Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз харесвам доста американската музика (джаз и бег бенд) в периода 1920-1940-та година и.. се записах на суинг танци.

7.   Предна инкарнация.Живял си в онези времена.Това е паметта на душата.

8.   Спокойно, световната икономика наподобява на Голямата Депресия от 29-та. Скоро. xD

Иначе шегата настрана, аз се чувствам така за Античният период.

9.   Аз предпочитам да живея в България през 30-те, отколкото в днешна България!

10.   На мен такава емоция ми носят 70-те и 80-те години на миналия век. Не съм живяла тогава. И пак е най-вече заради музиката, културата. На връстниците ми им е странно как може да си падам по прическата на Лита Форт. Като цяло стилът на обличане и начина на живот ме привличат. Дълго се чудех защо изпитвам носталгия по време, през което не съм живяла. Ако наистина има реинкарнация най-вероятно съм членувала в някоя рок банда. Не знам ти как гледаш на съвременния живот и какви са възгледите ти за бъдещето, но ако не възлагаш големи надежди като мен, най-вероятно си избрал/а друго време, в което да се потопиш, по-далечно от твоето. Защото преди аз направо си изпадах в депресия, поради факта, че не живея през 80-те, но се съмнявам, че при теб ги има тези филми. 30-те са тежки времена наистина, но тогава се е живяло много по-интензивно. А един интензивен живот за днешния влежал се човек си е блян.

11.   Аз изпитвам носталгия към 50те и искам да живея тогава...

12.   Аз изпитвам към 60 те и 70 те. Ако не сте гледали филма полунощ в Париж на Уди Алън, го гледайте!

13.   Не те ли влече да си стрелец в мафията? С бомбе и автомат. А дали всички нямат носталгия като гледат парадите на Хитлер, как го посрещат хората на тълпи.

14.   Каквото беше смислено беше до 60-те. Хората ходеха облечени като джентълмени-с костюм и шапка, а не като парцали както е сега. Невероятна архитектура. Всички смислени сгради в България са от 30-те. От типът на съдебната палата в София. Не като недоразуменията на съвремието, а още по-лошо на комунизмът. Колите също бяха с истински стил. Olds mobile super 88, Golden Rocket , Mercedes W108 и т.н. от този период наричам коли, а не съвременните японски оризоварки.

15.   Аз пък не изпитвам точно носталгия към 70-те, но пък съм фен на Байерн Мюнхен и германския национален отбор по футбол. И точно този период е един от най- успешните за Германия и Байерн. Особено 1974, когато Западна Германия става световен шампион, а Байерн шампион на Германия и европейски клубен шампион. Иначе Западна Германия са трети на световното през 1970г., стават европейски шампиони през 1972, както вече казах стават световни през 1974, на европейското през 1976 губят финала в Белград от Югославия с дузпи и не успяват да защитят титлата си от 72, за съжаление на световното през 1978г. отпадат във втората фаза на турнира, но поне минават групите, нещо, което не успяха да направят миналото световно. А и тази загуба от вчера с 6 на 0 от Испания- най- голямата им от 1931г. От 2 години нещата за отбора не вървят хич добре игрово, да не говорим, че отбора се пълни с все повече негри и араби. Голям интерес за мен е вече споменатото световно през 1974 в Западна Германия, когато на Олимпиащадион в Мюнхен Германия побеждава Холандия, която изповядва така наречения тотален футбол. Гледал съм мача на запис, въпреки че холандците са фаворити с техния тотален футбол, Германия въобще не им отстъпва и титлата им си е напълно заслужена. Второто полувреме отменат 3 гол за Германия заради засада, но от повторенията се вижда, че защитникът я покрива поне с 1-2 метра. Тогава за Германия играят имена като Франц Бекенбауер, Сеп Майер, Паул Брайнер, Герд Мюлер,Ули Хьонес и т.н. Днешните национали не могат въобще да се сравняват с тях нито като игра, нито като характер и желания за победа. Може би изпитвам носталгия по този период, защото сравнявам днешния футбол с тогавашния. А сега играят масово лигльовци с хиляда татуировки и огромно самочувствие, взимащи милиони и правещи пропуски, дето някой футболист от селски отбор няма да направим. Наскоро гледах едно документално филмче за Световното през 74, там имаше много допълнителни кадри като цяло в обстановката в Западна Германия тогава- даваха кадри от Мариенплац от сутринта преди финала в Мюнхен, ставаше въпрос за Schwarzmarkt(черен пазар) и че билет, който струва 80 марки, там го продават за 2000. Та и се загледах по хората, и за мое учудване мярнах един негър(може би е дошъл специално за финала и не живее там :), но повечето си бяха бели европейци, а аз в момента съм в Мюнхен и знам кво е положението точно там и около площада. През работните дни по улиците там е пълно с араби, които явно нищо не работят и само разчитат на държавата. Разбира се, аз си мечтая за онези времена, но погледнато от реалистичната страна на нещата, ако бях живял в България тогава хич нямаше да е толкова хубаво и романтично, съдейки по разказите на по- възрастни роднини. Да може би щях да гледам мача на някой черно- бял телевизор и толкова. Ежедневието ми щеше да е най- вяроятно подтискащо. Сега имам достъп чрез Интернет до много информация и видеа от тогава, но реално ако бях съвременник на тези събития щях да съм с доста по- ограничена информация. И цялото нещо е горе- долу илюзия, защото сега виждам недостатъците на това време, а идеализирам онова, без да мога да видя и лошите страни. Но пък може би наистина Западна Европа през 70-те е била по- добро място от сега и като цяло най- доброто през 20век- войните са свършили, икономиките са се подобрили, а светът не е толкова глобализиран и Европа не е била пълна с всякаква паплач. Това може да се види и от национланите отбори тогава и сега- през 74 играят 11 холандци срещу 11 германци, а през 2019 бяха 5-6 негъра за холанския и 2-3 за германския отбор. Клубните отбори са пълни с чужденци взимащи космически заплати, а през 70те играят хора от съответната страна. Неслучайно ФИФА искаше да въведе правило най- малко 6 играчи в стартовия състав да са от местни. И какво се получава- купуваш татуиран негър от майната си и му даваш огромна заплата, той прави невероятни пропуски и накрая като успее да вкара прави някакви маймунски изпълнения след гола, че и някакви черни маски си вади от гащите и си ги слага на лицето. Футболът сега е и отражение на днешното общество и най- вече на младото поколение. Както и футболът тогава вероятно също за тогавашното време. Чиста радост след гол, няма ги разни маймунски танци, боядисани негърски глави в бяло, разни малоумни жестове. Затова бих живял в Западна Германия през 70те, може и да не ми хареса, но от близкото минало това е времето и мястото за мен, в което е било добре да се живее. Затова и авторът изпитва носталгия към 30те, няма лошо, но дали би бил щастлив тогава зависи от много фактори- в коя държава си роден, в какво семейство, евентуално професия и т.н. Но най- добре да не гледаме в миналото, а в настоящето колкото и неприятно да е, е все пак ще се сещам от време на време за немския футбол през 70те, нищо не ми пречи.

