 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Погубен живот или полза от преживяното?
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 896 пъти
Поредна сутрин, в която не съм спал. Аз съм енигма дори за себе си, пък какво остава за другите. Не знам дали реално имам проблем или не. Понякога си казвам "всичко ми е в главата", в други случаи си мисля че имам проблем в действителност, а в третите случаи мисля че са повече от един.
Имам малко приятели, въпреки че живея в голям град. Тези приятели са ми 7-8, но забелязвам че държа на 2ма, 3ма от тях, които ме изкараха от най-скучното лято преди 4 години и благодарение на тях станах по-осъзнат, по-пекан и т.н. Едните двама са на мои години, третия ми е като батко (3 години по-голям от мене) . Той по това време беше студент в друг град и рядко си идваше, а беше много интересен човек. Първо - държи се естествено, второ - има странно чувство за хумор, но винаги ни разсмива, просто е по-елементарен и непринуден в смешките си, но в това се крие харизмата му. Много спокоен и свеж човек. Точно от този тип хора, които едва ли не са безгрешни. Наистина на този човек няма какво да му кажеш, не защото те е страх от него че ще ти каже нещо накриво или ще те набие, а напротив - той е супер адекватен. Дори понякога да ми си стори че казва нещо грешно или на някой друг да му се стори така, той просто знае как да защити адекватно гледната си точка. Откъм действия също заслужава респект. По онова време нямах късмет с хората и попадах на натегачи, селски пръчки и откровено лайнари, като ги мислех за нормални, тъй като бях свикнал само с такива. След като видях едни от първите свестни хора в живота ми, рязко се промених. Почнах да гледам на повечето хора като балъци и тъпанари. Това не е хубаво, знам. Просто нямах характер, може би все още нямам, но за това после.
Като малък не излизах толкова, тъй като родителите ми са ме ограничавали от това, защото в много ранна възраст съм висял по болници и от страх да не ми се било случило нещо лошо пак и така.
Донякъде ги обвинявах, но разбрах, че не е правилно и не са имали достатъчно опит или редица други причини. Та съм изпуснал ранното социализиране и това ми създаде проблеми за доста по-напред. Не съм бил нито на ясла, нито на градина, а на предучилищна. Там децата бяха кофти, но това ще кажа че не е причина за сегашната ми ситуация, така че го отписвам.В основното бях в повечето случаи аутсайдер. Имах приятели уж, но не ме приемаха насериозно, щото бях малка джонка на една плюнка живот и когато си решат ме взимаха за мезе. Обиждах се, не знаех как да репликирам, абе обичайните работи.
Връстниците бяха по-напред от мен - така се чувствах. Държаха се все едно знаят вече какво място е света и как трябва да се държат, за да не бъдат смачкани, а аз бях просто прекалено наивен, невинен и уязвим без изобщо да се замисля за това. Някак си децата дори на по 11-12 знаеха че трябва да се защитават, но аз имах страх от другите или просто не го правих. Аз имам сестра, която караше буен пубертет, докато аз растях и все още си изграждах психиката. Тогава не и завиждах изобщо, защото нашите и се караха много, баща ми понякога я биеше (не прекалено, разбира се) майка ми също и тя си го изкарваше на мен, тормозеше ме и ме дразнеше, тъй като в тийнейджърските й очи аз бях просто едно глупаво лапе на 10-11.
Но тя ми сриваше самочувствието, оттогава почнах да имам страх от контактуване с момичета (с годините го оправих този проблем, но все още го има до няква степен). Баща ми отсъстваше - моряк и до ден днешен. Излизах от време на време, но бях домушар от типа "с наште в парка, мама ми купи сладолед и така". Глезиха ме много, но после местата ни със сестра ми се обърнаха. Тя стана по-уважавана от нашите, а на тях им изгубих доверието. Тя по принцип е била пълна отличничка и начетена, интелигентна, хубава и тн.
