Защо винаги страдат хората, които най-малко заслужават?
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 855 пъти
Аз съм на 14 години. Винаги досега съм се старал да имам правилна самооценка за себе си. От малък съм се различавал от повечето деца. Никога не съм бил толкова общителен спрямо хора които не познавам. Никога не съм искал да съм в центъра на вниманието и никога не съм имал онова високо, та прекалено високо самочувствие, което са имали другите около мен. През целият ми живот съм се старал да бъда добър към всички останали. През повечето време съм поставял другите хора преди мен. Никога не съм бил на принципа ,,Дай да излъжем, че да минем по-лесно". Не съм перфектен. Както всички останали и аз не съм правел винаги добри неща, но сравнение с другите хора, мога да кажа, че не съм като тях. Много мразя да се хваля, но винаги съм бил много по-добър от повечето хора около мен, в много неща, но въпреки това не съм парадирал с уменията си. Гледал съм, обаче хора които го правят и винаги съм им се чудиш. Старал съм се да не съм като повечето деца в днешно време. Не псувам, не лъжа, не крада, не се подигравам на хората, не се държа грубо с тях, не пия, ламо ли пък наркотици и всякакви подобни глупости. Същото мога да кажа както за хората които наричам истински приятели, така и за семейството ми. Всички винаги сме били честни, добри с останалите и сме правели всичко възможно, някой ден да се гордеем с живота си, но там идва проблема. Винаги хората които най-малко вредят, най много страдат. Майка ми която е невероятна майка, също винаги е имала проблеми. Когато съм бил бебе, е трябвало да търпи баща ми, типичният български алкохолик, заради мен. Той обаче не е бил на мнение, че семейството му е нещо ценно. Когато съм бил на 4, той вече си направил второ дете, от друга жена. Тогава аз и майка ми сме се преместили при баба ми и дядо ми. Тогава той решил обаче, че второ семейство не му стига и в момента е на трето. Мен това въобще не ме трогва. Никога не съм бил някой от типа:Ааа това не е честно! Не, дори съм по-щастлив, че не сме живели с него. Тъжно ми е обаче за другите деца. Две вече са изоставени, предстои и третото не дай си боже, по-добре да си се грижи за детето и да не прави това което прави с другите. Въпреки това той продължава да си живее живота и не му дреме. Има си пари, има си семейство и си щрака с пръсти. Други проблеми пък идват в училище. Вече съм 8 клас и за щастие имам най-невероятният клас, но до преди това, не беше точно така. От първи до 7 клас търпях почти всички противни индивиди от нашият клас. Разбирах се само с 4 човека. Моите нови приятели от училище. Тези които ми помогнаха по-лесно, да забравя старите, които изоставих, след преместването. Целият клас обаче беше срещу нас и най-вече срещу най-добрата ми приятелка, която ще нарека Оливия. Те и се подиграваха без причина. Тя беше може би най-дрожелюбният човек в класа. Но тъй като ние отказахме да го правим, естествено се обърнаха и срещу нас. Тогава още един много близък мой приятел си тръгна. През всички тези години дядо ми започна да развива дименция. В началото беше много лека, но продължи да се разраства. Майка ми направи няколко опита да си намери нов мъж, но всички бяха неуспешни. По падаше на същите индивиди като баща ми. Докато подигравките продължава ха, дименцията се развиваше, а майка ми разви паник атаки. Това естествено се отрази и на баба ми, която си съсипа много нерви. Случиха се още много неща, но те не са толкова важни. Пренася ме се в днешно време. Каква е ситуацията. Баба ми е в болница с корона вирус. Ние сме под карантина, което значи, че майка може да си загуби работата. Дядо е в тотално неадекватно състояние, а аз всеки ден продължавам да усещам, как все по-малко търпя и как се ядосвам и от най-малките неща които се случват. Въпросът ми е защо хората които не правят на никой лошо, страдат най-много. Защо тези които ни тормозеха живеят страхотен живот. Имат семейства, роднини те им са здрави, а ние стоим и се чудим кога ще дойде линейката, за пореден път. Много съм мразел да се оплаквам и все още мразя. Като вляза в facebook и видя всички останали как плачат, понеже някой не им писал ми се повдига. Смятам, че и аз не съм най-изтрадалият, дори се чудя, дали е нормално да стоя и да пиша това тук. Просто почвам да се отчайва все повече и все повече. Виждам как новото поколение в което влизам и аз, няма никакъв морал и ценности, постепенно затъпява, а и на всичкото от горе е нагло. Чудя се защо винаги, някой друг е виновен, защо никой вече не признава когато сгреши. Просто не знам. Пиша това за да видя какво мислите вие по въпроса. Защо винаги най-лошото е за най-добрите и накъде отива света. В това си състояние, със сигурност не на добре, благодаря предварително на всички които са писали.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 7 месеца hash: 0647276a00