16.   Объркал съм, че губят от Югославия, всъщност губят от Чехословакия, този финал остава известнен с победната дузпа изпълнена от Паненка, която носи неговото име.

17.   Аз пък винаги съм имал носталгия към 90-те. Аз съм дете на 90-те, но много малко съм хванал от самото десетилетие, като много малко дете и нищо не си спомням. Обаче от това което съм гледал, чел и слушал са били мега яките години и е било супер да си тийнейджър тогава /ако има хора, които са били тийнове в онези години, може да се включат и да споделят/. Супер яките филми и музикални парчета излизат в онези години, изгряват големи рап, рок и поп легенди и групи, уокмени, покемони, шантава мода за облекло, САЩ 94 и великите емоции с националния отбор, имало е играчи като Зидан, Феномена, Дел Пиеро, Баджо, Ван Бастен и тн; последното десетилетие в което технологиите не са заели ключово място в живота на тийнейджърите, имало е игрални зали /малко съм хванал от тях в началото на 21 век. но истински пик имат именно през 90те, където познати са ми казвали за невероятни емоции там/. Изобщо 90-те е едно невероятно десетилетие, поне за младите хора тогава.

18.   Няма такова нещо, като реинкармация, прераждане и др. подобни. Просто няма смисъл в тях, нито логика. Ако ги имаше, човек щеше да си ги спомня. Истината е, че животът е един и след него всеки ще бъде съден според делата си. Иначе, разбирам как се чувства автора, понеже аз доста дълго време имах същата "носталгия" по 80-те докато бях тийнейджър, въпреки че тогава съм бил много малък. Даже по едно време търсех старателно филми от 80-те. После всичко това просто си изчезна и осъзнах, че е било плод на филмите и телевизията. В началото на 90-те, когато вече започват повечето ми съзнателни спомени се даваха филми от 80-те и явно тогава ми се е набило подсъзнателно, че това време е много хубаво. Затова, като цяло трябва много да се внимава какво се гледа и изобщо каква информация се възприема, защото всичко това влияе не само на децата, въпреки че те са най-податливи. Не бива да забравяме, че пътят към ада винаги е постлан с добри намарения, иначе никой не би тръгнал по него.
Колкото до 90-те, понеже номер 17 пита, не мисля, че беше нещо невероятно. Огромна част от музиката и киното и тогава, и сега, а и преди това пропагандират насилие, наркотици, алкохол, безразборен секс и т. н. Тогава, а и след това слушах доста музика, но после осъзнах, че ми влияее много зле. Бях станал много черноглед, негативен, раздразнителен, даже и агресивен. Започнах да пуша цигари и да прекалявам с алкохол. Слава на Бога, че бързо ме спаси от тази бездна. Компютърните зали също не бяха нищо особено. В повечето случаи бяха средища за разпространяване на наркотици и киснене до такава степен, че някои не се прибираха с дни. Хубавото на 90-те за мен беше, че децата тогава бяхме доста по-социални и не стояхме вкъщи, като затворници.