Причини:
Гимназията - там станах гнусен пубер филмар с пъпчивото лице. Там имаше доста по-готини хора от тези, които аз намирах за такива. Бях в езикова с испански, всички влизаха с голям бал и спираха да учат. Втория срок на подгответо и аз така сторих. После 9ти и 10ти клас като имах химия, биология, история на испански и СИП с истински испанци - тогава едвам връзвах тройки постоянно са ме гласяли за поправки, поне не бях единствен. :D Лошото е че аз и най-добрият ми авер бяхме нарочени от сума ти учители. Гледаха ни накриво, някак си тъпо ми ставаше че ни имат за олигофрени ( а ние просто 5 години сме се смяли, забавлявали и били несериозни) , но пък подсъзнателно имах чувството че ми харесва да съм дегенерат или утайка за тях. Тъп пубер. В класа ми имаше доста кокошки, които го разваляха и разединяваха. Не ги траех почти, а и доста често са се ебавали с мен. Да - подигравали са ми се и в гимназията.
3 съвета за изгонване в 10ти клас ( тогава никой от учителите не ни траеше и искаше да ни махне дори и с фалшиви причини) като един от тях се състоя, защото на едни камери било съмнително как сме се навели с авера под чина и ни нарекоха наркомани. Отвратителни... как малоумната директорка ще се върже на тъпи лапета от едно извънкласно занимание ( които също ни имаха някъв зъб ) и ще назначи съвет от 75 човека, които ще унижават 16-годишни и ще ги набеждават за престъпници. Това е адски грешно и неадекватно отношение на уж педагози спрямо деца... това наистина може да прецака психиката на дете. Аз едвам не тръгнах по лош път, но авера за съжаление да... техните се развеждаха по това време, нашите изгубиха всяква вяра в мен, бащата се държеше крайно агресивно и го бях намразил чак. По това време много цъках на компа и си купувах игри с картата му, без той да знае. Накрая я замразиха.
За капак аз и 10 човека от випуска на поправка по испански.. 6 дена до изпита и конспект от 4 страници, като имаше устна форма, тестова (писмена) , слушане и четене с разбиране. Аз се явявам за тройка, те ми ебават майката се едно отивам на DELE B2.. Имаше теми за устния около 10 поне тях успях да развия и да науча цяла нощ преди изпита. Накрая са сменили темите за устния с други по-гадни и съответно от 11 човека само 1 успя да вземе поправката. Не бяхме глупави деца, просто учителите бяха гадняри. Това даскало моментално го намразих.
Станах по-нетърпелив, с нисък толеранс, някак си тия мъки ми даваха правото да имам самочувствие. Оттогава ми е останало подсъзнателно чувство, което ме кара да си вярвам само в моменти, когато наистина ми е много зле и не може да се трае, иначе почувствам ли се добре почвам да си мисля че не заслужавам самочувствие и хубави неща, след като съм сторил толкова грешки. Почнах self-destructive behavior.
Запознах се с тревата оттогава и не съм спирал досега. Тогава пушихме само събота, но по 5 грама, а сега всеки ден пуша по 1-2 масета. Почнах да пуша по кутия на ден. Спрях да спортувам. Единствено ми беше хубаво, когато си свърша ангажиментите с нежелание и запаля един масур с аверите. Само напушляшките събирания, рап музиката и тия авери са ми останали като хубав спомен. Всичко друго ми стана тъпо и скучно. Заебах си хобитата, най-добре се чувствам като се лигавя и съм надран на мастия. Свикнах по този начин и сега нормалното ежедневие ме отблъсква. Не обичам подредеността и хармонията в живота, това ме депресира. Прекалено нормално и хубаво е - някак не ми е автентично. Същото важи и за нормално човешко поведение. Примерно постоянно да се правят комплименти, да си все приятелски настроен и да се държиш добре с човека насреща. Това ми е адски изкуствено и не го вярвам. Мога във всеки един момент да нахраня човека насреща (дори на бъзик) или да очаквам той да ме нахрани. :D Някак си съм свикнал винаги да има тръпка в ежедневието. Вече осъзнавам, че не мога да живея нормално, не ме удовлетворява.
Винаги искам нещо интересно да се случва, затова ходим на изоставени места с колата, напушваме се и прайм простотии. Ще си кажете тоз' е бахти глупака, ама реално не ми пука. :D
Аз съм на 21 обаче се чувствам още дете дори да си правя планове вече за бъдещето ми, аз предпочитам да го карам по-спокойно и да си живея както аз намирам за добре.
