 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Промяна в психиката, когато си в чужбина.
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1423 пъти
Здравейте, заглавието е ясно и говори достатъчно. Когато замина в някоя държава ставам друг човек, баланса и душевния ми мир го няма. Даже и за малко, на почивка. Зависи много и от хората, с които съм там. Когато съм с готини хора се издържа по-лесно, но честно казано имам чувството, че през цялото време в което съм в чужбина сякаш сънувам, сякаш не живея истински, не принадлежа на това място... Не знам, само аз ли се чувствам така? Никога не съм искал да изоставям завинаги българия, просто си пътувам от време на време.. интересно ми е как живеят хората, запознавам се с нови хора и научавам много нови неща, но сякаш съм в някакъв транс през цялото време.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 5f1564718c |
|
1. Ми не ходи тогава в чужбина, бе! Кво ни занимаваш с глупости тука.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 4fbc14c525 |
|
2. Аз доста малко съм пътувал, но се чувствам по същия начин. Не си само ти, споко. Мен даже ме е шубе, някак, ако се случи нещо, не мога да се прибера вкъщи веднага. Предпочитам си вкъщи и изобщо и не искам да им ходя по държавите. Различни хора :)
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 79dcb10e65 |
|
3. Аз пък изпадам в транс като се прибера в БГ
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 86dee7f582 |
|
4. При всеки човек е различно и много индивидуално.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 071b021a80 |
|
5. Аз имам подобен проблем, но по-различен. Когато отида в чужбина, аз ставам земна, возя се на градския транспорт, говоря си с хората, нося обикновени дрехи, държа се добре с всеки. Ставам някак си доста разумна и различна. Момента в който се върна в България, започвам да се държа като поредната кифла. Не искам да се качвам на рейс, срамувам се, возя се само с такси, нося само разни дрехи с марки, не искам да влизам в евтини магазини, превземам се, не говоря с хора дето не са богати. Ставам коренно различна.
|
...
| преди: 5 години, 2 месеца hash: e03d318a94 |
|
6. При всеки е различно. Ако не ти е комфортно, не ходи в чужбина, карай си отпуските в България, какъв е проблемът? Аз също обичам много да пътувам и съм бил в доста държави, но напротив, когато ида в нова държава съм в еуфория, защото искам да науча колкото се може повече за местната култура, език, забележителности, храна. Само отбягвам опасни страни, със супер висока престъпност или война.
Колкото до психиката, може би се променя, но при по-дълго време извън страната, а не за няколко дни в чужбина. Аз примерно съм на 40 години, но съм прекарал извън България точно 18 години, т. е. почти половината ми живот и малко или много това влияе на манталитета и поведението ми. Не се превземам да се правя, че съм забравил българския и влизам на още два български сайта освен този за да си поддържам българския език, но въпреки че нямам акцент на български, имало е доста случаи да ме разпознават, че не живея в България. И когато питам откъде знаете, че не живея тук са ми казвали, че използвам прекалено много учтиви думи, или, че се усмихвам повече или си проличава това, че тъй като не гледам българска телевизия не съм чувал за разни филми, сериали, известни личности и не реагирам дори на шеги, просто защото буквално не съм чувал за тези хора, както и това че просто не реагирам така в дадена ситуация както околните. Така че, да, мисля, че времето прекарано извън България променя човек малко или много, особено, когато става въпрос за много време, но не мисля, че за няколко дни това може да стане. Реално като идеш примерно в Гърция, Италия или Испания в един хотел на плажа или разглеждаш разни красиви планински градчета в Австрия или Швейцария за няколко дни, ти дори не можеш да се докоснеш напълно до местната култура и докато се усетиш, че си в чужбина, вече трябва да се връщаш, така че не виждам какви промени могат да настъпят с психиката ти, освен да осъзнаеш, че ти лиспва България и не можеш да живееш извън нея. Но, могат да ти направят впечатление и други неща, че хората рециклират отпадъците, че са любезни един към друг, че пред лифт, автобус, асансьор и т. н. се нареждат един след друг на опашка и тихо и културно се качват без да се бутат и блъскат и т. н. и после да се опиташ да вприложиш някое от тези неща, които ти харесват и в собственото ти поведение и живот в България.
Колкото до емиграцията, разбира се, че тя не е за всеки. Има хора като мен, които могат да живеят на всяко цивилизовано място, но има хора, които след месец в чужбина, дори с пълна стипендия или постоянен контракт на високоплатена позиция се връщат обратно, защото просто не издържат далече от България. Няма лошо, разни хора, разни идеали, както е казал Алеко Константинов, но не мисля, че трябва да се драматизира чак толкова особено в 21 век, когато се пътува толкова бързо и лесно. Не сме сега в 1850 или дори 1950 г. да пеем Я кажи ми облаче ли бяло, когато излизаме от България, защото тогава реално е можело никога да не се върнеш да видиш отново родината, а сега границите са отворени и полети колкото искаш и за където искаш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
