 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Страх сред хора
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 4917 пъти
Студентка съм, но студентството ми няма нищо общо с това което хората си представят. Страх ме е да се събирам с колегите си, (макар че имам две приятелки сред тях поне, може би само едната е истинска но все пак) притеснявам се постоятелно, не съм в състояние да се справя със социално събитие.
Но дори сега е по- добре. В гимназията бях много изолирана и притеснителна, добре че имах една близка приятелка там. Ако случайно срещна някой стар познат умирам от притеснение; ужасна паника ме обвзема
Вече не виждам смисъл да се старая да се променя, а ме боли че нещо толкова естествено е невъзможно за мен.
Боли ме от подигравките на които съм била обект и липсата на уважение и приемана.
И Второ боли ме че заради този страх се изолирам от живота и правя компромис със себе си (и преди в гимназията и сега) и не съм способна да реагирам в съвсем нормални моменти, защото едвам издържам стреса на социалните ситуации. Толкова е силно...
Понякога взимам успокоителни, за да съм в кондиция.
Чувствам се толкова слаба и уязвима
Боли ме, че миналото е ужасно, а бъдещето не изглежда по-различно.
Нека това не звучи като мрънкане, просто имам нужда да споделя
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 7aebe177bd |
|
1. В никакъв случай не гледай на бъдещето с лоши очи. Та ти си едва студентка. Животът е пред теб. Забрави за периода в гимназията- той е минало. Не се обръщай назад и не мисли за нещата, които са се случили или не. Просто живей за мига. Ако се чувстваш самотна, отчаяна или депресирана, излизай повече. Разсей се с нещо, бе момиче. Не се затваряй в себе си!
Успех и горе главата!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 48eaf3a79a |
|
2. Потърси професионална помощ.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 84a378ac4d |
|
3. Първо: аз съм момче и съм като теб, ще ходя да уча висше и просто не знам как ще ме приемат съквартирантите ми (с двама ще трябва да съм)
и просто съм ги намразил тия момчета, всичките едни и същи и просто по начина по който се държат с другите и един към друг и начина им на говорене, въобще не ми допадат и не съм като тях.
Добър съм и заради това в училище съм бил използван и не знам, мисля че пак ще е така, и все ще съм си така срамежлив и направо не знам как ще бъде.
Не че ме е страх, ами просто не искам да се сбирам с никакви олигофрени (а те са едва ли не навсякъде) не искам да бъда и да се старая да бъда готиния от класа и просто ме е страх да не ми повлияят лошо и представи си от комплекси да почна да се движа с тях и да пропадна и т.н.
Просто искам да съм си спокоен и да си следвам мечтите и целите без никой да ми пречи, че то вече са ми безсмислени тия кафета дискотеки и купони, ненавиждам ги вече.
Не знам как ще бъде, надявам се да се падна с някакви ориентирани свестни момчета, знаещи какво искат от живота. Така и на теб ти желая да срещнеш повече свестни момичета, с които да си дружиш и да нямаш никакви притеснения
Успех :)
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: cda33b9bbd |
|
4. Съжалявам, обаче ми звучиш като емоционална развалина. Най-важното е да не се депресираш с глупости, на земята има толкова много хора, които се изолират или просто са затворени вътре в себе си, спокойно- не си единствената. Не гледай към миналото, то е било отдавна сега си е за сега. Имай нагласата, че това тогава е било отделен момент и че сега имаш правото да промениш това.
Започни от 0 в смисъл няма нужда веднага да се изръсиш на някой купон.
Примерно пусни си музика и сама там салата,пиене малко ще си потанцуваш ще пееш, да се отпуснеш и така, после пък след време каниш 1 човек и говорите и пак така после 2 и 3...имаш 3 приятелки до тук добре. После приятелките ти да поканят гаджета или знае ли се... и така с времето ще свикнеш с хората. Просто говори знам колко е трудно, но си млада имаш толкова време пред себе си стига с болката преглътни го и ако не я искаш за напред действай! Колкото и да ти е трудно.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 13607ad46d |
|
5. Здравей, мила! Не знам защо си такава, но аз бях същата в гимназията, сега съм студентка, по-добре е, но пак не както ми се ще. Винаги съм била различната, странната, но когато някой поговори с мен, вижда че съм един нормален, дори свестен човек, със свои собствени разбирания и много чувствителна душа. Може би и при теб е така. Но знай, че е важно да се научим да бъдем повече навън и сред хора, това никой няма да ни го осигури, а и не е никак страшно, важното е че е полезно и смислено. Имай самочувствие, върши си своите неща, поставяй си цели и ги постигай, това ще те издигне. И не взимай успокоителни... намери друг, по-полезен и жизнен начин... например спортувай. И да знаеш, не си сама, прегръщам те.
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 0fb577640c |
|
6. Имам подобен проблем, макар че е от скоро. Момиче на 21 съм. Стана така че трябваше да се преместя в друг град, където не познавах никого. Е, намерих нови приятели, но сега са ми само познати. Изгубих връзка с който и да било. По цял ден съм сама у нас. Единствените хора, с които имам връзка са гаджето ми и майка ми. Съвсем съм се отделила от света.
