Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Истината, е че е необходима самодисциплина в такива моменти. И осъзнаване, разбира се. Човек добива и отпуска навик за около 28 дни. Това означава, че ако се залежиш, заради болест, или заради пандемия, или защото гаджето нещо си те кара да преживяваш около месец - това отпускане става навик. На този навик му трябват също 28 дни самодисциплина не за да се изпари, а за да се замести с друг по-полезен за нас.
Да кажем, че потъваш в уж комфортна зона. За известно време се чувстваш добре и после в комфорта започват да изплуват дефицити, липси, фрустрация. Най - просто казано вече не е удобно в комфортната зона и нещо скоро трябва да се промени. Сега, колко скоро зависи от човека, колко се е вкопчил в комфортната зона и колко осъзнава, че в нея няма растеж, тя е мястото за почивка, не за живот.
Трудно и мъчно е човек да осъзнае, че расте благодарение на липси, конфликти и на фрустрация, тоест на разочарованието си от средата. Когато се отдадох на психологията това беше едно от нещата, които трудно приех. Въпреки, че е съвсем логично.
Ако климатът беше перфектен, ако нямаше зверове, врагове, войни и заплахи, човек можеше нищо да не прави, нямаше да му се налага да строи, да изобретява. Нямаше да му е нужно даже да се приобщи в общество. Тоест ние без трудности и лоши моменти няма как да се развиваме.
Как и дали ще възприемем това е от особено значение. Тази мисъл, че винаги, когато си в комфортната зона ще изскачат неща за преодоляване и винаги, докато ги преодоляваш ще търсиш комфортната зона е обект на ранната психология. Преди повече от 150 години, Фройд е открил, че човек има либидо (желание за живот) и също толкова силен подсъзнателен стремеж към смъртта. Желанието на човек за почивка, за липса от незадоволени потребности, за мир и покой, за бездействие са израз на подсъзнателен стремеж към смъртта. Защото тя това представлява освобождаване от потребности, от действия, покой. Според Фройд жизнената енергия се управлява от подсъзнанието То, а То се управлява от принципа на удоволствието. Затова и стремежът към смъртта може да се изразява в хедонизъм и човек е склонен да пие, да взима наркотици и т. н. за да потисне потребностите си от растеж, от промяна. От друга страна този принцип на удоволствието ни е съхранил живи, защото той ни кара да стоим на топличко, да си хапаме вкусно, да си почиваме след труд, да се възпроизвеждаме. По-късно се установява, че и други неща управляват жизнената енергия, като стремежа за власт, или към идеал, компенсацията и други. Но при всички теоретици се очертават фази или етапи, които най-просто представляват излизането от вътрешен конфликт, преодоляването на себе си, битка между двата стремежа и в крайна сметка- мирен договор (в хубавия вариант) и превес на някоя от крайностите (в по-лошия вариант), което разстройва личността.
Например ти в момента на 20, би трябвало да си преминал криза на Аза в пубертета. Там непоносимия комфорт е "Аз съм като родителите си, развитието е ясно очертано" срещу "Аз изобщо не съм като родителите си и развитието ми няма граници". Истината излиза в баланса- ние сме в голяма степен като родителите си, но сме и достатъчно различни за да преодолеем техните ограничения.
В хубавия вариант от кризата излиза един млад човек, който се развива без да е в конфликт с родителите си и със себе си. Следва етапа, в който си ти - етап на развитие на любов (по Ериксън). Обичам себе си срещу обичам другите е вътрешният конфликт на този етап. В хубавия вариант изходът от кризата е откритието на баланс. Можем да обичаме себе си (личното си време сами, да уважаваме личните си нужди, желания И граници) и другите и едното да не вреди на другото. В лошия вариант излизаме от етапа самовлюбени самотници, които в следващия етап на "Грижа" развиват депресия, защото "другите" има за какво да се грижат извън себе си, а той не и се чувства отпаднал от обществото (даже и да е самовлюбен и да го отрича и пред себе си), тогава Егото прави "услугата" за да не намразим себе си, да се проектираме върху обществото и да мразим него, това е защитен механизъм, съвсем неосъзнат. В другата крайност човек става жертва на обществото и спира да се грижи за потребностите си, за да се грижи за чуждите. Тогава влиза в етап "грижа" с усещането, че никой не се грижи за него самия. Истината, е че той не се грижи, но ако е в отрицание на това, той също ще се предпази да не се намрази като обвини обществото в липса на загриженост.
