, още се притеснявам в големи компании, където не познавам всички, но имам не повече от 10 човека, които наистина смятам за голяма подкрепа и самата аз подкрепям често.
Ако си добродушна по сърце и са те наранявали, не се притеснявай, че може да се повтори. Болката е част от живота. Ако те боли, значи си жива. Ако се притесняваш, значи си жива. Ако се справяш, дори и да е с миши крачки, значи наистина живееш. Не е срамно да те наранят, срамно е ти самата да нараняваш. Имах период, в който бях станала по-груба, тогава отхвърлях болката, но бях едно кисело момиченце, което не беше способно да оцени каквото и да е било. Не ми се живееше, приятели ме бяха предали и аз си мислих, че никога няма да намеря нови. Имах родители, имах покрив, имах добри оценки, имах дрехи и храна, но търсих някаква максима, която не съществува. Бъди доволна с това, което си и другото, което те заобикаля. Проблемите рядко идват отвън, те най-често са в нас, по-точно казано са в нашето разбиране за живота и начинът, по който виждаме света. Американците ги наричат демони отвътре, малко е странно, но аз намирам логика. Корабите не потъват заради водата, която е около тях в морето, а заради тази, която е нахлула вътре, защото дъските са били слаби, защото има дупка или поради друга причина.
Ще се справиш, ти нямаш лоши намерения, просто си пълна с излишни притеснения. Сама каза, че обичаш да общуваш, че отговаряш на всеки, който те заговори, но не си свикнала ти да заговаряш. Ами, напъни се малко. Първо малко насила, с притеснения, а после ще започне да ти идва отвътре. Рано или късно ще намериш хора, с които да имате много допирни точки и да сте си подкрепа.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