И сега и аз като видя някой познат се паникьосвам. Забравила съм как да се държа между хората. Ето скоро започва новата година и ще трябва да се видя с колегите си... Ужас!! Не мога да се позная. Разбирам те напълно. Макар че разликата между нас е че ти винаги си била такава, аз аз съм от скоро така. И в крайна сметка не виждам оправяне. А не знам къде да си намеря нови приятели. :((
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 433dbcb941 |
|
7. Момиче, смятам, че всеки се притеснява както ти. Кой повече кой по малко, това е естественно. Но това с хапчетата е крайно! Какво да ти кажа, започнах ей така да пиша, сещам се единственно за дишането. Дишай издишай, за да спре напрежението. Или пък си представяй, че вече не се притесняваш от никой и нищо, а притеснението само ще исчезне. На някой действа. Опитай и пиши, ще чакам дабрия резултат.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: d3d54e61a9 |
|
8. Трябва да се научиш да харесваш себе си и да си в баланс с потребностите си. Щом социалните контакти са стресиращи за теб, не бива да се напъваш насила да се събираш с много хора.
Как се чувстваш когато си само ти и още един човек?
Ако в компания от един човек се чувстваш комфортно, замисли се дали наистина ти е необходимо да излизаш с много хора.
Лично аз в компания от един човек (или максимум двама, ако поне единия ми е близък приятел), се чувствам добре. Изляза ли с повече хора - или мълча или изпадам в сконфузни ситуации.
Но отдавна съм си направила равносметка и смятам, че близките ми приятели с които се виждам са ми напълно достатъчни и не ми е нужно да ходя по партита.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 92bad2ce6f |
|
9. Вземи си котка. аз имах същите проблеми, но си взех котка и всичко е пърфект!!!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 851142b5ac |
|
10. Разбирам те. И аз имам горе/долу същия проблем. Аз съм момче на 19 години. Тази година ще съм студент.
От както се помня все са ми се подигравали. Първо, че съм кльощав, после че пък съм дебел (щото пък бях напълнял, и още съм пълничък). Абе като малък бях доста срамежлив и все се изолирах от останалите, а те винаги ми се подиграваха защото бях различен от тях.
На училище не ми обръщаха внимание, на улицата ме мачкаха и така беше. По едно време толкова ми беше гадно, че почти не излизах от вкъщи. Имах някакво параноично чувство, че побойниците са зад мен и ме чакат. Че всички, които срещна ще ме помислят за изрод, или нещо от сорта.
Аз затова не понасям града в, който живея. Той не е много голям и почти всички се знаят. И нали знаеш- като ти лепнат име и си остава за цял живот.
Аз затова сега ще уча в друг град. Просто трябва да смениш обстановката.
Например като отида в друг град, където не познавам никого и нямам задръжки, знаеш ли в какъв нов човек се превръщам. Коренно се променям, ставам пич, поглеждам всички в очите, ставам веселяк и пич.
Това е защото всички келеши и биячи ги няма в тоя град.
Предлагам ти като завършиш висшето, да отидеш в някой друг град, в град където не познаваш никого, и никой не те познава. Там ще започнеш отначало, и ще се освободиш от това цялото бреме.
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: fb0d1adbcb |
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: a220580420 |
|
13. До 10. Ставал пич, хей хей спри с хвалбите, защото и сам не си вярваш!
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 15d92906c1 |
|
14. Аз имам същият проблем. Много съм притеснителна, но Слава на Бога той ми даде точните хора, с които да общувам и да ме приемат каквато съм. След време се отпускам и се държа супер. Пожелавам ти и ти да намериш хора, които ще положат старание да те опознаят и съм сигурна, че много ще те харесат. :)
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 6e9dada1b5 |
|
16. Мила аз имах и все още имам същият проблем, но не е толкова голям както преди. Сега все още съм си притеснителна и много затворена като теб, но разбери това ни вреди ние гледаме другите хора, а не гледаме за нас преди всичко трябва ние да си имам самоуважението, от там тръгват нещата когато се уважаваш няма да допуснеш да те мачкат или да те нагрубяват или пък да ти нямат уважението да те мислят за по - незначителна започни от там да се уважаваш!!! и така ще видиш, че и другите ще те уважават, че и да почнат да говорят с теб. Трябва ли да се напрягам да говоря с един мърльо, който първото не ме уважава, който му е все едно дали ме слуша или не? Такива са хората лоши не им пука за твойте чувства, за твойта чувствителност, а гледат за себе си докато ние обръщаме внимание на всичко. Защо трябва да изпитваш този страх? нима другите са повече от тебе? и ти си човек както всички останали не си единствената, която има този проблем, но трябва да преодолееш страха да, знам трудно е и за мен е все още трудно да се справя на пръв поглед с незначителни неща, съвети съм получавала като това да намразя ситуацията, да ми стане безразлично, гласът ми така да се каже да бъде по - груб при общуване и до някаква степен са ми помагали и да ти кажа честно наистина сега съм малко по - добре в сравнение с преди. Наистина подкрепям другите мнения по проблема, че наистина трябва да излизаш по - често навън, да си сред хората, когато нямаш ангажименти да си поспортуваш това не е лошо просто се освободи малко изпусни това напрежение ще се радвам ако го направиш много ми е тъжно, че ние затворените и срамежливите страдаме или поне аз страдам или страдах заради това, че нямам много приятели, няма с кого да излизам, наистина много ми е тежко, но постарай се да бъдеш поне малко безразлична недей да пиеш хапчетата вредиш си на здравето ако ти не си обърнеш внимание на здравето няма кой!
Това е от мен малко си излях мъката и аз, но ако има нещо моля да бъда извинена. Искам да си силна и да не ти пука много много надявам се да съм била полезна с нещо :) Успех ти желая! Ще се справиш!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