Така, това беше храната за съзнателния ум и се надявам да е утолила в някаква степен потребността ти да знаеш какво се случва у теб в момента. Сега ще си позволя и аз да кажа клишето, което ще видиш в повечето коментари: Излизай сред хората, не се отпускай чак толкова, това е само един етап от живота ти, даден ти за ценно балансиране, ако ти му позволиш това. Като радиостанция, ние даваме малко напред, малко назад и извъднъж между два неприятни звука, откриваме музика, която ни харесва. Тя ни харесва, но ако слушаме само нея няма да научим нищо ново и като се доближим до това осъзнаване започваме да не я понасяме и почваме да търсим нова честота, там пак въртим напред-назад, докато се изкристализира нова мелодия. Да, и тя ще стане непоносима и ще търсим друга, още по-хубава. Въпросът е да не спираме да търсим. Да не спрем да се къпем, защото пак ще се изпотим. Да приемем, че и двете ще бъдат част от живота ни, защото иначе няма да намерим смисъл да ги балансираме. А, както казах изпадането в крайност не е добър вариант.
Моят съвет е да си направиш 2 списъка. Един "Така аз се обичам и се грижа за себе си" и един "Така аз обичам и се грижа за другите"
В първия списък пишеш например -давам си време да уча, да спортувам, да играя нещо за кеф, да гледам нещо за удоволствие, рисувам си, пея си, угаждам си (много, ясно нали се обичам)
И в другия списък пишеш как искаш да обичаш и да се грижиш за другите, например "искам всеки ден да питам един от близките си как е, с готовност да го излушам и да му предложа приятелството и грижата си". "Искам всяка седмица да отделям време за социалния си кръг. ", "Искам да приемам част от поканите на приятелите си". Гледаш двата списъка, дано да са по-конкретни и искрени от примерите. И мислиш как да се организираш за да изпълняваш ежедневно неща от 2та списъка, без да залиташ в крайности дългосрочно. Ясно е, че ако днес учиш и спортуваш, няма как да прекараш и много време в приказки с приятели и излизане. Ясно, е че ще има дни дето пък изобщо може да не станеш от леглото и дума да не си кажеш с никого. Както и такива, в които цялото ти време ще е заето от грижата за друг човек. Цели дни ще преминават в наслада от общуването с другите. Здравословно е да знаеш, че е напълно ок да искаш и едното и другото.
Така, че тази седмица излез с някого, чуй се с друг, даже да не ти идва от вътре и да не ти се приказва много, да предпочиташ да си цъкаш на спокойствие вкъщи. Другата пак, както казах първия месец е нужна самодисциплина, тегавото усещане ще става все по-слабо. Както, когато започнеш да спортуваш и отначало се напъваш всеки ден да си постоянен, а на втория месец разбираш, че страшно много искаш да се движиш и ти е толкова хубаво като си раздвижен и тонизиран, че нямаш търпение пак да постортуваш и ако не успееш даже ти липсва, все едно си се ощетил с нещо. Пък то е същото нещо дето преди месец е изисквало канска воля да го направиш. Със социалния контакт е същото то, затова и предупредих, че и в него може да се прекали.
Желая ти това, което искаш, можеш и трябва да имат възможно най-често еднакво съдържание, тоест моменти на щастие.
Рос

7.   Пич, кафета няма от месеци наред, какви ги приказваш, хаха.
Занимавай се с нещо, което ти доставя удоволстивие (хоби, любим спорт, занимание), за да може да стимулира както мозъчната, така и физическата ти дейност.

-

8.   До 5:

Започнах да уча език, но не чужд, а програмен и взе, че ми хареса.

Автор

9.   От някакво подобно състояние ме извади практикуването на йога. Виж из ютуб класове на начинаещи и пробвай.
Аз започнах с едно йога предизвикателство от 8 класа за 4 седмици и вече ми е рутина, не искам да спирам. Страшно много ми помогна да идентифицирам и разработя/лекувам "ръждясали" части от тялото си, даже не знаех че, са в това състояние. Тренирам си редовно, но йогата е различно...
Освен това повишава концентрацията, ставаш много по- спокоен и гъвкав освен физически и ментално, отблокирва неподозирана енергия в тялото.
Пробвай за 1 месец като практикуваш поне 4 дни в седмицата по половин час, после ще ми благодариш ;)

10.   Това е просто временен период, имаш нужда да разпуснеш малко... не може постоянно да си зареден на 100%. Нормално е, особено ако специалността ти в университета не ти харесва.