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Изглеждаш свястно момче затова ще ти споделя моите мисли. Това което казваш, че "хората които най малко заслужават, най много страдат" е по скоро неточно обобщение на малко по сложен процес. Та тези хора, които имат някакъв морал и принципи, изведнъж се оказва, че тези техни характеристики са по скоро ограничение, или недостатък, в контенста на днешната реалност. Днешно време с честен труд не се изкарват пари. Сега знам, че много хора няма да пропуснат да споделят как с честен труд са си купили къщите за милиони и карат лъскавите си джипки но по мои наблюдения болшинството "бизнесмени" са замесени в особено мътни далавери които им носят по голямата част от печалбата. В персонален аспект, хората които са честни, откровени, просто не могат да оцелеят в днешното общуване където трябва да си по ловък от змиорка и да преглъщаш много неща в името на "политическата коректност" и "ненараняването на нечии чувства", щото изведнъж ще се окажеш "агресивен", "смотан" и прочие. На такива хора им е много трудно да "общуват" днешно време, защото най често рядко нещата се наричат с правилните им имена. И цялото това изопачаване което честичко се наблюдава, е най малкото смешно, понякога досадно, друг път обидно. Зависи от случая и доколкото те засяга. Подозирам, че знаеш за какво говоря. И "страдаш" защото си различен и не се вписваш в средата в която се опитваш да просъществуваш. Ето това е източника на твоето "страдание". Хората които си гледат кефа и нямат проблем да се похвалят, прецакат другите, излъжат, и тн, нямат тези твои терзания. А това че дядо ти има дЕменция, баба ти -коронката, са просто нещата от живота. На всекиго може да случи и е резултат от много фактори, най вече - късмет. Твърде си млад но ще видиш, че живота има навика да ни поднася тези "изненади". Сега, на кого са "повече", на кого "по малко", кой "заслужава" - това са все въпроси които е малко безсмилено да си задаваш защото нито можеш толкова лесно да ги измериш, като количество, нито си ти този който определя "кой колко заслужава". Правиш каквото можеш, по начина по който вярваш че е правилен и си носиш последствията, и хубавите и лошите. Може и да ти е тежко но знаеш че си направил правилната постъка, доколкото има такова понятие. Тези хора които са постигнали своите цели за сметка на другите, рано или късно ще си платят. Съдбата има малко шантава представа за равновесие но неизмено го постига. И не е необходимо да става по начина по който ти очакваш, и когато го очакваш. Знам, че ти е тежко сега но след години, когато обърнеш поглед назад, ще разбереш, че трябва да си благодарен на тези трудности защото те са те направили по силен. Направили са те човека който ще бъдеш тогава. И ако ги нямаше тези трудности сега, далеч немаше да знаеш, и можеш това което ще знаеш тогава. Не казвам, че ще ти е лесно. Даже е много вероятно да не ти е. Но както е казало старото клише - no pain - no gain.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: c6c87aef70

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Нека ти кажа че и аз съм добър по природа но с времето ставам все по лош. Вече съм на 27 години и да ти кажа когато си твърде добър хората те възприемат като беззащитен и като човек който може да бъде разиграван, трябва да имаш и една по жестока страна която да не позволява да те използват. Трябва да можеш да си опърничав и по груб но да го контролираш това нещо и съзнателно да правиш избор да не си такъв когато ситуацията не го изисква.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: 09d973d758

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Мило момче, учи и след време замини да живееш в друга държава. Радвам се, че има млади хора като теб. Да, у нас се шири злобата и простотията. но не мисли, че тезихора са здрави и щастливи. И те са нещастни, но не го споделят. И те си имат своите драми и трагедии. Гледай себе си, научи да се защитаваш или пък да не ти пука от тях. Успех!

