Казват, че времето лекува, но дали ще успее да излекува и мен ?
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 3499 пъти
Не знам защо пиша, не знам и какво пиша.. важното е, че пиша. Имам нужда да споделя с някой, имам нужда да излея цялата болка, която се е насъбрала в мен. Сигурно би трябвало да имам приятели, с които да споделям, сигурно трябва да имам поне един такъв приятел, но за съжаление не обичам да споделям с хората, не обичам да говоря с тях за лошите неща, за проблемите. Когато игнорирам проблемите имам чуството, че те не съществуват и нямам проблеми, но с времето те стават все по-големи.

Преди година имах всичко или поне си мислех, че имам всичко. Имах баща, които ме обичаше, имах приятел който ме обичаше, имах майка, с която не се карахме, имах и много добри приятели. Е животът и тогава не беше идеален, дори си мислех, че е ужасен, но сега когато си спомням за преди осъзнавам колко хубав е бил животът ми и бих дала всичко, за да върна времето назад с една година.

Преди година и половина почина дядо ми. Година след смъртта му почина и баща ми. Баща ми беше най-важният човек в живота ми! Той не само ми беше баща, но беше и най- добрият ми приятел. Споделях абслютно всичко с него и винаги знаех, че мога да разчитам на него. Сега когато го няма не чуствам нищо ... Не мога да го проумея. Как до преди няколко месеца сме си говорили, а вече не мога да чуя гласа му? Как така той няма да е до мен и няма да сподели с мен всичко, което ми предстои? Как ще забравя последните му дни, защото това бяха най-мъчителните дни в моя живот. Не пожелавам това и на най-лошия човек на този свят- да гледа как най-любимия му човек гледа в една точка и не може да каже нищо или да реагира. Най-трудния момент е момента, в който разбереш, че той ще умре.

Баща ми беше невероятен и въпреки, че беше алкохолик за нищо на света не бих го заменила с друг, които не пие. Винаги съм знаела, че той рано или късно ще умре, но не сега, когато най- много имам нужда от него. Измина половин година от както той почина и още не мога да спра да плача имам чуството, че никога няма да спра. Страшно много го обичах и бих дала абслоютно всичко, което имам само за още една секунда с него.
Няма човек, който да обичам повече от него и няма човек, който ще ме обича повече от него. Болката, която изпитвам просто не ми дава сили да продължа да живея. Всеки път, когато си помисля, че него вече го няма, започвам да се задушавам. Лощото е , че напоследък не мога да мисля за нищо друго.
Казват, че времето лекува, но дали ще успее да излекува и мен ?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 11 месеца hash: 3b9d06a9fe

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Разбирам напълно болката ти. Ще те излекува времето, разбира се! По подобен начин се чувства и сукалчето, когато го отбият от майка му, с тази разлика, че е доста по-несъзнателно от тебе и полсе рядко си спомня за тази огромна трагедия (не че в момента го боли по-малко от тебе). Човек в един момент трябва да порасне и да се отдели от родителите си - те имат определна и много важна роля в живота ни, но тя все някога свършва (обикновено между 18-тата и 21-ата година от живота ни) - колкото по-рано, толкова по-добре. Навярно силната ти, почти патологична обич към баща ти е накарала Съдбата (т. е. силите и духовните същности, които стоят зад Нея) да те лиши от него по този брутален начин. Развила си много, много тежка зависимост от него! Зависимост, която не трябва да допускаш дори към приятел или любим, камо ли към родител, ако не искаш да те боли някога по същия начин, разбира се. И сега добрата новина - успокой се, баща ти е жив и здрав! Разбира се не е "жив" в телесна форма, но неговата същност, неговото "аз" (много хора го наричат "душа" - енерго-информационна форма на Съзнанието) продължава да съществува в една нематериална форма, в едно друго измерение. Да, той те наблюдаваи и чете мислите ти, и едва ли е много щастлив като вижда колко ужасно страдаш... Избърши сълзите си и започни да правиш нещо по въпроса за ограмотяването си в тази област, например прочети книгите на д-р Майкъл Нютън, има и много други автори - практици, изследователи, теософи и т. н., посветили живота си в разбулването на тайните на живота и смъртта. Пожелавам ти успех, успокоение и скорошно излизане от "дупката"! Това което правиш в момента наистина не е конструктивно по какъвто и да било начин. Знам, много е тежко, но повярвай ми - милиарди хора по тази Земя са преживяли същото, какво си преживала и ти, всеки от тях си е мислел, че неговата болка е най-силна и неговата трагедия - най-голяма, но въпреки това е намерил сили и воля да продължи напред, пак да се смее от сърце и да се радва на живота, да отгледа деца, да обиколи света, да спечели от тотото, и накрая... да напусне материалното измерение, отнасяйки със себе си всички спомени и човешки взаимоотношения, които е събрал, за да ги анализира на спокойствие... до следващото му идване тук. Попътен вятър!

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: d6661cd63a

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Да ще те излекува. Ще доидат и дни в които да немислиш за него. Всичко ще се нареди. Горе главата и не се насилваи да го забравиш или нарочно да мислиш за него. Пусни се потечението ще ти е по лесно. Таз.

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: 406494e412

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Винаги ще носиш спомена за него, но след време той няма да бъде мъчителен и болезнен. Важното е да не са затваряш в себе си, а да си намериш занимания, които да те отвличат от неприятните мисли. Излизай повече с приятелите ти. И най-важното никога не се отчайвай и не се предавай :) Животът и сега може да бъде много хубав, дори и когато един скъп и обичан човек го няма. Все пак и баща ти би искал ти да си щастлива и усмихната, а не да тъгуваш :) Ана

 

...

горе^

преди: 12 години, 11 месеца hash: 5c389be255

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Недей да плачеш ! Мисли си , че е на по - добро място - няма да усеща болка , Понякога така се случва в живота - несправедлив е ! Каквото и ние да кажем болката ти няма да спре ! Попътен вятър, АНИ

 

...