В последните години се пооправих откъм учене и отговорности, но все още се лутам в личностното си израстване и имам адски много въпроси, които ме човъркат. Най-вече тези - дали е възможно да живееш както ти си решиш? Имаш ли нужда от психолози за твоите проблеми в главата или можеш да си кажеш, че всичко ти е в главата и да се оправиш? ( имал съм дни, в които съм много стабилен психически и контролирам всичко без грешка, а на следващия ден съм пълна развалина и ставам от неадекватен по-неадекватен) Мозъка на човека е нещо, което винаги е било загадка. Имам чувството, че винаги сме на крачка от развиването на максималния потенциал, но просто не знаем правилния подход, нямаме правилното мислене и да - за мен съществува такъв тип мислене, който ще е в полза на всеки и би направил света по-добро място. Аз имам няколко личности в мен, но тази която искам най-много, се проявява доста рядко за сметка на по-"лошите" ми.
Не знам какво разбрахте от тази история, но благодаря ако сте я прочели! Просто един вид излияние, тъй като в момента съм в екзистенциална криза и ме интересуват въпроси от това естество. Идеята ми беше съвсем друга, но просто мозъка ми прелива от мисли и пак не мога да изразя същината. Лек ден, аверчита и живи здрави. :д
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 4f201a63fc |
|
1. Не мога да чета толкова дълго, съжалявам.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 6a7abc019e |
|
2. Едва ли някой ще прочете докрая подобни логореи. Имате време да пишете логореи, а нямате време да излезете на открито и да се разходите на воля!? Как няма да сте неудачници в живота, като сами се превръщате в такива? Застои ли водата на едно място, тя се превръща в блато, така е със живота, трябва му динамика. Георги Христов пее песен за приятелите, -"стигат ми двама, трима, но само да са истински. Приятели се създават, те не се купуват, но с мухлясване пред компютрите, няма как да се създадат!?
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 690118473e |
|
3. Ти си "one of a kind". Малко сте хората с "висш разум" и новото мислене, за това и ще ти е доста трудно в тоя свят и то пък на територията на ганьо. Самия живот /преживяванията/ и минаването на годините, също си казват тежката дума. Нормално явление са депресивните епизоди. Няма рецепта как за един ден да заподскачаш от щастие. Просто го приеми, стой здраво стъпил на краката си и в "съзнание", не падай. А в последствие ще започнеш да свикваш и да го преодоляваш, дори ще си научил някой и друг урок.
Между другото, един добър психолог би бил добра идея, ако усетиш, че тотално се разпадаш. Пробвай пък, ако стане- стане. Ако не, много му здраве. Няма нищо задължително.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: ece36dbedf |
|
4. Авторе това което написа не са някакакви безсмислици понеже си се бил напушил. Просто е прекалено дълго, защото вероятно си искал да споделиш по - подробно нещата, които са те правили щастлив, които са те правили нещастен и неудлетворен. По написаното от теб разбирам, че явно някак си се чустваш неудлетворен от своите постижения в училище. Самото чуство на неудлетвореност явно не го разбираш какво е точно и като споделяш минали случки се опитваш да разбереш защо чустваш лоша емоция и вина понеже не си се бил напънал повече в училище. Чуството на неудлетвореност е чуство което се появява кагото не си щастлив, че не си постигнал дадено нещо и съжаляваш в същото време, че не си се напънал повече и го усещаш някак като пропуск в живота. Това чуство ми е познато защото и аз съм го усещал на моменти. По преживяванята в живота си преличаме в началото. Когато бях малък бях най – щастлив вършех се някакви простотии и ми беше забавно имаше с кой да изляза, бяха много готини моменти, но щастието ми приключва до тук. По натам когато бях в основно училище, гимназия всички ме мачкаха направо си ме тормозеха и аз бях аутсайдър. Тогава и аз учих език, но английски. Проблема при теб е че гледаш другите понеже като не са учили в началото и ти си решил и ти да не учиш. Нямал си хъс за да научиш испанския и затова нямаш високи резултати и го чустваш като провал. За разлика от теб аз имах хъс ( мотивация ) и цел и затова го научих не перфектно оцениха ме срочно 5, но все пак съм доволен от себе си и усещам удовлетворение от това, защото знам чужд език. Мой авер и други се ме хвалеха, че знам английски, а аз мразех да се хваля с това, но просто другите ме хвалеха, а и някои ми завиждаха. И аз сe чуствах готино от това, че ме хвалеха усещах удовлетворение, че усилията ми дадоха резултат. Сега мога да гледам филм на английски почти без да чета субтитри. Но авторе да ти призная испанския ми харесва много повече от английския бих учил и испански. Английския е някъф педалски език :D :D винаги ме е дразнил, но ми е полезен. Аз може и да съм постигнал някои неща, но съжалявам за други. Съжалявам, защото за разлика от теб не съм си наживял тинеджърските години както трябва. Ето ти си се събирал с компании напушвал си се забавлявал си се винаги си имал с кой да излизаш, аз нямам компания с която да излизам и да имам щури преживяваня и седя по цял ден в нас ;/. Така, че може би това е моя пропуск в живата е, ‘че не съм се няживял тинеджърството. Ако твя пропуск в живота чустваш, че е това, че не си постигнал някои неща в живота и не си имал повече личностно развитие явно е това може би това. С едно нещо не съм съгласен с теб. Да обиждаш други хора в автобус ти било тръпка. What the fuck!? ! Това за мен не е нормално и е просташко поведение брат. Аз за тръпка и силно и прекрасно преживяване разбирам примерно. Да скачам с бънджи или парашут или да отида на някакво велико пътешествие изпълнено с приключения. Ама да ми кажеш, че да обиждаш някъв непознат ти е било едно велико преживяване една тръпка не съм съгласен. Казваш, че мразиш хармонията мира ежедневието вижда ти се скучно. Знаеш ли защо е така? Ще ти кажа защо. Защото нямаш цел. А когато имаш цел всъщност имаш и тръпка. Сега като се замисля разбирам защо ти е било тръпка да обиждаш някой в автобуса. Просто ти си си го поставил за цел. Примерно мислиш си “ E този ден, ще направя някаква простотия, някой в автобуса ще обидя “. И след като го постигнеш усещаш някакво увлетворение, че си го постигнал. И добавяш още нещо от списъка сас направените забавни простотии :D
:D XD. Аз затова те разбирам като бях дете аз бях така. С братовчетка ми цели списъци с простотии :D :D :D. Тогава си ми беше щастливо но сега сме големи и всеки е по пътят си. Като цяло мисля, че ти трябва си поставиш по - висши цели. Това, че от време на време правиш простотии и се напушваш с аверите ти носи някакво удовлетворение. Но много дъбоко в себе си знаеш, че това не ти е достатъчно в живота. Като пример за цел мога да ти дам да учиш нещо каквото ти харесва. Развий се личностно научи нови неща. Ако примерно първо се провалиш недей да се отчайваш поне си опитал и си се напънал опитай пак. Според мен понякога имаш нужда да посетиш психолог, защото не разбираш какви точно емоции изпитваш, а и тревата те обърква. Пробвай да четеш малко психология тя ще ти помогне да разбереш по – добре емоциите и кога има някакъв проблем. Аз примерно съм чел малко психология но не съм психолог :d, но разбрах твоя проблем. Че изпитваш неудлетворение ( май написах грешното думата :D) и че ти не знаеш какво точно е тръпка и защо усещаш тази емоция. Аз от wikipedia разбрах какво значат някои емоции като съчуствие, състрадание, емпатия и др. По – трудните цели носят по голяма тръпка като се постигнат. Не се отказвай. Ако бяхме авери щях да ти помогна да си постигнеш целите, а ти щеше да ми погнеш да се наживея както трябва.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: a2614dcc1d |
|
5. Спри да пушиш трева. Започни да спортуваш и си постави достъпни цели в живота. Не ти е било лесно като дете, щом си бил по болници, но вече си пораснал и може да контролираш живота си. Трудностите ни дават уроци, които да научим. Не им позволявай да те смажат. Всеки човек е преживял трудности и несправедливости. Въпросът е как ти ще реагираш на тях. Дали ще позволиш да те смачкат или ще станеш по-силен. Тревата е бягство от реалността. Обаче ние живеем в реалността и няма къде да избягаме. По-добре се стегни и промени живота си. Успех.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