 

...

горе^

преди: 3 години, 6 месеца hash: 38721bbf23

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Има и щасливи хора като теб под небето, накрая винаги ДОБРОТО побеждава....

 

...

преди: 3 години, 6 месеца hash: e4bb0dc010

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Питам се коментари 1 и 2 давате ли съвет на младежа да стане лош за да не страда? Да не говорим за съвета на 3 който видял едно свястно българче гледа да го изгони от държавата. Авторе за мен и моят 50 годишен опит в живота всеки човек заслужава страданието си, просто ти не виждаш колко страдат лошите и не забелязваш грешките на хората, които си заобичал. Ще почна коментара си поред на описанието ти. Това че за разлика от други деца спазваш закона и морала не те прави по велик от тях, спазването на морала и закона е задължение на всички и онези които не го спазват ще понесът своето наказание или закона ще ги накаже или живота който ни дава страданията. Имам предвид че ти като дете, което не взема наркотици, никога няма да преживееш страданието на детето наркоман, чиито приятел буквално умира в скута му от висока доза, няма да преживееш стреса и страховете му от полиция, никога няма да лежиш надрусан на опикания цимент в порутена сграда и т.н. С поведението си и изборите си в живота ти си се предпазил от тези страдания. Майка ти от нейна страна страда заради лошия си избор на съпруг и твой баща. Сам твърдиш че през годините продължава да избира алкохолици за мъж, не може да ги изтърпява но харесва такъв тип мъже. Мислиш че на баща ти му е лесно, но не знаеш какво страдание е да не може да намери жена, която да си го търпи такъв какъвто е с всичките му плюсове и минуси. Щом прави вече трето семейство, означава че той полага усилия да създаде връзка, създава и дете за утвърждаване на връзката и със сигурност с всяка нова жена той влага надежда да има семейство, вчрва че тя е жената, но в последствие все се чувства излъган. Може би сега няма, но ще разбереш последното ми изречение когато пораснеш. Че при един развод никога няма само един виновен, винаги и двамата са. За децата в училище. Всяко страдащо дете не е заслужило сама такова отношение, но страданието се излива върху него заради пропуските на родителите му в неговото възпитание от 2-3г възраст. Децата за да не страдат от обиди и делене трябва от съвсем мънички да бъдат социализирани, за което родителите са отговорни, да знаят как да се държат с другите деца, така че не те да са обижданите. Държанието и социализацията на Оливия е причината тя да е обижданата. А онези деца които в училище са най- бойни и обиждащи нямат родители, физически може да имат, но емоционално нямат, те не са прегръщани не знаят какво е ласка, често търпят крясъци и скандали, много често са пребивани от родителите си. Случва им се лично да пребоядисват коридора с валяк за да заличат кръвта по стените от побоя нанесен на майките им предната вечер. Ако преживееш само един техен ден в дома им би избрал да си на мястото на Оливия за цял живот, вместо да преживееш още един техен ден. Защото Оливия може да се научи да се социализира и всичко зависи от нея, а те родителите си не могат да сменят, детството им ще си остане побоища и скандали. Деменцията на дядо ти, ако поне малко прочетеш ще разбереш, че това е болест която се появява в резултат на неглижирана грижа за здравето в по млада възраст, имал е дребни за него болки на които или той или лекаря му не са обърнали внимание да лекуват. Баща ми от 35 годишен редовно много го боляла глава, години наред гълтал обезболяващи и не ходил на лекар, след време се оказа се че имал заболяване на веничките в главата и си изстрада деменцията в по късна възраст. Баба ти за съжаление е с корона вирус, най-искренно й пожелавам да се оправи, а страданието й е причинено от това че не се е пазила достатъчно, много бабички не са заразени защото са се лишили от ходене сред хора, от прегръщане и целуване на децата и внуците и т.н. А много бабички дори и заразени не са влизали в болница, защото са си обърнали внимание на здравето навреме, още от март месец пият редовно минерали, витамини, особенно витамин Д и за едно кихане звънят на личния лекар за съвет как да постъпят. Изводът е че всеки си изстрадва неговото, което му се полага според действията и изборите, които е правил в живота. Аз също, както и ти. И съвсем не е вярно, че хората които са те тормозили не страдат, те страдат ти просто не виждаш страданията им или те добре прикриват болките си.

 

...