Споделена история от Други |
Неконтролируем страх, че ще се проваля
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 519 пъти
Здравейте! Може би съм поредната интровертна личност, стигнала до психическа нестабилност по едни или други причини, която "излива" болката си в този сайт, но понякога подобни места са единствените, в които човек може да потърси утеха, макар и само изписвайки всичко, което мисли и чувства, с надеждата по този начин да подреди малко от малко и мислите в главата си. Да, историята ми няма да грабне вниманието на масата хора, защото не е нещо от сорта на "Спах с шефа си", "Колко често правите секс? " и тем подобни пикантни за окото на повечето читатели теми. Но ще се радвам да получа няколко съвета от хора, които се чувстват или са се чувствали като мен.
Момиче съм, на 21 г., студентка. Проблемът ми е, че отскоро у мен се зароди буквално неконтролируем страх, че никога няма да постигна нищо смислено в живота си, като казвам "смислено" имам предвид най-вече в професионален план. От началото на месеца си търся работа, защото когато започне учебната година не искам да разчитам изцяло на родителите си, смятам, че колкото по-рано човек започне да се учи да бъде самостоятелен, толкова по-лесно ще му бъде в бъдеще. Въобще не живея с илюзиите, че дипломата за висше и добрите оценки отварят куп врати и тем подобни фантазии, за които отдавна се е доказало, че не са верни. Искам да имам добър професионален опит, на който да стъпя в бъдеще. Допреди няколко месеца работех като продавачка в магазин за дрехи, но напуснах, тъй като колежките ми, понеже бях най-малката и неопитна и в същото време - най-амбициозна, ме взеха за "калинка" и ме унижаваха както им падне.
Сега си търся работа в различни сфери - пускам св-та както по разни офиси и кол центрове, така и отново в магазини, защото там имам опит и шансът да ми се обадят е най-голям. И естествено, обикновено ми се обаждат само от магазините. Та, както и да е, до момента никъде не съм започнала, защото или не са ме одобрявали или мен не ме е устройвало работното време (все пак уча редовно и трябва да мога да ходя на изпитите поне).
Но откакто започнах отново да си търся активно работа и още не съм намерила подходящата изпадам в ужасни стресови състояния. Имам чувството, че или никога няма да си намеря каквато и да е работа, или ще си намирам все като продавачка и в св-то ми цял живот ще пише "продавач-консултант", Господи, толкова е грозно това "продавач-консултант", така нелепо звучи.
От една страна осъзнавам, че още съм млада и е твърде прибързано и нереалистично да си вадя такива изводи, но страхът ми, че никога няма да имам престижна професия е толкова силен, че не мога да спя, не мога да се храня, не мога да се усмихвам. Прибягвам вече дори до алкохол за успокоение (нещо, което много мразя, но наистина усещам как не издържам психически на това напрежение). Понякога си представям дори как се самоубивам и се отървавам от всички страхове.
Уча икономическа специалност и просто искам наистина да стана някаква в бъдеще, а не да работя цял живот нещо, за което дори не се изисква висше. Искам семейството ми да се гордее с мен, както и аз със себе си. Но не виждам как ще стане при положение, че навсякъде искат опит, а аз опита няма как да го натрупам отсега, защото на малко места дават шанс за хубава работа на такива като мен (неопитни, студенти и без връзки).
Много се извинявам, ако съм ви отегчила, но вярвам, че има хора, чувстащи се като мен, и все някой ще ми даде съвет или ще ме успокои по някакъв начин. Благодаря ви! Бъдете здрави!
|
